РЕШЕНИЕ
№
гр. София, ………………….2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на седми
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
2.
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретаря Мариела
Миланова и в присъствието на прокурора Мартин Бешков, като разгледа
докладваното от съдия Кехайова ВНОХД №
2392/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивен
протест, подаден от Софийската районна прокуратура, по въззивна
жалба от адв. С.Т. - упълномощен защитник на подсъдимия
И.Р.К. и депозирани в срока по чл.320, ал.4 НПК допълнителни изложения към
жалбата от адв. П.С., срещу присъда от
03.12.2018 г. по НОХД № 10773/2017 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, с която
подсъдимият И.Р.К.,
ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на 09.10.2014 г. в гр. София, в
магазин на „Е.КК“ ООД, намиращ се в гр. София, бул. „Шипченски проход”, № 27А,
чрез съставяне на неистински частен документ - договор за кредит за покупка на
стоки № CREX-10959273/09.10.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София и
Ц.И.Ч. от гр. Велинград, на който е придаден вид, че подписът в графата
„кредитополучател“ изхожда от Ц.Ч., съзнателно дал възможност на търговско
дружество „Е.КК”, ООД, ЕИК ******, да получи без правно основание чуждо движимо
имущество, собственост на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД - парична
сума от 900 лв., поради което и на основание чл.303, ал.2 НПК във вр. с чл.54 НК е осъден по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.212, ал.2 вр. ал.1 НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването
на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 НК, с три години изпитателен срок.
Със същата присъда подсъдимият И.Р.К. е
признат за невиновен в това на 09.10.2014 г. в гр. София, в магазин на „Е.КК“
ООД гр. София на адрес бул. “Шипченски проход” №27А, чрез съставяне на
неистински частен документ - договор за стоков кредит с №1620793/09-10-2014г.
между “У.К.Ф.” ЕАД гр. София и Ц.И.Ч. съзнателно да е дал възможност на
търговско дружество „Е.КК” ООД да получи без правно основание чуждо движимо
имущество, собственост на “У.К.Ф.” ЕАД гр. София - парична сума от 1853.10 лв.
и това да е осъществено в условията на чл.26, ал.1 НК, поради което и на
основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.212, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал. НК.
На основание чл.189, ал.3 НПК,
подсъдимият К. е осъден да заплати в полза и по сметка на СРС направените в
хода на съдебното производство разноски в размер на 355.51 /триста петдесет и
пет и 0.51/ лева, както и сумата от 5.00 /пет/ лева, представляваща държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Във въззивния
протест са развити съображения за неправилност на присъдата в оправдателната й
част. Представителят на СРП застъпва становището, че второто деяние от
инкриминираната продължавана престъпна дейност е доказано по косвен път
дотолкова, доколкото времевия промеждутък между категорично изготвения
неистински договор за кредит сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.Ч.
и този между нея и “У.К.Ф.” ЕАД гр. София е само десет минути. Посочва се, че и
върху двата договора в графа „кредитополучател“ подсъдимият К. е имитирал
подписа на Ц.Ч., след което същите са били
използвани, за да се даде възможност на представляваното от подсъдимия
юридическо лице „Е.КК“ ООД да получи без правно основание чуждо движимо
имущество. Прави се искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване
на нова осъдителна.
С въззивната
жалба подадена от адв. С.Т. бланкетно
се атакува осъдителният диспозитив на присъдата, като
се претендират нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложеното наказание. Моли се за отмяна на присъдата в
осъдителната й част и за постановяване на оправдателна такава.
На основание чл.320, ал.4 от НПК към въззивната жалба са постъпили допълнителни изложения от адв. П.С. –упълномощен защитник на подсъдимия. В него се
аргументира, че присъдата е постановена при тежко опорочаване на съдебната
процедура, т.к в кориците на делото се съдържат два броя обвинителни актове,
които носят една и съща дата. Отправена е критика досежно
констатирани разминавания между устното изявление на прокурора, вписано в
протокола от съдебното заседание на 03.12.2018 г., с което се прилага института
на чл.287 НПК и обстоятелствената част на втория обвинителен акт. Сочи се, че в
цитирания протокол е очертана само едната форма на изпълнителното деяние, а
именно „съставяне на неистински частен документ“, докато в обстоятелствената
част на новия обвинителен акт е прибавено и „използването“ на неистинските
частни документи. Просторно се набляга на това, че е създадена недопустима
процесуална ситуация, при която неоснователно е приложен втори обвинителен акт
без делото да е било връщано на прокурора за отстраняване на процесуални
нарушения. Застъпва се тезата, че наличието на два обвинителни акта може да
попречи при изграждането на линията на защита, т.к се поставя въпросът кой е с
по-голяма процесуална стойност. В тази насока са разгърнати разсъждения, че ако
се приеме, че това е първият обвинителен акт, тогава присъдата следва да е
оправдателна, т.к в него е описана деятелност, по която подсъдимият не се е
защитавал и по-конкретно по факта, че инкриминираните суми са били преведени по
сметка на търговското дружество „Е.КК“ ООД. Касателно
втория обвинителен акт защитата повдига редица въпроси, които в основни линии
засягат противоречия между мотивите му и диспозитива
и липсата на действия по разследване по отношение дадената възможност „Е.КК“
ООД да получи без правно основание процесните суми.
Изразено е и съмнение относно „светкавичното“ изготвяне на втория обвинителен
акт, предвид обстоятелството, че в съдебното заседание от 03.12.2018 г. не само
е изменено обвинението, но е даден ход на съдебните прения, последна дума на
подсъдимия и е постановена присъда.
На следващо място като нарушение на
материалния закон е въздигната липсата на обективни и субективни елементи от
състава на престъплението. Оповавайки се на мотивите
на първата инстанция и кредитираните от нея показания на свидетелите Р.К.и П.Б.се
изтъква, че няма доказателства за обстоятелството, че К. лично е подготвил
неистинските договори. Оспорва се и авторството на създадения договор за кредит
с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, т.к в заключението на графическата експертиза
вещото лице само е допуснало наличието на съвпадения между инкриминирания
подпис и образците, но същите са недостатъчни по обем. За несъставомерността
на деянието от субективна страна е посочено, че по делото липсват, както
свидетелски показания, така и писмени доказателства удостоверяващи, че именно
подсъдимият К. е представил неистинските частни документи пред „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, както и че не е взето предвид
обстоятелството, че „Е.КК“ ООД се е управлявало от двама съдружници
и че всеки друг служител в търговските обекти на дружеството е могъл да
представи обсъжданите документи.
Финално са релевирани
оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Поставен е акцент
върху това, че определеното от първата инстанция наказание очевидно не
съответства на обществената опасност на деянието, т.к настъпилата материална
вреда е в невисок размер - 900.00 лева. Допълнително се счита, че неправилно е
преценена и обществената опасност на подсъдимия – добрите му характеристични
данни, семейното му положение и трудовата му и социална активност. Недоволство
е изразено и поради неотчитане на многобройните смекчаващи обстоятелства,
изразяващи се в безупречно процесуално поведение свързано с редовното му
присъствие в съдебните заседания и отзивчивото му съдействие при провеждане на
разследването. Мотивирано е и несъответствие на наложеното наказание с целите
по чл.36, ал.1 НК, поради прекомерност на изпитателния срок. В заключение се
пледира за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяването на нова
оправдателна. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщанe на делото на първата инстанция за ново разглеждане
или за намаляване на наказанието.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че
за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, събирането на доказателства и изслушването на
допълнителни експертизи, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено
на 07.10.2019 г., след изслушване становищата на страните.
В речта си в съдебните прения
представителят на Софийската градска прокуратура не поддържа протеста, но апелира за оставяне
на въззивната жалба без уважение. Изразява
убеждението си, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено,
че подсъдимият е извършил престъплението по пункт първи от обвинителния акт. В
подкрепа на тезата си привежда като аргумент заключението на графическата
експертиза, според която подсъдимият лично е положил подпис в договора за
кредит с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и показанията на свидетелката Ч., според
които същата не е пребивавала на територията на гр. София, нито е подписвала
договори за стоки на изплащане. Прокурорът намира присъдата в оправдателната й
част за правилна и законосъобразна, т.к са налице недостатъчни косвени
доказателства. Прави искане за оставяне на протеста и жалбата без уважение, като неоснователнни.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично с
упълномощените си защитници адв. П.С. и младши
адвокат А.Х.. Последната изразява позиция за несъставомерност
на деянието от обективна и субективната страна, поради съображенията, изложени в
допълнението към жалбата. Счита, че в случая е налице неустановеност на
авторството на деянието, поради особения механизъм, по който са се подготвяли
договорите. Отново сочи, че изготвената по делото експертиза е неубедителна и
съдът е кредитирал неясно заключение. Отправя искане за отмяна на присъдата в
осъдителната й част и постановяване на нова оправдателна.
Защитата в лицето на адв.
С.подържа въззивната жалба и допълнителните изложения.
Акцентира върху заключението на съдебнографическата
експертиза, като счита, че от нея не може да се направи категоричен извод за доказаност на обвинението, т.к. се касае за извод, който не
е категоричен. Навежда доводи за явна малозначителност
и приложение на чл.9, ал.2 НК. В заключение отправя искане за отмяна на атакувания
съдебен акт в осъдителната му част и постановяване на нова оправдателна присъда,
отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция или
за намаляване на отмереното районния съд наказание.
Подсъдимият К. подкрепя казаното от
защитниците си, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийският
градски съд, като
взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази
становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК
намира за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба с
допълнителните изложения към нея са подадени в законния срок, от надлежно
легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол,
поради което са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
На първо място съдът обсъди доводите за
допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са изведени с приоритет пред
другите две касационни основания, предвид на това, че евентуалното им
констатиране обуславя необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане, което би направило безпредметно
изследването на доводите относими към материалния
закон и наложеното наказание.
Необходимо е в началото да се отбележи,
че прочитът на сезиращите въззивната инстанция
протест и жалба сочи, че немалка част от оплакванията на държавното обвинение и
на жалбоподателите са свързани именно с недоволство от съдържанието на
следващите от аналитичната съдебна дейност фактически изводи.
След систематизиране на възраженията за допуснати
съществени процесуални нарушения, ведно с подкрепящата ги аргументация се
откриват еднопосочни оплаквания наведени в допълнителните изложения към въззивната жалба, което позволява групирането им в следните
насоки: нарушение на процедурата по чл.287 НПК и порок в аналитичната дейност
на районния съд, извършен в нарушение на чл.107, ал.5 от НПК.
Най – дълбоко изразеното несъгласие на защитата на подсъдимия касае инкорпорираните по делото два обвинителни акта и несъответствията между устното изявление на прокурора при изменението на обвинението и съдържанието на обстоятелствената част на втория обвинителен акт. Преди да се произнесе по основателността на това възражение, СГС държи да направи някои кратки теоретични разяснения. „Изменението на обвинението“ е институт, чиято непосредствена задача е да осигури правото на защита на подсъдимия, както по фактическите положения приети за установени, така и по правните изводи. Според константната практика на ВКС „никой не може да бъде признат за виновен, че е извършил престъпление, за което не му е повдигнато обвинение“ (Р-115-1991-I н.о). Институтът „изменение на обвинението“ е въведен и като действен механизъм, който осигурява възможност на прокурора да приведе обвинението в съответствие със събраните доказателства в съдебната фаза на процеса, като измени или неговата обстоятелствена част или правната му квалификация. Според редица решения на Европейския съд в Страсбург промяната на обвинението в хода на производството не съставлява нарушение на чл.6, т.3, б. „а“ от ЕКЗПЧОС ако подсъдимият е уведомен, че обвинението му се изменя и е имал възможност да се защитава.
Фактически повдигането на обвинението се
извършва с устно изявление на прокурора, което се вписва в протокола на съдебното заседание. Това изявление
задължително трябва съдържа конкретното основание за изменение на обвинението.
Затова прокурорът уточнява дали става въпрос за закон за по-тежко или за
по-леко наказуемо престъпление и кой е съответният текст от НК, по който
повдига новото обвинение. Трябва да се уточни и конкретната хипотеза – със или
без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, както и да
се посочат конкретните фактически положения, които според прокурора са
съществено изменени. Само по този начин може да се осигури възможност на
подсъдимия да организира защитата си, както с оглед на новата правната
квалификация, така и с оглед на обстоятелствата, инкриминирани по новото
обвинение. Съдията следва да даде възможност на страните да се подготвят за
защитата по него. След като прокурорът повдигне обвинението, същото трябва да
се предяви на подсъдимия. По такъв начин подсъдимият фактически узнава новото
обвинение, повдигнато от прокурора, което е и същностното съдържание на
института „предявяване на обвинението”. Съгласно
изричния регламент по чл.287, ал.3 НПК, при допуснато изменение на обвинението,
„съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по
новото обвинение”. В практиката на съдилищата са установени две принципни
правила, свързани с тълкуването и прилагането на тази разпоредба. Първото – в
нито една хипотеза на изменение на обвинението не е задължително да се отложи
съдебното заседание. Това обаче е винаги задължително, ако страните поискат да
се подготвят по новото обвинение
(Р-45-2012-ІІІ н.о. на ВКС). Второто правило – „Приложението на разпоредбата на чл.287, ал.3 НПК е за
случаите, когато прокурорът повдига ново обвинение поради установени основания
за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Съобразявайки се с цитираните по-горе
императивни предписания и след обстоен преглед на материалите по делото,
настоящият състав не намира основания да отстъпи от позицията на предната
инстанция. Първо, прави впечатление, че процедурата по чл.287 НПК е инициирана
след възобновяване на съдебното следствие, поради представени писмени
доказателства. Второ представителят на СРП изрично е посочил, че прави искане
за изменение на обвинението, поради съществено изменение на обстоятелствената
му част. Трето, в диспозитивното описание на
обвинението е запазена формата на изпълнителното деяние „съставяне на
неистински частен документ“ и е променена хипотезата от ал.1 на ал.2 на чл.212 НК. Четвърто, в протокола от 03.12.2018 г. е отразено, че прокурорът е
представил на защитника и подсъдимия екземпляр от измененото обвинение в писмен
вид. И пето, защитникът изрично е заявил, че не желае делото да се отлага за
следваща дата, т.к има готовност да изрази становището си по новото обвинение и
подсъдимият го е подкрепил.
Проследявайки процесуалния път, по който
е протекло производството, въззивният съд не
констатира тежки пороци, които да пресичат нормалното упражняване на правото на
защита на подсъдимия. Последователността на гореописаните действия в никакъв
случай не е в отклонение на изискуемите предпоставки по чл.287 НПК. Не може да
се приеме, че подсъдимият не се е запознал с новото обвинение, а още по-малко и
че не се е защитавал по него, само поради факта, че в кориците на делото е
имплементиран втори обвинителен акт с различно съдържание от записаното в
съдебно заседание. Настоящият съд застъпва тази теза, като държи да уточни, че
намира за напълно резонни направените от адв. С.констатации,
че е недопустимо прилагането на втори обвинителен акт. Действително този подход
на прокурора не само, че е ненужен, но и не на място, т.к това би било удачно
само и единствено при връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални
нарушения. Ноторен факт е, че при изменение на
обвинението предходното обвинение престава да съществува, като съдът е длъжен да
се произнесе само по новото обвинение, а не и по старото. Въпреки процесния обвинителен акт е видно, че при постановяване на
присъдата районният съдия се е придържал към рамките на повдигнатото устно в
съдебното заседание обвинение и е игнорирал напълно писмено представеното
изменение на обвинението, обективиран в нов обвинителен
акт. При това положение и имайки предвид категоричния отказ на защитника и
подсъдимия за отлагане на делото с цел подготвяне по новото обвинение, този съд
счита че не са допуснати съществени нарушения, които да противостоят на
изграждането на защитата пред първата инстанция, а още по-малко и пред втората.
В този ред на мисли, чрез изложената принципна позиция е уместно да се
подчертае, че въззивната инстанция намира за излишно
да коментира поставената във втория обвинителен акт дата и въздигнатите в
допълнителните изложения към въззивната жалба хипотетични
въпроси.
С отчитане на съответната конкретика, принципно възраженията срещу аналитичната дейност на районния съд позволяват общото им разглеждане тук, доколкото в протеста се сочи, че е извършен незаконосъобразен
доказателствен анализ довел до неправилно оправдаване на подсъдимия и със същите
мотиви, но с обратен знак защитата
твърди, че порочният доказателствен анализ
е довел до неправилното му осъждане.
В
тази връзка въззивната инстанция дължи проверка
доколко предната инстанция е спазила процесуалните правила гарантиращи
правилното формиране на вътрешното убеждение и дали са предприети всички мерки
за разкриване на обективната истина по делото, а подробна ревизия на доказателствения анализ ще бъде направен по - нататък в
изложението. При извършеното в тези законоустановени
рамки обследване, настоящата инстанция не констатира да е допуснато от
контролираната инстанция игнориране, изопачено или превратно тълкуване на доказателствени източници. Фактическите положения,
установени от предходния съд са залегнали в мотивите на присъдата след
изпълнение на задълженията му като инстанция по фактите, да изследва, провери и
анализира доказателствената съвкупност, събрана за
изясняване на факти от предметния обхват на чл.102 от НПК. В резултат СРС е
достигнал до собствени фактически изводи съвпадащи с основните и значими по
делото обстоятелства. В контекста на цялостното оспорване на извършения от
районния съд доказателствен анализ, аргументирало
оплакването за нарушение на принципните начала на чл.13 и чл.14 НПК е
необходимо да се уточни, че в случая инстанцията по същество е събрала
възможния обем от доказателства и не е допуснала нарушение на задължението си
да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. В обобщение може да
се заключи, че приетата от решаващия съд фактическа обстановка е резултат от
вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени
средства и макар избраният подход да не е строго аналитичен, не се е достигнало
до компрометиране на правилните и съответни в логически план фактически изводи.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на
присъдата.
СГС намира, че първостепенният съд е
провел достатъчно задълбочено съдебно следствие, в хода на което е приобщил
всички писмени доказателства, събрани на досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното
изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от доказателствените материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният
съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите
констатации на СРС.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Р.К. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ *** със средно образование, неженен, неосъждан,
работи като управител на търговско дружество „Е.КК“ ООД, с ЕГН **********.
Към процесния
период подсъдимият и свидетелят Р.К.управлявали търговско дружество „Е.КК” ООД
с ЕИК:******, дейността на което включвало търговия с компютри. За
осъществяване на търговската му дейност дружеството „Е.КК” ООД имало сключени
договори с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „У.К.Ф.” ЕАД за целево финансиране на
клиентите на „Е.КК” ООД за покупката на стоки, с които дружеството търгувало,
като по силата на тези договори „Е.КК” ООД се явявало и продавач, и кредитен
посредник между купувачите и предоставящите кредит дружества. Според клаузите
на тези договори при предоставяне на кредит чрез посредничество на „Е.КК” ООД
купувачът - кредитополучател се съгласявал отпуснатия му от финансиращото
дружество потребителски кредит да бъде усвоен, като сумата по него бъде
изплатена пряко на продавача „ Е.КК” ООД за цената на закупената стока.
В член 2.1 от сключения на 28.01.2013 г.
между „Е.КК” ООД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор било посочено, че „плащането във
връзка с всички договори за потребителски кредит, чиито окомплектован според
„Процедура по извършване на сделки по договора за потребителски кредит“
клиентски файл е предаден в рамките на една календарна седмица, се извършва два
работни дни след изтичането на всяка календарна седмица, като консолидирано
плащане“. В разпоредбата на чл.4.1 от същия договор е описано задължението на „Е.КК”
ООД да осигури възможност за участие на определените в „Списък с оторизирани
лица“ негови служители в програмите за обучение организирани и провеждани от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Поради това изискване дружеството „Е.КК” ООД
предоставило списък с оторизирани лица, които ще се обучават как да сключват
договори за кредит, в който фигурирало единствено името на подсъдимия К..
Идентични правила се съдържали и в договора между „Е.КК” ООД и „У.К.Ф.” ЕАД,
като разликата била, че оторизиран служител по него е бил свидетелят Р.К..
На 09.10.2014 г. в магазин за компютри на
бул. „Шипченски проход” № 27А, стопанисван от „ Е.КК” ООД, подсъдимият съставил
неистински частен документ - договор за кредит с номер CREX-10959
273/09-10-2014 г. за покупка на компютър марка „ACER”, модел „Е.хоум“. В договора било отразено, че страни по него са: кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, представляван от „Е.КК” ООД и свидетелката Ц.И.Ч.
като кредитополучател. Подс. К. подписал документа от
името на свидетелката Ч., както и от името на колегата си Е.Ив графа „оторизирано“
лице. Подсъдимият положил подпис от името на свидетелката Ч.и в необходимите за
сключването на договора за кредит декларация за представяне на лични данни и
копие на лична карта на кредитополучател. След това в изпълнение на
споразумението за закупуването на стоки на „Е.КК” ООД с кредит посочените
документи заедно с фактура от същата дата за закупване на компютърна
конфигурация на стойност 1 000.00 лв. и фискален бон за авансово плащане
на 100.00 лв. били изпратени на дружеството „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и то
превело по сметка на „Е.КК” ООД сумата - кредит в размер на 900.00 лв.
На същата дата 09.10.2014 г. в магазина
на „Е.КК” ООД на бул. „Шипченски проход” № 27А от името на свидетелката Ц.Ч.
бил съставен и втори неистински частен документ — договор за стоков кредит с
номер 1620 793/09-10-2014 г. за покупка на компютърна конфигурация между
кредитор „У.К.Ф.” ЕАД, представляван от „Е.КК” ООД и свидетелката Ц.Ч. като
кредитополучател. В този договор, протоколите към него и електрофотографското
копие на лична карта с № ********* единствено графите „кредитен посредник“, „проверил“
и „оторизирано лице“ били подписани от подсъдимия. Подписите в графите
„потребител“, „подпис на заемателя“ и ръкописния
текст „вярно с оригинала“ в горепосоченото електрофотографското копие на лична
карта не били положени от подсъдимия К..
Свидетелката Ц.И.Ч. в този период живеела
в гр. Велинград на ул. „******. За първи
път узнала за сключените от нейно име договори на 23.10.2014 г. чрез телефонно
обаждане от служителка на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – св. Л.П.,
която обяснила, че трябва всеки месец да внася сумата от 100.00 лева докато изплати
пълния размер на кредита от 1000.00 лева. По-късно през същия ден Ч.получила и СМС
от „У.К.Ф.” ЕАД, в който било посочено, че трябва да направи вноска в размер на
173.00 лева. Свидетелката не била закупувала компютри от представляваното от
подсъдимия дружество и не била подписвала процесните
договори за кредит, затова сигнализирала разследващите органи, като подала
жалба до РП-Велинград.
Горепосочената
фактология се подкрепя от:
Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката Ц.И.Ч.
/л. 52 от СП/; показанията на свидетеля А.К.К./л.53-53 от СП, включително прочетените по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. с ал. 1, т.2 НПК – л.230 от ДП/; показанията на свидетеля П.Е.Б./л.53 от СП/; показанията
на свидетелката К.Ю.К./л. 85 от СП, в това число и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК – л. 216 от ДП/; показанията на свидетеля Р.М.К., приобщени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК /л.117
от ДП/ и обясненията на подсъдимия И.Р.К. /л.86-87 от СП/; писмените доказателства и доказателствени
средства
– справка за съдимост № 16327/24.10.2017 г. /л.17 от СП/ на СРС; отчет по
разплащателна сметка на „Е.КК” ООД изготвен на 01.12.2018 г. от Първа
инвестиционна банка АД /л.94-96 от СП/; платежно нареждане от 13.10.2014 г. на Първа
инвестиционна банка АД за сумата от
754.85 лева /л.97 от СП/; Фактура № **********/22.08.2014 г. на стойност 721.11
лева /л.98 от СП/; Фактура № **********/22.08.2014 г. на стойност 33.74 лева
/л.99 от СП/; писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /л.92 от
ДП/; писмо от „У.К.Ф.” ЕАД /л.94 и л.97 от ДП/; договор за потребителски кредит
№ CREX-10959273 от 09.10.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.И.Ч. /л.98-101 от ДП/; електрофотографско
копие на лична карта с № *****, заверена с „вярно с оригинала“ и „проверил“
/л.102 от ДП/; декларация за предоставяне на лични данни /л.103 от ДП/; договор за стоков кредит № 1620793 от
09.10.2014 г. между „У.К.Ф.” ЕАД и Ц.И.Ч. /л.104-107 от ДП/; електрофотографско копие на лична карта с № *****, заверена
с „вярно с оригинала“ и „проверил“ /л.108 от ДП/; декларация за съгласие за обработка
на лични данни и друга информация от 09.10.2014 г. /л.109 от ДП/; писмо от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /л.116 от ДП/; писмо от „У.К.Ф.” ЕАД /л.182-183
от ДП/; Договор за финансиране продажбата на стоки между „У.К.Ф.” ЕАД и „Е.КК“
ООД ведно с приложения /л.184-194 от ДП/; авизо местен превод от 13.10.2014 г. /л.195 от ДП/; протокол за
доброволно предаване от 30.03.2017 г. /л.198 от ДП/; Договор за финансиране
продажбата на стоки и услуги между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Е.КК“ ООД
ведно с приложения /л.203-210 от ДП/, както и останалите писмени доказателства,
прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК; заключението на графическата експертиза /л.150 – 159 от ДП, прието по
реда на чл.282, ал. 1 от НПК – л.51 от СП/ и заключението на графическа
експертиза по протокол № 540-Е/2016 г. /л.163-167 от ДП, прието по реда на
чл.282, ал. 1 от НПК – л.52 от СП/.
Въззивната инстанция намира, че мотивите
на СРС във връзка с доказателствата не се отличават с изключителна конкретика и
подробност. Настоящият съдебен състав, обаче счита, че въпреки пестеливостта
си, доказателствения анализ на районния съд не граничи с липсата на мотиви,
доколкото волята на съда по въпроса кои доказателства са поставени в основата
на фактическите изводи, не е двусмислена и противоречива. Поради обобщеното
обсъждане на доказателствената съвкупност, този съд преценява, че е необходимо
да бъдат направени известни допълнения.
СГС след внимателен и критичен преглед
на доказателствената маса, достигна до извода, че постановената
присъда е базирана на неголям обем от гласни доказателствени
средства, които условно могат да бъдат обособени в няколко групи с цел
по-детайлно обсъждане. Едната група са показанията на свидетелите П.Б.и Р.К.,
които заедно с подсъдимия са работили в дружеството „Е.КК” ООД. Другата група, са твърденията на служителите на „У.К.Ф.” ЕАД и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – К.Ю.и А.К.. Частично изолирани от останалите
гласни източници се явяват показанията на св. Ч., като същите предвид характера
им на пряко и първично доказателствено средство, имат основно значение за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Същевременно, следва да
обсъди възможна нейна заинтересованост от изхода на производството, доколкото с
деянието е било възможно да бъдат засегнати нейни права и законни интереси. По
подобен начин ще бъдат коментирани и обясненията на подсъдимия.
Безспорно важна информация с
първостепенно значение дават показанията на свидетелите Б.и К., т.к те
изясняват аспектно възприетата практика за работа в „Е.КК”
ООД и начинът на сключване на договорите за кредит. Не без значение е
обстоятелството, че свидетелят Б.изрично е уточнил, че е бил служител в процесното дружество през периода 2012 г. – 2015 г., който
обхваща изпълнителното деяние. Последният също потвърждава, че дружеството е
имало няколко търговски обекта, като дейността на подсъдимия в качеството му на
управител не се е различавала съществено от неговата в качеството му на
служител, като и двамата са сключвали договори за кредит. Свидетелят Б.разкрива
подробности досежно идентификацията на клиентите и
критериите, които са били необходими, за да се сключи подобна сделка.
Твърденията, че е било нужно единствено
представянето на оригинална лична карта, след което данните се попълвали в
изискуемите от банките документи, които при одобрение се подписвали от
клиентите на определените за това графи, не са изолирани. Правилно районният
съд е дал вяра на обсъжданите показания, т.к те неизменно се подкрепят от тези
на свидетеля К., който е бил съдружник на подсъдимия. Еднопосочни и вътрешно
непротиворечиви са и сведенията им относно заверката на копията на личните
карти. И двамата недвусмислено поясняват, че всяко копие се изписва
собственоръчно от клиента с „Вярно с оригинала“, а служителят трябва да отбележи
„проверил“. Не се спори и по факта, че само К. и К. са били реално оторизирани
да сключват такива договори, но фирмата е възприела практиката това да се
осъществява и от останалите служители, т.к банките са предоставили един акаунт,
който е бил използван от всички. Това обяснява и ситуациите, при които фирмата
сключва договори от името на друг служител и го разписва. Свидетелят К. изнася
данни и за това, че наборът от документи засягащ даден клиент се предоставя от
служителите на „Е.КК” ООД в кредитните институции. Ревизираният съд резонно не
е имал основания да се съмнява в достоверността показанията на който и да било
от визираните по-горе свидетели, които са незаинтересовани от изхода на делото,
а и показанията им са логични и систематизирани и не на последно място в унисон
с приложения по делото писмен материал и изготвени експертизи. Показанията на
цитираните свидетели посочват в нужната логична последователност механизма на
деянието и в този смисъл, изложената по-горе фактическа обстановка е изградена
именно на базата на разказаното от тази група свидетели.
СГС намери, че акуратно контролираният
състав е кредитирал показанията на пострадалата Ч., съгласно които същата не е
закупувала компютърна техника и не е подписвала процесните
договори. Нейните съждения напълно корелират със
заключението на приетата по делото графическа експертиза, както и с част от
приобщените писмени доказателства. Действително се установява, че пострадалата е
живеела и работила в гр. Велинград и че след като била осведомена за
задълженията си, е направила проверка в резултат на която разбрала, че веднага
следва да сезира надлежните органи. Въпреки, че се явява в известна степен заинтересована
страна по настоящото производство показанията на пострадалата Ч.са
последователни и логически издържани. Прецизният им и съвкупен анализ с
останалите обективни източници води въззивния съд към
извода, че същите са изчерпателни, убедителни и неразколебани от доказателствената маса, което предпоставя
да им бъде дадена вяра.
Настоящият състав е на мнение, че
предвид характера на работата си свидетелите К.К.и А.К.
не са навели конкретни факти касателно изложеното в
обстоятелствената част на обвинението, именно което е наложило прочитане на
показанията им, дадени на досъдебното производство. След извършването на това
процесуално действие е установено единствено, че първата е архивирала кредитни
досиета в „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, като за процесния
договор просто изразява предположение, че най-вероятно е достигнал до нея чрез
служител на отдел „продажби“, а вторият
е юрисконсулт в дружеството изкупило чрез цесия договора сключен на името на
пострадалата и „У.К.Ф.” ЕАД. Въззивната инстанция
счита, че тези показания не допринасят за изясняване на каквито и да било
обстоятелства от предмета на доказване като прие, че не пораждат противоречие
във визираната доказателствена съвкупност.
След внимателен и критичен анализ, този
съд само частично дава вяра на обясненията на подсъдимия К. и то най-вече на
тези, с които разяснява механизма на закупуването на стоки за изплащане, т.к се
подкрепят от останалите показания. В съответствие с процесуалните норми този
подсъдим е дал обяснения, в които прозира двояката им правна природа на основно
гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази
насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на
общите правила относно гласните доказателствени
средства при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата.
Следва да се подчертае, че до голяма степен, изложените от основния субект в
процеса факти са проверими с други такива – че не се
е подписвал в договорите и че ръкописният текст „вярно с оригинала“ и
„проверил“ също не е негов. В подкрепа на това, както стана ясно от
заключението на графическата експертиза вещото лице категорично е установило,
че именно тези фрази в електрофотографското копие на
личната карта към договора сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са
изпълнени от подсъдимия. Горното дискредитира обясненията му в тази им част и
не променя извода на съда за съставомерност на
деянието от субективна страна. В заключение, по делото няма представени
документи в подкрепа на версията му, че служителите на дружеството имат право
да изписват думите „проверил“ и „вярно с оригинала“ от името на нетрудоспособни
лица, които при невъзможност да поставят подписа си отбелязват знака „Х“. Такива
клаузи не бяха открити и в сключените договори между „Е.КК” ООД и кредитните
институции.
Като способстващи да допринесат за
изясняване на обективната истина предния съд правилно е преценил и приобщил
приложените по делото писмени доказателства в рамките на досъдебното
разследване - Договор за финансиране продажбата на стоки между „У.К.Ф.” ЕАД и „Е.КК“
ООД ведно с приложения /л.184-194 от ДП/; авизо местен превод от 13.10.2014 г. /л.195 от ДП/; протокол за
доброволно предаване от 30.03.2017 г. /л.198 от ДП/; Договор за финансиране
продажбата на стоки и услуги между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Е.КК“ ООД
ведно с приложения /л.203-210 от ДП/; договор за потребителски кредит №
CREX-10959273 от 09.10.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.И.Ч.
/л.98-101 от ДП/; електрофотографско копие на лична
карта с № *****, заверена с „вярно с оригинала“ и „проверил“ /л.102 от ДП/;
декларация за предоставяне на лични данни /л.103 от ДП/; договор за стоков кредит № 1620793 от
09.10.2014 г. между „У.К.Ф.” ЕАД и Ц.И.Ч. /л.104-107 от ДП/; електрофотографско копие на лична карта с № *****, заверена
с „вярно с оригинала“ и „проверил“ /л.108 от ДП/; декларация за съгласие за
обработка на лични данни и друга информация от 09.10.2014 г. /л.109 от ДП/.
Така цитираният писмен материал е безпротиворечив по
отношение на фактите, подлежащи на доказване, поради което рационално СРС е
счел за безпредметно обсъждането му в детайли.
Извън изчерпателно изброените по-горе
писмени доказателства и доказателствени средства, въззивната инстанция изключи от доказателствените
си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и
излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
СГС се солидаризира и с кредитирането на
заключението на назначената в досъдебното производство графическа експертиза
/Протокол № 185-Е/2016 от 24.03.2016 г./, дала обосновано становище, че на
първи, втори, трети и четвърти лист подписите в графите „кредитополучател“ и
„оторизирано лице“ на договор за потребителски кредит CREX-10959273/09.10.2014 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.Ч.
са поставени от подсъдимия. В описателната част на изследването е посочено, че
между образците от почерка и подписа на подсъдимия с тези на инкриминираните
подписи са установени редица съвпадения във формата, движението и
разположението на буквите и другите елементи, които категорично са обосновали
извода, че именно подсъдимия ги е положил. Нещо повече отново в описанието се
пояснява, че инкриминираните подписи след ръкописния текст „Проверил“ на електрофотографското копие на личната карта към договора с
№ 1620793/09.10.2014 г. и след текста „вярно с оригинала“ в електрофотографското
копие на личната карта представено към договор № 10959279/09.10.2014 г. не
изхождат от служителя Емил Иванов, както е посочено в тях, т.к са измислени, а
в заключение е прието че са на подсъдимия К.. Въз основа на казаното до тук
недоумение буди тезата на защитата, че е неизяснено авторството на
коментираните неистински документи и че първата инстанция е направила
аргументите си в противоречие със събрания доказателствен
материал. Още по-нестандартно е и разсъждението, че са неубедителни всички изводи
на вещото лице само поради обстоятелството, че за подписа след ръкописния текст
„проверил“ на копието на личната карта към договора с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е
допуснато, че е поставен от подсъдимия. Видно е, че в
констативно-съобразителната част на експертизата за този подпис е отбелязано,
че наред със съвпаденията са установени и различия, като съвпаденията макар и
недостатъчни по обем за категоричност са повече от различията. Тази словесна формулировка
и пълния прочит на протокола изобщо не дават основание да се приеме, че
изразената несигурност влече порочност за цялото заключение, поради което
настоящия състав намира това оплакване за неоснователно. За пълнота следва да
се уточни и фактът, че подписът и ръкописният текст „проверил“ на копието на
личната карта към цитирания договор не са от особено значение, т.к никъде не бе
установено, че същите са задължителни и че липсата им непременно ще направи
сделката недействителна, а и за този ръкописен текст вече беше уточнено, че е
изписан от подсъдимия.
Настоящият състав приема за
обективно и компетентно и заключението на извършената в досъдебното
производство графическа експертиза удостоверена в Протокол № 540-Е/2016 от
28.10.2016 г. Според същото подписът за „получател“ в копието на фактура №
**********/09.10.2014 г. с изпълнител „Е.КК” ООД и получател Ц.Ч. е негоден за
идентификационно изследване.
СГС кредитира заключенията на
експертизите, като пълни, достоверни и изготвени от лица с нужните специални
знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Заключенията са били уместно възприети и от СРС при формирането на фактическите
и правни изводи по делото.
Констатация за чистото съдебно минало на
подсъдимия К., районният съд правилно е направил въз основа на приложената и
приета по делото като писмено доказателство справка съдимост.
Солидаризирайки се с доводите на
районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Подсъдимият И.Р.К. с ЕГН:********** е
осъществил състава на престъплението по чл. 212, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК
Непосредствен обект на това престъпление
е комплексен, т.к се засягат както обществените отношения, които осигуряват
условията за упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи,
така и тези свързани със създаването и ползването на документи.
От обективна страна предмет на
документната измама са измаменото лице и
чуждото имущество. Тя се характеризира с особеното средство на извършване на
деянието, което може да бъде неистински или преправен документ или такъв с
невярно съдържание.
Изпълнителното деяние е сложно и включва
два акта. На първо място деецът лично съставя документа, а на второ съзнателно
дава възможност на друго лице да получи без правно основание чуждото имущество.
В конкретния случай бе установено, че подсъдимия К. е съставил неистински частен
документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК, след което е дал възможност на
юридическото лице „Е.КК” ООД да получи без правно основание сумата от 900.00
лева собственост на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД. Несъмнено се доказа, че същият е
съставил неистински договор за кредит за покупка на стоки, на който е придал
вид, че подписът в графата „кредитополучател“ изхожда от Ц.И.Ч.. Така
подготвеният договор е бил представен пред „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, като
въз основа на него дружеството било въведено в заблуждение, че пострадалата се
задължава да прави ежемесечни вноски за закупуването на компютър и е дало
предпоставка на последното да финансира търговския посредник по сделката. От
извлечение на „Първа инвестиционна банка“, изготвено на 01.12.2018 г. е видно,
че на 13.10.2014 г. по сметката на „Е.КК” ООД, чийто
управител е подсъдимия от БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са наредени
процесните 900.00 лева, като преводът е потвърден и с
писмо от дружеството с дата 03.06.2015 г. Имайки предвид, че документната
измама е резултатно престъпление и същата е довършена, когато чуждото имущество
премине във фактическата власт на другото лице, обосновано се стига до извода,
че в случая това е станало именно на 13.10.2014 г.
Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна е необходимо деецът
да действа с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като в случая подсъдимият
е съзнавал, че е създал неистински частен документ и че отсъства основание за
разпореждане с имуществото. Той е предвиждал заблуждението у представител на
дружеството наредител и във волево отношение е целял
получаването на парите.
СРС е стигнал до закономерни правни
изводи относно липсата на признаци на престъплението по чл. 212, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
Рационално първата инстанция е заключила, че не са налице никакви преки
доказателства, които несъмнено да обосноват авторството на деянието. В
детайлното заключение на графическата експертиза, касаещо
реквизитите на договора за кредит № 1620793/09.10.2014 г. – „потребител“ и
„подпис на заемателя“ съвсем категорично бе
установено, че не произтичат от подсъдимия. Негови са единствено подписите и
заверките в този комплект документи, изискуеми съгласно качеството му на
оторизирано лице да подготвя такива договори. Вещото лице е констатирало
съществени и достатъчни по обем различия, от които се е установило, че
инкриминираният почерк е на неизвестно лице. Времевият интервал между
съставянето на обсъжданите договори не извежда необходимата верига от
доказателства, които да водят до единствения възможен извод, че подсъдимия е
автор на деянието. При това положение с основание следва да бъде отхвърлено
възражението на прокурора при СРП за доказване на деянието по косвен път, като
несъстоятелно. В наказателнопроцесуалната теория е
азбучно известно, че не всяко обвинение може да бъде доказано по несъмнен начин
и не винаги обективната истина може да бъде разкрита. НПК в редица свои разпоредби
допуска тази невъзможност, в резултат на което се стига до едни или други
разрешения. Такива норми например са чл.63, ал.1, чл.219, ал.1, чл.246, ал.1,
чл.303, ал.2 и.д.р. Константната върховна съдебна практика е категорична, че
само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес
на престъпното деяние и отнасящи се до неговия извършител, бъдат установени
безусловно и категорично, съдът може да ангажира наказателната отговорност на
подсъдимото лице. При липса на доказателства относно елемент на престъпно
деяние не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия и той следва да
бъде оправдан. Съдът не е длъжен да доказва как и от кого са поставени
подписите, достатъчно е да установи, че това не е по вина наподсъдимия,
което отговаря и на оплакването, че по пътя на служебното начало районният съд
не е имал задължението да събира други доказателства във връзка със създаването
на този договор. Въз основа на горепосоченото се стига до извода, че меродавно
е само обоснованото убеждение, че подсъдимият К. не е извършил възведеното
обвинение, т.к не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да
почива на предположения.
Липсата на съставомерния
признак за нарушаване на вменените от обвинението норми, води до извод за липса
на деяние.
Все в коментирания аспект трябва да се
заяви, че неналичието на обективните признаци на деянието, прави ненужно и
безпредметно обсъждането на субективните такива.
Базирайки се на цитираната правна и доказателствена обосновка адекватно и законосъобразно първата
инстанция е оправдала подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение.
Този съд констатира, че възраженията на
защитника на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание са
неоснователни.
При определяне на наказанието в мотивите
на присъдата е спазен принципа за неговата законоустановеност.
Оценъчната дейност на съда за фактическите обстоятелства от значение за
правилната индивидуализация на наказанието е протекла при съобразяване с
принципите за целесъобразност, справедливост и хуманност при отмерване на
конкретното определено по размер и начин на изтърпяване наказание. Правилно е
прието, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и че
продължителността на наказателното производство е в рамките на разумния срок,
поради което не може да се претендира и изключителност, за да бъде приложена
разпоредбата на чл.55 НК. Въпреки, че извършеното престъпление е „тежко“, по
смисъла на чл.93, т.7 НК, е отчетен и превесът на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което рационално е наложен специалният минимум даден в
санкционната част на престъпния състав в размер на две години лишаване от
свобода.
Стойността на имотната вреда и
безупречното процесуално поведение не са от такова изключително естество, че й
най-лекото предвидено в нормата на чл.212, ал.2 вр.
ал. 1 НК наказание ще се окаже несъразмерно тежко, ако бъде определено. СГС споделя
аргументите в мотивите на районния съд, че значение за определяне на размера на
наказанието, от гледна точка на постигане целите му спрямо конкретния деец, има
индивидуалната превенция, изразяваща се във възможността, чрез наложеното
наказание престъпният деец да се поправи и превъзпита. Значението на
генералната превенция е съпътстващо индивидуалната и не бива да има приоритет
над нея. Възражението на защитата е само в рамките на оспорване размера на
наложеното наказание лишаване от свобода и спрямо размера на определяния
изпитателен срок за отлагане на изпълнението му, по реда на чл.66, ал.1 НК.
Следователно адв. С.споделя принципно съгласие за
начина на изпълнението на наказанието, при който определящият критерий е
постигането на целите на специалната превенция на наказанието. Наличните по
делото доказателства относно личността на подсъдимия са законосъобразна
фактическа основа съдът да приеме, че за постигане целите на наказанието, в
конкретния случай, ще е достатъчно определеното наказание по размер да остане в
рамките на две години лишаване от свобода, без същото да се изтърпява
ефективно.
Индивидуалната степен на обществена
опасност на подсъдимия К. не е висока, поради което правилен е изводът за липса
на необходимост той да бъде изолиран от обществото. Приложението на чл.66, ал.1 НК със срок на отлагане на изпълнението на наказанието от три години, от
влизане в сила на присъдата, е съответно на целите на специалната превенция.
Този срок е надеждна гаранция подсъдимият да бъде предупреден и възпрян от
извършването на престъпни посегателства и без да бъде изолиран от обществото. Като
се има предвид, че извършеното е инцидентна проява от страна на подсъдимия, но
все пак престъплението се окачествява като тежко, настоящият съдебен състав не
счита, че постановения изпитателен срок неоправдано надхвърля необходимия
период от време, в който следва да настъпи промяна в светогледа на дееца. Приетите
от предния съд размери на наказанието и
на срока на отлагане изпълнението му не компрометират действието на генералната
превенция по чл.36 НК. Деецът е разкрит и наказан за извършеното престъпление.
Превантивният, предупредителен и възпиращ ефект срещу подобни прояви се съдържа
преди всичко в неотвратимостта на наказанието.
По никакъв начин не може да бъде
подкрепена и тезата, че е налице основание да бъде приложена разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК. Поради факта, че вредите от престъплението са в размер на
900.00 лева не може да се приеме, че деянието е малозначително,
нито че обществената му опасност е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9,
ал.2 НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления по НК. За това дали деянието,
което макар и да осъществява формално признаците на предвиденото в закона
престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му
опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. Малозначителността на деянието е тясно свързана с
възможните или настъпили негови вредни последици. Според
константната практика на ВКС за малозначителност може
да говорим, ако деянието
е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в
действителност не застрашава този обект. Тогава ще е налице малозначителност
в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да
бъде престъпно /Решение № 253 от 25.06.2015 г. по н. д. № 630/2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро Н.О/. В конкретния случай деянието е извършено
с пряк умисъл, посредством злоупотребата с лични данни на пострадалата, за
която е установено, че работи като масажистка в гр. Велинград и сумата от
900.00 лева за нея е значима. При тези обективни данни по делото е очевидно, че
обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние е в съответната
степен, предвидена в закона, тъй като вредните последици от него не са явно
незначителни. Ето
защо е обоснован и законосъобразен изводът, че по отношение на извършеното от
него деяние по чл. 212, ал.2 вр. ал.1 от НК не са
налице основанията за приложението на чл. 9, ал.2 от НК.
Предвид изхода на делото, правилно на
основание чл.189, ал.3 от НПК, с присъдата си районният съд е оставил
направените по делото разноски за сметка на подсъдимия.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивният протест и въззивната жалба ведно с допълненията към нея да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 03.12.2018 г. по НОХД № 10773/2017
г. по описа на СРС, НО, 115 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.