Решение по дело №73/2019 на Районен съд - Крумовград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

30.10.2019

Град

Крумовград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Крумовградски районен

съд

състав

На

17.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Иван Йорданов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Емилия В.

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

73

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

От жалбоподателят „Н.“ (Н.) ЕАД, с адрес: гр.София 1000, ул.********,  с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор П.И. е обжалвано наказателно постановление №67 / 21.05.2019 год, издадено от инж. Ц.К., директор на Б.Д.„И." (Б.) гр.Пловдив към Министерството на околната среда и водите, с което на основание чл. 200, ал.1,  т.27, предложение  второ  от Закона за водите им е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.53, ал.1 вр. ал.4, т.2 от ЗВ.

В жалбата си, жалбоподателят „Н.“ ЕАД гр.София сочи, че наказателното постановление било издадено на база връчен АУАН от 17.12.2018 г. В законоустановения срок дружеството изпратило своите писмени възражения срещу акта. В атакуваното постановление тези възражения били разгледани, но не били оценени от наказващия орган правилно. По този начин не била спазена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Дружеството жалбоподател изтъква, че подходило отговорно и съобразило работата на своите централи с общата картина на всички язовири от каскадата, както и с цялостните изисквания на енергийната система на Република България. МОСВ записвало в месечните графици изисквания за бъдещи периоди, които не винаги били реално изпълними при действителните метеорологични условия. „Н.“ ЕАД трябвало да се съобразява и с тези условия, с действителните възможности за електропроизводство, определени от енергийната система, както и със задълженията си като обществен доставчик. Въпреки, че дружеството правело всичко възможно да изпълнява задълженията си по ЗВ, понякога това било обективно невъзможно. На следващо място, жалбоподателят прави възражение за неспазване на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление било издадено на база АУАН от 17.12.2018 г., а той въз основа на констативни протоколи от 23.07.2018 г. и 28 .09. 2018 г. В тези административни актове било посочено, че неспазването на изискванията на графика на МОСВ за месец май 2018 г. е констатирано от наказващия орган още на 06.06.2018 г. „Н.“ ЕАД изпратило на МОСВ и Б. задължителни справки (дневен, месечен и оперативен баланс) с документ и по имейл. Контролните органи по смисъла на чл.18, ал.2 и чл.19 от НППВ били задължени да следят и отчитат резултатите от ежемесечния контрол до 10-то число на следващия месец. Началният момент за констатиране на фактите на неизпълнение от страна на жалбоподателя на графика на МОСВ за месец май 2018 г. бил денят, следващ този на подаване на съответната справка. От тази дата започвала да тече и давността, предвидена в чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая АУАН бил съставен след изтичане на този давностен срок, както и обжалваното наказателно постановление. На следващо място, не бил спазен и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не ставало ясно наказващият орган кои графици и данни оценявал, за да установи безспорно, че е налице процесното нарушение. На последната страница на постановлението били цитирани графици на МОСВ за различни месеци, което създавало съмнения дали правилно била извършена материалноправната оценка по чл.57 от ЗАНН. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.       

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява и не взема становище.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява, като представя писмено становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.09.2018 г. актосъставителят В.П. и Т.К. - експерти в Дирекция „Контрол“, Б. гр.Пловдив, извършили проверка на язовир „С.“, изграден на река А., разположен в землището на с.С., общ.Крумовград № 40 от Приложение № 1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, стопанисван от „Н.“ ЕАД гр.София. Проверката била във връзка със спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 г., утвърден от МОСВ и спазване на условията в издадено разрешително за водовземане по ЗВ с № 1124/13.08.2002 г., изменено с решение № 91/23.04.2013 г., последно изменено с решение № 132/ 23.08.2018 г. на МОСВ, с титуляр дружеството жалбоподател. Контролните органи констатирали, че водното ниво в язовирното езеро се измервало посредством нивомерна рейка и нивомерно устройство, водел се ежедневен баланс за водното ниво, завирен обем, приток, разход и загуби на съоръжението. Разходът на водни маси на ВЕЦ „С.“ се изчислявал на база специфичен разход на вода за производство на 1 kWh електроенергия. С графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец май 2018 г., утвърден от МОСВ, за язовир „С.“ бил определен максимален контролен обем 310, 20 млн.м³ вода, който съоръжението да достигне и да не превишава. За ВЕЦ „С.“ за месеца били разрешени 350 млн.м³ вода за производство на електроенергия. При извършената проверка на място и по документи било установено следното за месец май 2018 г.: 1.Завирен обем в язовирното езеро в 8 часа на 10.05.2018 г. (час на изготвяне на дневния баланс) - 325,722 млн.м3 вода, или превишение на обема в язовира, определен с месечния график с 15,522 млн.м3 вода; 2.Завирен обем в язовирното езеро в 8 часа на 21.05.2018 г. (час на изготвяне на дневния баланс) - 321,633млн.м³ вода, или превишение на обема в язовира, зададен с месечния график с 11,433 млн.м3 вода; 3. Завирен обем в язовирното езеро в язовирното езеро в 8 часа на 31.05.2018 г. (час на изготвяне на дневния баланс) - 320,361 млн.м3 вода, или превишение на обема в язовира, определен с месечния график с 10,161 млн.м³ вода. Завиреният обем в язовир „С.“ през целия месец май 2018 г. надвишавал разрешения максимален обем за съоръжението (310,20 млн.м³) съгласно месечния график, утвърден от МОСВ. Това означавало, че „Н.“ ЕАД гр.София поддържало обем в язовир „С.“ през целия месец май  2018 г., значително над зададения максимален контролен обем за язовира от 310,20 млн.м³ вода, съгласно утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец май 2018 г. („Обемът в язовира да достигне и да не надвишава 310,20 млн.м³ вода“). С така описаното деяние, дружеството жалбоподател като титуляр по разрешително № 1124/13.08.2002 г., изменено с решение № 91/23.04.2013 г., последно изменено с решение № 132/ 23.08.2018 г. на МОСВ на МОСВ, за водовземане от язовир „С.“, с разрешена цел производство на електроенергия, не било спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „С.“ № 40 от Приложение № 1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, свързан с поддържането на свободен обем за поемане на очакван приток, определен в утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец май 2018 г. Установеното при проверката на място и след анализ на документи нарушение било  описано в Констативен протокол № КЖ-183 от 28.09.2018 г. По този повод на 17.12.2018 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 197/17.12.2018 г. по чл.53, ал.1 вр. ал.4, т.2 от ЗВ. Актът бил съставен в присъствие на надлежно упълномощен представител на „Н.“ ЕАД гр.София, който го подписал и получил без възражения. На 19.12.2018 г. дружеството подало писмено възражение срещу акта, което не било уважено. На 21.05.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.27 предл. второ от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.53, ал.1 вр. ал.4, т.2 от ЗВ.    

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите В.П. и Т.К., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; акт за установяване на административно нарушение № 197/17.12.2018 г.; констативен протокол № КЖ-172 от 28.09.2018 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното наказателно постановление е наложено административно наказание на „Н.“ ЕАД гр.София за нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1 вр. ал.4, т.2 от ЗВ. Текстът на чл.53, ал.1 от ЗВ гласи, че начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, а според ал.4, т.2 на чл.53 от ЗВ, с месечните графици се определят свободни обеми за поемане на очакван приток. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 500 до 5 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно обстоятелството, че жалбоподателя е осъществил вмененото му нарушение. Установи се, че с графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец май 2018 г., утвърден от МОСВ, за язовир „С.“ е бил определен максимален контролен обем 310,20 млн.м³ вода, който съоръжението да достигне и да не превишава. Въпреки утвърдения график, „Н.“ ЕАД гр.София поддържало обем в язовира през целия месец май 2018 г., значително над зададения максимален контролен обем от 310,20 млн.м³ вода. Това означава, че дружеството, като титуляр по разрешително за водовземане от язовир „С.“, с разрешена цел производство на електроенергия, не е спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „С.“ № 40 от Приложение № 1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, свързан с поддържането на свободен обем за поемане на очакван приток, определен в утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец май 2018 г. Ето защо, според настоящата инстанция правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.27 предл. второ от ЗВ за извършено нарушение по чл.53, ал.1 вр. ал.4, т.2 от ЗВ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Наложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното деяние и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не е налице твърдяното в жалбата нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като видно от атакуваното постановление, наказващият орган е преценил възраженията и събраните доказателства. Обстоятелството, че възраженията на нарушителя са счетени за неоснователни, не означава, че не са обсъдени. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че съобразявал работата на своите централи с общата картина на всички язовири от каскадата, с цялостните изисквания на енергийната система в страната, че  МОСВ записвало в месечните графици изисквания, които не винаги били изпълними при действителните метеорологични условия и пр. От доказателствата по делото не се установи невъзможност за „Н.“ ЕАД да поддържа определения в графика максимален контролен обем в язовир „С.“. В тази връзка следва да се има предвид, че според текста на чл.53, ал.7 от ЗВ, Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства изменя месечния график, за което писмено уведомява заинтересованите страни. Няма данни дружеството жалбоподател, стопанисващо язовир „С.“, да е поискало изменение на графика за месец май 2018 г., съответно този график не е бил изменен от Министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. От това следва, че не са били налице непредвидими и/или изключителни обстоятелства, поради които графикът да не е могъл да бъде изпълнен. Не се приема и възражението за неспазване на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на наказателното постановление. В случая АУАН е съставен на 17.12.2018 г., като в същия изрично е посочено, че нарушението е установено на датата 28.09.2018 г. при извършена проверка от служители на Б.. Проверката била извършена и на място и по документи, които контролните орган са анализирали, като издадено разрешително за водовземане, график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец май 2018 г., сведение за производство на бруто ел. енергия и използвани водни обеми през месец май 2018 г., месечни сведения за водните обеми в язовира от „Н.“ ЕАД, предприятие „Водноелектрически централи“, констативен протокол от 23.07.2018 г. Именно на датата 28.09.2018 г. актосъставителят е разполагал с категорични данни, които са му позволили да направи извод за извършеното нарушение и неговия автор. Действително експерти от Б. са правили проверка на язовир „С.“ и на 23.07.2018 г., но в констативния протокол от 23.07.2018 г. е посочено, че тогава проверката е извършена във връзка със спазване графика за използване на водите в комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 г. Освен това, видно от двата констативни протокола - от 23.07.2018 г. и 28.09.2018 г., тяхното съдържание не е идентично. Първият път е бил замерен само водният обем в язовира за определени месеци. Едва при проверката на 28.09.2018 г. са установени и посочени точните превишения на графика през месец май 2018 г., анализирани са относимите документи и е направен извод за допуснато нарушение за конкретен период, а оттам и за неговия автор, т.е. за откриване на нарушителя. Ето защо оттогава е започнал да тече и тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Спазен е и регламентирания в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок за издаване на наказателното постановление, тъй като акта е съставен на 17.12.2018 г., а процесното постановление е издадено от наказващия орган на 21.05.2019 г. Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран, Съдът

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 67/21.05.2019 г., издадено от директора на Б.Д.„И.“ (Б.) гр.Пловдив, с което на основание чл.200, ал.1, т.27 предл. второ от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Н.“ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.София 1000, ул.********,  с ЕИК ********, за нарушение на чл.53, ал.1 вр. ал.4, т.2 от ЗВ.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                

                                                                              

                                                                          Районен съдия: