№ 349
гр. Ловеч, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310100075 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД /понастоящем с наименование
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД/ – гр. София, чрез пълномощник адв. В.Г., против С. М. Р., с
адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на вземане,
с посочена цена на иска: 89.49 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ /„БТК“/ ЕАД, ЕИК
*********, и ответника С. М. Р. е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 27.11.2018 г. за ползване
на мобилна интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix
60 LTE, с месечна абонаментна такса 21.80 лева с ДДС и фиксирана далекосъобщителна
услуга телефонен пост – POTS за фиксиран номер *** при условията на тарифен план
VIVAFIX L с месечна абонаментна такса 13.99 лева с ДДС, със срок на договора 24 месеца,
съответно до 27.11.2020 г. Въз основа на сключения договор, се твърди, че са издадени
фактури с №№ *********/08.12.2018 г., **********/08.01.2019 г., **********/08.02.2019 г.,
за потребените от ответника – абонат електронни съобщителни услуги, за период на
потребление от 08.11.2018 г. до 07.02.2019 г., на стойност 244.10 лева. Посочва се, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за следните
последователни отчетни месеца - за месец 12/2018 г., 01/2019 г., 02/2019 г., като към всяка от
фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
1
ползвания номер.
Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги, се твърди, че е обусловило правото на „БТК“ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната, на основание чл. 50 във връзка с чл. 43, т. 1 от Общите
условия на мобилния оператор, а след едностранното прекратяване на договора, мобилният
оператор е издал по клиентския номер на абоната – ответник крайна фактура с №
**********/08.03.2019 г., с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 166.42 лева, от които за ищеца интерес
представлява част от сумата до размер на 89.49 лева, представляваща сбор от трикратния
размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 07.03.2019 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като не е спазил крайния
срок за ползване на абонаментите VIVAFIX L и VIVACOM Mobix 60 LTE, съответно до дата
27.11.2020 г.
Изтъква се, че неизпълнението на задълженията на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД да прекрати предсрочно договора на дата 07.03.2019 г. и да
претендира неустойка в размер на 89.49 лева, уговорена в т. 2 от договора, съгласно която:
„С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения
към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено
преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка“.
Твърди се, че претендираната сума в размер на 89.49 лева е формирана като сбор от
трикратния размер на месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, както следва: 3х11.66 лв. /без ДДС/ за тарифен план VIVAFIX L и 3х18.17 лв. /без
ДДС/ за тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE.
Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него,
вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а
то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с
Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1.
Изтъква се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Ищецът излага съображения и цитира съдебна
2
практика на ВКС, че ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за двете цесии с
факта на връчването му на исковата молба, към която са приложени документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 1911/2021 г. по
описа на РС-Ловеч, както и към момента на подаване на настоящия иск.
С оглед на това и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищецът предявява
настоящия установителен иск и моли да се признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на
сумата 89.49 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ********** от 27.11.2018 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/08.03.2019
г., за периода от 08.02.2019 г. до 07.03.2019 г.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
180.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок, адвокат С.Ц., назначена за особен представител на
ответника, е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователност
на предявения иск. Навежда доводи за ненадлежно уведомяване на ответника за
извършените две цесии, както и че не са представени доказателства, от които да се направи
извод, че е налице основание за предсрочно прекратяване на договора, поради
неосъществено плащане от ответника по издадените му сметки.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище от
пълномощника му адв. В.Г. са изложени подробни съображения в подкрепа основателността
на претенцията. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно съдържащ се в
молбата списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът С. М. Р. се представлява от особения си представител адв. Ц., която поддържа
съображенията си в отговора и моли за отхвърляне на предявения иск.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на ищеца, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Приложено е ч.гр.дело № 1911/2021 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 6848 от 08.10.2021 г.,
подадено от „ЮБЦ“ ЕООД против С. М. Р. за същото вземане, произтичащо от същите
обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 990/08.10.2021 г., с която заявлението е уважено изцяло, като в полза на заявителя са
присъдени и направените разноски по делото: държавна такса в размер на 25.00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева.
С Разпореждане № 2419/06.12.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал
3
на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по
чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Съдът намира за безспорен факта на сключения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между оператора „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника с клиентски номер ********** от дата 27.11.2018 г. за ползване на
мобилна интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60
LTE, с месечна абонаментна такса 21.80 лева с ДДС и фиксирана далекосъобщителна услуга
телефонен пост – POTS за фиксиран номер *** при условията на тарифен план VIVAFIX L с
месечна абонаментна такса 13.99 лева с ДДС, със срок на договора 24 месеца, съответно до
27.11.2020 г.
Видно от горепосочения договор, приложен по делото, се съдържа изрична клауза на стр. 6
от същия, предвиждаща неустойка в следния смисъл: „Ако споразумението бъде прекратено
преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка“.
Не се оспорва и факта на сключените два договора за цесия, като с първия договор от
16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от
страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така
придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и
Приложение № 1.
Относно спорното обстоятелство във връзка с надлежното уведомяване на ответника за
прехвърлянето на процесното вземане с двата договора за цесия, съдът приема, че
ответникът е уведомен за извършените две цесии и че ищецът е новият му кредитор с
приложеното към исковата молба „Уведомление за цесия“, обективиращо уведомяване и за
двете извършени цесии, което уведомление е връчено чрез особения му представител заедно
с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, както и най-новото решение
на ВКС относно института на особения представител – Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.
№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за
прехвърляне на вземането, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск за дължимост на вземане, в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи претендираното вземане по
4
основание и размер.
В конкретния случай се претендира вземане от неустойка, дължима като обезщетение
поради предсрочно прекратяване на процесния договор за далекосъобщителни услуги по
вина на абоната, предвид твърдяно неплащане на предоставените му мобилни услуги,
фактурирани за месеците декември 2018 г., януари и февруари 2019 г.
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
За да се уважи претенцията за неустойка, следва да се установи не само наличието на
валидно договорно задължение, но и виновно неизпълнение /пълно или частично/ на
договорното задължение от ответника, което да е обусловило твърдяното предсрочно
прекратяване на договора, инициирано от мобилния оператор. Доказателствената тежест
относно тези факти, обуславящи основателността на претенцията за неустойка, се носи от
ищеца, който обаче не е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на претенцията си.
В тази връзка представеният договор за далекосъобщителни услуги, съдържащ неустоечната
клауза, и издадените фактури за начислени суми за плащане, не са достатъчни. Следва да се
отбележи, че издадените от мобилния оператор, като първоначален кредитор, фактури
притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл. 180 от
ГПК, удостоверяват изгодни за ищеца факти, като последващ кредитор, поради което не
могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелството, че
ответникът дължи претендираната от ищеца сума за неустойка по договора. По делото
липсват други доказателства /напр. извлечение от счетоводната програма на оператора
относно начислените задължения на абоната/, от които да се направи извод, че е налице
основание за предсрочно прекратяване на договора, което да обуслови и основателност на
претенцията за неустойка, претендирана като обезщетение за предсрочното прекратяване на
договора по вина на абоната.
След като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа основателността на претенцията
си за неустойка, следва да понесе неблагоприятните последици от това, а именно отхвърляне
на предявения иск за установяване дължимостта на вземането, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на процеса следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на
разноските по делото в двете производства – заповедното и настоящото исково
производство.
На адвокат С.Б. Ц. от ЛАК следва да се изплати сумата 150.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „ЮБЦ“ ЕООД /понастоящем с
наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8, представлявано от Миглена
Атанасова Угренова, против С. М. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и
адрес по исковата молба: ***, иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземане в размер на сумата 89.49 лв.
/осемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от 27.11.2018 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/08.03.2019 г., за периода от 08.02.2019 г. до 07.03.2019 г., и за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 990/08.10.2021
г. по ч.гр.дело № 1911/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ“ ЕООД /понастоящем с наименование „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД/, с горните данни, за присъждане на разноските по делото в заповедното и
исковото производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.Б. Ц. от ЛАК сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/
от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на С. М. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1911/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6