Решение по дело №5670/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 23.03.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №5670 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.П.“ АД, ЕИК ********** срещу „Р.“ ООД, ЕИК **********, с която се предявява иск с правно основание чл. 422  от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 434.46 лв. (четиристотин тридесет и четири лв. и 46 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № 1365001, находящ се на адрес: гр. Варна ул. „Андрей Сахаров“ №1А, с кл. № **********, от които сумата от 411.16 лв. (четиристотин и единадесет лв. 16 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура от 03.07.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 23.30 лв. (двадесет и три лв. 30 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа ѝ до 07.02.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело и за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1439/21.02.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 2780/2019 г. на ВРС, поправена с Разпореждане №49760/08.11.2019 г. и Заповед №8580/08.11.2019 г., издадени по същото дело.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№ 2780/2019 г. на ВРС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва процесното вземане по основание, период и размер.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към доказателствения материал по делото ч.гр.д.№ 2780/2019 г. се установява, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1439/21.2.2019 г., поправена със Заповед №8580/08.11.2019 г., с която е разпоредено длъжникът „Р.“ ООД, ЕИК *** да заплати на кредитора „Е.П.“ АД, ЕИК: ********* сумата от 411.16 лв. главница за ползвана ел. енергия по фактура №**********/03.07.2018г. за времето от 01.06.2018г. до 02.07.2018г., 23.30 лв. лихва за забава за времето от 18.07.2018г. до 07.02.2018г., законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-20.02.2019г. до окончателното им изплащане и сторените по делото разноски в размер на 75лв.

Между страните не се спори, че електромерът в имота на ищеца е демонтиран на 02.07.2018 г. Спорно е дали в имота е потребявана изобщо електрическа енергия, тъй като ищецът твърди, че от пет години не разполага с инсталация, по коята да е възможна доставката на електроенергия, тъй като е изгоряла.

От представената справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца от 12.03.2019 г. за абоната „Р.” ООД с кл. №********** се установя, че за периода от 01.06.2016 г. до 31.05.2018 г. потреблението в обекта на ищеца е равно на нула. За периода от 01.06.2018 г. до 02.07.2018 г. е посочено 920 кВТч.

По делото е представена процесната фактура №**********/03.07.2018 г., от която се установява, че същата е на стойност 411,16 лв.,  представляваща левовата равностойност на начислена за обект електрическа енергия за периода от 01.06.2018 г. до 02.07.2018 г. за обект с клиентски № ***. Като от фактурата е видно, че цялата електрическа енергия, чиято равностойност се търси е начислена периода от 01.07.2018 г. до 02.07.2018 г., или за един ден.

Същото се установява и от изслушаната и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. А.В., съгласно която неплатените задължения на ответника по фактура с номер ********** от дата 03.07.2018г са на стойност 411.16 лв. за консумирана ел.енергия за периода 01.06.2018г. до 02.07.2018г. с падеж на плащане 18.07.2018г., като за периода 01.06.2018г. до 30.06.2018г. консумираната ел.енергия е 0 кВтч, а за периода 01.07.2018 г. - 02.07.2018г. консумираната ел.енергия е 920 кВтч.

С възражението по чл. 414 от ГПК, подадено от длъжника е представен и протокол №11257234 от 02.07.2018 г. за монтаж на процесния електромер №1125091010002509, в който е посочено, че същият е произведен 2010 г. Няма данни кога е монтиран електромерът в обекта на потребление, нито дали е минал последваща метрологична проверка. Посочени са показания при демонтажа, както следва: 1.8.1 – 16.79 кВТч; 1.8.2 – 160,37 кВТч и 1.8.3 – 99,33 кВТч. При демонтажа е посочено „Демонтиран СТИ поради закриване мястото на потребление”.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът следваше да докаже съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия; че е доставил процесните количества електрическа енергия през отчетния период, посочен във фактурата.

Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С доклада по делото е указано на ищеца, че същият не сочи доказателства за това, че ответникът е потребил процесното количество електроенергия за процесния имот в процесния период.

От събрания целокупен доказателствен материал се установява, че потребяваната в обекта на потребление на ответника, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров” №1 А електрическа енергия е била измервана от електромер №1125091010002509, който е демонтиран на 02.07.2018 г. Същият е произведен 2010 г., от който момент насетне няма данни електромерът да е преминал метрологична проверка. Съгласно т.25 от Заповед А-333/29.05.2014 на Държавна агенция за метрология и технически надзор, този тип електромери трябва да минават задължителна повторна метрологична проверка на всеки шест години, или към датата на отчета и демонтирането на електромера следва да се приеме, че същият не е бил метрологично годен, доколкото не са представени доказателства за това.

Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Задължение на собственика на средството за търговско измерване е то да е минало метрологична проверка и поддържането на неговата техническа изправност, поради което в негов ущърб следва да е неизпълнението на това негово задължение. Ето защо не може да се приеме, че отчетеното от електромера количество електрическа енергия е действително потребено от абоната.

Отделно от горното абонатът е оспорил, че му е доставено процесното количество електроенергия през процесния период, като в тази връзка е указано на ищеца на осн. чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК, че не сочи доказателства за това. Въпреки указанията на съда ищецът не е ангажирал никакви допълнителни доказателства.

В тази връзка безпредметно е да се обсъжда доказаността на фактите, на които ответникът е основал възражението си, а именно че в имота ел. инсталацията е изгоряла преди повече от 5 години, при все че те са посочени едва в първо по делото открито съдебно заседание след приемане на доклада по делото за окончателен.

От изложеното по-горе съдът намира, че ищцовото дружество не успя при условията на пълно и главно доказване да установи дължимостта от ответното дружество на процесната сума.

От ответника е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. На присъждане подлежат само действително направените разноски, доказателства за които са представени до даване на ход на устните състезания между страните. Доколкото в настоящия случай от ответника не са представени каквито и да е доказателства за направените от него съдебно-деловодни разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П.“ АД, ЕИК ********** срещу „Р.“ ООД, ЕИК **********, иск с правно основание чл. 422  от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 434.46 лв. (четиристотин тридесет и четири лв. и 46 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № ****, находящ се на адрес: гр. Варна ул. „Андрей Сахаров“ №1А, с кл. № **********, от които сумата от 411.16 лв. (четиристотин и единадесет лв. 16 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура от 03.07.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 23.30 лв. (двадесет и три лв. 30 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа ѝ до 07.02.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело и за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1439/21.02.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 2780/2019 г. на ВРС, поправена с Разпореждане №49760/08.11.2019 г. и Заповед №8580/08.11.2019 г., издадени по същото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: