№ 14
гр. Пазарджик, 10.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220103827 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 11:06 часа, се явиха:
Ищцата С. И. Л., редовно призована чрез пълномощника си адв. Т. Ж., не
се явява. За нея се явява пълномощникът й адв. Ж., редовно упълномощена с
пълномощно представено по делото.
Ответникът ЗД „**“ АД, редовно призован чрез пълномощника си адв.
М. Г., не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалния представител на ответното застрахователно дружество, в което
се моли да се даде ход на делото в отсъствие на надлежно упълномощен
представител. Заявени са доводи във връзка с доказателства по делото,
формулирани са въпросите към допуснатия по делото свидетел. Заявено е
становище по исканията във връзка с допускане на съдебни експертизи.
Явяват се двама от допуснатите свидетели при режим на довеждане от
ищцовата страна, както и свидетелят С. Ц. Ш., който е при режим на
призоваване.
АДВ. Ж.: - Уважаема госпожо председател, моля да се даде ход на
делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпи към изясняване фактическа
страна на спора.
АДВ. Ж.: - Поддържам исковата претенция за присъждане на
обезщетение в размер на 10 000 лева., за претърпени от моята доверителка
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава, считано от 28.08.2024 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда, в размер от 71,94 лв. Поддържам
останалите обстоятелства, които съм заявила в исковата молба. Поддържам
исковата молба, поддържам и молбата по чл. 192 ГПК. В тази връзка,
представям и подготвена молба, с оглед запознаването с отговора, на
основание чл. 143, ал. 2 от ГПК, като на първо място оспорвам въведеното
възражение от колегата, че не е налице валидно застрахователно събитие. В
тази връзка моля на осн. чл. 190 ГПК да задължим „**“ да представи цялата
преписка по претенцията, която сме депозирали чрез „Български пощи“ и да
представи договора за валидна сключена застраховка гражданска отговорност
на водача ц – свидетелят, за процесния период дали съответно има, и да
представи застрахователната полица. На следващо място оспорвам и
въведеното възражение, че липсва деликт, както и във вр. с наведените
възражения за констативния протокол, поддържам, че е официално
свидетелстващ документ и, че се ползва с материална доказателствена сила
относно фактите и обстоятелства, които са възприети от длъжностното лице. В
тази връзка подробно в становището съм развила и за действието на акта по
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Запозната съм с представените писмени доказателства
от ОД на МВР Пазарджик, а именно докладна записка, акт, НП – не
възразявам да бъдат приети. Считам, че именно от същите се установява, че не
се касае за случайно деяние посочено за нарушение на правилата за движение
по пътищата. В тази връзка въвеждам нови възражения, а именно, че не е
пропуснал пешеходец на пешеходна пътека, че не се е движил със
съобразената скорост. Оспорвам и за съпричинените вреди. Относно
направените възражения, във вр. и исканията за допускане на доказателствата
– не възразявам да се допуснат поисканите две експертизи, и моля да
допуснете нашите въпроси формулирани в молбата, както към
автотехническата, така и към съдебно-медицинската. Но с оглед направеното
оспорване и с оглед поддържаното от нас това, че е преживяла силен стрес, че
2
има представен амбулаторен лист за посещение при психиатър, считам, че
СМЕ следва да бъде комплексна, а именно да се допусне и още един
специалист, психиатър, който след като извърши справка, както при д-р Л**а
в **, така и при личната лекарка, да отговори също на формулираните въпрос
в молбата становище. Доколкото в още в исковата молба сме се изложили
становище, че същата е ползвала болничен в размер на 45 дни, ако може да се
изиска от НОИ, и в тази връзка поддържам молба по чл. 192 ГПК, дали за
периода е ползвала болничен. На следващо място с оглед направените
оспорвания именно за констативния протокол, моля да допуснете до разпит
свидетеля ** мл. автоконтрольор, който се е отзовал, по данни от докладна
записка, в шест часа и пет, сутринта на местопроизшествието, именно за да
удостоверим това което е представено по делото. И предвид това, че са
представени две епикризи от хирургично отделение и от стационар на МБАЛ
Пазарджик, моля да се изиска на осн. чл. 192 ГПК цялата съдържаща
документация, както и от третото неучастващо лице д-р Л**а. Моля вещите
лица да бъдат допуснати до работа, след като се вземат предвид показанията
на свидетелите. Представям молби по чл. 192 ГПК, и представям епикриза,
която е издадена сега, на 19.11.2024 г., във връзка с развитие на един
метаболитен синдром инсулинова резистентност в следствие на стрес.
Молбата и епикризата представям с преписи за ответната страна, и четири
броя идентични молби по чл. 192 ГПК, които са за изпращане. Представям и
копие от писмото, в което е посочено, че ответното дружество е образувало
преписка по щета № **********, във връзка с искането ми по чл. 190 от ГПК
за задължаване на ** да представи цялата преписка във връзка със
Застрахователната полица с №БГ/02/123003675561, както и цялата преписка
по щета № **********, която е образувана. Водим двама от допуснатите ни
свидетели, а за третия ще моля да ми се предостави възможност да го доведа.
Имената на свидетелите са ** – дъщеря на пострадалата и ищца, и **а –
другата дъщеря на ищцата. Третият свидетел, доколкото става въпрос за нейна
близка приятелка, с която са излизали и общували в следствие на ПТП-то,
същата за днес е ангажирана и не сме я довели. Ще помоля и да се издаде
бележка за ангажираността на свидетелката ** *** днес.
Съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките за
разрешаване на правния спор чрез постигане на спогодба, поради което и на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЛАГАНЕ НА
3
ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО, В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С подадената искова молба от С. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр. П**,
чрез адвокат Т. Ж. Ж., съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения
гр. Па** против ЗД „**“ АД, ЕИК/ПИК **, гр. **, п.к. 1000, **, чрез законни
представители ** и Кр***, с цена на иска: 10000,00 лв., ищцата С. И. Л., иска
от съда да осъди ответника ЗД „**“ АД, за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.01.2024 г. В исковата молба се твърди, че към
месец януари 2024 г. ищецът е работил на длъжност „санитар“ в МБАЛ
„Хигия“ Пазарджик. На 10.01.2024 г., около 5:45 часа, при пресичане на
пешеходната пътека на ул. „** в гр. Пазарджик, тя е била блъсната от лек
автомобил марка **“, модел „**“, с рег. номер ** и рама № **, управляван от
С. Ц. Ш., с ЕГН **********. Твърди се, че водачът на превозното средство не
е спазил правилото за предимство на пешеходците и е нарушил разпоредбите
на Закона за движение по пътищата, като не я е пропуснал на пешеходната
пътека и я е блъснал. В резултат на удара, ищецът бил паднал на улицата,
загубил съзнание и е бил транспортиран по спешност в ЦСМП Пазарджик.
След това тя е била хоспитализирана в МБАЛ Пазарджик, в Хирургично
отделение, с поставена диагноза с код по МКБ S 36.80- Травма на други
интраабдоминални органи без открита рана в корема, като след изписването й
от ХО при МБАЛ Пазарджик, на 11.01.2024г била настанена в отделение
ОФТР-стационар при МБАЛ - Пазарджик за срок от 7 дни. В резултат на
настъпилото ПТП ищцата твърди, че била получила увреждания на здравето
изразяващи се в силни болки в областта на дясната подбедрица и дясна
коленна става, силни болки в дясната гръдна половина и дясната коремна
половина. Твърди се, че уврежданията, които получила ищцата наложили,
след като била изписана от лечебното заведение, да бъде на легло около 10
дни, имала голям оток, кръвонасядания и охлузвания в областта на дясното
коляно и дясната подбедрица. Наложило се да се придвижва с бастун, като
помощно средство, като възможността за свободно движение и към
настоящия момент не били възстановени в пълен обем. Твърди се още, че
дълъг период от време ищцата била поставена в обективна невъзможност да
изпълнява и трудовите си задължения, и се наложило да ползва отпуск по
временна неработоспособност - първоначално от 10.01.2024г. до 26.01.2024г.,
4
като в последствие същият бил продължен за период от 27.01.2024г. до
25.02.2024г., или общо 45 дни. Твърди се също така, че след ПТП ищцата била
изпаднала и в тревожно-депресивно разстройство, не можела да спи, будела се
нощем и пред очите й било случилото се ПТП на 10.01.2024г. Твърди, че била
напрегната, тревожна и състоянието й наложило посещение на психиатър и
невролог. Изписана й била терапия, която прилагала и до момента на подаване
на исковата молба. Твърди, че поради депресивното състояние, в което била
изпаднала, се наложило да се премести от жилището си в гр. Пазарджик и да
заживее при дъщеря й в гр. **. Твърди още, че изпитва страх да излезе сама на
улицата и да пресича пътните платна сама, като един дълъг период от време
при всяко едно нейно излизане от вкъщи била придружавана от дъщеря й или
от трети лица. Твърди, че изпитва страх да изведе и внучето си, както и да го
заведе до детската градина, или градинката за игра, за да не бъде блъсната
отново на пешеходна пътека. Твърди, че дори към настоящия момент все още
изпитва болки и се придвижва с помощно средство. Твърди се още, че в
последствие се наложило за нея да се грижи и малката й дъщеря, която живее
и работи в гр. **, както и, че известен период от време след ПТП-то ищцата
живеела при нея, и тя й помагала, пазарувала храна от магазина, извеждала я
на разходка, успокоявала я, че всичко ще се нареди и ще продължи живота си
по старому. Твърди се още в исковата молба, че в следствие на преживяното от
ищцата ПТП, се бил променил и социалният й живот, доколкото определяла
себе си като общителна личност и имала широк кръг от близки приятели, с
които обикновено излизала да се види на заведение /ресторант/кафе/, но
стресът и уплахът, който преживяла от случилото се ПТП й пречел да излиза с
приятели, за да не пострада отново, да не бъде блъсната от кола и за да не бъде
разпитвана за случилото се, което преживява отново и отново в съзнанието.
Ищцата твърди, че е психически подтисната, доколкото и към настоящия
момент изпитвала болка. Твърди, че понякога доста куца и не била
възстановена напълно. Твърди се, че съгласно констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 10.01.2024г. на МВР Пазарджик виновният участник за
настъпване на ПТП на 10.01.2024г. имал сключена застраховка „ГО“ в ЗД „**“
АД с полица № BG /02/123003675561, валидна от 15.12.2023г. до 14.12.2024г.,
както и, че на виновния водач билсъставен и АУАН № **3. Твърди се още, че
на 23.05.2024г. чрез „Български пощи“ АД ищцата била подала писмено
искане за предявяване на застрахователна претенция за обезщетение за
5
претърпени щети от ПТП, като същата, видно – според ищцата, от известие за
доставяне, е била получена от ответното Дружество на 27.05.2024г., като
същата била оценила претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдание в размер на 10 000лв. Твърди, че след проведена
кореспонденция /по телефон с ответника досежно размера на обезщетението,
не било постигнато съгласие, и до настоящия момент обезщетение не й е
заплатено. Сочи, че в срока установен в разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ
ответникът по настоящия иск не се бил произнесъл, което обуславяло и
допустимостта на предявените искове. Изложено е становище, че
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически
и душевни болки и страдания оценява на 10 000 (десет хиляди) лева. Сочи,
съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ и представен договор за правна защита
и съдействие, че желае обезщетението да й бъде платено по следната банкова
сметка:BIC/SWIFT на Банка ДСК: STSABGSF , IBAN: **. Оформен е петитум,
с който се моли съдът да осъди ЗД „**“ АД, ЕИК/ПИК **, гр. **, п.к. 1000, **,
чрез законни представители: ** и Кр***, да заплати на ищцата сумата от 10
000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца - С. И. Л., ЕГН **********, адрес: гр. П**, в
резултат на увреждането причинено й от ПТП-то на 10.01.2024г., ведно със
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
считано от 28.08.2024г. (дата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне
по заявената от ищцата претенция) до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на сторените разноски по делото. Сочат се
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В днешното съдебно заседание от пълномощника на ищцата се
уточнява, че исковата претенция е за присъждане на обезщетение в размер на
10 000 лева., за претърпени от ищцата неимуществени вреди, ведно с лихва за
забава, считано от 28.08.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда, в размер от 71,94 лв., както и е депозирана молба, с която на основание
чл. 143, ал. 2 от ГПК се допълва исковата молба с възражения и
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЗД „**“ АД, ЕИК **,
със седалище: г**, действащо чрез адв. М. Г., с която е заявено, че исковата
молба се оспорва изцяло по основание и размер, по изложени в отговора
съображения, като на първо място, е заявено становище, че не оспорва
6
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил
** **“, с peг. **. Оспорва се механизмът на ПТП. Сочи, че към исковата молба
не бил приложен документ, който да описва и да доказва механизма на ПТП.
Твърди, че единствено доказателство за механизма, което ангажирал ищецът
бил съставения по случая Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
18.01.2024 г., като заявява, че същият не следва да се ползва с материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото
нямало данни длъжностното лице, което го е съставило да е възприело лично
настъпването на инцидента. Твърди се, че без да е установен механизмът на
ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД. С отговора се
оспорват изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като се
счита, че те не намирали опора в доказателствения материал. Изразено е
становище, че възниквало съмнение дали изобщо процесното ПТП е било
настъпило, тъй като в деня на ПТП не е бил подаден сигнал до органите на
МВР за настъпило ПТП с пострадали лица, както и, че протоколът за ПТП е
бил съставен 7 дни след настъпване на ПТП. Твърди се, че събитието е
случайно (чл.15 НК) за водача на МПС ** **“, с peг. № ** като за него не е
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването
на вредите. Твърди се, че при липсата на акт по чл. 300 от ГПК твърденията на
ищцата за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на
пълно и главно доказване. Оспорват се правните доводи на ищеца за
допуснати от водача на ** **“, с peг. № ** нарушения на правилата за
движение от ЗДвП. Твърди се, че не са ангажирани доказателства по
отношение на каквато и да е причинно-следствена връзка между твърдяната
вина на застрахования в ответното дружество, и механизма на ПТП. Оспорва
се предявения иск по основание. Оспорва се описаното ПТП да е било
настъпило по посочения от ищеца механизъм, оспорва се то да е било
причинено виновно от водача на лек автомобил МПС ** **“, с peг. № **. Сочи
се съпричиняване на вредите - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се твърди, че ПТП и
произтеклите от него вреди са съпричинени и от пострадалата, която с
поведението си била създала предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди. Твърди се, че настъпилите
7
увреждания на ищцата С. И. Л. не са резултат единствено на виновното
поведение на водача на лек автомобил ** **“, с peг. № **, както и, че ищцата в
значителна степен сама била завишила риска от собственото си увреждане
като била нарушила нормативно-установените правила за движение на
пешеходци, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП, предприемайки
пресичане на необозначено за целта място и навлизайки внезапно на пътното
платно. Сочи се чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), както и чл. 114 от ЗДвП,
като се твърди, че пешеходката била пресичала пътното платно на
необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност, като
само на няколко метра от мястото на удара имало пешеходна пътека, но
ищцата не била направила най-елементарно усилие да отиде до пешеходната
пътека в близост. В допълнение се сочи, че пешеходката преди да навлезе на
пътното платно не била съобразила разстоянието до приближаващото се
МПС, а за водача на автомобила е било невъзможно да предвиди, че на това
място, което е между две пешеходни пътеки ще има пешеходец на пътното
платно. Твърди се, че нарушавайки горните разпоредби пострадалата се била
поставила в опасност, като поведението и е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, поради което и се счита от ответника, че
пострадалата имала значителен принос за настъпилия вредоносен резултат.
Заявено е, че се оспорват твърдените от ищеца увреждания да се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочи се, че в съставения по
случая Протокол за ПТП с пострадали лица е било описано, че ищцата е
пострадала и е имала натъртвания по тялото, като не ставало ясно какви
натъртвания и в коя област по тялото. Твърди се, че след настъпване на
процесното ПТП, ищцата е била прегледана в Спешно отделение на болница в
Пазарджик, а след това е била направена консултация с психиатър, и не са
били установени данни за счупвания на костната система, както и за други
травматични увреждания. Единствено била описана „контузия на гръден кош
и корема“, която била приета поради оплаквания от болка в дясна половина на
корема, дясно коляно и дясна подбедрица. Сочи се, че били проведени образни
изследвания: рентгенографии на дясно коляно, на гръден кош, бял дроб и
скенер на коремни органи и глава, като нямало данни за травматчини
увреждания. В допълнение се сочи, че травма „мозъчно сътресение“ не била
налице, тъй като след установяването на такава травма ищцата задължително
щяла да бъде хоспитализирана. Твърди се, че няма данни за наличие на
8
мозъчно сътресение от направените образни изследвания. С оглед на
гореизложеното, според ответника, следвал изводът, че ищцата е получила
само леки повърхностни наранявания, болките от които отшумявали за
няколко дни. Изложено е становище, че твърденията в исковата молба за
продължително лечение и невъзможност на пострадалата да се придвижва без
помощни средства, както и нетрудоспособност за период от 45 дни са напълно
необосновани и голословни, и същите не се подкрепяли от събраните по
делото доказателства. По отношение на твърденията за тревожно-депресивно
разстройство, от които страдала пострадалата след претърпяното ПТП, се
счита от ответника, че същото не можело да се свърже пряко с процесното
ПТП, тъй като в консултацията от психиатър било описано, че заболяването
започва през 2016 г. след смъртта на майка й, когато е била лекувана от
психиатър, ищцата имала напрежение и в работата, като това била основната
причина за развитието на тревожно-депресивното разстройство на ищцата.
Сочи се, че няма данни за други травми, както и, че след периода на
възстановяване нямало медицински документи за настъпили усложнения. На
следващо място се оспорва оздравителният процес да е бил продължителен,
тъй като не били представени документи и липсвали данни такъв да е
протичал. В случай, че се установяла някаква по-голяма продължителност на
оздравителния процес, се твърди същото да е следствие на поведението и
неспазване на лекарските предписания от страна на пострадалата, както и на
несвързани с процесното събитие предходни заболявания. Твърди се, че
пострадалата не била претърпяла посочените от нея увреждания, като се
оспорват всичките й твърдения в тази насока. Счита се, че същите са
недължими и не подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 432 ал. 1 от
Кодекса за застраховането. Алтернативно последните се оспорват като
прекомерно завишени по размер. Оспорва се искът и по размер. Твърди се, че
единствено за недоказан стрес и леки повърхности наранявания, от които
ищцата се била възстановила за 10-15 дни искът е твърде завишен по размер,
че претенциите на ищцата са прекомерно завишени по размер и не отговарят
на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция на ищцата С. И. Л., като изцяло неоснователни и недоказани,
алтернативно се моли съдът да намали размера на претендираното
обезщетение. Претендира се присъждане на направените в производството
9
разноски. Формулирани са доказателствени искания. Отново е заявена молба
към съда да отхвърли изцяло предявения срещу ЗД „**“ АД иск, като присъди
съдебни и деловодни разноски, и адвокатско възнаграждение с включено
ДДС. Моли се съдът, в случай, че частично уважи иска, да присъди съдебни и
деловодни разноски, и адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от иска. Заявено е становище, в случай че претендираното
от ищеца възнаграждение за адвокат е в размер над минималния, че се прави
възражение за прекомерност, и се моли съдът да го намали до предвидения в
Наредба № 1 на ВАДС минимален размер. Моли се съдът да даде възможност
на ответника, с оглед становището на ищеца, да анагажира доказателства по
реда на чл.146, ал. 3 от ГПК.
Съдът УКАЗВА на всяка една от страните в настоящото производство,
че носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените
от нея факти и обстоятелства, от които черпи претендираните си права, а
именно ищецът следва да докаже всички елементи ангажиращи отговорността
на ответното дружество, наличието на противоправно деяние деликт,
наличието на причинно-следствена връзка между това деяние и
претендираните от ищцовата страна вреди, вида и размера на тези вреди, а
ответната страна носи доказателствената тежест да докаже фактите и
обстоятелствата обуславящи нейните възражения изложени в писмения
отговор.
По доказателствените искания на страните, съдът се е произнесъл с
определение по чл. 140 от ГПК, като е допуснал по делото да бъдат разпитани
трима свидетели при режим на довеждане от ищцата, двама от които се явяват
в днешното съдебно заседание. Явява се и посоченият от ответната страна
свидетел при режим на призоваване С. Ц. Ш.. Съдът намира за основателни
исканията на ищцовата страна, във връзка с направените от ответната страна
оспорвания и разпределението на доказателствената тежест в днешното
съдебно заседание, а именно да бъде допуснат и разпитан като свидетел ** –
мл. автоконтрольор към МВР Пазарджик. Счита, че следва да даде
възможност на ищцовата страна да доведе и свидетеля, който е
възпрепятстван да се яви в днешното съдебно заседание. Основателни се
явяват исканията за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 от
ГПК, а именно от третите неучастващи по делото лица – ТП на НОИ гр.
Пазарджик, МБАЛ гр. Пазарджик и д-р Л**а с практика в гр. **, следва да
10
бъдат събрани писмени доказателства, които са от значение за настоящия
правен спор, като копие от представените молби по чл. 192 ГПК да бъдат
изпратени на тези лица. Следва да бъде прието като писмено доказателство и
заверено копие от днес представената епикриза издадена на ищцата С. И. Л.,
както и писмо изх. № ОК-427709/12.06.2024 г.. Следва да се задължи
ответната страна да представи застрахователна полица с
№БГ/02/123003675561, както и цялата преписка по щета № **********, която
е образувана във връзка с пострадалото лице С. И. Л.. Следва да бъдат приети
като писмени доказателства постъпилите от ОД на МВР Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“ с писмо вх. №28960/21.11.2024 г. такива, по опис в
същото. Съдът счита, че по доказателственото искане за изслушване на САТЕ
по въпросите формулирани от ищцовата й от ответната страна, както и за
допускане на СМЕ, която съдът намира, че не следва да бъде комплексна, а
следва да бъде СМЕ от вещо лице травматолог и вещо лице психиатър, тъй
като формулираните въпроси касаят специалността на вещи лица именно с
такава компетентност – по тези доказателствени искания съдът ще се
произнесе след разпита на допуснатите по делото свидетели, които трябва да
бъдат взети предвид от вещите лица, както и след събиране на относими
писмени доказателства по реда на чл. 192 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото днес представената молба от пълномощника на
ищцата.
ДОПУСКА по делото да бъде разпитан ** мл. автоконтрольор, който да
бъде призован по месторабота в РУ на МВР Пазарджик.
ДОПУСКА до разпит като свидетели ** и **а, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да доведе в следващото съдебно
заседание и третия допуснат по делото свидетел.
ПОСТАНОВЯВА да бъдат събрани писмени доказателства по реда на
чл. 192 от ГПК, като копие от представените по делото писмени молби да
бъдат изпратени до третите неучастващи лица - на ТП на НОИ гр. Пазарджик,
на МБАЛ гр. Пазарджик и на д-р Л**а, които в срок до следващото съдебно
заседание следва да представят по делото данни, които са от значение за
изясняване предмета на настоящия правен спор.
11
ПРИЕМА днес представената от ищцовата страна заверено копие от
епикриза, както и писмо изх. № ОК-427709/12.06.2024 г..
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилите от ОД на МВР
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ с писмо вх. №28960/21.11.2024 г. такива,
по опис като приложение към писмото.
На осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество ЗД
„**“ АД, да представи застрахователна полица №БГ/02/123003675561, както и
цялата преписка по щета № **********, която е образувана във връзка с
пострадалото лице.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ ПРИ РЕЖИМ НА
ПРИЗОВАВАНЕ.
С. Ц. Ш. – на 45 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и без служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. С. Ш.: - Обещавам да кажа истината.
АДВ. Ж.: - Спомняте ли си, десети януари 2024 година, и съответно
работихте ли тогава, какво работихте?
СВ. С. Ш.: - Не помня – аз не знам и за какво става въпрос в момента.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ЗАДАВАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ КЪМ
СВИДЕТЕЛЯ, КОИТО СА ПОСТАВЕНИ В ПИСМЕНОТО СТАНОВИЩЕ
ДЕПОЗИРАНО ОТ ПЪЛНОМОЩНИКА НА ОТВЕТНИКА С ВХ. №
31661/17.12.2024 Г.
СВ. С. Ш.: - На 10.01.2024 г. не съм участвал в ПТП. Не, не съм участвал
в ПТП на тази дата.
Имам кола, която бащата кара, и той направи ПТП. Аз не съм участвал в
ПТП. ц С.ов Ш. се казва баща ми. Аз не знам нищо за този инцидент. От баща
ми знам, че е ударил една жена на пешеходна пътека, може би, си спомням. Аз
не съм бил в автомобила.
АДВ. Ж.: - По кое време на денонощието се е случило това?
СВ. С. Ш.: - Не знам. Сигурно сутринта.
12
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Ж., СВ. С. Ш.: - Колата не е работила като
такси. Не ми е връчван акт за административно нарушение.
АДВ. Ж.: - Моля да предявите на свидетеля АУАН.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВИ АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА
АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ ПРИЛОЖЕН КЪМ ПИСМО ОТ ОД
НА МВР ПАЗАРДЖИК, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, С ВХ.
№28960/21.11.2024 Г.
СВ. С. Ш.: - Не ми е предявяван на мен този акт, на баща ми е – като
гледам подписът е на баща ми.
Автомобилът е мой, на мое име се води, не е такси, ** „**“, **, личен
автомобил е. Не знам нищо, само така ми е казвал баща ми, че е ударил на
пешеходната пътека в Пазарджик пешеходка. Аз не съм бил там.
Би трябвало да има сключена застраховка гражданска отговорност, той я
кара от две години – той си ги сключва, той всичко, той си плаща данъка на
колата. Аз съм я предоставил изцяло той да я ползва, от две години я ползва,
би трябвало да има сключена застраховка.
Баща ми се казва ц С.ов Ш.. В Пазарджик е, на квартира живее.
АДВ. Ж.: - С оглед на обстоятелствата които се установяват от
свидетеля, а и писмените доказателства са такива, моля да се призове като
свидетел ц С.ов Ш., който всъщност се установява от свидетелските
показания, че е управлявал МПС-то при настъпване на ПТП-то, за фактите и
обстоятелствата изложени както в исковата молба, така и в отговора.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
СЪДЪТ намира за основателно искането да се допусне до разпит
лицето, което е управлявало автомобила и на което е съставен АУАН и НП, а
именно ц С.ов Ш., който следва да бъде призован на адрес гр. **, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел ц С.ов Ш., който да бъде призован
на адрес гр. **.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
13
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
**: - на 37 години, българин, български гражданин, неомъжена,
осъждана съм преди 10-тина години, ищцата ми е майка.
СВ. ** ***: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. ** ***: - Обещавам да кажа истината, разбира се.
Месец януари 2024 г., аз бях вкъщи имам възможност да работя от
вкъщи, и рано сутринта получих обаждане от баща ми, който ми каза, че
майка ми е претърпяла катастрофа и е в болница. Затворих набързо, за да се
чуя с майка ми. Тя звучеше доста разстроена по телефона, каза ми, че чака да й
се направи снимка, имаше съмнение за счупен крак. Възможно най-бързо
писах на работодателите ми, описах каква е ситуацията, те ми дадоха
възможност за отпуск. Качих се на колата, живея в **, и дойдох в болницата. В
държавната болница. Майка ми като ме видя, така ми се усмихна, обаче с едни
насълзени очи, беше доста разстроена. Малко, не малко доста неадекватна,
докторът дойде по едно време да разговаря нещо, тя не можеше да – осланяше
се на мен аз да вземам решенията за това какво следва. Говореше за
евентуална, последваща рехабилитация. Доста разстроена беше. Така, беше си
полегнала. Вече беше приета в отделението – в хирургичното отделение
мисля, че беше. Беше направена снимката, беше ясно че няма счупване, само
натъртване, но тя цялата, и тука горе (сочи гърдите), като поемаше въздух я
болеше, нещо белите дробове казаха, че са й натъртени, но като поемеше
въздух я болеше. Един оток имаше тук (сочи около дясното око) насинено –
беше отекло окото, синьо, той продължава и до сега. Тя преди няколко месеца
лежа в ендокринология, и там окото й в един момент просто посиня. И от
време навреме просто си посинява под окото – не знам от какво е, казаха, че
ще мине. От време навреме посинява под окото, нали, тогава й беше по-
продължително време, но след като веднъж мина това посиняването, отново,
пак се появява. Тогава, първият ден, тя живее сама, аз отидох до апартамента
да й взема някои неща за болницата, донесох й ги и се прибрах на **, още един
ден си взех отпуска, и на следващия ден пак дойдох, те я изписаха и
уговорката беше, че ще я приемат в рехабилитация, долу във физиотерапията.
Майка ми живее сама. На нея, в началото й беше малко трудно да ми
14
разкаже какво се е случило, нямаше много добър спомен какво й се е случило,
защото казва, че от момента, в който е пресичала на пешеходната пътека,
следващото, което помни е хора над нея са се надвесили. Тя работеше тогава в
Хигия, като санитар в рентгенологията и живее на КАТ, тръгва много рано
сутрин за работа, без градски транспорт, трябваше тогава да е много рано
сутринта на работа, и тръгва пет и половина, много рано, по тъмно, ходи пеша,
не шофира. Минава си горе-долу по един и същи маршрут всеки път, и си
пресича на пешеходни винаги, тя и мен така ме е научила, и това, което тогава
ми каза е, че пресичала на пешеходна пътека, било е тъмно, но е имало улично
осветление, не е като да не се е виждало, и в един момент се събужда, и над
нея хора. И след това са я закарали в болница, то всичко я болеше, тя не може
да стъпва. Първият ден не е ставала от леглото, когато бях там, нея я болеше.
Питах я нещо да се разходим, но нея си я болеше и предпочиташе да си лежи.
Втория ден, вече като трябваше да се мести във физиотерапията, отидох да
взема инвалидна количка, защото опитваше се но си я боли, и то трябваше да
се слизат много етажи, и с количката, качих я на количката, слязохме до долу,
настаниха я там, после върнах количката, и, но тя все още продължаваше, аз,
много разстроена, много разтревожена, такава малко.
АДВ. Ж.: - А имаше ли някакви видими отоци?
СВ. ** ***: - Значи, най-вече кракът (свидетелката сочи десния крак),
който беше доста подут, той беше много подут кракът, и в лицето, това което
се виждаше – окото. В дясната част на тялото – десният крак, тук дясното око,
и това, като си поеме въздух я болеше в тази гръдната област (свидетелката
сочи гърдите). И въобще, тя беше много разстроена. О, да, доста по-различна,
тя беше много притеснена, много разстроена, много – как да кажа, затворена,
не искаше много да говори за случилото се. В момента, в който се опитахме да
говорим тя се разстройваше, очите й се насълзяваха, беше много разстроена, и
нали, пак като ставаше въпрос нещо да се обсъжда, да се говори, да се взимат
някакви решения, или ми се обаждаше, или аз като бях при нея в болницата –
аз да кажа какво да стане, как да стане – съветваше се е най – вече с мен,
въобще много й беше трудно с вземането на решения, и беше доста
неадекватна.
Мисля, че беше седем дни или десет дни, поне седмица стоя във
физиотерапията. Беше много доволна от хората там, учтиви, любезни, но нея
15
продължаваше да си я боли. Тя с ходенето, така все да се подпира, имаше едно
бастунче, не може нали да стъпи спокойно и да ходи, трябва на нещо да се
подпре. После, тя и при сестра ми, и при мен беше, все така да се хване за
нещо, не може да стъпи, дори и след физиотерапията, където хората бяха
прекрасни, просто на нея си й остана това да й е трудно да стъпва, да не може
уверено да си стъпи и да ходи да стъпи, още повече да изкачва стълби. Тя, по
принцип, до тогава, до преди катастрофата, живее на седмия етаж, пеша по
стълбите до горе и до долу, и това всеки ден, и с торбите за пазар всеки ден,
обаче след катастрофата аз отидох и й взех чип за асансьора, защото просто не
можеше, нямаше как.
АДВ. Ж.: - Тя върна ли се на работа веднага след като приключи
физиотерапията?
СВ. ** ***: - Не, не, тя въобще не беше се успокоила да се върне. Тя, тя
беше много разстроена. Първо, че тя не можеше и да си изпълнява и
длъжностите, тя там чисти, ходи много, качва стълби, това не можеше да се
случи. Взе болничен, и първо беше при сестра ми няколко седмици, после
дойде при мен в ** и при мен беше няколко седмици. Мисля, че целият й
болничен беше към 45 дни, защото имаше и удължаване, и до последния ден
на болничния беше при мен, и след това вече си я докарах тук в Пазарджик.
Тя първо беше при сестра ми, тя не можеше да стои сама. Първо, че в
началото изобщо не е искала да излиза, но ние говорихме, че не трябва така да
се оставят нещата, защото по-лошо може да стане. Но тя не искаше да стои
сама, беше й трудно въобще да излиза навън, камо ли да се разхожда, още
повече пък да се стигне до пресичане на улица. И, постоя малко при сестра ми,
после дойде при мен, защото сестра ми е с две деца, и малко и тя да си
отпочине, а пък и тя като дойде при мен, аз като мога да работа от вкъщи, и
повечето дни се опитвах да съм в нас, през деня да сме двечките, да посвиква,
и вечер след работа викам: „Хайде, мамо“ и бавничко, и някаква разходка. И
вече, след няколко дни, викам: „Хайде, мамо, сега тук ще пресечем“, и така
бавничко да започне да свиква да се връща към по-нормален начин на живот,
защото тя беше много изплашена. В момента, в който нещо се заговорим за
случилото се, една разстроена, една свита, мълчалива, и да си стои вътре. И
трябваше много да говорим за това, че не може да стои вътре. Няма как тя да
се затвори и да стои затворник. И лека полека започна да се поотпуска. Ама си
16
отне време. То е, не знам как да Ви го опиша. Майка ми е много активен
човек, по принцип. Тя обича да ходи, водила съм я на планина, много й
харесва, и изведнъж като я видиш, този човек, който си ходи редовно и си
прави разходки, и се е свил, и иска да стои вътре, и е такова неприятно. Ама
лека-полека се подобрява.
Тя след катастрофата започна да качва много килограми. Ние сядаме да
се храним, тя яде по-малко от мен, и въпреки това качва килограми. И в един
момент установяваме, че тя живее близо до КАТ, и ** е на няма и пет минути
разходка, и тя се задъхва и изморява да стигне до **. И правихме кръвни
изследвания, стана ясно, че показват инсулинова резистентност, новооткрито
е, сега есента. От страната на майка ми няма наследствено да го има в родата,
и малко неочаквано, защото просто го няма. Баба ми имаше подагра. Като
видяхме кръвните аз потърсих ендокринолог в **, взех я, ходихме на
консултация. Ендокриноложката каза, че нетипично трупа мазнини. Нещо,
което не би трябвало да е така, и затова препоръча да я приемат в болница,
лежа в еднокринология, лежа пет дни, ако не се лъжа, там й правиха
допълнителни изследвания, и стигнаха до метаболитен синдром диагноза,
инсулинова резистентност, преддиабетно, и сега е на диета, и да не говорим,
че трябва да ходи. Но то в началото тя си искаше да ходи, обаче, то месеци
след това нея я болеше кракът, нали, можеше вече да стъпва добре, обаче
кракът я болеше. Като ходи по-дълго и трябва да седне да си почине. И сега си
говорим, че трябва да прави крачки, трябва да се движи, трябва да спазва
диета, и се опитва жената. Сега е при племенниците.
АДВ. Ж.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
**А: - на 38 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, ищцата е моя майка.
СВ. ** **: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
17
СВ. ** **: - Обещавам да кажа истината.
Януари месец 24-та година майка ми претърпя катастрофа. Блъснаха я
на пешеходна пътека като е ходила за работа първа смяна.
Те я викат малко по-рано, тъй като тя работи там като санитар, и към
6:00 - 6:30 часа трябва да бъде там. По обичаен път минава, пеша е, на
осветена пешеходна пътека, по средата е стигнала, преди това се е огледала, и
я блъска кола. От майка ми знам тези неща, но след това, не веднага, тъй като
тя в началото е била в шок, даже на мен ми се обади баща ми да ми каже.
АДВ. Ж.: - След катастрофата, кога и къде видяхте майка си след
катастрофата?
СВ. ** **: - Два дена след това, във физиотерапия беше вече, на леглото
в отделението я видях, там я намерих, там я оставих – в държавната болница.
Определено тя беше много стресирана, трудно разговаряше. През повечето
време беше разстроена и плачеше, колкото и да не искаше. Трудно подвижна,
много разстроена беше и обясни, доколкото можеше, какво се е случило. Каза,
че като е пресичала я е блъснала кола и това е последният й спомен, и след
това си спомня как отваря очи и просто вижда някакви надвесени хора над
нея. От там нататък, вече следващият по-осезаем спомен е на носилката в
болницата, чака за рентген, тъй като има съмнения за счупване. Когато я
видях не можеше да стъпва, трудно, с бастун и за много кратко, защото беше
много натъртена и синя, и много голяма слабост чувстваше в крака, в десния
крак. Също ми каза, че много чувства като тежест болка в гърдите, като се
оказа, че има натъртване или как се води не знам, на белия дроб.
Една седмица във физиотерапия, преди това, мисля, че два дена в
хирургия беше, тъй като тя беше първо в хирургия след това във
физиотерапия. След като я изписаха ние я взехме с мъжа ми в **, тъй като ние
живеем там, в нашия дом, тъй като тя живее сама в Пазарджик, за да й
помагаме. Защото тя не може сама да се оправя, не може даже чантата да си
вземе, тъй като нямаше никаква сигурност в стъпването. Там съответно
помагахме й, тя основно седи, лежи. В началото не искаше дори да излиза
навън, беше я страх. Стоеше само вътре. Може би две седмици някъде се
минаха, когато се съгласи с чужда помощ – аз или големият ми син да и
помагахме да излезе навън за около пет минути десет, без да има пресичане,
само прав път. В момента, в който трябва дори някаква малка уличка да
18
пресече, тя се спира и не иска, и просто се връща.
АДВ. Ж.: - Имаше ли някаква промяна в нейното психично състояние,
някаква разлика в поведението и психичното й здраве преди ПТП-то и след?
СВ. ** **: - Да. Психически беше доста разклатена, в интерес на
истината. Не можеше сама да вземе абсолютно никакво решение. Основно
стоеше и си мълчеше – това правеше.
АДВ. Ж.: - А Вие какви действия предприехте, за да се промени този
ход?
СВ. ** **: - Ами тъй като ние я познаваме добре, тя помага вкъщи за
децата ми, аз се усъмних, че не нещо не вървят много на добре нещата, тя не е
толкова мълчалива, точно обратното, разговорлив човек, обича да се движи,
обича да излиза, и решихме да търсим помощ. И това което направихме беше
да търсим психиатър, намерихме добър по препоръки, заведохме я. В ** я
заведохме, д-р **, тя предписа, съответно, тъй като установи, че наистина
има проблеми и че няма да се размине без лекарства, антидепресанти,
успокоителни и ни посъветва да продължим с психолог, и от там нататък
психолог, и може би някакво леко подобрение имаше месец след това, и то
съвсем леко, от сорта на да се съгласи просто да излезе навън. И постепенно
вече нещата започнаха да се случват бавно, бавно, като в интерес на истината
тя и до сега не е кой знае колко същата като преди. В смисъл такъв, че пак е
така внимателна, гледа, трябва винаги да пресече на пешеходна пътека,
оглежда се, и за да пресече трябва да няма абсолютно никаква кола, и чак
тогава. Дори и да е наближаваща. Ако е наближаваща, изчаква, трябва да
мине, и тогава вече пресича. Не е стабилна в крака, не може да носи обувки на
платформа. Въобще доста така са последствията, които за съжаление останаха.
Все още има лека тревожност. Сега, въз основа на преживения стрес, тъй като
не се доказа друга причина, тя лежа отново в болница – ендокринология,
откри се инсулинова резистентност с метаболитен синдром, който не намериха
никаква друга здравословна причина или наследственост, освен от стрес да се
е получило това да се е отключило, тъй като тя започна да качва изведнъж
много килограми, без абсолютно никаква видима причина. Другото, което е,
че тя вече не може да се качва по стълби, само с асансьор. Преди изкачваше
стълби, при това с напазарувани чанти, от първи до седмия етаж, без никакъв
проблем. Това вече не може да се случи, само с асансьора.
19
АДВ. Ж.: - Има ли приятели, с които да общува?
СВ. ** **: - Вече не, преди – да, вече не. Просто тя се затвори, не
искаше да вижда никой, не искаше да разговаря с никой, искаше да е сама, или
с нас съответно, и децата ни. Общо взето, може би най-я крепяха децата, и те я
върнаха, как да кажа, към доколкото е възможен нормален живот, защото това
си остана белег върху всички, за съжаление, и така и ще остане. Защото
стресът не беше само за нея, беше и за нас, тъй като ние сме в друг град, и
докато дойдем да я видим с очите си, не го пожелавам на никой.
АДВ. Ж.: - Аз нямам повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. Ж.: - Нямам искания по доказателствата.
За събиране на допуснатите доказателства, а именно разпит на
допуснатите по делото свидетели – един свидетел при режим на довеждане от
ищцовата страна, свидетелите ц С.ов Ш. и мл. автоконтрольор ** – при режим
на призоваване, както и за събиране на писмени доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 25.02.2025 г. от 11:30 часа, за която
дата и час ищцата е уведомена чрез своя процесуален представител,
ответникът се счита за уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Посоченият от ищцовата страна свидетел – при режим на довеждане.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите ц С.ов Ш. и мл. автоконтрольор **.
На третите неучастващи по делото лица да се изпратят молбите по чл.
192 от ГПК.
ДА СЕ СЪОБЩИ на ответника ЗД „**“ АД за задължението му за
представяне на осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК, на застрахователна полица
№БГ/02/123003675561, както и цялата преписка по щета № **********, която
е образувана във връзка с пострадалото лице.
По искането за назначаване на съдебни експертизи съдът ще се
произнесе в следващо съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:12
часа.
20
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21