№ 566
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100108570 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен от Г. Х.Х. против ЗК „Л.И.“ АД гр.
София осъдителен иск за сумата 50 000лв. на основание чл. 432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със
законната лихва от 15.10.2019г. до изплащането.
Твърденията на ищеца са за настъпило на 02.09.2019г. в гр. София пътно-
транспортно произшествие между управлявания от него мотоциклет Сузуки с **** и
л.а. Рено с ДК № ****, управляван от И.П.Д., причинено виновно от последния. От
произшествието получил травматично увреждане на десния тестис с извършена
медицинска интервенция. Твърди поради полученото увреждане да е претърпял и да
продължава да търпи болки и страдания във физическо и емоционално отношение,
както и дискомфорт в ежедневието си, съставляващи неимуществени вреди, които
оценява на сумата от 50 000лв. Твърди виновният за произшествието водач да е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност при ответника, поради което
предявил претенция пред него за заплащане на обезщетение с постановен отказ
обуславящо правния интерес от пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва описания в исковата молба механизъм
на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е нарушил
чл.20 и чл.21 ЗДв.П. Счита претендираното обезщетение за прекомерно и несъответно
на действително претърпените вреди.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата,
намира следното:
Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и
1
осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на
делинквента се предполага до доказване на противното.
Като безспорно е отделено обстоятелството за сключена и действаща към деня
на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, страна по която е ответното
дружество и покриваща отговорността на водача на л.а. Рено с ДК № ****.
Не се спори и относно настъпилото на 02.09.2019г. в гр.София ПТП, с участието
на ищеца, като водач на мотоциклет Сузуки с **** и посочения лек автомобил,
управляван от И.П.Д..
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от
представения констативен протокол за ПТП и заключението на вещо лице по
неоспорена от страните САТЕ. Лек автомобил Рено се движил по ул.574 в посока към
ул.Поп Грую, а по същото време мотоциклета се движил от бул.Владимир Вазов към
ул.578. В района на Х-образно кръстовище с ул.Станислав Доспевски на прав участък
от пътя с видимост над 100м. л.а. Рено навлязъл в кръстовището. От ляво при поставен
пътен знак Б-3 /път с предимство/ в кръстовището навлязъл мотоциклета. Водачът на
мотоциклета късно възприел автомобила, отклонил се надясно и паднал на дясната си
страна с последвал удар между двете превозни средства, при което се плъзнал по
асфалта и се ударил в лявата врата на автомобила с тялото. Според заключението на
вещото лице мотоциклетът се движил със скорост от 30 км./ч., като за него ударът бил
непредотвратим поради ограничената видимост от паркирали на мястото автомобили.
При този механизъм причина за произшествието е поведението на водача на
лекия автомобил, който нарушил чл.50, ал.2 ЗДв.П. Разпоредбата постановява, че на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Деянието е
противоправно и на основание чл.45, ал.2 ЗЗД извършено виновно, доколкото
доказателства за оборването на законовата презумпция по делото не са събрани.
Осъществяването на деликт по чл.45 ЗЗД предпоставя пораждане отговорността на
ответника по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати
обезщетение за причинените вреди.
Възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Ищецът се е
движил по път с предимство и със скорост в рамките на допустимата за населено
място, поради което не е допуснал нарушения на чл.20 и чл.21 ЗДв.П и обективно не е
допринесъл за настъпване на вредните последици.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещи лица по
СМЕ се установява, че в резултат на произшествието ищецът получил разкъсване на
десния тестис и двустранни рани на двете подбедрици, които причинили трайно
затрудняване функцията на половия орган без причиняване на детеродна неспособност
и временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В деня на инцидента
постъпил в болнично заведение с извършена операция на 09.02.2019г. Вещите лица
сочат, че травмата е в област богато кръвоснабдена и инервирана, поради което
изпитваните болки и страдания са с много висок интензитет и продължителност.
Подобно увреждане създава риск от развитие на злокачествен процес, което налага
провеждането на периодични специализирани медицински прегледи в продължение
поне на 6 години, но и повече. В заключението е посочено още, че травмата в половия
орган причинява продължително време болков синдром и води до реална и
2
продължителна по време стресова реакция и затруднения в сексуалния контакт.
Понастоящем ищецът е с намалена функция на половия орган без детеродна
неспособност.
Според показанията на св.Х. Х. ищецът престоял в болницата около седмица.
Поради увреждането и след операцията дълго време не можел да ходи нормално и при
по-продължително ходене изпитвал болки, не можел да вдига тежко. Впоследствие
рядко карал мотора и спрял да плува. При разговори след произшествието споделял, че
е много ядосан от случилото се и не се чувства пълноценен човек.
В показанията си св.Х. Д.а сочи, че непосредствено след операцията ищецът
отказал да го посещава в болницата. Изпитвал срам поради мястото на увреждане.
Двамата живеели заедно на съпружески начала самостоятелно, но след изписването се
прибрал при родителите си за около месец, защото не искал да го вижда в това
състояние и се чувствал като половин човек. Впоследствие около три месеца имал
трудности при по-дълго ходене и накуцвал, нямали интимни отношения за същия
период. След инцидента станал по-притеснителен, казал, че се чувства осакатен и
искал да го вижда само на тъмно. Избягвал да говори за случилото си и бил притеснен
от това, че може да няма деца. Около месец след катастрофата се върнал на работа,
свързана с продължително седнало положение, което му причинявало болки и
неудобства.
От изготвената по делото и неоспорена от страните СПЕ се установява, че
претърпените болки и страдания от увреждането са довели до негативна промяна в
психиката на ищеца-затваряне в себе си, нежелание да контактува с близките и
приятели, стрес, тревожност и притъпяване на емоциите. Изпитвал тревожност от
потенциалната невъзможност да възпроизведе поколение, като умишлено заобикалял
улицата, на която настъпило събитието. Понастоящем не се наблюдават данни за
задълбочаване на психическите проблеми или признаци на заболяване от подобен тип.
Наранената психика на ищеца се нуждае от специализирана психологическа работа за
емоционално подобряване, по-лесна адаптация и достигане на вътрешно равновесие.
Тези доказателства установяват претърпени неимуществени вреди, намиращи се
в причинно-следствена връзка с произшествието и подлежащи на обезщетяване.
Ищецът получил увреждане на десния тестис, за лечението на което претърпял
операция, довело до затруднение във функцията на половите му органи за период
около 4 месеца. Травмата и лечението са причинили болки и страдания, първоначално
интензивни, но продължителни във времето, съпроводени с трудности при ходенето,
неудобства в ежедневието и в работата. Освен изживените стрес и уплаха, което е
обичайна емоционална реакция на пострадал в катастрофа, по делото се доказа
негативно отражение върху психиката на ищеца свързано със състоянието от самата
травма-срам и неудобство и възможните отрицателни последици от нея-риск от
злокачествено образувание в областта на половите органи и изразено съмнение дали
може да има деца, въпреки данните, че не е причинена детеродна неспособност.
При съобразяване тези обстоятелства, младата възраст на ищеца-27г. и
предвидените в закона лимити на застрахователна отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност“, съответно социално-икономическите условия в страната
към деня на произшествието, съдът намира за справедливо по чл.52 ЗЗД обезщетение
за неимуществените вреди от 15 000лв., до който размер искът следва да се уважи.
Върху така определения размер на обезщетението ответникът дължи
заплащането на законна лихва от датата на предявяване на застрахователната
3
претенция /08.10.2019г./ в приложение на чл.429, ал.3 КЗ. Ищецът е поискал
присъждане на лихва от по-късен момент-датата на отказа на застрахователя, поради
което в съответствие с диспозитивното начало следва да се присъди законна лихва от
15.10.2019г. до изплащането.
По разноските:
Ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащането на държавна
такса и разноски за предявения иск.
Представляван е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Н.Д.-САК
адвокатско възнаграждение в размер на 730.80лв. с ДДС, определено в съответствие с
чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед уважената част от иска.
Ответникът не претендира съдебни разноски, поради което такива не следва да
му се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 600лв., както и платени от
бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица от 195 лв. или общо сумата
от 795лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. ****, да заплати на Г. Х.Х., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.
**** и съдебен адрес гр.София, ул. ****, офис 6, сумата от 15 000лв. на основание
чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП настъпило на 02.09.2019г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а. Рено с ДК № ****, ведно със законната лихва
от 15.10.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер 50 000лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, гр.София да заплати на адв. Н.Д.-САК, с
адрес гр.София, ул.****, офис 6, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
ЗА от 730.80лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, гр.София да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 795лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5