Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260013 22.02. 2021г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети февруари Година 2021
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
2. КРАСИМИР РАЧЕВ
Секретар М.Т.
Прокурор Митко Игнатов
като разгледа докладваното от съдията - докладчик СП. ДРАГОТИНОВА
ВНOXД № 2494 по описа за 2020 година.
Производството
е по чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила e въззивна жалба от
защитника на подсъдимия К.А.Ч.- адв. Р.К. от АК-Хасково против присъда №
260020/28.10.2020 г., постановена по НОХД № 29/2020 г., с която подсъдимия Ч. е
признат за виновен в това, че на 14.02.2019г. в гр. К., обл. С., пред сграда на
ул. ****, се е заканил на С. С. М. от гр. К. с убийство с думите „****", която заплаха е възбудила основателен страх
от осъществяването и, поради което и на основание чл.144, ал.3, във връзка с чл.144, ал.1, във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е
осъдил на Пробация със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем
месеца – два пъти седмично, и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от осем месеца. С присъдата същия е осъден да заплати на по
сметка на ОД МВР- Стара Загора направените по делото разноски за съдебно
психолого-психиатрична експертиза и
допълнителна СППЕ в размер
на 852,64 лева.
В жалбата са направени
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, която била
постановена при оскъдни и спорни доказателства и кредитиране изцяло на същите
въпреки направените от тях възражения. В допълнението към въззивната жалба се
уточнява, че под израза „оскъдни и спорни доказателства“ са имали в предвид
малкото на брой свидетели очевидци и кредитирането на свидетелските показания
на пострадалата свидетелка С. М. и на приятеля и П. М..
Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
с всички произтичащи от това последици.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита, че жалбата е
неоснователна и предлага на съда да потвърди първоинстанционния акт.
Защитникът на подсъдимия адв. Р.К. от негово име заявява, че поддържат въззивната жалба против
осъдителната присъда както и съображенията, изложени в пледоарията му пред
първоинстанционния съд. Намира присъдата за неоснователна и немотивирана. По
отношение на доказателствата намира, че не са обсъдени от съда в мотивите към
присъдата последващите действия на пострадалата, от които проличавало, че
същата не е била уплашена от заканата на подсъдимия, тъй като в следващия
инкриминираната дата ден след като се е обадила по телефона, лично пред
магазина в град Казанлък му е предала изгубения златен пръстен. Освен това
счита, че недостатъчно е обсъдено
обстоятелството, че на инкриминираната дата между подсъдимия и нейния нов
интимен приятел е имало сборичкване, сбиване, в което състояние са отправени
заканите, за които твърди пострадалата. В това отношение не бил изследван
мотива за деянието, а предшестващите отношения между пострадалата и подсъдимия,
които са били в интимна връзка, били обсъдени само като изключително смекчаващо
вината обстоятелство. Освен това прави довод, че според закона се изисква една
закана да би могла да създаде основателен страх, а в случая според него това не било доказано. По
делото били налице обстоятелства, будещи съмнение дали с лостовете и
механизмите на наказателното право не се решават междуличностни проблеми,
основани на любовна връзка. В тази насока били налице множество доказателства,
които не били достатъчно обсъдени от съда. Предвид което моли същите да бъдат
обсъдени и да бъде отменена първоинстанционната присъда като подзащитния му да
бъде оправдан. Прави и алтернативно
искане, а именно: ако съдът прие, че присъдата е немотивирана, същата да бъде отменена
и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
В предоставената
му дума за лична защита подсъдимият жалбоподател К.А.Ч. заявява, че поддържа казаното от
адвоката си и няма какво да добави. В последната си дума моли да бъде оправдан,
тъй като според него присъдата е абсолютно незаконна и немотивирана.
След
като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД
№ 29/ 2020 г. по описа на КРС, както и с оплакванията в жалбата, и след като
обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция и анализира
мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд в настоящия си съдебен
състав възприема напълно приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка:
В мотивите си
районният съд обосновано е приел за установена очертаната фактическа обстановка
въз основа на събраните по съответния процесуален ред доказателства. Правилен и
законосъобразен, напълно кореспондиращ със събраните по делото доказателства, е
изводът на съда, че на датата 14.02.2019г. в
гр.К., обл.С. пред сграда на ул. ****,се е заканил на С.С.М. от гр.К. с
убийство, с думите „****“, и която заплаха е възбудила основателен страх от
осъществяването и- престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.
Производството пред съда е протекло по реда
на Глава ХХVІІ от НПК- по чл.371,т.1 от НПК, като страните са дали съгласие, и
съдът го е одобрил, да не се провежда разпит на свидетелите С.И.С. и С.С.Т.,
както и на вещите лица, изготвили назначените на ДП съдебна
психолого-психиатрична експертиза/СППЕ/ и допълнителна такава/ДСППЕ/, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Правилно КРС е приел за
безспорно установена фактическата обстановка по делото, описана в обвинителния
акт. Подсъдимият не признава, че е изрекъл въпросните думи, и че е извършвал
описаните в обвинителния акт действия, като заявява, че ако е произнесъл
въпросната реплика, го е направил от яд,
без да е имал някакви реални намерения да го извърши. Счита, че на това му дава
право предшестващата му дългогодишна интимна връзка с пострадалата. Безспорно
по делото е обстоятелството, че двамата никога не са живели във фактическо
съжителство, като се оспорва само факта от кой момент двамата не са били
интимни. Досежно това обстоятелство/което не е от съществено значение по
делото/ съдът обосновано е приел, че от
близо година преди инцидента двамата не са били близки с изключение на един
единствен път, когато пострадалата е приела подсъдимия в дома си. Същевременно
факта, че тя е имал друг интимен партньор е бил известен на близките и. Обосновано е прието и, че свидетелката С.М.
многократно е настоявала пред подс.Ч. да приключат връзката,и че я приключва, но
подсъдимият не искал това и постоянно заплашвал свидетелката М., като я е следял
за връзки с други мъже. Освен това системно и звънял по телефона, причаквал я
пред дома и, и я притеснявал всячески.
Тези влошени взаимоотношения
достигнали своята кулминация на 14.02.2019г., когато вечерта тя била в дома си
в гр.К. с новия си приятел-св.П.Х.М. и двамата празнували празника Свети
Валентин. Съдът основателно е дал вяра на показанията на пострадалата
свидетелка и тези на св. П.М., който лично е възприел отправените от подс. Ч. в
проведения телефонен разговор между двамата, обидни думи и епитети, както и
отправените закани към двамата, че ако ги видел заедно някъде, щял да им
„отреже главите“,и че щял да продължава да следи св.М.. Последвалите действия
на подсъдимия също са били възприети от този свидетел, който се е опитал да защити
пострадалата, когато по-късно след 23 часа същата вечер, подс. Ч. отишъл да
чука по външната врата на дома на пострадалата, на ул.“**** в гр.К. , и
последният, продължил с агресивното си поведение към нея, наричайки я“ ***“, и
крещейки: „****!“. Обосновано е прието и, че в този момент вербалната му
агресия е прераснала във физическа и
подс.Ч. е нанесъл удар в корема на пострадалата, от който тя е паднала на
земята и с едно дърво я е ударил по главата. Св. П.М.пък ударил в окото.
Единствено по дадения от пострадалата сигнал
на тел.112 е преустановил агресията му като на място пристигнал полицейски екип
на РУ Казанлък със служебен автомобил. В тази насока са и приложените по ДП
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 371, т.1 от НПК към материалите
по делото със съгласието на подсъдимия и неговия защитник. Случая е описан в
дадените от двамата собственоръчни обяснения и се доказва от приложената по ДП жалба
от св.М., в която същата е заявила, че е
запозната с правата си по чл. 3 от ЗЗДН/ .
Спорно по делото е обстоятелството
дали действително отправената закана за убийство е била възприета от
пострадалата като реална такава за живота и. В тази насока от защитата са
изложени множество доводи: че заканата не е била възприета сериозно от
пострадалата, тъй като двамата са били в дългогодишна интимна връзка; че на
другия ден след инцидента тя лично се е обадила на подсъдимия за да му предаде пръстена му и е отишла да се
срещне с него; че използва наказателното производство, за да си реши проблемите
с него. В мотивите на съдебния акт съдът обосновано е отговорил на тези доводи
и възражения като е приел, че с оглед заключенията на назначените по ДП СППЕ и
ДСППЕ, отправените вербални-устни закани и заплахи/по телефона и лично/ към
дата 14.02.2019г.спрямо пострадалата,
както и нанесените и удари от същия, и като цяло агресивното поведение и
държане на подс.Ч. след раздялата им-отправяните закани и заплахи и по телефона
, са предизвикали у св.М. страх за живота и здравето и, както и за тези на
близките и. Видно от заключенията на двете експертизи, експертите са приели, че
„тези вербални закани и заплахи от страна на подс.Ч., и нанесените на св.М. удари
от същия, и като цяло агресивното му поведение и държание, са възбудили
основателен страх у св.М., и същата е изпитала основателен страх за
живота,здравето и интегритета на тялото си в резултат на действията,поведението,заканите,заплахите
и ударите, извършени и осъществени от подс.Ч.,извършени и насочени спрямо нея“.
Заключенията на експертите са подкрепени и от събраните по делото гласни
доказателства с изключение на разпитаните полицейски служители, които във
въпросната нощ са посетили дома и мястото на инцидента. По делото е приложена
полицейската преписка, по която са приложени и протоколите за предупреждение
след посещението на пострадалата на районното полицейско управление. Предвид
което сведенията от дежурния полицейски екип, отзовал се на мястото на
инцидента/в показанията на св. св. С.С. и С.Т./, че не си спомнят да са
забелязали видими следи по лицата на пострадалата и св. П.М., и че според тях
не им личало да са били притеснени, нямат решаващо значение в случая предвид
спецификата на този вид престъпления. Обстоятелството, че пострадалата и св. М.
не представят СМУ за нанесения им побой от подс. Ч., също не доказва липсата на
извършени от страна на подсъдимия агресивни действия. Именно с оглед на факта на предшестващите интимни
отношения в случая е било пречката пострадалата дълго време да не съобщава за
оказвания и психически тормоз, но съдът правилно е дал вяра на показанията и,
че с оглед именно на тези предшестващи прояви на подсъдимия, както и с оглед на
ескалацията им на инкриминираната дата, пострадалата е започнала да изпитва
страх, че подсъдимият може да я осъществи, притеснявала се че тъй като работи
на смени, същият може да я причака и осъществи заканата, поради което започнала
да се стреми винаги когато ходи и се връща от работа с нея да има хора, за да
се предпази от евентуално нападение на подс.Ч.. Съдът обосновано е приел, че
поведението и не е болестно мотивирано, тъй като с оглед цитираните по – горе
заключения на СППЕ същата не страда от психично заболяване и може правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото, както
и да дава достоверни обяснения за тях. Предвид което обосновано е дал вяра на
показанията и, че агресията и отправените закани от страна на подсъдимия Ч. за
убийство на инкриминираната дата с основание са предизвикали страх у св.М. за
живота и като застрашаващи физическата и сигурност и безопасност. И че тя ги е
възприела за реални. Това се е изразило в действията и по време и веднага след
инцидента, който е бил прекратен с бягството на подсъдимия след пристигането на
полицейския екип, който тя е повикала чрез телефон „112“, виждайки служебния
автомобил. На следващия ден се е оплакала в полицията, виждайки че този път
няма да може да прикрие действията му и до края на производството поддържа
показанията си без промяна. И макар да не е отключила психическо заболяване/според
направеното психологическо обследване от експертите/, през следващите дни и
месеци е имала невротични оплаквания, които макар да не са оказали влияние
върху цялостното и функциониране, са били ситуационно обусловени. Тези и
преживявания според експертите, макар да не се констатират клинични данни за
преживян диагностично значим стрес, са изводими от преживеният стрес към
инкриминираната дата или такъв, свързан с промяна на психичното състояние и
поведение на постр.С.М. по време и след отправените вербални закани и заплахи и
извършени действия спрямо нея,изразяващи се във вербални закани и агресивно
поведение от страна на подс.Ч.. Предвид което съдът правилно е възприел извода
на експертите, че те именно отговарят на
юридическото понятие „основателен страх“, че заканата за убийство-„****“ е реално
осъществима. Този страх е бил преживяван от нея още продължителен период от време след случая.
От фактическа страна тези изводи на
съда се подкрепят изцяло не само от гласните доказателства по делото- показанията
на свидетелите : С.М., П.М.М., С.С., и С.Т.; заключенията на КСППЕ и на допълнителна КСППЕ, но и частично
от обясненията на подсъдимия,дадени в хода на съдебното следствие.
Мотивите на съда не страдат и от
липса на мотиви досежно приетото от правна страна. Обосновано и с оглед
съдебната практика по приложението на закона съдът е отхвърлил довода на защитата, приемайки, че
не са нужни специални знания по психология, за да се приеме, че когато едно
травмиращо събитие се повтаря много пъти, дори и първоначално да не е
предизвиквало стресова реакция у пострадалия, то при количествено натрупване може
да доведе до пробив в защитната психологическа бариера на лицето, към което е
отправено. Преживяната остра стресова реакция поради поведението на подс. Ч.
във въпросната вечер и нощ на 14.02.2019 година, именно я е довело до състояние
да започне да изпитва страх и да обръща внимание на заплахата и да я възприема
като реална. Въззивният съд също намира, че инкриминираният случай не може да
бъде приравнен с предшестващите подобни прояви и заплахи от страна на
подсъдимия, за които пострадалата съобщава в показанията си. Както обосновано е
п риел съдът, той вече разкрива всички признаци на едно ескалиращо през
продължителен период от време непрекъснато и системно напрежение и агресия спрямо
нея. Поради което с основание е дал вяра на показанията и, че страхът от
осъществяване на заканата в случая е бил действителен. Външна проява форма на
този страх е бил промяната в навиците и да ходи на работа с придружител от
страх да не бъде причакана от подсъдимия, както и неспокойствието, което е
изпитвала, и което е било н.видимо за най-близкия в живота и- св. М./ спяла
неспокойно, изпитвала напрежение, стряскала се при всеки шум/. Показанията на
свидетелите М. и М. в тази насока са подкрепени напълно от заключенията на
КСППЕ и на допълнителната КСППЕ, както и на разпитания пред съда свидетел М.П.М.-****,отговарящ
за населеното място,в което живее подс.Ч.-***,от които е видно,че още преди
процесния случай той е предупреждавал подсъдимия Ч. устно по ЗМВР да не
притеснява свидетелката С.М.,което подсъдимият правел постоянно.
Предвид гореизложеното КРС
обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна страна подсъдимият Ч.
е осъществил изпълнителното деяние на
чл. 144, ал.3 от НК, а от субективна- е извършил деянието умишлено,при форма на вината пряк умисъл. Предвид
което го е признал за виновен за
престъплението,за което му е повдигнато обвинение.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Ч. съдът правилно е отчел като смекчаващи вината му
обстоятелства чистото му съдебно минало,добрите му характеристични
данни,липсата на тежки и трайни последици за психологичното състояние на
пострадалата /видно от заключенията на психолого-психиатричните
експертизи/,подбудите за извършване на престъплението-че е извършил деянието
поради ревност и погрешната представа, че св.Моллаюсеин поддържа паралелни
връзки с него и със св.П.М. Отегчаващи вината обстоятелства не са отчетени.
Предвид което основателно е приел, че в случая са налице както многобройни,така
и едно изключително /подбудите за извършване на престъплението/ смекчаващи
вината обстоятелства, при които и най-лекото,предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко на извършеното от подс.Ч. престъпление. Поради което
законосъобразно е приел, че наказателната отговорност на подс.Ч. следва да се
реализира при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК като предвиденото
наказание лишаване от свобода се замени с пробация със задължителните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем
месеца –два пъти седмично; и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от осем месеца.Това наказание е напълно справедливо и
действително би спомогнало за поправянето на подсъдимия Ч. и за постигане на
целите както на индивидуалната,така и на генералната превенция.
Законосъобразно е произнесено и по разноските
като на осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.Ч. е осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР Стара Загора направените по делото разноски за съдебно
психолого-психиатрична експертиза и допълнителна СППЕ в размер на 852,64 лева.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не констатира наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения от прокурора на фаза ДП, респ. от съда, които
да налагат отмяната му. Предвид което
обжалваната присъда като правила, законосъобразна и обоснована, постановена при
липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде
потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260020/28.10.2020 г., постановена по НОХД № 29/2020 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.