Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 21. 09. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети
септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2768
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД *** /с предишно наименование „М.” ЕАД ***/ против
Г.Д.К. ***. В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор с
индивидуален потребителски номер М3701839/ 16. 07. 2013 год., по силата на
който на ответницата са били предоставяни далекосъобщителни услуги. Твърди
се, че съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. Твърди се, че при
сключване на договора „А1 България“ ЕАД уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Твърди се, че промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от „А1 България“ ЕАД след
предварително уведомление до абоната. Твърди се, че неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми.“ Твърди се, че в срока на действието на
договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга ищцовото дружество е издало на ответницата следните фактури: 1/ фактура №
*********/19. 01. 2015 год. на стойност 30, 84 лв.; 2/ фактура № *********/19.
01. 2015 год. на стойност 9, 90 лв.; 3/ фактура № *********/19. 02. 2015 год.
на стойност 1, 50 лв.; 4/ фактура № *********/19. 02. 2015 год. на стойност 9, 90
лв.; 5/ фактура № *********/19. 03. 2015 год. на стойност 0, 18 лв.; 6/ фактура
№ *********/19. 03. 2015 год. на стойност 9, 90 лв.; 7/ фактура № *********/21.
04. 2015 год. на стойност 9, 90 лв.; 8/ фактура № *********/20. 05. 2015 год.
на стойност 9, 90 лв.; 9/ фактура № *********/26. 05. 2015 год. на стойност
267, 53 лв. и 10/ фактура № *********/22. 06. 2015 год. на стойност 128, 70 лв.
Твърди се, че девет от посочените по- горе фактури са за ползване на
далекосъобщителни услуги, а във фактура № *********/ 26. 05. 2015 год. е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Твърди се, че
ответницата не е изпълнила задълженията си по посочения договор като не е
заплатила в срок всички дължими към ищцовото дружество суми за потребени
договорни услуги, за които мобилният оператор е издал на ответницата фактури,
поради което вземането по договора не е погасено към датата на подаване на
исковата молба. Твърди се, че „А1 България“ ЕАД има право да получава в срок всички дължими от абоната
суми за ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в
срок всички суми по т. 34а-34в от Общите условия. Твърди се, че съгласно чл. 27.2
и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор „А1 България“ ЕАД има право да ограничава достъпа до част от услугите или
да прекрати индивидуалния договор ако абонатът има неизплатени дължими вземания
към „А1 България“ ЕАД. Твърди се, че видно
от представения договор ответницата се е съгласила и е приела Общите условия на
ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Твърди
се, че съгласно чл. 26.5 „А1 България“ ЕАД предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Твърди се, че
съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й. Твърди се, че при неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. Твърди се, че ответницата е подписала договор за мобилни услуги,
ползвала е предоставени мобилни услуги, не е изпълнила задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата като с това си поведение е изпаднала
в забава. Твърди се, че поради това е било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК като е било образувано ч. гр. д.
№ 211/ 2018 год., по което е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че
срещу така издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение от
ответницата, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи
сумата от общо 478, 25 лв., от които 210, 72 лв. представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги и 267, 53 лв. представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договор. Претендира присъждане
на направените деловодни разноски.
Ответницата Г.Д.К. ***, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 211/ 2018 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Вземането на ищеца „А1
България” ЕАД произтича от сключен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги М3701839/ 16. 07. 2013 год. При
изпълнение на договора ищцовото дружество е издавало ежемесечно на ответницата фактура
за предоставените и ползувани от абоната услуги. Основното задължение на
ответницата е било да заплаща стойността на тези услуги в уговорените срокове,
но същото не е било изпълнено. По делото са приложени девет фактури, издадени
от ищеца, които не са оспорени в преклузивния срок по чл. 193 от ГПК и по които
липсва плащане от страна на ответницата. Общата стойност на ползваните и
неплатени услуги по тези фактури възлиза на сумата от 210, 72 лв. Тук е мястото
да се отбележи, че ответницата не е представила доказателства, че е оспорила
месечните си сметки, отразени в процесните фактури, по реда, предвиден в т. 26.
6 от Общите условия за взаимоотношенията между “А1 България” ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на оператора. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал.
1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на
вземане спрямо ответницата за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено
по надлежния ред, като ищцовото дружество е провело пряко и пълно доказване на
твърдените от него факти. При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде
уважен в частта досежно сумата от 210, 72 лв., представляваща ползвани и
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Що се отнася до
претенцията на ищеца за сумата от 267, 53 лв., представляваща неустойка, съдът
намира, че същата следва да бъде отхвърлена. В тази връзка съдът
счита за основателно направеното възражение от назначения
особен представител на ответницата за нищожност на клаузата от
договора, касаеща заплащането на неустойка. Абонатът
притежава качеството потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция
на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. На ответницата в
качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Процесният договор е сключен
при предварително определени условия от едната страна- ищецът оператор,
като абонатът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се
установи атакуваната клауза на договора да е била индивидуално договорена и
липсват такива твърдения и доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146 ал. 1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Съгласно чл. 3 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, такива клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. С оглед на всички
събрани доказателства, съдът приема, че в случая не е налице индивидуално
договаряне на разпоредбите от договора, касаещи отговорността на страните и
дължимата неустойка. Съобразно съдебната практика неустойката в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение на
ЗЗП и за нелоялна търговска практика. Тази неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функции, тъй като не е съобразена нито с естеството на
обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение на
задължението на абоната да плаща дължимите месечни вноски. Всъщност така
уговорена неустойката има подчертано санкционен характер и води до
несправедливия правен резултат доставчикът да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя ползването на услугата. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за справедливост. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че поради нищожност на неустоечната клауза
претенцията за признаване вземането на ищеца за сума в размер на 267, 53 лв.
следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в заповедното производство в
размер на 81, 41 лв. съобразно признатата част от вземането, както и
деловодни разноски в исковото производство в размер на 222, 51 лв. съобразно
уважената част от иска.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Г.Д.К. ***, ЕГН **********, че същата дължи на
ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.В.Д.и М.М., сумата
от 210, 72 лв., представляваща стойността на незаплатени
далекосъобщителни услуги по фактури № *********/19.
01. 2015 год., № *********/ 19. 02. 2015 год., № *********/19. 03. 2015 год., №
*********/ 21. 04. 2015 год., № *********/20. 05. 2015 год. и № *********/ 22.
06. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от 09. 01. 2018 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД ***
против Г.Д.К. *** иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК в частта му, в която
се претендира признаване за установено вземането на ищцовото дружество за
сумата от 267, 53 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги М3701839/16. 07. 2013 год.
ОСЪЖДА Г.Д.К. ***, ЕГН **********, да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А.В.Д.и М.М., сумата
от 81, 41 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА Г.Д.К. ***, ЕГН **********, да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А.В.Д.и М.М., сумата
от 222, 51 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: