Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31
27.01.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова,
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 395 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Г.Г.Г. ***, подадена чрез пълномощник, с посочен съдебен
адрес:***, против Заповед №351з-403/04.05.2020г. на Началник
РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с която на основание чл.194, ал.2, т.1,
чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.4 с от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от три месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта. В тази
връзка се релевират твърдения за издаването и при неспазване на изискванията за
форма и съдържание, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, липса на фактически и правни основания и при несъответствие с целта на
закона. Като нарушени се сочат изискванията за форма и съдържание, установени в
чл.210 от ЗМВР, тъй като дадена в заповедта правна квалификация на извършените
от жалбоподателя нарушения била напълно неясна. Така даденото описание на нарушението
противоречало с фактическото описание на осъществените деяния, в които никъде
не се съдържало твърдение за това, че служителят нарушил някоя от разпоредбите
на ЗМВР или подзаконовите му нормативни актове, още по-малко било посочено, че
не изпълнил заповеди и разпореждания на по-висшестоящи полицейски органи.
Напротив, в описанието на твърдените нарушения по време и дата се цитирал само
ЗДвП, който бил различен нормативен акт от ЗМВР и не се явявал подзаконов на
него. Едновременно
с това липсвала конкретизация на това коя точно от изброените хипотези на
чл.194 от ЗМВР била осъществена. Налице бил хаос при определяне на правната
разпоредба, под фактическия състав на която било квалифицирано поведението на
жалбоподателя. Това
създавало объркване и не давало възможност да се разбере какво точно бил
направил служителят, кои разпоредби не изпълнил или нарушил, как било станало
това. На следващо място се изтъква, че в случая не била приложена разпоредбата
на чл.197, ал.3 от ЗМВР – след като определи наказания за всяко от нарушенията,
органът да наложи по-тежкото от тях или да определи едно общо наказание за
максимално предвидения в закона срок. Липсвала и конкретизация на формата на
вина, както и фактически доводи, от които можело да се направи извод за нея. Не
били описани и коментирани доказателствата, въз основа на които било вменено
нарушението. Такова доказателство не можело да бъде цитираната в заповедта
справка №351р-7791/27.03.2020г., а налични документи, показания на свидетели,
обяснения и други. Такива в заповедта не били описани. Освен това, не били
установени всички критерии и факти от значение за вида и размера на санкцията,
т.е. нарушена била разпоредбата на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР. В
жалбата се навеждат доводи и за нарушение на административнопроизводствените
правила. В тази връзка се твърди, че не била спазена процедурата при издаване
на заповедта, като не били изискани и обсъдени по съответния ред обясненията на
служителя. Не му била връчена и нарочна заповед, от която да разбере, че срещу
него се водило дисциплинарно производство. Изисканите обяснения не били с конкретна цел, а
принципни. Съдържанието на заповедта също не отговаряло на процесуалния закон,
тъй като било напълно неясно и давало поводи за различни тълкувания. Не били
налице фактически и правни основания за издаване на административния акт, тъй
като твърдените в него нарушения не били извършени от жалбоподателя.
Поведението му при издаване на визираните фишове било изцяло съобразено с
разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН, както и с факта, че санкционираните лица били
преминаващи през страната чужденци, на които не можело да се отнемат контролни
точки от талона. Твърди се още, че заповедта не съответства не целта на закона.
Липсата на вредни за службата последици от поведението на служителя само по
себе си правило издаването на заповедта безцелно и ненужно.
По подробно изложените в жалбата съображения се иска
отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Началник РУ - Свиленград, не изразява становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от справка рег.№1253р-727/20.01.2020г.
(л.56), изготвена от Началник ГОПТПАНДИАД в сектор „ПП“ към ОДМВР – Хасково,
адресирана до Директора на ОДМВР – Хасково, по писмо рег.№32865р-54886/12.12.2019г. на
Заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) и
Разпореждане рег.№1253р-13016/30.12.2019г. на Директора на ОДМВР – Хасково, е извършена
проверка относно издадени фишове, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП- за
непоставяне на предпазен колан от водачи на МПС, за което се предвиждало
наказание „глоба“ в размер на 50 лева и отнемане на 6 контролни точки. Сочи се че за това нарушение следвало да се състави
АУАН, а не да се налага глоба с фиш. По
отношение на 10 бр. от фишовете се посочва издаването им от служителите на РУ –
Свиленград, поради което се сочи наличие на допуснато дисциплинарно нарушение
от същите. Предлага се на Началникът на РУ – Свиленград да издаде заповед за
извършване на дисциплинарна проверка, с която да определи комисия извършване на
проверка и вземане на съответното дисциплинарно отношение спрямо конкретните
служители.
Предвид изложеното в Справка
рег.№1253р-727/20.01.2020г., на 29.01.2020г. Директорът на ОДМВР – Хасково с
писмо рег.№1253р-1053 (л.52) разпорежда на Началника на РУ – Свиленград да
издаде заповед за извършване на дисциплинарна проверка, с която да определи
комисия за извършване на проверка и вземане на съответното дисциплинарно
отношение спрямо конкретните служители, за които се установят данни за
извършени дисциплинарни нарушения, като за резултата от проверката комисията да
изготви и изпрати писмена справка до Директора на ОДМВР – Хасково, с копие до
СПП – Хасково за уведомяване на ГДНП за взетото отношение.
С оглед разпореденото с писмо рег.№1253р-1053/29.01.2020г.,
на 27.02.2020г. Началникът на РУ - Свиленград издава Заповед рег.№351з-174/27.02.2020г. (л.50), с която разпорежда да бъде извършена проверка на данните, изнесени в Справка рег.№
1253р-727/20.01.2020г. с оглед установяване налице ли са извършени
дисциплинарни нарушения от страна на служители на РУ - Свиленград и участък
Любимец във връзка с наложени от тях глоби с фиш за нарушение на чл.137а, ал.1
от ЗДвП в периода от 04.10.2019г. до
24.11.2019г. За извършване на проверката е назначена комисия в състав от
един председател и двама членове, като е даден срок до 27.03.2020г. за
изготвяне на писмена справка за резултата.
Заповед рег.№351з-174/27.02.2020г. на Началника на РУ
– Свиленград е сведена до знанието на служители от Група „Охранителна полиция“
и Участък Любимец към РУ – Свиленград,
сред които и жалбоподателят Г.Г.Г., който е положил подпис на 25.03.2020г. в
изготвения във връзка със запознаването Протокол рег.№7697/26.03.2020г. (л.41).
На 26.03.2020г., жалбоподателят е представил писмени Обяснения рег.№351р-7700 (л.40).
В същите посочил, че през проверявания период съставил 11 бр. фишове за
нарушения по чл.137а от ЗДвП, управление на МПС от чуждестранни водачи, които
не използвали обезопасителен колан по време на движение. Фишовете съставил с
цел по-бързо обслужване и за по-голям обем на извършените проверки на водачи на
МПС. Освен това чуждестранните водачи не притежавали контролни точки, поради
което отнемането на такива било неприложимо.
Назначената със Заповед рег.№351з-174/27.02.2020г.
комисия изготвя Справка рег. №
351р-7791/27.03.2020г., в която излага установените от нея факти и
обстоятелства. Проверка относно съставените от служители на РУ - Свиленград
фишове била направена не само за указания период - от 04.10.2019г. до
24.11.2019г., а включила периода от една година назад, считано от определения
краен срок за приключване на проверката - от 27.03.2019г. до 27.03.2020г.
Комисията установила, че за посочения времеви период били съставени общо 25
глоби с фиш на водачи на МПС за нарушения, за които съгласно чл.6, ал.1, т.10
на Раздел II от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемане и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемали контролни точки съобразно
допуснатото нарушение. В справката е цитирана разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, според която „за административни нарушения, които са установени в момента
на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото
на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в
размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното
нарушение.“ Посочено е, че всички съставени 25 броя глоби с фиш били за
нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като приложената санкционна разпоредба била
тази на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, т.е. служителите следвало да съставят АУАН
за извършените нарушения на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а не да
санкционират водачите с фиш. По отношение на жалбоподателя в т.5 от справката е
прието, че за проверявания период има съставени единадесет глоби с фиш, а
именно: Глоба с фиш серия Н №0448157, издадена на 28.03.2019г.; Глоба с фиш
серия Н №0583156, издадена на 05.05.2019г.; Глоба с фиш серия Н №917582, издадена на 22.06.2019г.;
Глоба с фиш серия GT №42225,
издадена на 04.08.2019г.; Глоба с фиш серия GT №42217, издадена на 24.07.2019г.;
Глоба с фиш серия GT №42218, издаден на
25.07.2019г.;
Глоба с фиш серия GT №42223, издаден на
31.07.2019г.;
Глоба с фиш серия H №0917592, издаден на
12.10.2019г.; Глоба с фиш серия H №0917594, издаден на
19.10.2019г.;
Глоба с фиш серия H №09175595, издаден на
27.10.2019г. и Глоба с фиш серия H №917596, издаден на
29.10.2019г., за
нарушения извършени в гр.С. на ул.“Стр. Д.“, ул.“А. З., ул.“С. С.“, Първокласен път №8 при
км 365-500 в землището на гр.С. и Второкласен път №80 в землището на гр.С., с
които на основание чл.183, ал.3, т.7 наложил глоби в размер на по 50 лева. За
така установеното комисията приела, че с действията си служителите съставили
фишовете, сред които и жалбоподателят, са извършили нарушение на служебната
дисциплина осъществявайки състава на чл.194, ал.2, т.1 от ЗДвП, за което
съгласно чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, се предвиждало наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
На 27.03.2020г.
дисциплинарно наказващият орган – Началник РУ – Свиленград, се е запознал с изготвената справка,
видно от обективираната върху нея резолюция.
С Покана рег.№351р-8330/03.04.2020г. (л.38) служителят
е бил поканен да даде допълнително обяснения или да направи възражения по
справката.
Според записаното в Протокол рег.№351р-8524 (л.36) на
07.04.2020г. Г.Г.Г. бил запознат със Справка рег. № 351р-7791/27.03.2020г.,
както и с правото в срок до 24 часа да даде допълнителни обяснения или възражения
по нея.
От Протокол
рег.№351р-8625/07.04.2020г. (л.34) става ясно, че Г. не се е възползвал от правото
си да даде допълнително обяснения или да направи възражения по справката.
С оспорената Заповед № 351з-403/04.05.2020г. на Началник РУ – Свиленград,
на младши инспектор Г.Г.Г. – младши автоконтрольор в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Свиленград, е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 месеца, за това, че на 28.03.2019г. в 23.15 часа в гр.С. на ул.“Стр. Д.“, на 05.05.2019г. в
23.15 часа в гр.С. на ул.“Стр. Д.“, на 22.06.2019г. в 15.30 часа в гр.С. на
ул.“А. З.“, на 04.08.2019г.
в 03.01 часа на Първокласен път №8 при км 365-500 в землището на гр.С., на 24.07.2019г. в 17.11 часа на Второкласен
път №80 в землището на гр.С., на 25.07.2019г. в 16.52 часа на Второкласен път №80 в землището на гр.С.,
на 31.07.2019г. в 02.39 часа в гр.С.
на ул.“Стр. Д.“, на 12.10.2019г. в 20.00 часа в гр.С. на ул.“С. С.“, на 19.10.2019г.
в 02.43 часа в гр.С. на ул.“Стр. Д.“, на 27.10.2019г. в 23.00 часа в гр.С. на
ул.“С. С.“ и на 29.10.2019г. в 00.15 часа в гр.С. на ул.“Стр. Д.“, е съставил
глоби с фиш, съответно Глоба с фиш
серия Н №0448157, Глоба с фиш серия Н №0583156,
Глоба с фиш серия Н №917582, Глоба с фиш серия GT №42225, Глоба с фиш
серия GT №42217, Глоба с фиш серия GT №42218,
Глоба с фиш серия GT №42223, Глоба с фиш серия H №0917592, Глоба с фиш
серия H №0917594, Глоба с фиш серия H №09175595 и Глоба с фиш серия H №917596 -
за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на водачи на МПС, гръцки и турски граждани
без постоянен адрес в България, като за така констатираните нарушения на основание
чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП наложил глоби в размер на по 50 лева, вместо да
състави актове за установяване на административно нарушение съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, тъй като за нарушенията се предвиждало
отнемане на 6 броя контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №
Iз-2539/17.12.2012г. При така описаното дисциплинарно наказващият орган приел,
че с деянията си служителят виновно извършил нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на
този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за
което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, му е наложено
цитираното дисциплинарно наказание.
Екземпляр от обжалвания акт е получен от оспорващия на
07.05.2020г., срещу подпис, видно от отбелязаното върху заповедта.
По делото наред с описаните доказателства са
представени и заверени копия на: Протокол рег.№351р-1781/19.01.2017г. за
запознаване на служителите от група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград и
ОДЧ към РУ – Свиленград с нормативни документи, касаещи дейността на
„Охранителна полиция“ (л.59) и попълнени формуляри на „Глоба с фиш“, както
следва: Глоба с фиш серия Н №0448157, издадена на 28.03.2019г. (л.81); Глоба с
фиш серия Н №0583156, издадена на 05.05.2019г. (л.87); Глоба с фиш серия Н №917582, издадена на
22.06.2019г. (л.82); Глоба с фиш серия GT №42225, издадена на 04.08.2019г.
(л.83); Глоба с фиш серия GT №42217, издадена на 24.07.2019г. (л.86); Глоба с
фиш серия GT №42218, издаден на 25.07.2019г. (л.85); Глоба с фиш серия GT №42223, издаден на
31.07.2019г. (л.84); Глоба с фиш серия H №0917592, издаден на 12.10.2019г.
(л.88); Глоба с фиш серия H №0917594, издаден на 19.10.2019г. (л.90); Глоба с
фиш серия H №0917595, издаден на 27.10.2019г. (л.89) и Глоба с фиш серия H
№917596, издаден на 29.10.2019г. (л.91), всички с автор Г.Г.Г., с които за
нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП са наложени глоби в размер на по 50 лева.
До разпит в качеството на свидетел съдът допусна
лицето Б.П.Р. *** към ОДМВР – Хасково, който посочва, че в районното управление
имало изградена практика, при установяване на нарушение от чужд гражданин да му
се съставя фиш. Можело да правят това по собствено усмотрение, но и системата,
с която работили допускала издаването на фиш. Добавя, че при чуждите граждани
не било от значение дали ще се издаде фиш или АУАН, тъй като на тях не можело
да се отнемат контролни точки. Техните свидетелства за управление на МПС не били
издадени в Република България и съответно не подлежали на наказания по нашия
закон. Тъй като
тези граждани били транзитно преминаващи през територията на страната, трябвало
да се спази 3-дневен срок от съставянето на акта до наказването му предвид
възможността за подаване на възражение, но през този срок нарушителят напускал
територията на Република България и съответно нямало как да му бъде връчено
наказателното постановление. Санкцията при издаване на глоба с фиш и АУАН била
една и съща, разликата била в отнемането на контролни точки с каквито чуждият
гражданин не разполагал. Според свидетеля тази практика била въведена, за да се
спази процедурата, защото при напускане на територията на България нямало как на
нарушителя да се връчи наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по
реда на чл.168
от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково в рамките на
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Оспореният административен акт изхожда от компетентен
орган - Началник
на РУ -
Свиленград. Длъжността безспорно е ръководна по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР,
поради което и заемащият същата разполага с предвидените в посочената
разпоредба правомощия да налага наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - 3 от ЗМВР, сред
които е и наказанието „писмено предупреждение“.
Не се споделят изложените в жалбата възражения за нарушение на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, доколкото процесният акт съдържа всички изискуеми с посочената разпоредба реквизити. Съдът счита за спазено изискването за издаване на оспорения акт в писмена форма, като заповедта съдържа както фактически, така и правни основания за издаване. Същата е и подписана от издателя, съдържа номер, дата и адресат. Със същата на жалбоподателят се вменяват единадесет на брой нарушения на служебната дисциплина, подробно описани откъм фактология, с посочване датата и мястото на извършване на всяко едно от тях. Всички извършени деяния, наказващият орган е възприел като нарушение на нормата на чл. 194, ал.1, т.1 от ЗМВР, тоест дал е правна квалификация на нарушението и е посочил санкционната норма, която е възприел, като приложима в конкретната хипотеза.
В конкретния случай са били спазени
изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР, а именно дисциплинарно наказващият орган,
преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Видно от приобщения по делото
доказателствен материал, жалбоподателят е дал писмено обяснение по случая –
рег.№351р -7700/26.03.2020г. (л.40). Ето защо оплакването, че от служителя не
са били изискани писмени обяснения по
повод воденото дисциплинарно производство е неоснователно. Неоснователно се
твърди и, че не му била връчвана заповед, от която да узнае за производството,
доколкото по делото е представен Протокол рег.№351р-7697/26.03.2020г., от който
е видно, че Г. се е запознал със Заповед рег.№351з-174/27.02.2020г. на
Началника на РУ – Свиленград. Наред с това, след изготвяне на Справка №
351р-7791/27.03.2020г., Г.Г. е бил надлежно запознат с нея на 07.04.2020г., в
14.30 часа, като видно от Протокол рег.№351р-8625/07.04.2020г. не се е
възползвал от правото си в срок от 24 часа от запознаването със справката да
даде допълнителни обяснения или възражения по нея.
Въпреки горното следва да се отбележи, че
дисциплинарното наказание е наложено при спазване на сроковете по чл.195 ЗМВР само за част от нарушенията. Съгласно
тази разпоредба, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В
случая всички описани в оспорената заповед нарушения са извършени в периода
28.03.2019г. - 29.10.2019г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
е издадена на 04.05.2020г., което означава, че за всички нарушения, извършени
във времето преди 04.05.2019г. не може да бъде търсена дисциплинарна
отговорност от служителя. Съобразявайки факта, че от изброените в заповедта
нарушения едно е било извършено на 28.03.2019г., съдът стигна до извода, че
едногодишния срок по чл.195, ал.1 ЗМВР по отношение на същото не е бил спазен, тъй
като е изтекъл на 28.03.2020г. и спрямо това нарушение правомощието
на органа да търси дисциплинарна отговорност е било преклудирано. Следователно само
за нарушенията в периода от 05.05.2019г. до 29.10.2019г. едногодишният срок е
спазен. Нормата на чл.195, ал.1 ЗМВР обаче изисква кумулативното наличие на
двата посочени в нея срока.
На следващо място, настоящият състав
намира оспорения акт за издаден в противоречие с материалния закон,
обстоятелство, съставляващо основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т.4
от АПК.
С процесната заповед на служителя Г.Г.Г.
се вменяват единадесет отделни нарушения,
извършени на различни дати, конкретно за това, че на 28.03.2019г., 05.05.2019г.,
22.06.2019г., 04.08.2019г., 24.07.2019г., 25.07.2019г., 31.07.2019г., 12.10.2019г.,
19.10.2019г., 27.10.2019г. и 29.10.2019г., на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, е издал глоби с фиш за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, вместо да
състави актове за установяване на административно нарушение за тези нарушения,
за които освен наказанието „глоба“ се предвиждало и отнемане на контролни точки
от СУМПС на нарушителя. Същевременно за единадесетте деяния
е наложено само едно наказание.
Разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР дава правомощия
на дисциплинарно наказващия орган, при едновременно установени две извършени
нарушения на служебната дисциплина от държавен
служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато
за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни
наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок,
когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид
наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това
административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно. В
случая това не е сторено от ответника при издаване на заповедта, като по този начин
е допуснато нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР, водещо до основание за отмяна на
обжалвания административен акт в неговата цялост. Дейността по определяне на
наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките,
визирани от закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат отчетени степента
на обществена опасност на нарушението и
на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други
смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно наказателната отговорност обстоятелства.
Ето защо, преди да определи едно общо наказание при наличието на няколко
едновременно установени нарушения, дисциплинарно наказващият орган следва за
всяко конкретно нарушение да определи конкретно наказание, след като се отчетат
всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на
нарушителя, и едва тогава да наложи едно общо наказание. В диспозитива на
обжалвания административен акт директно е наложено едно наказание, без да е
налице произнасяне преди това от ответника по определяне на отделно наказание
за всяко конкретно нарушение.
Нарушението на закона при определяне на
наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. В този смисъл е и трайната практика на Върховният
административен съд, изразена в Решение №7764 от 11.06.2018г. на ВАС по адм.
д. № 926/2017 г., V о., Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1395/2017 г., V о., Решение № 9452 от 10.04.2018г. по АД №11030/2017г. по описа
на ВАС и др., която настоящият съдебен състав възприема изцяло.
На следващо място съдът констатира и друго
нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед, изразяващо в
неправилна правна квалификация на извършените от служителя нарушения. При така посоченото в заповедта –
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР –
неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители, не е ясно коя от всички, визирани в тази разпоредба хипотези се
има предвид, а от друга страна фактически описаното деяние не кореспондира и не
може да се подведе под нито една от тях.
С административния акт е вменено неправилно
приложение разпоредбите на ЗДвП с посочване, че за нарушение, за което съгласно
чл.186 ал.1 от ЗДвП се предвижда съставяне на АУАН, жалбоподателят е издал фиш
на основание чл. 183, ал.3, т.7 от ЗдвП. Последното деяние може да бъде нарушение
на нормата на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР- неизпълнение на служебните
задължения, сред които безспорно е познаването на Закона за движение по
пътищата и правилното му приложение, но не и нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. ЗДвП е закон различен от ЗМВР и не е
подзаконов нормативен акт издаден въз основа на него.
Доколкото дисциплинарното производство е
наказателно по своята същност, същото има строго формален характер. Макар и да
е налице достатъчно ясно и подробно описание на всяко едно от извършените
деяния, подвеждането му под неправилна правна квалификация, не само
представлява нарушение на материалния закон, но неминуемо се отразява и върху
правото на защита на наказаното лице, за което е налице невъзможност да разбере
волята на административния орган.
Предвид горното, оспорената заповед са
явява издадена при допуснато от органа нарушение по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК, явяващо се основание за отмяна на същата.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят
има право на разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, а
разгледано по същество е основателно. С
оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, от които 10 (десет)
лева платена държавна такса за образуване на производство и 800 (осемстотин)
лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 11.05.2020г.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №351з-403/04.05.2020г. на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с която на
Г.Г.Г., на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.4 от ЗМВР, е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, сума в размер
на 810.00 /осемстотин и десет/ лева, представляваща направени разноски по
делото.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: