Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. Габрово, 05.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2175 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 9191/01.11.2018 г. предявена от "ВИК" ООД,
ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от
Владимир Георгиев Василев - управител, срещу Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, видно от направена служебна справка в НБД Население /в исковата молба
погрешно посочено фамилно име Д./.
Ищецът излага, че Д.В.И. /в исковата
молба погрешно посочено фамилно име Д./ е потребител на ВиК услуги с кл. №
027732 за обект, намиращ
се в град Габрово, ул. „*******" № 9, ап.10. Твърди, че в периода
03.05.2016 г. – 02.05.2018 г. дружеството - ищец е предоставило на ответната
страна за посочения обект услугите „водоснабдяване с питейна вода",
отвеждане на отпадъчни води" и „пречистване на отпадъчни води", чиито
цени били определени със Заповед № 363/31.10.2012 г. на Управителя на
„ВИК" ООД, съответно - 1,45 лева/ m3, 0,15 лева/m3 и 0,23 лева/m3, без включен
ДДС. Въз основа на предоставените в рамките на исковия период услуги от страна
на „ВИК" ООД били издадени съответните фактури, посочени в Справката за
задълженията на абоната. Излага, че отчетните периоди, за които са издадени
фактурите и отчетените количества вода се съдържат в справка за задълженията на
абоната и в карнетен лист. Сочи, че конкретният начин, по който е извършвано
отчитането в обекта в рамките на процесния период, е посочен в графата „Код
обр." на карнетните листи. Излага, че значението на посочените там кодове
е съобразно номенклатура на състоянията на водомера, която се използва от
инкасаторите на „ВИК" ООД, като в конкретната хипотеза значението е
следното - код 0 - изправен водомер - реален отчет на показанията; код 9 -
служебен разход, код 75 - без разход за периода.
Излага, че ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане
цената на доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране,
определен в чл. 33, ал. 2 от общите условия на „ВИК" ООД, одобрени с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, обявени на сайта на „ВИК" ООД на
адрес: http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Ето защо депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. дело № 966/2018 г. год. по описа на РС-Габрово и била
издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 ГПК, поради
което и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозира искова молба за
установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за
сумата 465.98 лв.-главница,
представляваща цена на ползвани от ответника В и К услуги за недвижим имот,
находящ се в гр. Габрово, ул. „*******" № 9, ап.10, кл. № 027732, за периода 03.05.2016
г. – 02.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 47.61 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
от 31.08.2016 г. до 30.04.2018 г., като претендира да му се
присъдят и разноските за производството.
В
законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, подписан от ответника и назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК,
особен представител, с който предявените искове се признават за основателни, но
счита, че не дължи разноски по делото, тъй като ищецът не му е отправил
доброволна покана за плащане на задълженията му. Излага, че входната врата на
блока се заключва и вероятно това е причината да не е бил открит, но въпреки
това никой не се свързал с него за да му обясни за задълженията преди
образуване на заповедното, а в последствие и исковото производство. С оглед
изложеното счита, че не е станал повод за завеждане на производството и моли
разноските да останат за сметка на ищеца. Освен това, счита че не дължи
разноски по делото тъй като е с призната трайно намалена трудоспособност, поради
наличие на тумор в лицевата част на окото. Претендира
приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
В хода на производството ответникът Д.В.И. изрично признава иска, като ищецът е направил изявление за постановяване на
решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК.
Съдът, като взе предвид, че по аргумент от чл. 237,
ал. 3 ГПК признатото субективно материално право на вземане не противоречи на
закона и добрите нрави, респ. признатото правоотношение е в разпоредителна
власт на ответника, намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска.
Ето защо, предявените установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на
ищцовото дружество от Д.В.И. в обем на
сумата 465.98 лева – цена на ползвани В и К услуги за
периода 03.05.2016 г. – 02.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2018 г. до изплащане на вземането и сумата 47.61 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.08.2016 до 30.04.2018 г., за които суми в
производството по частно гр. д. № 966/2018 г. на РС Габрово, е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г.
на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Спорният между страните в производството въпрос е
как се разпределя отговорността за разноските, направени в производството, като
ищецът претендира такива да му бъдат присъдени, тъй като въпреки признанието на
иска с поведението си е ответникът е станал причина за предявяване на исковата
молба. Ответникът поддържа, че не е получил извънсъдебна покана от ищеца да
заплати доброволно дължимото задължение и в приложение на общото правило на чл.
78, ал. 2 ГПК, не следва да дължи разноски.
Предвид уважаването на установителните искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в ползва на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 535 лева – разноски за исковото
производство, формирани от заплатената държавна такса (25 лева), заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева и внесен депозит за особен представител в размер на 150
лева, както и сумата 28 лева – направени разноски за заповедното производство. Извършените за производството разноски съдът
присъжда в пълен размер, по аргумент за противното от чл.78, ал.2 ГПК, тъй като
въпреки признанието на иска, именно ответникът Д.В.И., с поведението си, е
станал причина за завеждане на делото, като не е изпълнил свои изискуеми
задължения. Касае се до срочни задължения, падежите на
които са настъпили преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като извънсъдебна покана на кредитора до длъжника да плати не е необходима и разноските
не могат да останат в тежест на ищеца. В случая
предвид неизпълнението на изискуеми
свои задължения за главница и лихва ответникът
е дал повод за завеждане на делото, поради което и дължи да възмезди ищеца за
сторените и доказани в процеса разноски. Неоснователни
са възраженията на особения представител на ответника, че документ отразяващ
заплащането на адвокатски хонорар следвало да бъде представен преди обявяване
на проекта за доклад по делото за окончателен. Ищецът е релевирал искане за
присъждане на разноски по делото още в исковата молба като е представил
своевременно доказателства за извършването им до
приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред първата инстанция, в който
смисъл е и т. 11 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Тежкото
здравословно състояние на ответника също не е основание да не бъдат възложени в
негова тежест направените от насрещната страна разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
"ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” №
6, представлявано от Владимир Георгиев Василев срещу Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 465.98 лева (четиристотин шестдесет и пет
лева и деветдесет и осем стотинки) - главница, представляваща стойност на
доставени В и К услуги за периода 03.05.2016 г. – 02.05.2018 г. в недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******" № 9, ап.10, заедно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.05.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 47.61
лева (четиридесет и седем лева
и шестдесет и една стотинки) - обезщетението за забава
върху главницата за периода 31.08.2016 г. – 30.04.2018, за които суми
в производството по ч. гр. д. № 966/2018 год. по описа на РС Габрово, е
издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово,
бул. „Трети март” № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 535 лева (петстотин тридесет и пет лева) - разноски за исковото производство и сумата
28 лева (двадесет и осем лева) - разноски
за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: