Решение по дело №2102/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2148
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20217180702102
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2148

 

 

 

гр. Пловдив, 12.11.2021 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

                                               

при секретаря Т. Ц. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД №  2102  по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от главен юрисконсулт И. А. процесуален представител на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите,гр.Пловдив против Решение № 742 от 04.06.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХVI ти наказателен състав, постановено по АНД  № 2723 по описа на съда за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление № 563088-F585517/25.02.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „Т и М 06“ ООД,ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, и като го е квалифицирал като такова и е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – „Т и М 06“ ООД оспорва жалбата.  

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „Т и М 06“ ООД против Наказателно постановление № 563088-F585517/25.02.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на  дружеството на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F 585517 от 12.01.2021г., съставен от С.С.К.– главен инспектор по  приходите в ТД на НАП - Пловдив.

Първоинстанционния съд е възприел обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

При извършена служебна проверка на 15.12.2020г. в ТД на НАП – Пловдив е установено, че „Т и М 06“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.11.2020г. – 30.11.2020г., до 14.12.2020г., включително.

Справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС е подадена по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 03.01.2021г. и е заведена с вх.№ 16004524674/03.01.2021г.

Така установеното деяние било квалифицирано в АУАН като нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, Съдът, позовавайки се на константната съдебна практика на Административен съд - Пловдив, е приел че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 б ”а” от ЗАНН, разкриващо по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

ІV. За правото :

8. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9. С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН,  следва да се посочи следното :

Действително, в ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно, че в случая справката-декларация е била подадена на 03.01.2021г., което е преди съставяне на АУАН и преди връчване на поканата за съставяне на АУАН, тъй като същата е получена на 20.01.2021г., тоест нарушението е отстранено доброволно още преди съставяне на АУАН  и преди инициирането на административнонаказателно производство срещу дружеството, доброволно, тъй като още не е била получена покана за съставянето на АУАН.

В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, при което положение, налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

10. При наличието на описаните по-горе факти, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007г. по тълк. н.д.№1/2005г. ОСНК - ВКС/.

Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

 11. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и като е отменил наказателното постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, Пловдивският административен съд, двадесети касационен състав,

 

            Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 742 от 04.06.2021г. на Районен съд гр. Пловдив,  ХХVI – ти наказателен състав, постановено по АНД № 2723 по описа на съда за 2021 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                   2.