РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Пловдив, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330105588 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, против Ж. С. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.01.2020 г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № ****. Договорът бил сключен за закупуване на стоки и услуги на
изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 15.07.2021
г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни
вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. След сключване на договора
сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски
партньор, като за кредитополучателя възникнало задължението да заплати на кредитора 18
месечните погасителни вноски, всяка в размер на 117.63 лева. Месечните погасителни
вноски, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща
печалбата на кредитора – чл. 2. Надбавката /възнаградителната лихва/ се формира съобразно
приложимите по договора ГЛП и ГПР. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на
договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора
при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е
валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. На
основание чл. 2 във вр. с чл. 3 от договора за ответника възникнало задължението да погаси
заема на 18 месечни вноски, всяка по 117.63 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено,
че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На
основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
1
Твърди се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 15.12.2020 г. към която дата били заплатени 10 броя погасителни
вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 15.01.2021 г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора
е изпратено изрично уведомление до длъжника на 08.06.2021 г.
За неплатените суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
10159/30.11.2021 г. по ч. гр. д. № 18886/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ бр.
състав, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 632.70
лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от
31.01.2020 г.; сумата от 20.47 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2021 г. – 16.11.2021
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед
за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, с който оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл.
22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК, а именно потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по
заема.
Твърди, че към подаване на исковата молба и съгласно същата е погасена от
кредитополучателя сумата от 1176.30 лева.
Сочи, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Счита, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, поради което бил нарушен принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Излага, че доколкото нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните и такова
задължение не е възникнало за ответника. Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорения ГПР се нарушава изискването ГПР да не бъде по-високо от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена на ПМС № 426/2014 г. Възразява, че са нищожни като противоречащи на
добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК клаузите от договора
за заем, в които е посочено, че ГПР е в размер на 10,80%, а действителният ГПР е в
различен от посочения, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността
на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Поради възмездния характер на
договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота
относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им,
трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита, ГПР, като нищожността на
клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит –
лихвен процент и ГПР, представляващи част от същественото съдържание на договора
прави цялото заемно съглашение нищожно.
На следващо място, в условията на евентуалност сочи, че са налице пороци,
обуславящи нищожността на цялото съглашение, като твърди, че в процесния договор се
съдържат нищожни клаузи. Нищожна била уговорката относно ГПР и чл. 7 като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 18 и т. 19 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД. От чл.
2
143 ЗЗП и сл. следвало, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор,
сключен с потребител, тя трябва да не е уговорена индивидуално, да не е съставена на ясен
и разбираем език, да не отговаря на изискването за добросъвестност и да създава в ущърб на
потребителя значителен дисбаланс между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на услугата.
На следващо място, излага съображения, че за вземания по договор за потребителски
кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част
от основанието на иска, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е
необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Твърди, че ищцовото дружество не е
изпълнило задължението си да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18886/2021 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с. в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № 101593/30.11.2021 г. за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника, за следните суми: 632.70 лева – главница, дължима по Договор за
потребителски заем № **** от 31.01.2020 г., 20.47 лева - мораторна лихва от 15.01.2021 г.
до 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 29.11.2021 г. до окончателното погасяване.
Заповедта е връчена редовно по чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящия процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради
което са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по
Договор за потребителски заем № **** от 31.01.2020 г. между страните, по който е била
предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума и е настъпил падежът. Следва
да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
заема с лихва, като установи вземанията си и по размер. По иска за мораторно обезщетение
следва да установи деня на забавата.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване, се отделят обстоятелствата, че: между страните по делото е сключен
Договор за потребителски заем № **** от 31.01.2020 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК №
10492/02.10.2022 г./
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски заем
№ **** от 31.01.2020 г. /л.7-13/, се установява наличието на съглашение за предоставяне на
парична сума от 1500 лева за закупуване на конкретна стока /диван/, която да се преведе по
сметка на съответния търговец.
Договорът носи подписа за ответника, който не е оспорен откъм авторство /в
преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.
Ето защо, съдът приема за доказано подписването на договора между кредитора и
3
ответника, съгласно който последният е получил предоставената му сума от 1500 лева, респ.
- стоката за тази стойност. В договора са посочени – размер на предоставена сума – 1500
лева, с месечна вноска от 117.63 лева, с брой на вноските – 18 месечни вноски, с падеж:
15.07.2021 г., застрахователна премия – 216 лева, годишен лихвен процент на разходите
(ГПР) – 33.90 %, лихвен процент – 29.54 % и обща стойност на плащанията – 2 117.34 лева.
Налице е погасителен план, в който са посочени падежи за плащане и размер на оставащата
главница.
По делото е прието и Извлечение по кредита /л.14-16/, от което се установява, че
кредиторът е получил плащания от ответника в общ размер на 1531.56 лева, от които сумата
в общ размер на 1176.30 лева, извършени в периода 15.02.2020 г. – 26.04.2021 г., както и
сумата в общ размер на 355.26 лева /две плащания, извършени на 17.06.2021 г. и на
23.07.2021 г.– след като кредитът е обявен за предсрочно изискуем/.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор,
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи.
В отговора е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, според които
разпоредби договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В процесния договор е посочено, че заемът е
предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 29.54 %. Липсват обаче
каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница. Нарушението е още по-съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния
план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е
основание за недействителност на договора за кредит.
Налице е и друго нарушение. В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР
4
се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 33.90 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 29.54 % не е ясно
как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като неяснота се
създава и по отношение на обстоятелството дали в ГПР е включена посочената в договора
за кредит застрахователна премия. По този начин потребителят – кредитополучател, е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.
10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В приложения погасителен план е посочена само общата сума на дължимата месечна
вноска. Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти
– главница и лихва. Не е ясно месечната вноска в размер на 117.63 лева какви компоненти
включва, каква част от нея е главница и каква лихва. Това създава затруднение за
потребителя да разбере какви компоненти включват вноските. Посоченото се явява още
едно самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит /в
т см. и практика на ПОС - Решение № 526/02.05.2017 г. по гр. д. № 393/2017 г.; Решение
5
№ 1435/20.11.2017 г. по гр. д. № 2283/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9,
т.10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
От справката на ищеца, се установява, че ответникът е заплатил сумата в общ размер
на 1531.56 лева, с които обаче, освен главница, са погасени и други вземания –
възнаградителна лихва, мораторна лихва, разноски. Следователно, с извършените от
ответника плащания в общ размер на 1531.56 лева, се покрива цялата претендирана
главница в размер на 632.70 лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.
№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№
1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Ето защо и, предявеният иск за сумата за главница в размер на 632.70 лева, ще се
отхвърли, като неоснователен.
Доколкото не се установява наличие на главен дълг, неоснователен се явява и искът
за обезщетение за забава в размер на 20.47 лева, за периода от 15.01.2021 г. – 16.11.2021 г.,
поради което и този иск ще се отхвърли.
Предвид всичко изложено, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, който не е направил искане и няма доказателства да е
сторил такива, поради което и не му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, против Ж. С. Р.,
ЕГН **********, искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на следните суми: 632.70 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № **** от 31.01.2020 г., 20.47 лева - мораторна лихва от 15.01.2021 г. до 16.11.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 29.11.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена
Заповед № 10159/30.11.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18886/2021 г. по
описа на ПРС, ІІІ бр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
6