№ 5630
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110131628 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. ВЛ. Л., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 32319/2019г. на
СРС, 40 състав, а именно: 1373,39лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
от 1.5.2016г. до 31.1.2018г., ведно със законната лихва от 7.6.2019г. до изплащане на
вземането, 223,23 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 14.9.2017г. до 14.5.2019г., 22,00лв. - цена на услугата дялово
разпределение за периода от 1.5.2016г. до 31.1.2018г., ведно със законната лихва от
7.6.2019г. до изплащане на вземането, и 4,82лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.6.2016г. до 14.5.2019г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Оспорва да се намира в облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлоенергия с ищцовото дружество. Евентуално счита, че
стойността на услугата е неправилно изчислена. Позовава се на Директива 2005/29/ЕО,
като счита, че националното законодателство й противоречи. Прави и възражение за
1
изтекла погасителна давност. Оспорва и акцесорната претенция за лихва.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От представения окончателен разделителен протокол на ОС на ЖСК се
установява, че на ответника е определен процесния апартамент № 44. Видно е, че на
06.02.2015г.. с постановление на съдебен изпълнител е наложена възбрана върху
процесния имот за задължения на ответника, а с постановление за възлагане от
13.11.2017г., влязло в сила на 18.01.2018г., имотът е възложен на публична продан на
трето за спора лице. От събраните писмени доказателства и изслушаното и прието
заключение по СТЕ също се установява, че сградата, в която се намира имотът, е
топлофицирана.
Предвид изложеното и с оглед цитираното по-горе ТР, ответникът се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на
топлинна енергия и дължи заплащане на нейната цена.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, тъй
като я намира за обективно и компетентно дадена, се установява, че в имота на
ответника е имало 3 броя отоплителни тела и щранг лира в банята, като на
отоплителните тела са били поставени ИРРО. В имота не е имало узаконен водомер за
топла вода. Вещото лице посочва, че тъй като за сезон 2016/2017г. не е осигурен
достъп до имота за отчет, топлинната енергия за отопление е начислявана съгласно
т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г., а топлата
вода е начислявана на база брой потребители /1 лице/ по 140/л ден за един човек на
основание чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/2007г. За сезон 2017/2018г. радиаторите в
2
имота са били демонтирани, а топлата вода прекъсната, поради което е начислена само
топлинна енергия, отдадена за сградната инсталация, изчислена по формулата на т.
6.1.1. от приложението към Наредбата.
Съдът намира, че потребеното количество топлоенергия е правилно изчислено.
Видно от представения констативен протокол на л. 95, за сезон 2016/2017г. са били
определени две дати за отчет на измервателните уреди, като и на двете дати не е бил
осигурен достъп до процесния ап. 44. Ето защо, правилно количеството топла вода е
изчислено въз основа на правилата, заложени в Наредбата за такива случаи. За сезон
2017/2018г. е съставен протокол за индивидуален отчет, с оглед на което начислената
енергия почива на реално отчитане. Съгласно експертното заключение, общата
стойност на потребената енергия през процесния период за имота възлиза на сумата от
1352,56лв. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за главницата за топлинна
енергия се явява доказан до този размер.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 07.06.2019г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 07.06.2016г., са погасени по давност.
В периода м.05.2016г.-м.06.2016г. в отношенията между страните са действали
общите условия, приети с решение на ДКЕВР от 03.02.2014г., а за останалия период са
действали ОУ, приети с решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ
от 2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването
клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана.
По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Следователно за вземанията за главница за топлинна енергия за този период, давността
започва да тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, тоест от деня,
следващ изтичането на съответния месец, например за месец май 2016г. – от
01.06.2016г., за месец юни 2016г. – от 01.07.2016г. и т. н. Предвид това, погасено по
давност се явява само вземането за м.05.2016г., тъй като неговият падеж е настъпил
преди 07.06.2016г., а именно на 01.06.2016г. Всички останали вземания не са погасени
по давност. Размерът на вземането за м.05 възлиза на 34,45лв. съгласно експертното
заключение.
С оглед изложеното, предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да
бъде уважен до размер на сумата от 1318,11лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 1373,39лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и установява да е
погасил необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа,
поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл.
33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание
чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва
3
върху главницата от 1318,11лв. (която не е обхваната от погасителната давност)
възлиза на сумата от 214,24лв. за периода 14.09.2017г.-14.05.2019г.
С оглед изложеното, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия следва да бъде уважен до размер на сумата от 214,24лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 223,23лв.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която видно от писмените
доказателства /л. 33/ е била в размер от 1лв. месечно или общо 22лв. за целия процесен
период. Тъй като обаче това вземане също има периодичен характер и падежът му
съвпада с падежа на вземането за цена за топлинна енергия, задължението за
м.05.2016г. също се явява погасено по давност. Ето защо, този иск се явява основателен
до размер на сумата от 21лв., а за разликата до пълния размер от 22лв. подлежи на
отхвърляне.
Тъй като ответникът не доказва да е платил и тези непогасени по давност
задължения от 21лв. на падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва
за забава, чийто размер възлиза на 4,60лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето
защо, този иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 4,60лв. и отхвърлен за
разликата до 4,82лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 82,47лв., от
които следва да му се присъдят 79,14лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 73,35лв. за
платена държавна такса, 250лв. депозит за експертиза, 300лв. депозит за особен
представител и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал.
8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 723,35лв., съразмерно на
уважената част следва да му се присъдят 694,17лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал
извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
4
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу М. ВЛ. Л., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 32319/2019г. на СРС, 40 състав, а именно: 1318,11лв. - цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2016г.-31.01.2018г. за имот, находящ
се в /населено място/, аб. № ***********, ведно със законната лихва от 07.06.2019г. до
изплащане на вземането, 214,24лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 14.09.2017г.-14.05.2019г., 21,00лв. - цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2016г.-31.01.2018г., ведно със законната лихва от
07.06.2019г. до изплащане на вземането, и 4,60лв. - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.07.2016г.-14.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1318,11лв.
до пълния предявен от 1373,39лв. и за м.05.2016г., иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 214,24лв. до
пълния предявен от 223,23лв., иска за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 21,00лв. до пълния предявен от 22,00лв. и за
м.05.2016г. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 4,60лв. до пълния предявен от 4,82лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. ВЛ. Л., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 79,14лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 694,17лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5