Р Е Ш Е Н И Е № 213
11.12.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 231 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против Е.А.Й.,
ЕГН **********, Д.А.Й., ЕГН ********** и К.А.К., ЕГН ********** ***
Ищецът твърди, че потребител за водоснабден
обект с административен адрес: гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ № 51 бил А. К.Й.. Същият починал, а А. А. Х.,
Е.А.Й., Д.А.Й., А. А.Й., А. А. Н.,
О. А.К., Х.
А.Й.
и К. А.К., в качеството на наследници и
съсобственици на водоснабдения обект, били клиенти на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение
с предмет доставка на ВиК услуги. На основание чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи ответниците имали качеството
„потребител“ в отношенията с експлоатационното дружество по отношение на
водоснабден обект с административен адрес: гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ № 51. Това
обстоятелство не било оспорвано до настоящия момент нито пред ВиК оператора,
нито по съдебен ред, поради което и на основание валидно съществуващото правоотношение
редовно, точно и добросъвестно ищцовото дружество е осъществявало непрекъснато
водоподаване, считайки абонатите А. А. Х., Е.А.Й., Д.А.Й., А.
А.Й.,
А. А. Н.,
О. А.К., Х.
А.Й.
и К. А.К. за техни контрагенти. Заявява, че съобразно Общите условия на ВиК
оператора за надлежно водене и остойностяване на потреблението е открита и
заведена партида в базата данни с абонатен № 983710, като доставените ВиК
услуги са отчитани по електронен път, като са взети предвид показанията на
измервателните средства – един водомер, монтиран в шахтата в имота, находящ се
в гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ 51. Твърди се, че А.
А.
Х., Е.А.Й., Д.А.Й., А.
А.Й.,
А. А. Н.,
О. А.К., Х.
А.Й.
и К. А.К., като абонати на дружеството
съобразно чл.33, ал.2 от публично известните Общи условия на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, следвало да заплащат консумираните услуги в 30 дневен срок от
издаване на съответната фактура. Излага, че по издадени фактури за периода от
25.01.2016г. до 26.11.2018г. неплатените в срок задължения, съгласно
действащите цени за доставка, одобрени от ДКЕВР, възлизала на 92,25 лева за
всеки от тях, като същите произтичали от потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода, през отчетения период от 25.12.2015г. до
01.11.2018г. Твърди, че общия размер на обезщетението за забавено плащане на
претендираните с предявения в настоящото производство иск за главници в размер
на законната лихва била равна на сумата от 6,04 лева за всеки от тях от
26.02.2016г. до 23.01.2019г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Ищецът
излага, че през процесния период в дружеството не са постъпвали молби за
откриване, прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот. Счита,
че с оглед липсата на изпълнение и въпреки изричната разпоредба на чл.203 от
ЗВ, даваща право да бъдат инициирани съдебни производства без изпращане на
покана за доброволно плащане, от дружеството са предприети действия, целящи
доброволното уреждане на отношенията с ответника, но плащане, респективно
изпълнение на задължението не е
последвало. Предвид това дружеството ищец е пристъпило към принудително
изпълнение, подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК с цел сдобиване с изпълнителен лист, като в тази връзка било
образувано ч.гр.д.№ 50/2019г. по описа на Районен съд – Средец и съответно е
издадена заповед за изпълнение. Тъй като в рамките на заповедното производство
длъжниците Е.А.Й., Д.А.Й. и К.А.К., не били намерени на адресите им, за да им
бъдат връчени заповедта за изпълнение, били дадени указания от съда на
дружеството на основание чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5 от ГПК да
предяви иск за установяване на претендираните вземания, което обстоятелство
обуславя правния интерес от предявяване на установителните искове в настоящото
производство. Длъжниците А. А. Х., А. А.Й., А. А. Н.,
О. А.К. и Х.
А.Й.
не подали писмено възражение против заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,
предвид което въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение бил издаден
изпълнителен лист. Ищецът отправя искане
за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че всеки един
от ответниците Е.А.Й., Д.А.Й. и К.А.К. дължи на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД сумата от 92,25 лева от общо претендираната сума от 738,02 лева, което
задължение е по издадени фактури в периода от 25.01.2016г. до 26.11.2018г.,
като същите произтичали от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода, през отчетен период от 05.12.2015г. до 01.11.2018г., ведно с
обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от 6,04 лева от общо
претендираната сума от 48,36 лева от 26.02.2016г. до 23.01.2019г., както и
лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се сторените разноски в настоящото исково
производство, както и тези присъдени с издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в заповедното производство по ч.гр.д.№ 50/2019г. по описа на
Районен съд – Средец.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците Е.А.Й., Д.А.Й. и К.А.К.
чрез особения представител адв.М.М.. По допустимостта на исковете взима
становище, че същите следва да се разгледат от Районен съд – Средец, съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Излага, че липсват доказателства
относно изложеното в исковата молба твърдение, че А.
К.Й.,
е имал качеството потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи за обект с адрес – гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ № 51. Липсвали и доказателства относно
изложеното в исковата молба твърдение, че А.
А.
Х., Е.А.Й., Д.А.Й., А.н
А.Й., А. А. Н.,
О. А.К., Х.
А.Й.
и К. А.К. били наследници на А. К.Й. и били съсобственици на имота в
гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ № 51.
Съобразно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ищцовото дружество,
действащи от 2012г., наличието на качеството потребител по отношение на Е.А.Й.,
К.А.К. и Д.А.Й., се обуславяло от осъществяване на процедурата, предвидена в
чл.59, ал.4 – да се открие партида на веки от ответниците, като очевидно това
не било сторено щом се предоставяли като доказателства фактури, в които се
сочел като потребител Е.А.Й. – за партида с абонатен № 983710. Твърди се, че
унаследяването на качеството потребител било недопустимо и това се
потвърждавало именно от разпоредбите на чл.59, ал.4 и чл.62 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги от ищцовото дружество. За да възникнело
качеството потребител по отношение на ответниците по смисъла на Наредба №
4/14.09.2004г. е следвало да се спази реда по чл.62 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги от ищцовото дружество и да се открият отделни
партиди на всеки един от сочените за наследници на А.
К.Й..
Особения представител заявява, че ако не се приемат исковете за недопустими, че
счита същите за неоснователни по основание и размер. Претенцията не била точно
и ясно заявена от ищеца, макар да се сочи каква част от сумата представлява
главница като сбор от процесните фактури и каква част представлява лихви. Счита
за неправилно заведена претенцията по отношение на тримата наследници
поотделно, доколкото самото ищцово дружество приемало, че следва да фактурира
само и единствено титуляра на партидата на обекта – Е.А.Й.. Предвид това
намира, че липсват доказателства за твърдението, че валидно съществува
облигационна връзка между ищцовото дружество и ответниците. Поради липса на
такива доказателства било налице и неяснота за началните показания на водомера
при подаване на заявлението. В тази връзка оспорва начислените количества куб.м.
предоставена вода за абоната с реално предоставената вода. Отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за осъщественото
процесуално представителство по делото.
В открито съдебно заседание
пълномощникът юрисконсулт К. Б. поддържа, че ответниците са собственици на
водоснабдения обект, придобит по наследство, като релевира подробни съображения
във връзка с основателността на исковата претенция.
В хода на съдебното производство
особения представител адв.М.М. заявява, че не оспорва количествата и
добросъвестното отчитане на водомерите, както и отразеното във фактурите и
обстоятелството, че счетоводството на ищеца е редовно водено. Релевира подробни
съображения във връзка с това, че ответниците нямат качеството на потребители
на ВиК услуги.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ № 51 за
титуляр на партидата Е.А.Й. с абонатен № 983710 за периода от 05.12.2015г. до
01.11.2018г., начисленото количество вода е отчетено по показания на водомера, които са видени. За начислените суми за вода са
издадени следните фактури: фактура № **********/26.11.2018г. за сумата от 10,92
лева, фактура № **********/25.10.2018г. за сумата от 16,37 лева, фактура №
**********/25.09.2018г. на стойност 40,93 лева, фактура №
**********/27.08.2018г. на стойност 38,21 лева, фактура №
**********/25.07.2018г. на стойност 32,75 лева, фактура №
**********/25.06.2018г. на стойност 43,66 лева, фактура № **********/25.05.2018г.
на стойност 20,83 лева, фактура № **********/25.04.2018г. на стойност 12,82
лева, фактура № **********/26.03.2018г. на стойност 16,02 лева, фактура №
**********/26.02.2018г. на стойност 11,22 лева, фактура №
**********/25.01.2018г. на стойност 15,50 лева, фактура № **********/22.12.2017г.
на стойност 6,84 лева, фактура № **********/27.11.2017г. на стойност 17,78
лева, фактура № **********/25.10.2017г. на стойност 34,20 лева, фактура №
**********/25.08.2017г. на стойност 23,26 лева, фактура №
**********/25.07.2017г. на стойност 20,52 лева, фактура №
**********/26.06.2017г. на стойност 17,78 лева, фактура №
**********/25.05.2017г. на стойност 21,89 лева, фактура №
**********/25.04.2017г. на стойност 83,45 лева, фактура №
**********/24.03.2017г. на стойност 112,18 лева, фактура №
**********/24.02.2017г. на стойност 10,94 лева, фактура №
**********/25.01.2017г. на стойност 10,94 лева, фактура №
**********/23.12.2016г. на стойност 10,94 лева, фактура № **********/25.11.2016г.
на стойност 24,62 лева, фактура № **********/25.10.2016г. на стойност 12,31
лева, фактура № **********/26.09.2016г. на стойност 16,42 лева, фактура №
**********/25.08.2016г. на стойност 8,21 лева, фактура №
**********/25.07.2016г. на стойност 6,84 лева, фактура №
**********/27.06.2016г., на стойност 5,28 лева, фактура №
**********/25.05.2016г. на стойност 5,28 лева, фактура №
**********/25.04.2016г. на стойност 7,92 лева, фактура № **********/25.03.2016г.
на стойност 7,92 лева, фактура № **********/25.02.2016г. на стойност 13,20 лева
и фактура № **********/25.01.2016г. на стойност 9,24 лева.
Съдът не обсъжда като доказателство по делото
заявление за откриване на партида до „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД вх.№
3-12-126/17.08.2013г. от Е.А.Й., за имот с адрес: ***, тъй като по искане на
особения представител на ответниците в съдебно заседание по реда на чл.193,
ал.2 от ГПК беше открито производство по оспорване автентичността на
заявлението. От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно –
почеркова експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установи, че ответникът Е.Й. не е подписала оспореното заявление.
С оглед заключението на експерта, съдът приема оспорването на автентичността за
доказано и приема документа за неавтентичен в тази част. Обстоятелството, че
подписът на Й. не е автентичен, обуславя, че заявлението в тази част също е
неавтентично. Същото като частен диспозитивен документ се ползва само с
формална доказателствена сила и оборването на неговата автентичност мотивира
съда да не го обсъжда като доказателство по делото.
Видно от Удостоверението за наследници с изх.№
1200/09.08.2013г. на А. К.Й., същият е починал на 14.03.2007г., като негови
наследници са съпругата му М. Д. Й. и децата му А. А. Х., Д.А.Й., А.А.Й., А. А. Н., О. А.К., Х. А.Й., Е.А.Й. и К. А.К.. Представено е Удостоверение за наследници на
същото лице с изх.№ 178/21.10.2019г.,
от което става ясно, че М. Д. Й. е починала на 27.06.2017г.
Представена е и декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти на Община Средец, видно от която като собственици на имота,
находящ се в гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“, № 51, са посочени лицата М. . Й. и Е.А.Й..
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно
съединени установителни искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 50/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично
задължение № 189/15.02.2019г. по чл.410 от ГПК срещу длъжниците А. А. Х., Д.А.Й., А. А.Й., А. А. Н, О. А.К., Х. А.Й., Е.А.Й. и К. А.К.. Заповедта е получена от длъжниците А. А. Х., А. А.Й., А. А. Н., О. А.К. и Х. А.Й. и по отношение на тях е влязла в сила за
дължимите от тях вземания и е издаден изпълнителен лист. По отношение на
длъжниците Д.А.Й., Е.А.Й. и К. А.К., за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК за вземането, предмет на настоящия
иск, заповедта е приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
като на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на претендираните в заповедното производство суми в
едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от
предявените в настоящото
производство на установителни искове, което от своя страна има за последица тяхната
допустимост.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответниците, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ № 51, валидно
възникнало облигационно отношение с ответниците по партида с абонатен № 983710,
т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и
пречистване на вода за въпросния обект.
Следва да се докажат и твърденията на ищеца за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, редовността на
представените фактури, както и изправността на измервателното устройство. В доказателствена
тежест на ответниците е да докажат правопогасяващи и правоизключващи факти, включително,
че са погасили задълженията си чрез плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответниците му дължат стойността на потребени ВиК услуги, режимът на
ползване на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.Средец
е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците
на водоснабдителните и канализационни системи или от оправомощени от него/тях
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най –
малко в един централен и в един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник. В случая общите условия
несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР.
Видно от представената декларация по
чл.14 от ЗМДТ водоснабденият имот, находящ се в гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“, № 51, е
собственост на М. Д. Й. и Е.А.Й.. От представените удостоверения за наследници
става ясно, че Е.А.Й., Д.А.Й. и К. А.К., са наследници на А. К.Й. и М. Д. Й..
Тъй като се установи, че М. Д. Й. е собственик на процесния водоснабден имот,
то нейните наследници по закон също са собственици на въпросния имот,
включително и ответниците в настоящото производство при равни квоти. Предвид
това в настоящото производство се установява обстоятелството, че Е.А.Й., Д.А.Й.
и К. А.К. имат качеството на потребители на ВиК услуги, като собственици на
водоснабдения имот. В тази връзка доводите на особения представител на
ответниците, че е следвало за всеки един от ответниците да се открие партида,
за да е налице по отношение на тях качеството потребител, са изцяло
неоснователни. В процесния случай качеството потребител на ответниците
произтича от факта, че са собственици на имота. Също така, обстоятелството, че
партидата на водоснабдения имот се води само на името на Е.Й. не изключва
отговорността за доставените ВиК услуги по отношение на останалите
съсобственици, още повече, че в настоящото производство се установи, че
заявлението за откриване на партидата не изхожда от самата Е.Й..
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител, освен при отчитане по електронен път. Нормата на чл.23,
ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също
изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при
дистанционно отчитане и използване на електронен карнет, както е в процесния
случай. По делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство
на адреса на водомера – гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ № 51 за абонатен № 983710, видно от
който за процесния период са вписани реални показания от монтирания водомер,
чрез отчитане по електронен път – т.е. чрез индустриални мобилни компютри, при
което отчитането е визуално, а данните от водомера се вкарват в мобилния
компютър за обработка, където е създаден електронен карнет за абоната.
В настоящото производство не е спорно
обстоятелството, че водомерът е бил изправени и отчетеното количество вода е
измерено от ищцовото дружество коректно, като от приложения отчет с мобилно
устройство се установява, че количеството вода, отчетено от водомера за
процесния период е 473 куб.метра.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответниците са
потребители на ВиК услуги. По делото са ангажирани достатъчно ясни и
категорични доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане
търси. При отчитането на показанията на водомера са спазени ОУ на дружеството,
доколкото отчитането е ставало по електронен път с мобилно устройство.
Относно размера на исковата претенция, същата
се установява от представените фактури по делото, които са издадени за
отчетените количества вода в процесния обект, осчетоводени са в счетоводството
на дружеството и същото не се оспорва, че е било водено редовно. Общата
стойност по фактурите е в размер на 738,02 лева, като дължимата сума от всеки
един от ответниците съобразно наследствената им квота в съсобствеността на
имота е в размер на 92,25 лева или общо дължимото от тримата ответници е 276,75
лева. Законната лихва за забава по всички фактури, включени в главницата по
настоящото дело, от датата на техния падеж до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е в размер от общо 48,36
лева, или всеки един от ответниците дължи сумата от 6,04 лева или общо
дължимото от тримата ответници е 18,12 лева.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 –
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК
услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесрони вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно: 75
лева, представляваща платена държавна такса, 300 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 150 лева – депозит
за възнаграждение на вещото лице по Съдебно – почерковата експертиза, 10 лева –
държавни такси за издаване съдебни удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ определя в размер на 100 лева или общо сторените разноски в
исковото производство са в размер на 635 лева. Следва да се присъдят по
съразмерност и разноските в заповедното производство в размер на 9,35 лева
държавна такса и 18,75 лева юрисконсултско възнаграждение или общо сторените
разноски в заповедното производство са в размер на 28,10 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.А.Й., ЕГН **********, Д.А.Й., ЕГН ********** и К.А.К.,
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖАТ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез
пълномощника гл.юрисконсулт К. Б., следните суми: 276,75 лева /двеста седемдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен
период от 05.12.2015г. до 01.11.2018г.,
по абонатен № 983710, за обект, находящ се в гр.Средец, ул.“Хаджи Димитър“ № 51 и 18,12 лева /осемнадесет лева и дванадесет
стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 26.02.2016г. до 23.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда – 24.01.2019г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 189/15.02.2019г.
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 50/2019г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Е.А.Й., ЕГН **********, Д.А.Й., ЕГН ********** и К.А.К.,
ЕГН ********** ***, да заплатят на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж. Г. Й. Т., чрез
пълномощника гл.юрисконсулт К. Б., сумите от общо 635.00 лева /шестстотин тридесет и пет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство разноски и общо 28.10 лева /двадесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща
сторените разноски в заповедното производство.
ПРИЗНАВА заявление за откриване на партида до
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД вх.№ 3-12-126/17.08.2013г. от Е.А.Й., за
имот с адрес: ***, за неавтентичен документ в частта му досежно положения
подпис на заявителя Е.А.Й..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен
съдия:………………………….