Решение по дело №12/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 58
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20223120200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Девня, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200012 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Гичев спед“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу Електронен фиш № **********. Със същия на
жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187 А, ал. 1, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено
адманистративно наказание „Имуществена санкция“ в размер на две
хиляди и петстотин лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за разноски.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да
1
бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция
е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира
за разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
На 05. 05. 2021 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство №
10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. – влекач, с ************, с допустима
маса 18 000 кг., брой оси 2, категория евро 5, собственост на възз. „Гичев
спед“ ЕООД, се движи в композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой
оси 3, т. е. общо брой оси 5, по път А – 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена
дължимата пътна такса съобразно категорията. Съставен бил Електронен фиш
№ **********, връчен по надлежния ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
От събраните доказателства по делото може да са направи обоснован
извод, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение. От
обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е собственик на
т. а. – влекач, с **********, с допустима маса 18 000 кг., брой оси 2,
категория евро 5. По категоричен и безспорен начин се доказа, че 05. 05. 2021
г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, посочения т. а. се е движел в
композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси
5, по път А – 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Същевременно не е била заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство,
а именно за брой оси 5, а не за брой оси 2. Това било установено с помощта
на устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни
2
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Горното съдът прие въз основа на кредитираните
писмени материали. Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо
лице и наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда
въпроса относно субективна страна и размер.
Същевременно разглеждайки конкретния случай в цялост съдът намира,
че са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Неприемайки това
административно – наказващият орган е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото тази норма не дава възможност за налагане на наказание /дори и
при извършване на нарушение/, ако е налице маловажност.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
съвкупността на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойност на вредите, кръг на засегнати интереси,
времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените
обществени отношения. Съгласно ТР № 1 / 12. 12. 2007 год. преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка. В конкретния случай всички тези
обстоятелства са изяснени, като дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Безспорно сме изправени пред неизпълнение на задължение, но следва
да се отбележи следното: липсват данни за други нарушения, респективно
наказания, което води до резонния извод за правилно отношение към
законоустановения ред в страната и очевидно в случая се касае за инцидентна
проява. Относно нарушението за което е ангажирана отговорността не е
налице значимост на конкретно увредените обществени отношения.
Осъщественото по никакъв начин не е довело до ненормално функциониране,
като с оглед бързото му откриване е било възможно и недопускането на
каквито и да са последици. Налице е дисбаланс между естеството на
нарушението и размера на наложеното, като санкционирането по такъв начин
за такива деяния, не е в интерес на обществото. Поради горните съображения
съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като
без съмнение липсват вредни последици, налице са смекчаващи
обстоятелства и то изключителни, нарушението е с по - ниска степен на
3
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Допълнителен аргумент за приложението на чл. 28 от ЗАНН се извлича
от чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от
28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 /
ЕО. Съгласно тази разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване
на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава
е предвидена съгласно националното законодателство“. Видно от
доказателствения материал по делото, налице са договорни отношения за
заплащане по елекронен път на конкретно дължимата в разглеждания случай
такса, като за моментното непостигане на този резултат въззивникът не е
допринесъл с нищо, дори напротив, положил е всички усилия да спази
изискванията на закона сключвайки договор и осигурявайки финансови
средства. Вероятно е възникнал технически проблем при отчитането, при
това допуснат от трето лице, което не следва да бъде отнесено към
въззивника, още по – малко той да търпи неблагоприятни последици от това.
Идеята на посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се
отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо
предвид това, че такива ситуации, свързани с проблеми от техническо
естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на отговорността.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10 А, ал. 3 Б от ЗП гласяща
„когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка
при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата
категория, може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни
лица, ако след заявление за промяна на грешно декларирани данни от
собственика или ползвателя, безспорно се установи, че в Република България
не съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на
първоначално декларираните във винетката регистрационен номер, държава
4
на регистрация или категория. Промяната в данните на електронната винетка
има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на
валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената“.
Действително тази разпоредба касае такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а
процесната е по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, но безспорно е ясна волята на
законодателя, при грешки от техническо естество, първо да се изследва
възможността за тяхното корегиране и едва тогава да се съобразява дали да се
ангажира отговорност, което е напълно в унисон с целта да се санкционира
противоправно поведение, а не технически грешки.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди сумата от
петстотин лева, представляваща направени по делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде
отменен, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, с който на „Гичев спед“
ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187 А, ал. 1, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено
адманистративно наказание „Имуществена санкция“ в размер на две
хиляди и петстотин лева.
ОСЪЖДА Агенция – Пътна инфраструктура да заплати на „Гичев спед“
ЕООД, ЕИК: ********* сумата от петстотин лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5