№ 1304
гр. Бургас , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
Секретар:Тодорка С. Каракерезова
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20202100102039 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Г. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес с.*,обл.*,ул.**, чрез пълномощник адвокат Радева от БАК против М. Н.
П., ЕГН **********, с адрес гр.*,ж.к.*,бл.*,вх*,ен.*,ап.* за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 3140 лева- обезщетение за причинените на последния имуществени вреди
и 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди, в резултат на извършеното от ответника
непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деянието- 16.09.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 16.09.2017г. около 04.25 часа в гр.Несебър,
ответникът нанесъл на ищеца удари с юмруци и ритници в областта на лицето, като по този
начин му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи, втори, трети
и четвърти горни леви зъби, без които се затруднявало дъвченето и говоренето. Деянието
осъществявало признаците от състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.
В хода на образуваното по случая досъдебно производство №304 ЗМ-2473/2017г. по
описа на РУ Несебър бил изяснен механизма на извършеното престъпление и вида на
причинените на ищеца телесни увреждания. С протоколно определение, постановено по
НОХД №422/20г. по описа на Районен съд гр.Несебър било одобрено споразумение, съгласно
което П бил признат за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.
Посочва се освен това, че в резултат на случилото се ищецът претърпял болки и
страдания, които следвало да се обезщетят от техния причинител. Възстановяването на
здравето на Г било дълъг е тежък процес, като денталните дейности в тази връзка,
продължили повече от година. Извършването на последните било свързано със значителни
1
разходи, като по този повод ищецът претъпял редица негативни изживявания. Налагало се
постоянното му отсъствие от работа, което създало допълнителни финансови затруднения и
довело като последица до влошаване качеството му на живот.
Описани са подробно начинът, по който се е чувствал ищецът след случилото се,
процесът по възстановяване и извършеното лечение. Физическият дискомфорт и болките
продължавали и понастоящем, което правило животът на ищеца непълноценен, тъй като
постоянно се налагали редица ограничения и неудобства.
Ответникът, в депозирания отговор на исковата молба посочва, че счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Оспорва размерите на търсените обезщетения като силно завишени. Противопоставя
се на твърденията на ищеца, свързани с последиците от причиненото увреждане, като в тази
връзка заявява, че след поставянето на мост страданията са отминали с изтичането на
възстановителния период. Твърди се също така, в отговора на исковата молба, че ищецът не е
работил към момента на увреждането, поради което и няма как да е търпял вреди по повод
отсъствието си от работа.
Цитирана е съдебна практика, според която размерът на обезщетението не трябва да
бъде източник на обогатяване на пострадалия.
Въведено е и възражение за съпричиняване на противоправния резултат.
Оспорва се истинността, както и относимостта към процесния казус на представените
от ищеца частни документи- фактура и фискални бонове.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение, постановено по НОХД №422/20г. по описа на Районен съд
гр.Несебър е одобрено споразумение, съгласно което П бил признат за виновен в това, че на
16.09.2017г. в гр.Несебър, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето
причинил на Г Г средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи, втори, трети и
четвърти горни леви зъби, без които се затруднявало дъвченето и говоренето-престъпление
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, като му е наложено наказание пробация и определени съответните
пробационни мерки.
Споразумението, с което ответникът се е признал за виновен в причиняване на ищеца
на средна телесна повреда е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца / чл.300 ГПК вр. чл.383 ал.1 НПК/. Следователно споразумението има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, поради
което тези въпроси не подлежат на пререшаване от гражданския съд.
2
Не се спори по делото, че именно ответникът П е нанесъл удари и ритници в областта
на лицето, които са довели като последица до причиняване на вредоносния резултат.
Въведено е обаче насрещно възражение за съпричиняване на настъпилите противоправни
последици от страна на пострадалия, който според твърдението на ответника го бил нападнал
грубо и заплашително.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелката Н Р споделя, че на
16.09.2017г. с ищеца посетили нощен клуб „Вижън“ в к.к. Слънчев бряг. След като излезли от
заведението се наредили на опашка за дюнери. Там възникнал конфликт с едно момче, което
се опитало да поръча пред тях и след като приятелят и му направил забележка получил
множество удари в областта на лицето. Избити му били няколко зъба, след което бил приет за
лечение в отделение по неврохирургия при МБАЛ-Бургас. Описва подробно и в детайли
състоянието на пострадалия след инцидента, спира се на продължителния период на
възстановяване и проведеното лечение. Мостът на мястото на липсващите зъби бил поставен
след около девет месеца. Категорична е, че ищецът не е провокирал ответника по никакъв
начин. Заявява, че Г притежавал професионална машина за полагане на мазилка и работил в
строителството, но без трудов договор, като след случилото се бил в невъзможност да върши
каквото и да в рамките на месец –месец и половина.
На дългия процес по възстановяване на ищеца, след случилото се с него на посочената
по-горе дата подробно се спира и свидетелката Д Г. Същата добавя, че ищецът работил в
строителството като подизпълнител на различни фирми.
Свидетелите Н Г и В Е описват своите възприятия от случилото се на процесната дата.
Разказват в тази връзка, че ищецът пристигнал пред заведението за бързо хранене с
автомобил, като отправил обидни думи към ответника, след което си разменили удари и били
разделени. Ищецът заплашил ответника с метална тръба, която извадил от багажника на
колата си, но до използването и не се стигнало.
Съдът при обсъждане показанията на свидетелите, включително при съобразяване
разпоредбата на чл.172 ГПК, приема с доверие казаното от тях, като счита, че са изложили
добросъвестно и без пристрастия, всичко, което знаят по случая.
По делото е допусната съдебно-медицинска/дентална/ експертиза. Вещото лице е
посочило вида на телесното увреждане, квалифицирано като средна телесна повреда от
наказателния съд. Изразило е становище, че пълното възстановяване на костта и венеца в
областта на избитите зъби е отнело период от пет до седем седмици. Възприета е позиция за
наличие на затруднение в отхапването, дъвченето и говоренето, включително естетичен
проблем, свързан с липсата на зъби във видимата горна част на зъбната редица. Констатирани
са парадонтални изменения около всички зъби на ищеца към датата на инцидента. След
поставяне на протезната конструкция, според вещото лице, е възможно усещане за болка и
при топло и студено и затруднено хранене. В съдебно заседание специалистът- стоматолог
3
уточнява, че дъвкателната функция е възстановена с поставяне на протезната конструкция на
мястото на избитите зъби, предвид обстоятелството, че в насрещната челюст са налични зъби,
които позволяват осъществяване на този именно процес.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещото лице, кредитирайки
напълно заключението му, като счита, че е изготвило мотивирано и обосновано становище и е
отговорило изчерпателно на всички, поставени въпроси.
Фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД поначало включва четири
кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда,
причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на
чл.45 ал.2 ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на
доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите
елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респективно води до
неоснователност на иска. Както вече се посочи в настоящия случай одобреното от
наказателния съд споразумение има доказателствено значение за вината, противоправността и
деянието на извършителя.
Безспорно от страна на ответника П е извършено виновно и противоправно деяние,
установено от наказателния съд. С оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът
приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания от нанесените му телесни увреждания. Налице е причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Такава връзка, според съда е установена
включително по повод контузията на главата, довела до мозъчното сътресение, констатирано
при приемането на пострадалия в отделението по неврохирургия на МБАЛ-Бургас. Тази,
макар и не тежка черепно мозъчна травма, се установява, освен от приобщената медицинска
документация и от събраните по делото гласни доказателства, свидетелстващи за множество
нанесени удари по главата и падане на пострадалия на земята, които несъмнено са довели до
горния негативен за него резултат.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД
е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на увреждането. Поведението на пострадалия не е предмет на споразумението и
не е изследвано от наказателния съд, като същото следователно подлежи на установяване в
хода на настоящия процес. Ясно е също така, че предвид начина на приключване на
наказателното производство, наказателният съд не е установявал фактическата обстановка, но
дори това да се беше случило, констатациите в мотивите към присъдата принципно нямат
задължителна сила, а в последващия граждански процес на самостоятелно доказване
подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода от настоящия спор за причинените с
деянието вреди.
Според настоящия състав по делото не е проведено необходимото успешно доказване
на изложените в отговора на исковата молба твърдения за поведение на ищеца, което е
4
провокирало нападателя му. Дори да се приеме без резерви, че ищецът е нагрубил ответника
и взаимно са си нанасяли удари, няма как да такова поведение да е в пряка причинна връзка с
противоправния резултат. Привилегированият състав на чл.132 НК не е бил обект на
преценка и обсъждане в наказателното производство, в противен случай това щеше да бъде
възприетата от обвинението и съдебния състав квалификация на деянието. Състоянието на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго
противозаконно действие на ищеца е следвало да се установи в хода на съдебното дирене, но
както вече се посочи достатъчно несъмнени доказателства за това, че извършителят на
деликта, афектиран от поведението на ищеца е причинил описаните по-горе телесни
увреждания не са приобщени. Отделен е въпросът, че за да се стигне до такова състояние на
физиологичен афект е необходимо да е изминал период от време между провокацията и
предприетите действия по нанасяне на увреждане. Не такъв е настоящия случай, поради
което и категорично не може да се говори за съпричиняване на противоправния резултат от
страна на пострадалия.
Анализът на събраните доказателства налага за съда извод, че са налице всички
предпоставки на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за отрицателните
преживявания у ищеца, претърпени в резултат на нанесения му на 16.09.2017г. от ответника
побой. Касае се за болки и страдания, които са в пряка връзка с причинените му телесни
увреждания, изразяващи се в избиване на първи, втори, трети и четвърти горни леви зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето. Мозъчното сътресение, несъмнено е довело до
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вида, обема, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към
следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка трябва да се кредитират
заключението на вещото лице д-р Йовков и взаимно свързаните и съдържащи конкретика от
значение за изследваните факти показания на свидетелите Н Р и Д Г, дави информация за
характера на увреждането, силата на болката, интензитета и продължителността на
конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието на
пострадалия. С оглед характера на телесните увреждания, които несъмнено са се отразили на
начина на живот на ищеца, правейки невъзможно нормалното хранене с обичайна храна и
лишавайки го от възможност за адекватна речева комуникация в оздравителния период от
около седем седмици и след това, довели и до негативно отражение в емоционално
отношение /притеснения от и избягване на социални контакти/, претърпяната медицинска
интервенция/поставяне и носене на протеза/, но като съобразява и, че оздравителния период
за травмите е протекъл нормално /няма данни да е имало усложнения/, както и, че няма
данни увреждането да се е отразило трайно и невъзвратимо върху здравето на ищеца, на
основание чл. 52 ЗЗД, съдът преценява, че обезщетение в размер на 10 000лв. е достатъчно да
възмезди последния за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания.
Искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е основателен и доказан
до размера на сумата от 10 000лева, в който размер следва да се уважи, като се отхвърли за
5
разликата до търсените 30 000 лева.
Претендираните от ищеца имуществени вреди са установени до размера от 105 лева,
представляващи сторени разходи за изготвяне на снимка в рентгенов кабинет, за дентална
експертиза и издаване на съдебно-медицинско удостоверение. В останалата и част
претенцията е недоказана и следва да се отхвърли. Представената фактура на стойност 3000
лева е издадена на 14.06.2020г.- близо три години след инцидента, като в същата се посочва,
че са извършени дентални дейности. Липсва каквато и да е яснота в какво се изразяват същите
и свързани ли са с лечение и медицински интервенция, проведени конкретно по повод на
избитите в резултат на непозволеното увреждане зъби. Няма как при това положение да се
приеме, че отразения в представената фактура разход е направен по повод на получените от
ищеца травми или е пряко свързан с проведения впоследствие възстановителен процес.
Горният извод несъмнено се следва и от заключението на вещото лице, което е посочило, че
освен избитите са извадени още шест на брой зъби, лекувани са десет други зъби и са
поставени още три протезни конструкции. Всички тези дейности и манипулации не са в
причинна връзка с деликта, а направените разходи от ищеца не подлежат на обезвреда.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволени увреждания, длъжникът се
смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Претенциите на ищеца за плащане на
обезщетение за забава плащането на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди
от дата на увреждането 16.09.2017г. в случая са основателни, следва да бъдат уважени.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се постави дължимата за
производството държавна такса в размер на 404.20 лева, съобразно с уважената част от
исковете.
Ответникът трябва да заплати в полза на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от претенциите, а именно сумата от 525.67 лева.
Не са налице основания за намаляване адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца, тъй като същия е в размер близък до минималните такива,
предвидени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е адекватен на естеството и обема на извършените процесуални действия в
хода на производството.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата
от 806.29 лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.19, вх.2, ет.7,
ап.20 да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с.*,обл.*,ул.** сумата от 105/сто и пет/
лева- обезщетение за причинените на последния имуществени вреди и 10 000/десет хиляди/
лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на извършеното от
ответника непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деянието-
16.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 3140 /три хиляди сто и
четиридесет/ лева и иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения
до претендирания от 30 000/тридесет хиляди/ лева като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.19, вх.2, ет.7,
ап.20 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в
размер на 404.20 лева / четиристотин и четири лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.19, вх.2, ет.7,
ап.20 да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с.*,обл.*,ул.** сумата от 525.67
лева/петстотин двадесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с.*,обл.*,ул.** да заплати на М. Н. П., ЕГН
**********, с адрес гр.*,ж.к.*,бл.*,вх.*,ет.*,ап.* сумата от 806.29 лева /осемстотин и шест
лева и двадесет и девет стотинки/ за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7