№ 2218
гр. С, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110140037 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от М П Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“В“ №, чрез адв.Ч.,
насочена срещу „С В“ АД, ЕИК и със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Ц Б ІІІ“ №
159, ет.3, бизнес център Интерпред Ц Б, представлявано от В Т, за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи начислени суми за предоставени ВиК
услуги в имот с адрес с.Б, ул.“Б Г“ №, отчитан с клиентски номер ...., а именно главница от
3582.72 лв. за периода от 20.01.2019 г. до 25.01.2021 г. и обезщетение за забава в размер на
349.76 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 07.06.2021 г.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че на името на ищеца е заведена в ответното дружество
партида с клиентски номер ...., по която е издадена процесната фактура с начислени
задължения в размер на 3932.46 лв.
Ищецът оспорва дължимостта на посочената сума поради липсата на качеството
потребител на ВиК услуги и поради липсата на предоставени ВиК услуги в предявения
размер.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността и допустимостта на предявените искове.
Ответното дружество оспорва иска. Твърди, че са налице фактически отношения,
свързани с предоставяне на ВиК услуги до имот с адрес с.Б, ул.“Б Г“ №, чийто собственик се
явява ex lege потребител на същите по смисъла на § 1, ал.1 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. В тази насока ответникът се позовава и на
Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.
С отговора се излагат доводи, че при извършена проверка на 09.06.2020 г. на място от
служители на ответното дружество, в присъствието на ищеца, който се е легитимирал като
1
собственик на имота, е установено незаконосъобразно присъединяване към водопроводната
мрежа, съответно не са установени данни в базата на ВиК оператора за открита партида за
предоставяне на ВиК услуги за този имот. Според ответника, това е дало основание той да
открие служебно партида за предоставяне на ВиК услуги с титуляр ищеца. За начислените
количества вода, ответникът се позовава на чл.50 от ОУ на „С В“ АД. Въз основа на нея е
формирано задължение от 3801.68 лв., за което е издадена първата фактура по партида с
клиентски номер ..... С оглед на това ответникът оспорва иска до този размер. За разликата
до пълния предявен размер заявява становище за недопустимост, тъй като сочи, че той е
погасен чрез плащане.
С отговора се иска присъждане на направените от ответника разноски по делото, а в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е
комплексна счетоводно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
вената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода.
Предявеният иск се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е
обвързано със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От изисканата от съда справка по лице от Служба по вписванията – С, за М П Г.
/във връзка с искането му за освобождаване от такси и разноски по делото/, се установява, че
същият от 26.07.2005 г. е собственик на еднофамилна вилна сграда и на поземления имот, в
който тя е изградена – имот с пл.№ 785, парцел 8, находящ се в с.Б, Столична община. В
тази насока е и отразеното от самия ищец в декларацията му по чл.83, ал.2 от ГПК. При тези
данни съдът приема, че ищецът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която норма предвижда, че
потребители на услугите В и К са следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
2
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. В същото време ищецът не ангажира доказателства, с които да
установи, че междувременно е отчуждил процесния имот, респ. обременил го е с вещно
право на ползване или пък трето лице е сключило договор с ответното дружество за
ползване на ВиК услуги, при които обстоятелства не би възникнала облигационна връзка
със собственика М.Г..
Ето защо, с оглед неоснователността на първото основание на иска, следва да се
разгледа второто предявено, а именно досежно начислените количества доставена, отведена
и пречистена вода. Ответникът аргументира вземанията си с обстоятелството, че в
процесния имот е установено нерегламентирано свързване към ВиК мрежата. Изводи в тази
насока се съдържат и в приетото и неоспорено от страните заключение на комплексната
експертиза. В техническата част на същото е посочено, че имотът е водоснабден, с изградено
СВО от силно корозирали поцинковани тръби и водомерна шахта с водомер в нея. Вещото
лице инж.К. е отбелязал, че за период от 1 година са начислени 2234 куб.м. вода, които
обаче, съобразно утвърдените нормативи следва да бъдат редуцирани на 1976.40 куб.м.
Освен това е отразил, че на 02.09.2020 г. /погрешно посочена от вещото лице като 2021 г.,
установено след съпоставка с контролния лист, приложен на л.72 от делото, цитиран и в
заключението/ в имота е монтиран нов водомер, който е заменил изправен такъв, но с
изтекъл срок на метрологична проверка и с показания 182 куб.м. Експертът дава
заключение, че за исковия период потребеното количество вода е 209 куб.м., което е
остойностено от вещото лице – счетоводител, на 366.40 лв. /отговор на задача № 6/. В
счетоводната част на експертизата е посочено, че има данни за извършени плащания в
размер на общо 130.77 лв., от които 69.28 лв. на 08.02.2021 г. и 61.49 лв. на 02.03.2021 г. Със
същите при ответника са погасени задълженията по фактурите от 03.11.2020 г., 25.11.2020 г.
и 01.12.2020 г.
При защита на заключението си в открито съдебно заседание, вещото лице К.
заявява, че липсва документация за присъединяване на имота на ищеца към ВиК мрежата, а
вещото лице С. е категорична, че първата фактура, издадена на ищеца за използвани от него
ВиК услуги е от 13.08.2020 г., като преди 2019 г. няма данни да е плащано, още повече, че
ищецът не е имал разкрита партида при ответника.
При така установените факти, съдът намира, че на първо място следва да съобрази факта, че към датата на придобиване на имота от страна на ищеца – чрез дарение, извършено на
Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че е ирелевантно дали е имало на място в имота монтиран водомер и изградена водомерна шахта, след като същите съответно не функционират и не са изградени съобразно нормативните изисквания, те не са поставени, за да обслужват узаконено по съответния ред водопроводно отклонение.
Ето защо съдът приема, че ищецът дължи на ответното дружество сумата от 3363.31 лв. на основание чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /изчислена от съса като стойността на фактурата от 13.08.2020 г. – 3801.68 лв. се раздели на консумацията от 2234 куб.м. и се умножи по установения от вещото лице разход от 1976.40 куб.м./.
От последващо издадените фактури на ищеца се установи, че същият е заплатил преди завеждане на делото тези от 03.11.2020 г., от 01.12.2020 г. и от 04.01.2021 г. /неправилно индивидуализирани като дата на издаване в заключението/. Поради това за отчетния период по тях, а именно от 03.07.2020 г. до 28.12.2020 г. и за сумата от 130.77 лв., искът следва да бъде уважен. Също така искът следва да бъде уважен и за периода от 20.01.2019 г. до 02.07.2019 г., през който няма данни за начислени на ищеца задължения.
За останалия период, включен в исковата молба, а именно от 02.07.2019 г. до 02.07.2020 г. и от 29.12.2020 г. до 25.01.2021 г. искът за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен от 3582.72 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
3
Съобразно изложеното относно иска за главница, и иска за признаване недължимостта на обезщетение за забава следва да бъде уважен до размера от 98.99 лв. и за периода от 01.02.2019 г. до 12.09.2020 г. Този извод се налага от определената по реда на чл.162 от ГПК от съда с помощта на специализиран изчислителен модул /справка от който е приложена по делото/, лихва върху дължимите суми от 3363.31 лв. с падеж на плащане 12.09.2020 г. и 14.75 лв. /по фактура № **********/01.02.2021 г. – л.100 от делото/, с падеж на плащане 03.03.2021 г., съответно от 250.38 лв. и 0.39 лв.
За разликата над 98.99 лв. до пълния предявен размер от 349.76 лв. и за периода от 13.09.2020 г. до 07.06.2021 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, за което е
направила изрично искане.
По делото е приложен списък на разноските на ищеца, инкорпориран в молбата му от
11.03.2022 г. /л.106 от делото/, чиято обща стойност е 196.28 лв. за заплатена държавна
такса и такса за банков превод. От тази сума, съобразно изхода на спора, на ищеца следва да
се присъдят 11.47 лв.
По отношение претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ищеца, определено по чл.38, ал.2 вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се посочи, че такова се
дължи съобразно материалния интерес по делото в размер на 505.27 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от тази сума на адв.Ч. следва да се присъдят 29.52 лв.
Ответникът, с отговора на исковата молба също претендира разноски. Съдът като се
запозна с приложените по делото платежни документи, констатира, че ответикът е заплатил
депозит за възнаграждение на вещите лица по допуснатата експертиза в размер на 700.00 лв.
Освен това той претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто конкретен
размер следва да се определи по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложина на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. В
съответствие с фактическата и правна сложност на спора, отчитайки обема на събраните по
делото доказателства, броя проведени съдебни заседания, процесуалното поведение на
насрещната страна, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от
150.00 лв.
С оглед изхода на делото, от тези разходи, в тежест на ответника следва да се
постави сумата от 800.34 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С В“ АД, ЕИК0, със седалище и
адрес на управление гр.С, бул.”Ц Б ІІІ” № 159, ет.2 и 3, представлявано от В Т, че М П Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“В“ №, не му дължи сумата от 130.77 лв., представляваща
начислени задължения за предоставени ВиК услуги в имот с адрес с.Б, ул.“Б Г“ №, отчитан с
клиентски номер ...., за периода от 03.07.2020 г. до 28.12.2020 г. и за периода от 20.01.2019 г.
до 02.07.2019 г., както и сумата от 98.99 лв., представляваща начислено обезщетение за
забавено плащане за периода от 01.02.2019 г. до 12.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер на иска за главница от 3582.72
4
лв. и за периодите от 02.07.2019 г. до 02.07.2020 г. и от 29.12.2020 г. до 25.01.2021 г. и за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер на иска за обезщетение за забава
от 349.76 лв. и за периода от 13.09.2020 г. до 07.06.2021 г.
ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК0, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Ц Б ІІІ”
№ 159, ет.2 и 3, представлявано от В Т, да заплати на М П Г., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“В“ №, сумата от 11.47 лв., представляваща направени от последния разноски по делото,
съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК0, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Ц Б ІІІ”
№ 159, ет.2 и 3, представлявано от В Т, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, на адвокат Д.Й. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“В“ №, партер,
сумата от 29.52 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца М П Г., ЕГН **********, по настоящето дело, съобразно изхода
на делото.
ОСЪЖДА М П Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“В“ №, да заплати на „С В“
АД, ЕИК0, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Ц Б ІІІ” № 159, ет.2 и 3,
представлявано от В Т, сумата от 800.34 лв., представляваща направени от последното
разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5