ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 687
гр. Б., 19.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500587 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от адвокат С. Б. -
пълномощник на Р. Н. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. К. общ. К. обл. Б., ул. “**” *,
с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б., ул. „ ***“ №*, ет* чрез кантора на адвокат С. Б. —
БАК,против Решение №337 от 22.12.2023 год. постановено по гр.д. №608/2023 год., по описа на
Районен съд гр. Сандански.
Във въззивната жалба се твърди, че за да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е
приел, че вземането по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност, тъй като
последното изпълнително действие, прекъснало течението на давностния срок е било
насрочването на опис на апартамента на длъжника в гр. Б., призовката за който е получена от
длъжника на 21.07.2021год. В тази връзка съда е приел, че действието по насрочване на опис
представлява действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, което
прекъсва давността и от датата на получаване на призовката - 21.07.2021 год. е започнала да тече
нова давност, която към момента на предявяване на иска не е изтекла.
Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а предвид разпоредбите на
чл.116, б. „в” и чл.117, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено до обявяването
му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с
което се дава друго задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД., поради
което считат, че давността за процесното вземане е започнала да тече от обявяването ТР № 2
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. /в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК/.Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност
не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
1
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис /а не неговото насрочване/
и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга и др. В мотивите на
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай,
че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
Във въззината жалба се изразява становище, че последното валидно извършено изпълнително
действие е именно наложения на 20.03.2018 год. запор на банкови сметки на доверителката й, тъй
като след тази дата по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на давността, нито са искани такива. Безспорно е, че след наложения запор
на 20.03.2018 год. по изп.дело, ЧСИ е насрочвал описи на движими/недвижими вещи в жилището
на доверителката ми, които обаче не са осъществени и както беше посочено по-горе не са довели
до прекъсване на давността. След тази дата са изпращани и запорни съобщения за налагане на
запор на банкови сметки на доверителката й в банки и небанкови финансови институции, които
обаче се установи, че не са произвели правно действие, тъй като Така след 20.03.2018 год. не са
предприети от ЧСИ действия които да прекъснат давността, тъй като изпълнителните способи
реално не са били приложени - не е извършван опис на движими и недвижими вещи и не е наложен
запор на сметки и вземания на ищцата. В случая след тази дата макар да са предприети действия,
те не са засегнали правната сфера на ищцата и не съставляват същински изпълнителни действия по
смисъла на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, водещи до прекъсване на давността. Депозираните от взискателя
по изпълнителното дело молби за извършване изпълнителни действия също не са и не биха могли
да прекъснат давността за вземането, тъй като молбата на взискателя за извършване на определено
изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /Решение № 451 от
29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о„ ГК/. Както беше посочено по-горе същинско
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице
реално засягане на правната сфера на длъжника.
По изложените съображения иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
Решение №337 от 22.12.2023 год. постановено по гр.д. №608/2023 год. по описа на Районен съд гр.
Сандански и уважи предявената от доверителката й искова молба като основателна и доказана с
всички произтичащи от това правни последици.
Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба не е подаден.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на
процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата. Делото е с предмет с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, като
първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел, че
предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени
оплаквания относно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и
неговото тълкуване, по които въззивният съд ще се произнесе по същество, поради което не
2
намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 11.07.2024 г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват редовно страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3