Разпореждане по дело №105/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника В.. С него предявеният иск се оспорва като недопустим, алтернативно - като неоснователен. Навежда се довод, че в случая не е налице надлежна процесуална легитимация на страните в процеса, поради факта, че ответникът Р. В. не е страна по договора. Последният анекс - № 12/19.05.2012 г. - не бил подписан от него, а с този анекс бил променен срокът на договора. Положени били подписи от Е. А. Д., М. А. Д., М. Г. Д. и З. А. Д., като ипотекарни длъжници по горецитирания договор за банков револвиращ кредит. Нямало положен подпис от ответника като солидарен длъжник. В този смисъл искът се явявал предявен против ненадлежна страна. Освен това се поддържа, че облигационната отговорност на поръчителя била предвидена в разпоредбата на чл.147 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗДог) и според нея продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, нямало действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. Последното подкрепяло тезата на ответника, че не е отговорен и не е задължен като солидарен длъжник, след като не се е задължил, респективно - не е дал съгласието си и не е подписал последния анекс № 12/19.05.2012 г. Поддържа се също, че в случая ставало въпрос за вземане, прието в производство по несъстоятелност (търговско дело № 36/2012 г. на Окръжен съд Благоевград) като обезпечено по реда на чл.722, ал.1 от Търговския закон ТЗ). То било в одобрения списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност, поради което и не следвало да се допуска едновременно наличие на две процедури за удовлетворяване на едно и също вземане.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл.430 от ТЗ вр. чл.422 вр. чл.415, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

По делото са събрани писмени доказателства. Приобщено е копие от заповедното производство (частно гражданско дело № 3382/2012 г. на Районен съд Благоевград).

Производството по предявен установителен иск с правно основание вр. е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение и издаденият в производството по изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул - така разпорежда и чл.416 . Съгласно искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по , поради което предмет на исковото производство на това правно основание е само вземането, предявено със заявлението в заповедното производство. Предявеното вземане в исковото производство следва да съвпада с вземането в заповедното производство както по страни, така и по юридически факт, от който е възникнало, вид, падеж и размер. Предмет на доказване в настоящото производство е паричното вземане на ищеца срещу ответника, произтичащо от договор за банков кредит и последвалите анекси към него. За да бъде успешно проведен така предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълното и главно доказване наличието на вземане към ответника, обективирано в заповедта за изпълнение, както и че са спазени процесуалните срокове за неговото предявяване, с оглед допустимостта на така предявения иск. От доказателствата по делото е безспорно, че предявяването на установителния иск е направено в преклузивния 14-дневен срок по , поради което предявеният иск е допустим.

Ответникът е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, съгласно разпоредбата на и губи възможността да стори това по-късно - . В конкретния случай с отговора на исковата молба ответникът навежда възражение, че е отпаднал като солидарен длъжник с неподписването на анекса към договора за банков кредит от 19.05.2012 г., позовава се на разпоредбата на чл.147 от ЗЗДог и твърди, че същото вземане било прието и в производство по несъстоятелност и не можело спрямо него да се провеждат две паралелни съдебни производства за едно и също вземане.

След като анализира събрания по делото писмен доказателствен материал, съдът счита възраженията на ответната страна за неоснователни. Ищецът установи при условията на пълното и главно доказване наличието и размера на вземането си. В тежест на ответника беше да ангажира доказателства, от които да се установи, че е изплатил сумата (така и решение № 2079 от 17.11.2014 г. на САС по в. гр. д. № 2358/2014 г.).

Правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен при условията на договор за банков кредит, с който банката е предоставила на ответника и още три лица (едно физическо и две юридически), като солидарни длъжници, парични суми с посочено в договора предназначение за използването им от кредитополучателя. Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на и като такава се подчинява на установените в специалния закон правила, които са неотносими към сделките, попадащи в режима на . В конкретните разпоредби на договора и анексите към него са уговорени определени права на банката, свързани с изчисляването на редовните и наказателни лихви, както и с управлението на кредита. По делото няма доказателства за това кредитополучателят и другите солидарни длъжници да са оспорили действителността на която и да било от изброените в договора и анексите клаузи в който и да било момент от действието на договора (така и решение № 1979 от 30.10.2014 г. на САС по в. т. д. № 1206/2014 г.).

Не следва да бъде споделено възражението на ответника, че е отпаднал като солидарен длъжник с неподписването на анекса към договора за банков кредит от 19.05.2012 г. Неговата отговорност не може да бъде отпадне с факта на сключване на споразумение между кредитора и другите солидарни длъжници, освен когато законът не предвижда неговото погасително действие да рефлектира в правната сфера на останалите, а това са хипотезите на подновяване на задължението на един солидарен длъжник () и неговото опрощаване в полза на един от солидарните длъжници, които освобождават и останалите, освен ако кредиторът изрично е запазил правата си срещу тях. В случая не трябва да се счете, че кредиторът се е отказал от отговорността на ответника с конклудентни действия, изразяващи се в сключването на последния анекс, неподписан от В.. Съдът намира, че анексът към кредитния договор от 19.05.2012 г. не представлява договор за новация по смисъла на . Като договор, с който длъжникът поема едно ново задължение, заместващо старо такова, което в резултат на това се погасява, обективната новация включва кумулативната даденост на следните предпоставки - валидно възникнало предшестващо старо задължение; възникване на действително ново задължение, при спазване на условията за неговата действителност; наличие на т.нар. aliquid novi - разлика между старото и новото задължение, която може да засяга техния предмет чрез уговаряне на нов, субстанциално различен от този на старото задължение обект на правоотношението, или правното основание (causa), което обуславя изменение в правното естество на правоотношението; намерение за подновяване (аnimus novandi), тъй като старото задължение не се погасява по право, а само ако страните са постигнали съгласие то да бъде заместено от новото - това намерение както по отношение погасяването на старото задължение, така и досежно заместването му с ново такова, различно от предшестващото по предмет или основание, не се предполага, а следва да е изразено по несъмнен начин. Затова не е налице обективна новация, когато старото задължение не се погасява, а само се уговаря разсрочване на неговото изпълнение чрез уговаряне на нов срок за плащане, доколкото, от една страна, срокът е само модалитет на задължението и не е идентичен с неговия предмет, а от друга - подновяването е насочено към погасяване на старото задължение, а не представлява негово изпълнение. Следва да се отбележи, че чл.13 от дефинира преструктурирането на банкова експозиция (всяко право или задължение на банката, независимо от условията, при които е възникнало, представляващо носител на кредитен риск) като изменение в първоначалните условия на споразумението чрез даване на отстъпки от банката на длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които тя не би дала при други обстоятелства, като в ал.2 на същия чл.13 са примерно посочени и конкретните способи за преструктуриране, сред които е удължаването на срока на плащане на главницата и лихвите, намаляване на главницата и/или лихвения процент, замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката. Трайна е практиката на ВКС, включително и такава, формирана по реда на , че преструктурирането на банковия кредит не представлява договор за новация, тъй като не води до погасяване на старото задължение чрез замяната му с ново такова, а е насочено към уговаряне на облекчен способ за изпълнението му чрез направени от банката отстъпки (така и решение № 130 от 24.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 650/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. А.). Със сключения на 19.05.2012 г. анекс № 12 е уговорена пролонгация на срока за изпълнение на задължението и отпадане на някои от комисионите на банката. С него не са уговорени по-неблагоприятни условия за изпълнение от тези с анексите, сключени преди това. В този смисъл не е извършено подновяване на задължението по договора за банков кредит с погасително действие по отношение солидарната отговорност на ответника В., а само е пролонгиран срокът за изпълнението му. Дори да бъде възприета тезата на ответника, че анекс № 12, по който той не е страна, не го обвързва, това не се отразява на изискуемостта на вземанията по отношение на него, а дори напротив - обуславя извод за по-ранна дата на изпадането му в забава. Това е така, защото с последния подписан и от В. анекс - № 11/15.08.2011 г., срокът за погасяване на кредита е уговорен до 20.05.2012 г., т.е. ответникът е изпаднал в забава още на 21.05.2012 г., доколкото съобразно е допустимо солидарните длъжници да изпаднат в забава при различни условия, в зависимост от отношенията си с кредитора. В тази хипотеза дори не е било необходимо прибягването до института на предсрочна изискуемост за ангажиране отговорността на В. за изпълнение и за обезщетяване на мораторните вреди от неизпълнението (така и решение № 1928 от 23.10.2014 г. на САС по в. т. д. № 4002/2013 г.).

Неоснователно се явява и позоваването на ответника на разпоредбата на чл.147 от ЗЗДог. В случаи като настоящия тя е неприложима, тъй като В. се е задължил да отговаря за задълженията по кредита като солидарен длъжник, а не като поръчител (така и определение № 471 от 11.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3720/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р. Б., определение № 82 от 18.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2419/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й.).

Висящото производство по несъстоятелност на кредитополучателя не е пречка пред развитието на настоящото дело и няма отношение към него, защото ответникът не притежава нито пасивна, нито активна легитимация в процеса по част четвърта от ТЗ, воден спрямо Сладка къща А. О. [населено място] по търговско дело № 36/2012 г. на Окръжен съд Благоевград.

При това положение искът подлежи на уважаване.

На основание т.11.г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на вр. , следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Мотивиран по този начин, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Единадесети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между У. Б. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район В., пл.С. Н. № , представлявано от Л. К. Х. и А. К., и Р. С. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], вх., ет., че Р. С. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], вх., ет., дължи на У. Б. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район В., пл.С.Н. № , представлявано от Л. К. Х. и А. К., паричните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 9391/28.11.2012 г. по частно гражданско дело № 3382/2012 г. на Районен съд Благоевград, а именно - главница в размер на 76000 евро (седемдесет и шест хиляди евро) по договор за банков револвиращ кредит № 93/14.03.2009 г. и анекси към него от 12.01.2010 г., 16.02.2010 г., 19.03.2010 г., 19.04.2010 г., 29.04.2010 г., 18.02.2011 г., 17.03.2011 г., 19.04.2011 г., 19.05.2011 г., 17.06.2011 г. и 15.08.2011 г., лихви в размер на 3514.28 евро (три хиляди петстотин и четиринадесет евро и двадесет и осем евроцента) за периода 20.06.2012 г. - 27.11.2012 г., както и законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда - 28.11.2012 г., до изплащането на главницата.

ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, да заплати на У. Б. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район В., пл.Света Неделя № 7, представлявано от Л. К. Х. и А. К., сумата от 3110.33 лв. (три хиляди сто и десет лева и тридесет и три стотинки) - разноски по заповедното производство (частно гражданско дело № 3382/2012 г. на Районен съд Благоевград), и сумата от 3110.33 лв. (три хиляди сто и десет лева и тридесет и три стотинки) - разноски по настоящото исково производство.

На страните да се връчат копия от настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван пред Софийския апелативен съд чрез Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: