Р Е Ш Е Н И Е № 74
гр. Сливен, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ
КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от
председателя касационно административно-наказателно дело № 87 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Х.Р.С., чрез адв. Г.Х. ***, подадена против Решение № 33 от 17.01.2022
г., постановено по АНД № 20212230201213/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен,
с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 21-0804-001127 от 26.04.2021
г., издадено от Началник група към ОДМВР Сливен, сектор „ПП“ Сливен,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год., с което на Х.Р.С., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки. В
жалбата се твърди и са изложени съображения за неправилност и процесуална и
материална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Заявено е искане
за отмяна на съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с което да
бъде отменено процесното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Г.Х.,
която поддържа жалбата. Счита, че липсва реално осъществено, съставомерно и виновно деяние и не са налице основания за
ангажиране на административнонаказателна отговорност
на касатора. Моли съда да уважи жалбата.
Ответникът по касационната жалба: ОД на МВР - Сливен,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено
писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице условия да бъде
оставено в сила решението на СлРС.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 06.03.2021 год. в с. Желю войвода, на ул. „Стария
бряст“ в посока с. Камен, полицейски служители при сектор „ПП“ Сливен,
извършили проверка на управлявания от жалбоподателя Автомобил – БМВ, лична
собственост с рег. № ……….. При извършената от полицейските служители проверка
установили, че процесното МПС не е регистрирано по
надлежния ред – МПС е с прекратена регистрация / видно от договор за
покупко-продажба номер 3418/26.09.2020 г. от нотариус в СлРС
номер 092/. На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с установеното била образувана преписка срещу Х.Р.С. касаеща данни за престъпление по чл. 345, ал.1, пр.2 от НК.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство, прокурор при РП
Сливен изпратил материалите по преписката на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР
Сливен с оглед преценка за налагане на административно наказание по ЗДвП на Х.Р.С..
Въз основа на издадения АУАН и постановлението на РП Сливен било издадено и процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца, както и на основание Наредба N Iз – 2539
на МВР били отнети общо 10 точки.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение; направил е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати процесуални нарушения; счел, направените възражения от
страна на жалбоподателя за неоснователни; счел е, че наложеното наказание е
определено законосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на
Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото
право и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им
излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Сочената
практика на АС – Сливен е неотносима към настоящия
случай.
От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен
начин, че административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран,
е извършено. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените
факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното
производство доказателства кореспондират с констатациите в АУАН. АУАН се ползва
с предписаната му от закона доказателствена сила.
С нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е разпоредено,
че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За неизпълнение на някое от посочените
изисквания, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се налагат административни
наказания на водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Правилно РС
Сливен е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че на 06.03.2021
г. С. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Съгласно чл. 18б, ал. 1,
т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. При преценка на субективната страна на
административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок
да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. Прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират новия собственик за прекратяването на регистрацията (законът не
им вменява и такова задължение). Възраженията
в този смисъл са неоснователни. Сочената практика на АС – Сливен е неотносима към настоящия случай. По безспорен начин се
установява, че С. не е регистрирал МПС в двумесечния срок от придобиване на МПС
/ договор за покупко-продажба номер
3418/26.09.2020 г. от нотариус в СлРС номер 092/,
поради което служебно е прекратена регистрацията на процесния
лек автомобил на 27.11.2020 г./. За това служебно прекратяване в чл. 18б от
Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. не е предвидено задължение за уведомяване на
собственика на МПС. Управляването по пътищата отворени за обществено ползване
на автомобил, който не е регистриран, представлява нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Именно това нарушение е осъществил от обективна и
субективна страна С.. В разглеждания случай посочената административнонаказателна
разпоредба е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане на
наказания в предвидения минимален размер, както правилно е приел и Районният
съд. По делото е установено, че процесното МПС не е
било регистрирано по надлежния ред. По несъмнен начин е установено и че това
МПС е било управлявано от наказаното лице. При тези обстоятелства Районният съд
законосъобразно и обосновано е приел, че е осъществен съставът на административното
нарушение.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал.
5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР –
Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 17.01.2022
г., постановено по АНД № 20212230201213/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: