Мотиви към
присъда по НОХД № 942 по описа за 2010г. на ШРС
На 29.06.2010г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 158/2010г.
по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу В.К.И. с ЕГН **********,***, Д.Г.И. с ЕГН **********,*** и В.В.Й.
с ЕГН ********** за извършено от тях престъпление от общ характер наказуемо по
чл.210 ал.1 т.2,4 и т.5 от НК във вр. с чл. 209 ал.1 от НК във вр. с чл. 20
ал.2 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК във вр. с чл. 28 ал.1 от НК за В.И. и
без т.4 от чл. 210 от НК и чл. 28 ал.1 за Д.И. и В.Й., като за Д.И. има и
обвинение по т.4 от чл. 20 НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по
отношение на подсъдимите е посочено, че в условията на продължавано
престъпление, с цел да набавят за себе си имотна облага, в периода от
19.02.2010г. до 23.02.2010г. включително, в съучастие като съизвършители, в гр.
Разград възбудили заблуждение у Г.И.Г. ***, че ще ползват под наем движими
вещи, собственост на “***” ООД гр. Варна – 280 бр. телескопични подпори , 100
бр. вилици за подпори , дървени трегери общо 576 линейни метра, 242 бр.
трислойни платна на обща стойност 21 239,90 лв., но продали същите, с
което причинили имотна вреда на “***” ООД гр. Варна в размер на 21 339.90
лв. и в гр. Шумен в съучастие възбудили заблуждение у И.С.А. *** относно
собствеността на описаните по горе вещи, при което му ги продали, с което
причинили имотна вреда в размер на 6 900 лв. на ЕТ “И.А.”***, като деянията са
извършени от две и повече лица сговорили се предварително и причинените вреди
са в големи размери – на обща стойност 28 139.90 лв.
В съдебно заседание подсъдимите
В. И., Д. И. и В. Й., се възползват от
новите диференцирани процедури по НПК – глава 27 и на основание чл. 371 т.2 от НПК признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази че самопризнанието на подсъдимите по чл. 371 т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение
от 14.02.2011г. обяви, че при постановяване на присъдите ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянията описани в обвинителния
акт.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимите. Предлага на съда да наложи на първия
подсъдим наказание “лишаване от свобода” за срок от 11 месеца и 29 дена, което
да бъде изтърпяно ефективно при строг режим в затворническо общежитие от закрит
тип. Предлага и да бъде извършено групиране присъдите на подсъдимия. За втория
подсъдим предлага наказание “лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, което
да бъди отложено в изпълнение с три годишен изпитателен срок. За третия
подсъдим предлага наказание “лишаване от свобода” за срок от 11 месеца и 29
дена, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години. Предлага
наказанията да се приложат при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, каквото е и
изискването на закона.
В хода на съдебното следствие
подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени и се признават за виновни,
че са наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и се
съгласяват с него. В последната си дума подсъдимите заявяват, че съжаляват
много, че повече няма да правят така. Защитника на първия подсъдим предлага на
съда да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като
изпълнението на наказанието бъде отложено за срок от 6 месеца. Защитника на
втория подсъдим моли за минимално наказание при условията на чл. 55 от НК, а
защитника на третия подсъдим пледира за наказание 8 месеца “лишаване от
свобода” при условията на чл.66 от НК. Относно предявения граждански иск,
изразяват съгласие той да бъде уважен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното: През м. февруари 2010г. тримата подсъдими измислили начин по
който да изкарат пари без да работят. Идеята им е била да вземат под наем
строително оборудване, което впоследствие да продадат без знанието на
заемодателя на трето лице, което от своя страна не знае, че нямат право на
собственост върху вещите и така да спечелят от продажната цена. В изпълнение на
престъпния си план тримата подсъдими започнали да търсят обяви за фирми или
лица, които отдават под наем строително оборудване, като помежду си се
уговорили кой какво ще прави, за да постигнат целта си. Така те стигнали до
обява, че ЕТ “Фактор – Г.Г.”*** дава под наем строителен инвентар. След обяд на
19.02.2010г. подс. В.И. и подс. В.Й. *** и се срещнали с управителя на ЕТ
“Фактор – Г.Г.” – свид. Г.И.Г.. На срещата те проявили интерес към оферта за
вземане под наем на пълен комплект за кофраж, като за достоверност на думите си
заблудили Г., че имат строителен обект в с. Белокопитово, за който им трябвало
въпросното оборудване. Подсъдимите казали на свид. Г., че договорът ще бъде
сключен като наемател от името на СД “К. 990 – Д. *** /с представляващ подс. Д.И./
и дори показали решение на съд за вписване на дружеството във фирмения
регистър. След като се разбрали с Г., че той ще им се обади когато е готова
офертата, двамата подсъдими си тръгнали. На следващия ден подсъдимите се обадили
на Г. по телефона, той им съобщил офертата си и се уточнили на 22.02.2010г.
/понеделник/ да отидат пак в гр. Разград, за да подпишат договора за наем. Така
на 22.02.2010г. при свид. Г. *** отишли подс. В.И. и Д.И., които отново
потвърдили желанието си пред св. Г., че искат да ползват под наем въпросното
оборудване, като подс. Д.И. /като представляващ СД “К. 990 – Д. ***/ подписал
като “наемател” договор за наем за уговорения инвентар – 280 бр. телескопични
подпори, 100 бр. вилици за подпори, дървени трегери общо 576 линейни метра и
242 трислойни платна. По този начин свид. Г. заблуден от така обективираното
намерение на тримата подсъдими , че действително желаят да ползват под наем
строително оборудване, се съгласил да им го предостави и също подписал
посочения договор. Според клаузите на договора оборудването се отдавало под
наем за срок от 30 дни от датата на сключване на договора при наемна цена от
130.32 лв. на ден или наем в размер на 3909.60 лв., като наемателят се
задължавал да върне оборудването след прекратяване на договора. За допълнително
обезпечаване подс. Д.И. подписал и запис на заповед за сумата от 14 000
лв. в полза на Г.. Описаното оборудване, взето под наем от тримата подсъдими,
всъщност било собственост на “***” ООД гр. Варна с управител Д.А.Д., който го
бил отдал под наем на ЕТ “Фактор – Г.Г.”***, като Д. бил изрично запознат от Г.
и се съгласил с отдаването под наем на трето лице на въпросните вещи. Същия ден
след обяд, според уговорката, Г. получил превод по банков път на част от сумата
по наема – 1590 лв., като за останалата сума уговорката между Г. и подсъдимите
била, че ще му я платят в брой при пристигане на строителното оборудване в с.
Белокопитово обл. Шумен. След получаване на банковия превод Г. се обадил в “***”
ООД гр. Варна с база в гр. Варна да подготвят и да товарят вещите на камион,
който да ги превози в с. Белокопитово.
Междувременно още на 21.02.2010г. подс. В.Й. *** с
пострадалия И.С.А. ***/ строителен предприемач – управител на “И.А. *** А.”***/,
при когото Й. бил работил преди време. Подсъдимия предложил на свид. А. да му
продадат строително оборудване – телескопични подпори, кофражни платна,
профилни греди и крепежни елементи при което свидетеля се съгласил. Когато
обаче свид. А. запитал подс. Й. от къде има това строително оборудване
подсъдимия Й. не му казал истината, а му обяснил, че то е собственост на негови
познати от гр. Бургас, които имали строителна фирма, но тъй като прекратявали
дейността и решили да разпродадат имуществото й. Подсъдимия също така обяснил,
че единият собственик се казва В.. При така даденото обяснение двамата се
разбрали, когато Й. е готов с набавянето на материалите да му се обади. На
22.02.2010г. около 17 часа натоварения камион със строителното оборудване от
гр. Варна, собственост на представляваното от Д. дружество, пристигнал в базата
на свид. А. ***, като освен шофьора на камиона – свид. С.С., дошъл и подс. В.Й..
Пострадалия А. харесал материалите и се договорили с подс. Й. да плати за тях
на собственика им сумата от 6 900 лв., като още тогава А. дал капаро от
700 лв. на подсъдимия и се разбрали остатъка от сумата, както и документалното
уреждане на продажбата да стане на следващия ден, когато ще отиде и
собственика. На 23.02.2010г.преди обяд в базата на А. отишли подсъдимите В.Й. и
В.И.. Свидетеля А. го нямало там, но по телефонен разговор с него
счетоводителката на ЕТ “И.А.”*** – свид. И.Н. му обяснила, че са дошли лица,
които са се представили като единия – собственик на оборудването, а другия – В..
По нареждане на А. свид. Н. платила на подс. В.И. остатъка от продажната цена –
6 200 лв., за което съставили и разходен ордер от името на ЕТ , подписан
от подс. В И. и преснела личната му карта. Получената сума – общо 6 900
лв. тримата подсъдими поделили помежду си.
Същия ден – 23.02.2010г. управителя на “***” ООД –
гр. Варна Д.А.Д.,*** да мине през гр. Разград, за да си уредят финансовите
отношения по повод наема на материалите със свид. Г.. Когато отишъл при свид. Г.,
Д. разбрал, че едно от лицата, които са договаряли сделката е било лице на име
“В.” и тогава се усъмнил в измама, тъй като срещу същото лице имал подадени
жалби в гр. Несебър и в гр. Бургас за подобни действия. В същото време свид. Г.
започнал да звъни на подсъдимите, но те не си вдигали телефоните. Тогава Д.
установил лицето, което управлявало камиона, превозил оборудването и от него
разбрал, че всъщност оборудването изобщо не е разтоварвано в с. Белокопитово, а
направо е разтоварено в двора на фирма в гр. Шумен. По тази причина свид. Д. ***,
намерил базата на свид. А. и след като си разпознал оборудването и със
съгласието на свид. А. си го натоварил обратно на камиона и си го взел. По този
начин той възстановил нанесената му щета от тримата подсъдими. Щетата на другия
пострадал - св. А. останала невъзстановена,
тъй като разговорите му с подсъдимите и техните обещания за възстановяването и
това не се получило. Тази сума не е възстановена и след приключване на
съдебното дирене и е предмет на разгледания в съдебното заседание граждански
иск.
Видно от заключението на изготвената съдебно-
икономическата експертиза общата стойност на строителните елементи е в размер
на 21 239, 90 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимите В.
И., Д. И. и В. Й. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2
от НПК, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез техния разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанията на
подсъдимите по чл. 371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите са осъществили от обективна
и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.210 ал.1 т.2
,4 и 5 от НК във вр. с чл.209 ал.1 от НК
във вр. чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК във вр. с чл. 28 ал.1 от НК за В. И., по чл. 210 ал.1 т.2 и т.5 от НК във вр. чл. 209 ал.1 от НК във вр.
с чл. 20 ал.2 и ал.4 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК за Д. И. и по чл. 210
ал.1 т.2 и т.5 от НК във вр. с чл. 209
ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.2 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.,по
отношение на В. Й. възведено с обвинителния акт по отношение на тях, защото:
* обект на престъплението е
гарантираното от закона право на разпореждане въз основа на свободно и
съзнателно взето решение; обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи – с деянието е засегнато
правото на пострадалите свободно да се разпореждат със своите движими вещи;
* от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са
възбудили и поддържала у свид. Г.Г. убеждението, че ще ползват
под наем строителните елементи, а у свидетеля И.А. заблуждение относно
собствеността на строителните елементи. Ако не е било формирано това
убеждение у двамата свидетели, не би се осъществила и възможността тримата
подсъдими да се разпоредят по този начин с имуществения предмет;
* субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимите виновно при форма на вината пряк умисъл и с користна цел - те са
предвиждали, че вследствие на тяхното въздействие върху свид. Г., у него ще
възникнат неправилни представи и ще се поддържат тези неправилни представи пред
свид. Д. и че неправилните представи които са предизвикали относно
собствеността на строителните елементи у свид. А., ще доведат до настъпването
на имотната вреда за Д. и А. и имотна облага за тях - т.е. подсъдимите са съзнавали
обществено-опасния характер на деянието и са целели настъпването на
обществено-опасните последици.
- квалификацията
във връзка със субекта на престъплението по чл.210 ал.1 т.4 от НК по отношение
на подс. В. И. е налице, тъй като по безспорен начин се установи, че деянието е
извършено при условията на повторност, като случаят не е маловажен; законът
възприема такова деяние като посегателство с по-висока степен на обществена
опасност; По смисъла на чл.28, ал.1 от НК престъплението е извършено повторно,
ако деецът след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, в случая В. И. преди извършването на инкриминираното деяние е бил
осъден по НОХД № 446/03 и по НОХД № 1414/04г. на ШРС за извършени измами с
влязли в законна сила присъди. Според ВС еднакви по вид престъпления по смисъла
на чл. 28 от НК са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни
състави на едно и също престъпление, включително и когато то е квалифицирано
или привилегировано. От това следва, че повторно извършване на измама ще има
когато деецът я е извършил след като е осъждан с влязла в сила присъда за друга
измама. Извършената измама не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93 т.9 от НК - от една страна оценките на експертите според приетото от съда
като пълно, обосновано и компетентно дадено заключение е на стойност
21 239.90 лв., а това не обуславя маловажен случай. Следва да се отбележи,
че измамите по предишното осъждане на В. И. също са за случаи, които не са
маловажни и в този смисъл също не може да се обсъжда чл.93 т.9 от НК - в този
смисъл са и ППВС №2/1970г. - т.2 и Р 203/1994г. на ІІн.о.
- квалификацията
на деянието по чл. 210 ал.1 т.5 се определя от размера на причинената щета
равняваща се над 70 минимални за страната работни заплати към момента на
деянието;
-
квалификацията по чл. 210 ал.1 т.2 от НК се обуславя от факта, че деянието е
извършено от три лица които са се сговорили предварително;
Квалификацията
по чл. 26 от НК следва да се приложи тъй като деянията са извършени в периода от
19.02.2010г. до 23.02.2010г., осъществяват поотделно един и същ състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто деяния от
обективна и субективна страна представляват продължение на първото деяние.
При
издирване на мотивите на подсъдимите за извършване на деянието съдът намери, че
всеки от подсъдимите е бил мотивиран от възможността да се набави парични
средства без за това да му се налага да полага обществено полезен труд или да
извършва действия на разпореждане със свое имущество.
При определяне на наказанието на всеки
от подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът преди всичко взе
предвид задължителното приложение на чл. 55 от НК, с оглед действащата
разпоредба към датата на деянието.
От друга страна се съобрази със
степента на обществена опасност на деянието , която прецени към висока, предвид
на факта, че се касае за извършена квалифицирана измама, за движими вещи на
значителна стойност, при предварително планирана подготовка и разпределяне на
ролите.
Съдът прецени степента на
обществена опасност на извършителите – данните за личността им, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимите.
* смекчаващи вината обстоятелства
– съдът не можа да констатира такива. Направените признания по реда на чл. 371
т.2 от НПК, не следва да бъде разглеждано като смекчаващо вината обстоятелство,
тъй като същото е обвързано със задължителното приложение на разпоредбата на
чл. 55 от НК.
* отегчаващи вината обстоятелства
– многобройни предишни осъждания за Кр. И., Др. И. и В. Й., както и тяхното
нежелание да възстановят причинената щета .
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите Кр. И., Д. И. и В. Й.,
като наказанието бъде определено при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагане на разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НК, а именно “За
престъпление по чл. 210 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода”
от една до осем години, което на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК следва да бъде
под минимума.
Съдът съобразявайки горните
обстоятелства както и обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимия В. И.
е осъждан 15 пъти с различни присъди, но те не са постигнали своя ефект, счита,
че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание
“лишаване от свобода” за срок от 11 месеца
и 29 дена при първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното
наказание. Така наложеното наказание се явява максимално възможно съгласно
рамката установена от процесуалния законодател, поради което съдът го
индивидуализира в тези му граници. По отношение на Д. И. и В. Й. съдът също
счита, че наказанието им следва да бъде в същия размер съобразно изложените по
горе съображения, като изтърпяването на същото бъде отложено на основание чл. 66
ал.1 от НК за срок от три години, в предвид възможността от приложението на
този институт на правото. Така определеното им наказание, съдът намира за
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална
укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените,
а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху тях и ще им отнеме възможността да вършат други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно искането на представителя
на прокуратурата за извършване групиране наказанията и по други присъди,
настоящия съдебен състав, не намира, че това е удачно да се извърши с тази
присъда. Законодателя е предвидил ред по който това може да стане с отделно
определение а и предвид динамиката в осъжданията на подсъдимия, така
направеното групиране едва ли би било актуално.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
По отношение на предявения от
гражданския ищец ЕТ “И.А.” – граждански
иск за претърпените от търговеца имуществени вреди, съдът за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният от пострадалия
граждански иск за претърпени имуществени вреди е допустим по следните правни
съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени вреди в резултат
на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона
и от КРБ. Съобразно Решение №21/1994гг. По н.д. №780/1993г. на І н.о.
гражданския иск е допустим в наказателния процес само ако вредата е настъпила
от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато обвинение. Обвинението по
настоящото дело е за причинени от подсъдимите имуществени вреди на собственика
на движими вещи и поради това е допустим граждански иск в настоящото
наказателно производство. Той има право да претендира претърпени имуществени
вреди в резултата на деянието на подсъдимите.
В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимите Кр. И., Д. И. и В. Й., в резултат на което
са възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
имуществените вреди следва да бъде съответен на не възстановената част от
нанесените имуществени вреди в съответствие с причинената щета, тази щета е в
размер на 6 900 лева. След разкриване на деянието на пострадалия не е била
върната паричната сума която той е предоставил на подсъдимите. Вредите от
непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От
този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законна лихва определена от
Министерски съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уваженият размер на гражданския иск следва да бъде присъден ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта, а
именно месец февруари 2010г.
Съдът
възложи на подсъдимите на основание чл. 189 ал3 от НПК и направените разноски
по делото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: