№ 10853
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110169903 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца М. В. С., ЕГН ******, с
адрес: ****, област Благоевград, осъдителен иск с правно чл. 82 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б.
„б”, чл. 8 §3 и чр. 9 §2 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година за осъждане на ответника „Уиз Еър Унгария
Црт.“ АД, представлявано от „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КТЧ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, зона „Летище София“,
сграда „ИВТ“, представлявано от Хайко Холм, Себьок Андраш и Джордж Деметр
Михалопулост, да заплати сумата 400 евро – обезщетение за закъснение на полет
W6 4374 от летище Лисабон до летище София, определен за изпълнение по разписание
за 28.10.2022 г. с час на излитане 20,00 ч. и час на кацане 01,30 ч. местно време,
дължимо съгласно чл. 7, параграф 1, от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, 250
лв. – стойността на транспортните разходи от гр. Скопие до гр. София и 119,17 евро –
обезщетение, представляващо разходите за проведени разговори от Република
Македония до България.
Ищецът М. В. С. извежда съдебно предявените права при твърдения, че с
ответника е сключила договор за въздушен превоз от летище Лисабон до летище
София номер W6 437, определен за изпълнение по разписание за 28.10.2022 г. с час на
излитане 20,00 ч. и час на кацане 01,30 ч. местно време. Поддържа, че в деня на полета
се явила за чекиране на летището в Лисабон, като последователно получила няколко
съобщения за 15-минутни закъснения на полета, като самолетът излетял в 21,30 ч. и
следвало да качне в 03,03 ч. местно време. Непосредствено преди очакваното време за
кацане, пилотът информирал пътниците, че самолетът няма да кацне на летище София,
а същият ще се приземи на летище Скопие. След кацането на летище Скопие
служители при ответника първоначално информирали ищеца, че ще бъде
транспортирана до гр. София със сухопътен транспорт или със следващ възможен
полет, но вместо това час по-късно била транспортирана в хотел в гр. Скопие и получа
имейл от ответника, че няма възможност за транспортиране до София. Това наложило
провеждането на множество разговори за организирането на превоз до България,
поради което ищцата заплатила сметка за мобилен оператор на стойност 119,17 евро.
1
Сочи, че сама организирала прибирането си в България, като наела автомобил от
Скопие до Гюешево, за което заплатила гориво на стойност 50 лв., а от границата
продължила пътуването с автомобил ва неин близък, като заплатила гориво на
стойност 200 лв. Ищцата пристигнала в София на 29,10.2022 г. в 09,00 ч., а в село
Полена пристигнала чак в 15,00 ч., където при условията на осъществен на време полет
следвало да пристигне в 4,00 ч. Поддържа, че разстоянието от летище Лисабон до
летище София е над 1500 км. (около 2755 км.). Позовава се на Решение от 19.11.2009 г.
по съединени дела С-402/07 и С-423/07 на СЕО, с което е е дадено задължително
тълкуване на разпоредбите на приложимия Регламент (ЕО) 261/2004, а именно че
пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети
за целите на прилагане на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпят загуба на време равна или
по-голяма от 3 часа, в смисъл, че са достигнали до своя краен пункт три или повече
часа след определения от превозвача част на пристигане по разписание. Претендира
заплащането на обезщетение по чл. 7§1 от Регламента в размер на 400 евро, разходите
за транспорт от гр. Скопие до гр. София в размер на 250 лв. и разходите за телефонни
обаждания за организиране на прибирането в гр. София в размер на 119,17 евро, както
и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, представлявано от „Уиз Еър Унгария
Црт. – клон България“ КТЧ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва иска при възражение, че процесният полет е бил отклонен към летище
Скопие, поради ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета
и затваряне на летище София, поради което счита, че са налице обстоятелства,
освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, определени в чл. 5, ал. 3 от
Регламента като извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети всички необходими мерки. Посочва, че претендираните разходи за
телефонни разговори и транспорт ще бъдат възстановени от ответника в случай, че
бъдат представени доказателства да това, че са сторени. Поради изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между същите е бил сключен договор за въздушен
превоз от летище Лисабон до летище София номер W6 4374, определен за изпълнение
по разписание за 28.10.2022 г. с час на излитане 20,00 ч. и час на кацане 01,30 ч. местно
време, както и че самолетът е кацнал вместо на летище София – на летище Скопие.
Безспорно е между страните и обстоятелството, че разстоянието между летище
Лисабон и летище София е около 2755 км.
От представените по делото разпечатки на проведена между страните
кореспонденция се установява, че полет номер W6 4374 е забавен, като последователно
е променян часа на излитане за 20,15 ч., 20,45 ч. и 21,00 ч., а след това пренасочен за
кацане на летище Скопие.
Представена е и разпечатка от електронна кореспонденция между страните от
дата 29.10.2022 г., 03,44 ч., в която ответникът уведомява ищцата за неуспешно
организиране на трансфер от Скопие до първоначалното местоназначение – летище
София.
Представена е и информация за полет номер W6 4374, според която полетът е
бил планиран за заминаване на 28.10.2022 г. в 20,00 ч., а действително е излетял в
20,45 ч. и кацнал на летище Скопие в 00,14 ч.
От приетото по делото писмо от Министерство на транспорта и съобщенията –
ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ се установява, че на 17.10.2022 г.
е публикувано съобщение за затваряне на писта за излитане и кацане 09/27 поради
ремонтни дейности. За процесния полет са отразени съобщение за промяна на полета,
2
за промяна на времето за начало на движение, съобщение за активиране в 00,02 ч.,
съобщение за промяна на полетния план от въздуха и съобщение за пристигане в
Скопие. Фактическото време на пристигане на летище Скопие.
По делото е представено и писмо от Министерство на транспорта и съобщенията
– ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, от което се установява, че
пистата за излитане и кацане е била затворена на 28.10.2022 г. между 03,00 ч. и 05,40
ч. и на 29.10.2022 г. между 03,00 ч. и 05,25 ч.
От приетото по делото заключение на Съдебно техническата експертиза,
изготвена от Деян Д. Д., което съдът възприема изцяло като професионално и
обективно изготвено, се установява, че представеното Notamn съобщение се отнася за
следното: затваряне на писта 09/27 на летище София на дата 28.10.2022 г. от 00,05 ч. до
2,35 ч. (от 03,05 ч. местно време до 05,35 ч. местно време) поради ремонтни дейности.
Вещото лице е разкодирал SAM съобщение, получено на 28.10.2022 г. в 19:32:27 ч.,
което указва, че излъченият преди това час на излитане 19,45 ч. е променен с час на
излитане 20,31 ч. поради непланиран недостиг на състав, водещ до намаляване на
очаквания капацитет. SLC съобщение, получено в 19:32:54 на 28.10.2022 г., с което се
информира за отпадане на конкретния определен час за излитане в 20,31 ч. със същата
причина. SAM съобщение, получено на 28.10.2022 г. в 19:33:15 ч. за възвръщане на
предишен определен част за излитане в 20,31 ч. и SRM съобщение, получено на същата
дата в 20,31 ч. задаващо ревизиран час за излитане 20,41 ч. Вещото лице е установило
наличието на съобщение за промяна на времето за начало на движение от 19,00 ч. на
19,45 ч. и съобщение за активиране в 00,02 ч. Установило е, че пистата за излитане и
кацане в летище София е била затворена на 28.10.2022 г. от 03,00 ч. до 05,40 ч. местно
време и на 29.10.2022 г. от 3,00 ч. до 05,25 ч. местно време. Фактическото време на
пристигане на процесния полет на летище Скопие е 00,09 UTC на 29.10.2022 г., което е
03,09 ч. българско време.
В съдено заседание вещото лице уточнява, че Евроконтол е дал указания за
излитане в 19,45 ч. от Лисабон, при положение, че самолетът е трябвало да излети в
19,00 ч. Полетният план е бил за 19,00 ч., а на самолета е даден 19,45 ч., получено в гр.
София, и като номер код 93 означава закъснение от предна ротация (полет), което
означава закъсняло кацане в Лисабон. Това налага промяна на часа на излитане към
19,45 ч. Причините за последващото изменение на часа на излитане са посочени в
експертизата. Вещото лице посочва, че самолетът не е могъл да кацне преди часа на
затваряне на летището, тъй като полетният план е 3 часа и 36 минути. Уточнява, че
всички часове в експертизата са посочени в координирано време, като за Лисабон се
добавя 1 час, т.е ако е било планирано за 19,00 ч., то в Лисабон е 20,00 ч. Потвърждава,
че Notamn съобщението е било публикувано на 17.10.2022 г. като всяко едни летище и
всеки превозмач има достъп до публикациите. Ако самолетът е излетял в указаното
време е следвало да кацне на летище София преди затварянето му.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля Благой Ангелов Айков. В своите показания свидетелят Айков изнася данни,
че познава М. Стойнова, която е внучка на негова братовчедка по майчина линия.
Заявява, че трябвало на 28-ми срещу 29-ти октомври да я посрещне на летище София,
като самолетът трябвало да кацне в 01,50 ч. – 01,55 ч. и тръгнали от гр. Симитли за
София в 11,30 ч. заедно с бабата на М.. Когато пристигнали на летището и чакали
кацането на самолета на таблото се изписало, че ще има закъснение от 1 час, а към
01,30 ч. че същият е пренасочен. Към 03,00 ч. М. се обадила и съобщила, че е кацнала в
Скопие. Тя била много притеснена, уплашена, гласът й треперил. Била притеснена
защото се озовала сама в държава, която е в особени отношения с България.
Разказвала, че са разбивали клубове, магазини, биели граждани на Македония с
българско самосъзнание. Казала по телефона, че нямало храна и вода в хотела. За
прибирането й помогнал друг пътник в самолета – по-възрастна жена, която се обадила
на дъщеря си да я прибере от Скопие. Свидетелят посочва, че след разговора с М. се
върнали в Симитли. М. се обадила да им съобщи, че към 9,00 ч. на 29.10. ще тръгнат
към границата на Гюешево, след което свидетелят и бабата на М. тръгнали за Гюешево
за да я посрещнат, от там пристигнали в София около обяд между 12,30 ч. и 13,00 ч. М.
3
била бледа, много уплашена и притеснена. М. дала на свидетеля два пъти по 100 лв. за
превоза. Първите 100 лв. за покриване на разходите за гориво от Симитли до София и
обратно – тогава горивото било 3 лв. Другите 100 лв. М. му дала за да си покрие
разходите за гориво от Симитли до Гюешево, след това до София и Крупник. М.
казала, че платила за превоза от Скопие до границата 50 лв. Свидетелят посочва, че
след случилото се М. не можела да спи, много трудно преживяла случката. Сега се
страхува да пътува сама, като моли баща си да пътува с нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен се обуславя от пълното и главно
доказване на сключен между страните договор за въздушен превоз, въз основа на който
ответното дружество се е задължило на 28.10.2022 г. да изпълни полет W64374 с
направление от летище Лисабон до летище София, с час на излитане 20,00 ч. и час на
кацане 01,30 ч. местно време, че кацането на самолета извършващ полета, е
осъществено с повече от 3 часа закъснение и разстоянието на изпълнения полет е над
1500 км., респективно кацане на самолета на друго летище и пристигане на ищеца на
крайния пункт с повече от 3 часа закъснение, както и че е сторил разноски за транспорт
и телефонни обаждания в претендирания размер.
При доказване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже наличието на
извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по смисъла на
чл. 5, § 3 и § 14 от съображенията от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Предвид липсата на спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства, по делото беше доказано наличието на облигационно правоотношение
във връзка с въздушен превоз, с направление от летище Лисабон до летище София
номер W6 4374, определен за изпълнение по разписание за 28.10.2022 г. с час на
излитане 20,00 ч. и час на кацане 01,30 ч. местно време, както и че самолетът е кацнал
вместо на летище София – на летище Скопие.
При съвкупния анализ на доказателствения материал, в това число писмени и
гласни доказателства, а и от неоспореното заключение на СТЕ, може да се обоснове
извод, че ищецът е пристигнал със закъснение над 3 часа на крайния пункт. Така от
заключението на СТЕ се установи, че самолетът е кацнал на летище Скопие на
29.10.2022 г. в 00,09 ч. UTC или 03,09 ч. българско време. От показанията на св. Айков,
които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви, се
доказа, че ищцата е пристигнала в София на 29.10.2022 г. в 13,30 ч.
По възражението за наличие на извънредни обстоятелства, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, на която се позовава
ответникът, предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на
извънредни обстоятелства, като установява правилото, че опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната,
респективно закъснението на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е.
от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение,
4
нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.
Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни
превозвачи не носят отговорност за отменен, респективно закъснял полет, а това са
случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е
направено и неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице
извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по Регламента,
като политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента,
извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение
за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от Регламента, така и в
Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a.s.,
изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на
отговорността, авиопревозвачът следвало да докаже, че настъпилите извънредни
обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с
конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне
отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде
доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети
всички необходими/разумни мерки.
Съдът намира, че в настоящото производство ответникът не доказва нито една
от предпоставките за освобождаване от отговорност по чл. 5, § 3 от Регламент №
261/2004.
Действително по делото беше доказано, че летище София и по-конкретно писта
за кацане и излитане 09/27 е била затворена на 28.10.2022 г. от 00,05 UTC до 2,35 UTC,
респективно от 03,05 ч. местно време до 05,35 ч. местно време. Същевременно обаче
беше доказано, че съобщение за планираните ремонти, респективно за затварянето на
летище София на процесната дата и времето, в което ще бъде затворено е публикувано
на 17.10.2022 г., а вещото лице потвърди, че достъп до публикациите има всяко летище
и всеки превозвач. Това води до единствения възможен извод, че ответникът като
превозвач е бил наясно с времето, в което ще бъде затворено летище и съответно е
могъл да положи необходимите усилия за да се съобрази с графика за извършване на
ремонтни дейности на летището. В този смисъл съдът съобрази, че първоначално
зададените часове за излитане и кацане са били очевидно съобразени с това
обстоятелство, като самолетът е следвало да излети от Лисабон 19,00 ч. UTC или 20,00
ч. местно време и е следвало да кацне на летище София преди затваряне на летището.
Наред с това, съдът взе предвид и причините за закъснението при излитането с оглед
извършване на преценка дали това закъснение е причинено от извънредните
обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. От заключението на
приетата СТЕ се установи, че последователната промяна на часа на излитане е по
причина „непланиран недостиг на състав водещ до намаляване на очаквания
капацитет“. Видно обаче от приложената на л. 59 информация за полет WZZ4374 за
първоначалното закъснение от 25 минути като причина е посочен код 93, за който
вещото лице по СТЕ посочи, че този код означава „закъснение от предходна ротация“,
респективно закъсняло кацане в Лисабон на предишен полет. Следователно
първопричината за промяната на първоначалния час на излитане, така както е бил
планиран според договора за въздушен превоз, се дължи на закъснялото кацане на
самолета в Лисабон при предишния полет. Ето защо съдът намира, че последващ
недостиг на състав, водещ до намаляване на очаквания капацитет не е в пряка
причинна връзка с общото закъснение на полета, респективно кацането му на друго
летище.
5
От друга страна следва да се има предвид, че за да бъде квалифицирано едно
събитие като извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, § 3 от Регламента, то
следва поради своето естество или произход да не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и да се намират извън
ефективния му контрол (в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-
Hermann, C-549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C 12/11,
EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU: C: 2015:
618, т. 36). В случая съдът намира, че затварянето на летището за ремонт и недостиг на
персонал, макар да се намира извън ефективния контрол на превозвача, е събитие,
което е част от риска, включен в професионалната дейност на превозвача и
следователно, следва да бъде предвидено от него и да бъдат предприети мерки, в това
число и чрез осигуряване на достатъчен времеви ресурс, за да се предотврати
закъснението на полета. За да бъде квалифицирано едно събитие като извънредно
обстоятелство, то следва не просто да се случва рядко и следователно да не е обичайно
за съответната сфера, но и да бъде извън включения в съответна сфера на стопанска
дейност професионален риск. В конкретния случай, затварянето на летище София за
извършване на ремонтни дейности, както беше посочено по-горе, е било обявено на
превозвача 11 дни преди деня на затваряне, като същият е имал достатъчно време за да
организира полета по начин, че да избегне закъснение и невъзможността да кацне на
летище София. Същото се отнася и за недостигът на персонал, доколкото не е доказано
това да се дължи на някое от изрично посочените в Регламента извънредни
обстоятелства, като например стачка.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.7,
§1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и предявеният иск за заплащане на
обезщетение в размер на 400 евро се явява основателен, поради което следва да бъде
уважен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение в размер на 250 лв.,
представляваща сторените от ищеца разходи за достигане на крайния пункт – София,
съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 8, §3 от Регламента когато, в случай на обслужване на град,
агломерация или регион от няколко летища, опериращ въздушен превозвач предлага
на пътник полет до летище като алтернатива на това, за което е направена
резервацията, опериращият въздушен превозвач поема разходите за прехвърлянето на
пътника от алтернативното летище или до това, за което е направена резервацията, или
до друг близък краен пункт на пристигане, съгласувано с пътника. Между страните не
е спорно, а и от представените по делото доказателства се установи, че полетът е
завършен на алтернативно летище, а не на планираното, поради което ищецът има
право да му бъдат възстановени разходите за трансфер от летище Скопие до летище
София. Доколкото обезщетението не е фиксирано в Регламента, размерът на разходите
подлежи на доказване. От показанията на св. Айков се установи, че ищецът му е
заплатил общо 200 лв. за разходите за гориво, от които 100 лв. за пътуването от
Симитли до София и обратно и 100 лв. от Симитли до Гюешево и обратно до София.
Доказано беше също така, че ищецът е сторил разходи в размер на 50 лв. за
транспортирането си до Гюешево. От така направените разходи съдът намира, че в
пряка причинна връзка с кацането на самолета на летище Скопие, респективно за
закъснение на полета, са единствено сторените разходи за транспорт до Гюешево,
както и сторените такива от Симитли до Гюешево и от там до София, които са в общ
размер на 150 лв. По отношение на разходите за гориво, платени на св. Айков за
пътуването му от Симитли до София и обратно, съдът счита, че ответникът не би
могъл да носи отговорност за тях. Това е така, тъй като превозвачът е следвало да
превози пътника до летище София, но не и до крайната дестинация на пътника след
кацането си на крайния пункт – в случая Симитли. Сторените разходи за пътуването на
свидетеля от Симитли до София и обратно, щяха да бъдат сторени дори полетът да
беше изпълнен, съобразно предварителния график и беше кацнал на летище София.
Следователно липсва пряка причинно-следствена връзка между разходите за гориво от
Симитли до София и обратно със закъснението на процесния полет. Именно в този
смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 8, §3 от Регламента, която ясно и
6
недвусмислено посочва кои разходи подлежат на обезщетяване от страна на
превозвача, а именно разходите за прехвърлянето на пътника от алтернативното
летище или до това, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт
на пристигане. Въз основа на изложеното предявеният иск се явява основателен до
размера на 150 лв., като разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията за обезщетение по чл. 9§2 от Регламента за
сумата от 119,17 евро, съдът намира следното:
Съгласно цитираната разпоредба освен грижата по предходния параграф, на
пътниците се предлагат две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс
съобщения, или електронни съобщения. Съдът намира, че посочената разпоредба не би
могла да се тълкува в смисъл, че превозвачът следва да покрие разходите за месечна
сметка, заплатена от пътника към съответния мобилен оператор, каквато е претенцията
на ищеца. От друга страна, ищецът не е ангажирал годни доказателства за доказването
на този разход, доколкото с исковата молба е представен документ на чужд език и след
указания на съда за представянето му в превод на български език, такъв документ не е
представен в първото по делото заседание, поради което и липсва прието такова
доказателство. От разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ГПК произтича извода, че всички
писмени доказателства следва да са представени на езика, на който се води
съдопроизводството, т.е на български. В съответствие с това общо правило е и
изричната норма на чл. 185 ГПК, в която е въведено изискването представеният
документ на чужд език да бъде придружен с точен превод на български, заверен от
страната. Предвид обстоятелството, че след надлежни указания на съда за представяне
на всички документи на чужд език в превод на български език, ищецът не е ангажирал
такъв по отношение на претендираните разходи за телефонни разговори, съдът не би
могъл да обсъжда тези, представени на чужд език. Следователно предявеният иск се
явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 50 лева – държавна такса, 116,94 лв.
за превод на документи и 720,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че разходите за превод на документи не представляват разноски по
смисъла на ГПК, поради което не биха могли да се присъдят в тежест на насрещната
страна. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде
намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 430 лв. В случая не може да се
споделят доводите на ищеца, че се касае за няколко предявени иска, доколкото всички
претендирани суми са основание на сключения между страните договор за въздушен
превоз, като се обезщетяват вреди във връзка със закъснение на полета, независимо от
различния характер на вредите. Следователно общият размер на разноските, сторени
от ищеца в настоящото производство са в размер на 480 лв., от които съобразно
уважената част на иска в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 353,66 лв.
Ответникът също има право разноски, съобразно отхвърлената част на иска,
които представляват 350 лв. платен депозит за вещо лице по СТЕ, от които в тежест на
ищеца следва да се присъди сумата от 92,12 лв.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД , представлявано от „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КТЧ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, зона „Летище София“, сграда „ИВТ“, представлявано от Хайко
Холм, Себьок Андраш и Джордж Деметр Михалопулост да заплати на М. В. С., ЕГН
******, с адрес: ****, област Благоевград, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б.
„б”, чл. 8 §3 и чр. 9 §2 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година сумата 400 евро – обезщетение за закъснение на
полет W6 4374 от летище Лисабон до летище София, определен за изпълнение по
разписание за 28.10.2022 г. с час на излитане 20,00 ч. и час на кацане 01,30 ч. местно
време, дължимо съгласно чл. 7, параграф 1, от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и
150 лв. – стойността на транспортните разходи от гр. Скопие до гр. София.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. В. С., ЕГН ******, с адрес: ****, област
Благоевград, осъдителен иск с правно чл. 82 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б”, чл. 8 §3 и чр. 9
§2 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година за осъждане на ответника „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД ,
представлявано от „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КТЧ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, зона „Летище София“, сграда „ИВТ“,
представлявано от Хайко Холм, Себьок Андраш и Джордж Деметр Михалопулост, да
заплати сумата над 150 лв. до пълния предявен размер от 250 лв. – стойността на
транспортните разходи от гр. Скопие до гр. София и 119,17 евро – обезщетение,
представляващо разходите за проведени разговори от Република Македония до
България, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД , представлявано от „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КТЧ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, зона „Летище София“, сграда „ИВТ“, представлявано от Хайко
Холм, Себьок Андраш и Джордж Деметр Михалопулост да заплати на М. В. С., ЕГН
******, с адрес: ****, област Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
353,66 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН ******, с адрес: ****, област Благоевград да заплати
на, „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД , представлявано от „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“ КТЧ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
зона „Летище София“, сграда „ИВТ“, представлявано от Хайко Холм, Себьок Андраш
и Джордж Деметр Михалопулост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 92,12 лв. –
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8