Р
Е Ш Е Н И Е
10.01.2020 год.
Номер
5 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Велики Преслав Първи
състав
На 12 (дванадесети) декември Година
2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател:
Ненка Цветанкова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Цветанкова
АН
дело номер 316 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Х.М., ЕГН **********,
с адрес *** против Наказателно постановление №19-0323-000891/24.10.2019г.,
издадено от Началника на РУ Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, с което му е
наложено на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Оспорва да е извършил
нарушението с доводи, че автомобилът се е намирал на 20м. от кръстовището,
както и че след като той е бил в близост до автомобила, не се касае за
паркиране. Сочи, че не е затруднил движението и не е създал предпоставки за
възникване на ПТП, както и че на улицата не е имало вертикална маркировка,
сигнализираща за забраната да се паркира на процесното място. Предвид
изложеното се иска отмяна на НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна РУ Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, редовно призована, не изпраща
представител.
Р.п.В.П. редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
На 14.10.2019г. свидетелите Г.И.Т., Н.М.М.
и И.П.Д.-***, при изпълнение на служебните си задължения в гр. Велики Преслав
около 09:30 часа констатирали два автомобила, единият от които лек автомобил
"Тойота Карина" с рег. №***, които били паркирани на кръстовището на
ул. "Христо Ботев" и ул. "Борис Спиров". Лекият автомобил
"Тойота Карина" бил разположен на кръстовището на ул. "Христо
Ботев" и ул. "Борис Спиров", в посока ул.“Христо Ботев“, като началото
на кръстовището било обозначено с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. Водачът на автомобила с марка "Тойота Карина" не
бил на място и свидетелят Т. предприел действия по съставяне на фиш по
отношение водача на другия автомобил. През това време водачът на лекия
автомобил "Тойота Карина" пристигнал и полицейските служители
установили самоличността на жалбоподателя М., както и че посоченият лек
автомобил е собственост на жалбоподателя. Свидетелите посочили на
жалбоподателя, че е паркирал неправилно и му указали да премести автомобила на
паркинга като предложили да му издадат фиш за налагане на глоба за
констатираното от тях нарушение. Жалбоподателят се противопоставил на
налагането на глоба с фиш, поради което на 14.10.2019г. му бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №93107 за нарушение на чл. 98, ал.1,
т.6 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя. При съставяне и
предявяване на акта жалбоподателят не оспорил обстоятелството, че той е
управлявал и паркирал автомобила на мястото на извършване на нарушението, но
отказал да го подпише. Впоследствие не депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН и като е
възприел изцяло констатациите, описани в него, Началник на РУ Велики Преслав
към ОДМВР Шумен на 24.10.2019г.
издал Наказателно постановление №19-0323-000891, с което на жалбоподателя М. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП - за това,
че на 14.10.2019г. в 09:30 часа в гр. Велики Преслав на кръстовището на
ул.“Христо Ботев“ и ул.“Борис Спиров“ като водач на лек автомобил "Тойота
Карина" с рег.№*** е паркирал собствения си лек автомобил "Тойота
Карина" с рег.№*** на кръстовище и на по- малко от пет метра от него.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията
на разпитаните свидетели Г.И.Т., Н.М.М. и И.П.Д., както и от писмените
доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка и
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.И.Т.,
Н.М.М. и И.П.Д. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото всеки един от пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства.
Свидетелите лично са възприели извършването на нарушението от непосредствена
близост, като свидетелите Г.И.Т. и Н.М.М. са категорични, че автомобилът е бил
паркиран в зоната на кръстовището. Освен това показанията им са еднопосочни, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. В тази връзка и доколкото посочените свидетели не се намират в
никакви особени отношения с нарушителя, същите не може да се считат за
заинтересовани или предубедени, поради което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона, видно от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описанието
на нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на
санкционираното лице да разбере в извършването на какво деяние е обвинен.
Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен,
а именно- в гр. Велики Преслав на кръстовището на ул.“Христо Ботев“ и ул.“Борис
Спиров“. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение на
правилата за движение по пътищата съответстват на посочената за нарушена правна
норма и приложимата санкционна разпоредба. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно,
че нарушителят да разбере в какво се изразява осъществената от него
деятелност и срещу какво обвинение да организира защитата си.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба се забранява престоят и
паркирането на кръстовище и на по- малко от 5 метра от тях. Фактите са отнесени правилно към
нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е
определен субектът на нарушението. Понятието кръстовище е дефинирано в §6, т.8 от ДР на ЗДвП,
според която това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се
или се събират на едно ниво. По смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП
в понятието „път“ се включват улиците и тротоарите към тях. Предвид показанията
на свидетелите, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата
жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на участък от пътното
платно, намиращ се на процесното кръстовище и на по- малко от пет метра от него.
С това същият е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП,
за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. В случая изложените констатации в акта за административно
нарушение, възприети и от административнонаказващия орган се подкрепят от
събраните в производството доказателства. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС от 1963 г., видно от справката за
нарушител/водач, би следвало да е запознат и към датата на деянието със своите задължения при
управление на МПС,
в това число със забраната да
паркира на кръстовище и на по- малко от 5 метра от него, без да е необходимо
наличието на обозначителни знаци, тъй като такива по ЗДвП не са
предвидени предвид съществуващата законова забрана, но въпреки това не се е
съобразила с разпоредбите на ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че от
обективна и субективна страна е осъществен съставът на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. В процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни
констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от
тези на административнонаказващия орган. Наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП,
която предвижда наказание във фиксиран
размер за водач, който неправилно паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и
процесният случай. Административнонаказващият орган е наложил “глоба” в нейния
абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е
предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административнонаказващия
орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил
посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Неоснователно е възражението в жалбата, че след като водачът е бил в
близост до автомобила, не се касае за паркиране. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.93,
ал.1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно- разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал. 2 от същата норма паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. В случая не се установява да е налице
някое от обстоятелствата, сочещи, че автомобилът е в престой. Единственият
факт, въз основа на който жалбоподателят обосновава това свое твърдение е, че е
бил в близост
до автомобила, но това не мотивира извод, че е налице престой
по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДвП.
В
допълнение следва да се посочи, че ирелевантно за съставомерността на нарушението е обстоятелството дали е било
затруднено преминаването на останалите участници в
движението, т. к. това не е съставомерен елемент, нито факт относим към съставомерните елементи на нарушението.
Съдът намира, че не са
налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по- ниска обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид. В настоящия случай не е установено наличието на конкретно особено извинително обстоятелство във връзка с извършването му, което да обуслови
извод за маловажност на случая. Същевременно, видно от справката за нарушител/водач, процесното
нарушение не е инцидентна проява на жалбоподателя- същият е санкциониран и за
други нарушения по ЗДвП. Ето защо налагането на санкция на водача за
конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената
опасност на деянието и нарушителя. В този смисъл съдът приема, че не са налице основания за приложението на цитираната
разпоредба.
Отнемането на контролни
точки на водачите на МПС не представлява административно наказание, а има
контролно- отчетни функции. Самото
отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила
наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено
административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки липсва
законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност в
производството по обжалване на НП.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-0323-000891/24.10.2019г., издадено от Началника на РУ Велики Преслав към ОД
на МВР Шумен, с което на Д.Х.М., ЕГН **********, с адрес *** е наложено на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Шумен по реда на глава
дванадесета от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: