Определение по дело №20138/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2019 г.
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20185330120138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 195                    08.01.2019 г.                                          гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  XXI гр. състав, в закрито заседание  на 08.01.2019 г. в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20138/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Аксел – 6” ЕООД, ЕИК ********* против „Сторм Грийн Енерджи” АД, ЕИК *********, за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е образувано производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11055/2018 г. на ПРС, II бр.с.

За преценка допустимостта на иска е изискано заповедното производство. Като разгледа материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на претенцията не са налице.

На първо място – дори да се приеме, че има условия за уведомяване на длъжника по реда на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК – чрез залепване на уведомление, то след надлежно изпълнение на процедурата, неполучаване на книжата и изтичане на срока за възражение, заповедта по чл. 410 ГПК влиза в сила и въз основа на нея, на осн. чл. 416 ГПК, следва да бъде издаден изпълнителен лист за вземанията. Нормата на чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК е неприложима при юридически лица – длъжници. Тя не препраща към чл. 50, ал.4 ГПК /относима за търговците/, нито целта на законодателя е била да защити интересите на ЮЛ – които следва да имат представители на вписаните седалище и адрес на управление, предвид извършваната от тях дейност /за разлика от ФЛ/. Друг аргумент в тази насока е невъзможността за назначаване на особен представител на ЮЛ – ответник в исков процес.

Ето защо, предпоставки за предявяване на иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК не са налице.

На следващо място – липсват такива и за залепване на уведомление, тъй като – при посещението си, връчителят е получил конкретни сведения от портиера на сградата на адреса, че търсената фирма е напуснала същия, при което приложима се явява разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и заповедта следва да се счита за редовно връчена от 10.09.2018 г. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и липсата на възражение за недължимост, тя е стабилизирана, при което следва да се издаде изпълнителен лист в полза на кредитора. И с оглед изложеното, няма предпоставки за предявяване на УИ.

Предвид горното, условия за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК  липсват, а предявеният установителен иск е недопустим.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване, въпреки прекратяване на делото, по аргумент от т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС.

Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизиране на настоящия акт.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 78355/18.12.2018 г., подадена от „Аксел – 6” ЕООД, ЕИК ********* против „Сторм Грийн Енерджи” АД, ЕИК *********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20138 по описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез пълномощника а. И. на съд. адрес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП