№ 90
гр. Асеновград, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.а
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-001628/27.10.2021
г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с
което на АТ. Р. ИВ., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 175 ал.1
пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на
3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.И. в депозираната жалба и в съдебно заседание
лично и чрез пълномощника си адв. П. оспорва НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Отрича се факта на нарушението, както и авторството и
вината на жалбоподателя в неговото извършване. Навеждат се твърдения за
съществени нарушения на административно.-производствените правила в
процедурата по установяване на нарушението и в задължителното
съдържание на АУАН и НП. Твърди се и неправилно приложение на
материалния закон. Моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН и респективно
за отмяна на НП по реда на чл. 63 ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна РУ – Асеновград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по жалбата.
1
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите,
изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 30.09.2021 г. е
било констатирано, че на същата дата, около 10.30 часа в гр. Асеновград , на
кръстовището образувано от ул. „Цар Иван Асен ІІ“ и ул. „Х. Ботев“,
жалбоподателят А.И. е управлявал л.а. “БМВ 530 Д“, като е извършил резки
маневри с цел преднамерено изваждане на автомобила извън контрол, чрез
презавиване до загуба на сцепление на задните колела. В резултат на тази
маневра, автомобилът бил изведен от нормалната и безопасна траектория при
извършения завой на ляво, двигателят бил максимално форсиран, колата
поднесла като се насочила неконтролируемо към тротоара, задните гуми
превъртали и издавали пронизителен свирещ звук от триенето в настилката,
като по този начин чрез странично приплъзване и форсиране на двигателя,
автомобилът се изнесъл от кръстовището по ул. „Х. Ботев“, където на
известно разстояние след кръстовището имало и пешеходна пътека, през
която той преминал. По този начин, водачът А.И. използвал пътя, отворен за
обществено ползване за други цели, несъвместими с неговото предназначение
за превоз на хора и товари, както и с действащите правила за движение
свързани с нормалното движение на автомобила по пътното платно. Цялото
поведение на водача и движението на автомобила при преминаването през
кръстовището било чуто и възприето визуално от свидетелката –Райна К. –
полицейски инспектор в РУ-Асеновград, която в това време се намирала на
тротоара в района на кръстовището в непосредствена близост до
преминаващия автомобил. По улицата имало множество граждани, които
също се възмутили и стреснали от поведението на водача и демонстрираното
опасно и арогантно шофиране.Свидетелката К. сигнализирала за инцидента
дежурната част на РУ-Асеновград, което се намирало в близост до
кръстовището и заявила установъчни данни за автомобила. Малко по-късно
автомобилът БВМ, управляван от жалбоподателя И. бил установен и спрян от
автопатрул на РУ-Асеновград, с екипаж – полицаите Н.Б. и Г.М.. За така
2
констатираното нарушение, на водача И. в негово присъствие бил съставен
АУАН. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, но същия отказал да го
подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел.
Същият не е направил писмени възражения при предявяването на АУАН.
Писмени възражения обаче са били подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от
ЗАНН, по били счетени за неоснователни от АНО.
АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз
основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН
и на горепосоченото основание са му наложени съответните
административни наказания – глоба, в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година. Наказателното
постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от
него, в изискуемата от закона форма е.
По отношение на описаното в НП нарушение, съдът намира, че
извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по
несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На
първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната
доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл.
189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН
не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни
доказателства - показанията на свидетеля очевидец – Р.К., както и от
показания на полицейските служители Н.Б. и актосъставителя Б.Т., чиито
показания съдържат производни доказателства за главния факт, тъй като не са
очевидци на нарушението, но са издирвали и работили с нарушителя във
връзка с нарушението веднага след неговото извършване и лично са
установили акцесорни факти, свързани с него. Фактът на извършване на
нарушението се подкрепя и от събраните в рамките на административната
проверка писмени доказателства, които с оглед характера на производството
са годни доказателства и пред съда след прочитането и приобщаването им по
реда на чл. 283 от НПК. Сред тях са както обясненията на нарушителя А.И.,
така и на неговия спътник Х. И.. Въпреки тяхната семплост и очевидна
заинтересованост на свидетеля Х. И. да смекчи положението на нарушителя,
от обясненията му става ясно, че водачът А.И. е натиснал газта в
3
кръстовището, въртял е гуми и хората са побягнали, с което на практика той
потвърждава факта на опасното шофиране и извършената рискова маневра.
При проверката на законосъобразността на наказателното
постановление по отношение на правното основание, въз основа на което са
наложени административните наказания, съдът констатира, че са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
Нормата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП въвежда категорична забрана за
водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Жалбоподателят А.И. при управлението на автомобила е извършвал
опасни маневри, свързани с форсиране на двигателя и увеличаване на
скоростта при завой, презавиване с несъобразена за кръстовището скорост
при завой в дясна посока, при което преднамерено е извършил презавиване и
изваждане от сцепление на задния мост чрез подаване на газ в завоя и
неконтролируемо превъртане на задните колела, при което автомобила опасно
е поднесъл. По този начин на практика същият е използвал пътя не в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и и товари, а за да
се забавлява чрез опасни и непозволени маневри и да демонстрира мощността
на автомобила, с което е реализирал от обективна страна състава на горното
нарушение. Същият е имал рисково поведение и е извършил опасно
шофиране, което винаги имплицитно включва и потенциална опасност от
предизвикване на ПТП. Освен това, поведението му е било притеснително и
възмутително за другите участници в движението, които са го възприели.
Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени всички елементи
от неговия състав и правилно е съотнесено същото към съответстващата му
санкционна разпоредба. Административно-наказателната разпоредба на
чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. При оразмеряване на административните наказания съдът намира, че
не са приложени прецизно критериите по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението. В случая и двете кумулативно предвидени
4
наказания са определени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не
подлежи на преценката на АНО. Ето защо като е наложил и двете наказания
именно в този размер, същият правилно е приложил закона, поради което и
наказанието е правилно определено и справедливо.
Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложението на
чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението, което по своята
същност и последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност. За коректност следва да се
посочи, че същото деяние със същите обективни и субективни
характеристики по принцип би могло да реализира и състав на престъпление
по чл. 325 ал.3 , вр. с ал.1 от НК и именно поради неговата по–ниска степен
на обществена опасност същото е квалифицирано като административно
нарушение. В този смисъл тежестта на деянието, както и останалите
обуславящи квалификацията и отговорността обстоятелства, каквито са
степента на обществена опасност на нарушителя и данните за неговото
здравословно, семейно и материално положение вече са взети в предвид от
АНО. При въззивния контрол и самостоятелната преценка на тези
обстоятелства съдът намира, че липсват основания в горния контекст да се
приеме, че нарушението се отнася към хипотезата на маловажен случай,
поради което и възражението в тази насока е неоснователно. Това е така, тъй
като същото се отличава със сравнително висока степен на обществена
опасност предвид факта, че жалбоподателят въпреки младата си възраст и
краткия си шофьорски стаж вече многократно е санкциониран по
административен ред за нарушения по ЗДвП, а освен това конкретиката на
нарушението по механизъм и място на извършване, а именно оживено
кръстовище с присъствието на множество други участници в движението,
включително и пешеходци, както и находяща се в близост пешеходна пътека,
сочи че същото е представлявало потенциална опасност за предизвикване на
ПТП, който възможен резултат макар и извън съставомерните характеристики
на нарушението влияе на преценката за тежестта на нарушението като такова
със завишена степен на обществена опасност.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски.С оглед изхода на делото и отхвърляне
оспорването такива се дължат само на въззиваемата страна. Такива обаче не
се претендират и не се доказват по размер от въззиваемата страна, поради
5
което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното и като намери обжалваното НП за законосъобразно,
обосновано и правилно, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0239-
001628/27.10.2021 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър
Костадинов Бабугеров, с което на АТ. Р. ИВ., ЕГН: **********, адрес: ***, на
основание чл. 175 ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание -
“Глоба” в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6