№ 2825
гр. С, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря СВ.В.ОГН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110101482
по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установитени искове от ищеца
„Т.С.“ ЕАД срещу ответниците В. Х. Г. и А. Р. П. за признаване за установено
съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01.07.2021 г., срещу която В. Х. Г. е
възразил в срок, на А. Р. П. е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а по
отношение на Т. Р. П. е вляла в сила.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, както следва:
- че ответникът В. Х. Г., ЕГН ********** , дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 2278,21 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Т 1“, блок 7, вх.
Б, ет. 1, ап. 10, ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата в размер на 293,97 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2021
г.; сумата в размер на 17,46 лева, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 3,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г.
- че ответникът А. Р. П., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 1139,10 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Т 1“, блок 7, вх.
1
Б, ет. 1, ап. 10, ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата в размер на 146,99 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2021
г.; сумата в размер на 8,73 лева, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 1,59 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 01.07.2021 г. по ч.гр. дело № 35874/2021 г. по описа на СРС,
II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото имали
качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения
имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период, като
съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е
изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на
услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил
от ответника В. Х. Г. чрез адв. Л. И., в който оспорва предявените искове като
недопустими. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба
на топлинна енергия, тъй като договорът е сключен с трето лице, подало
заявление за откриване на партида. Твърди, че топлинна енергия в имота не е
доставяна, оспорва основанието и размера на задълженията за главница и
лихва, както и факта, че са монтирани отоплителни тела. Възразява, че е
изпаднал в забава за плащане, тъй като не е поканен. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е
постъпил от ответника А. Р. П.. След срока за отговор на исковата молба е
депозирано становище от особения представител на А. П. – адв. Тегаракова. В
становището се възразява срещу основателността на исковите претенции.
Иска се отхвърлянето им.
Като трети лица - помагачи са привлечени Т. Р. П. – на страната на
ответника В. Х. Г., и „Т. С.“ Е. – на страната на ищеца.
Третото лице – помагач Т. Р. П. взема становище за неоснователност на
исковете.
Третото лице – помагач „Т. С.“ Е. поддържа становище за доказаност и
основателност на иска на „Т.С.“ ЕАД и посочва, че е изготвяло дяловото
2
разпределение за топлоснабдения имот, описан в исковата молба, като
същото било изготвяно в съответствие с всички действащи за процесния
период нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 35874/2021 г. по описа на СРС, 178
състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и
в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед
по чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове
съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената
топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните
обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално
доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на погасителната давност.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.
6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване
и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
В случая от съда е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване, че 1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за
2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в
описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; 2 / за имота
е извършвана услугата „дялово разпределение“ за процесния период; 3/ Т. Р.
П. е подала молба за откриване на партида на 23.03.2017 г. за процесния имот,
като в същата липсва съгласие тя да поеме задълженията към „Т.С.“ ЕАД и на
останалите собственици.
От договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за
продажба и замяна на държавни жилища от 03.01.1977 г. /л. 16-18/ се
установява, че ХР. В.ев Г. и СТ.СТ. Г.а са придобили описания в исковата
молба топлоснабден имот.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот от 13.05.1993 г. /л.19-20/
3
се установява, че СТ.СТ. Г.а е дарила на децата си СТ. Х.а Г.а и В. Х. Г.
своите 4/6 ид.ч. от описания в исковата молба топлоснабден имот.
От удостоверение на „ГИС -С“ Е. /л.25/ се установява, че имотът, описан в
договора за продажба и договора за дарение, съответства на този, посочен в
исковата молба.
От заявление-декларация от 23.03.2017 г. /л.26-27/ се установява, че Т. Р. П.
е поискала от ищцовото дружество да открие партида за посочения в исковата
молба имот на нейно име.
От удостоверение за наследници от 06.03.2023 г. /л.153-154/ се установява,
че след смъртта си, настъпила на 10.09.1990 г., ХР. В.ев Г. оставил следните
наследници по закон – СТ.СТ. Г.а – съпруга /починала по-късно – на
26.12.2013 г./, В. Х. Г. – син, и СТ. Х.а Г.а – дъщеря, която починала по-късно
– на 09.01.2005 г.
От удостоверение за наследници на СТ. Х.а Г.а от 20.03.2023 г. /л. 156/ се
установява, че след смъртта си, настъпила на 09.01.2005 г., СТ. Х.а Г.а
оставила за наследници по закон А. Р. П. и Т. Р. П..
Предвид изложеното и с оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН съдът
приема, че ответникът В. Х. Г. притежава ½ ид.ч. от описания в исковата
молба топлоснабден имот, а ответникът А. Р. П. – 1/4 ид.ч. Останалата ¼ ид.ч.
от имота е собственост на третото лице – помагач на страната на ответника В.
Х. Г. – Т. Р. П..
Следователно по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ с придобиване на собствеността
върху ид.ч. от описания в исковата молба имот В. Г., А. П. и Т. П. са станали
страни по договорното правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия в имота, но съразмерно на притежаваните от тах квота в
съсобствеността.
Независимо от горното обаче, по делото е представено Заявление-
декларация с рег. № Г-6795/23.03.2017 г. по описа на „Т.С.“ ЕАД, с което Т. Р.
П. е поискала от ищеца партидата за доставката на топлинна енергия за
битови нужди в описания в исковата молба имот да бъде открита. Съдът
намира, че се касае за отправено от нея до фирма предложение за сключване
на писмен договор, което очевидно е прието, щом самият ищец представя
заявлението-декларация по делото и щом съобщенията към фактури и
изравнителните сметки са издадени само на името на Т. Р. П.. От
представените от третото лице-помагач „Т. С.“ Е. индивидуални справки и
главни отчети за процесния период също се потвърждава, че за описания в
исковата молба имот с аб. № ******** единствен титуляр на партидата е Т. Р.
П.. Следователно доказано е сключването след придобиване на
съсобствеността от ответниците на нарочен писмен договор между „Т.С.“
ЕАД и Т. Р. П. за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
За да прецени при тези факти кой е материалноправно легитимиран да
отговаря за задълженията за процесния имот, съдът съобрази мотивите към т.
1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В тях е
прието, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на
съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със
съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, ако ползващият
бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
4
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата
притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище, а ако такъв договор с топлопреносното
дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с
дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото
жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг.
След прекратяване на съпружеската имуществена общност бившите съпрузи
стават обикновени съсобственици, поради което съдът счита, че приетото от
ВКС по отношение на бившите съпрузи е напълно приложимо и при всяка
друга хипотеза на съсобственост върху топлоснабдения имот, но открита по
искане на един от съсобствениците след възникването на съсобствеността
индивидуална партида на негово име за целия имот.
С оглед на гореизложеното и доколкото в случая не се установява по
делото наличието на уговорка между страните, по силата на която всички
съсобственици на имота да носят отговорност за задълженията за него дори и
след откриване по искане на един от тях на индивидуална партида само на
негово име, съдът намира, че със сключването на писмен договор между
фирма и Т. Р. П. договорното правоотношение между ищцовото дружество и
другите двама ответници е прекратено.
Следователно исковете срещу В. Х. Г. и А. Р. П. следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Т.С.“
ЕАД следва да понесе разноските за производството.
Ответникът В. Х. Г. претендира сумата от 350 лева – депозити за
възнаграждения на вещи лица по съдебни експертизи, както и присъждането
на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Л. И. И., която му е оказала
безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв. Претенциите на ответника
са основателни. Следва в негова полза да се присъди сумата от 350 лева, а в
полза на адв. Л. И. И. – 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Х. Г.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по реда на чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца 1/2 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, общ. Н, ж.к. „Ал. Т“,
бл. 33, вх. Б, ет. 1, ап. 10, с абонатен № ********, а именно: сумата от 2278,21
лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода м. 05.2018 г. - м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до окончателното
плащане; сумата от 293,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за
5
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2021 г.; сумата от 17,46 лв.
– цена за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2020
г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до окончателното плащане;
както и сумата от 3,18 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 08.06.2021 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. Р. П.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца 1/4 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, общ. Н, ж.к. „Ал. Т“, бл. 33, вх. Б, ет.
1, ап. 10, с абонатен № ********, а именно: сумата от 1139,11 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия през периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до окончателното плащане; сумата
от 146,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. – 08.06.2021 г.; сумата от 8,74 лв. – цена за услугата
дялово разпределение за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2020 г., ведно със
законната лихва от 22.06.2021 г. до окончателното плащане; както и сумата от
1,58 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. – 08.06.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Х. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лв. – разноски за
исковото производство по гр.д. № 1482/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Л. И. И., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство
по гр.д. № 1482/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Т. С.“ Е., и трето лице – помагач на страната на
ответника В. Х. Г. – Т. Р. П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6