№ 5600
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100503964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.01.2023 г. по гр.д. № 61344/2021 г., СРС, ГО, 42 с-в е
признал за установено по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК с
правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД по отношение на
„Б.Ш.К.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, представлявано от С.К.Г., че съществува вземане на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М., за сумата от 397,94 лева
за ползвани и неплатени електросъобщителни услуги и сумата от 552 лева
неустойки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 16.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
41989/2021 г. по описа на СРС, 42 състав. Осъдил е „Б.Ш.К.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******,
представлявано от С.К.Г. да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78,
ал.1 от ГПК на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М.,
1
сумата от 775 лева сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 75 лева сторени
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Б.Ш.К.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С.К.Г.,
чрез пълномощника адвокат В. Т. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“*******, чрез адвокат Т. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че
решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. По отношение на
стойността на далекосъобщителните услуги се сочи, че всички
правоотношения между страните са били безсрочни, както и че ответникът е
имал възможност по всяко време да ги прекрати без предизвестие и без
неустойки. По делото е установено, че ответникът е отправил волеизявление
за желанието си да пренесе част от номерата при друг оператор, както и да
прекрати всички останали номера и услуги, предоставени му от ответника.
Това волеизявление неправилно не е ценено от съда. Не се споделят и
изводите на СРС за наличие на потребление на услугите от страна на
ответника. Видно от представените по делото фактури, за периода след
14.09.2020 г. са начислявани единствено месечни такси, а потреблението е на
стойност 0 лева. Тези фактури са частен свидетелства документ, изхождащ от
ищеца и следва да бъдат ценени за този неизгоден факт, още повече, че от
ССЕ се установява, че те не са заприходени при ответника. Фактурите за
вземането, представени от ищеца, не установяват съществуването му, но
установяват липсата на предоставени и ползвани услуги.
Относно неустойката, в решението липсват мотиви, досежно всяка една
от общо 5-те претендирани и уважени неустойки. В производството не бе
установено по категоричен и безспорен начин, че ответникът е получил
устройствата, чиято стойност се претендира, не се установява и основанието
и размерът на претенцията за неустойка. Твърди се, че подобна неустойка не е
уговаряна, не са настъпили предпоставките за дължимостта й, като решението
е неправилно и в тази част.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и
2
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна А1 България“ ЕАД/ предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******“ № 1, представлявано от членовете на Съвета на
директорите А.Д. и М.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт П.П.
оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК от А1 България“ ЕАД (с
предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК ******* срещу „Б.Ш.К.“ ЕООД,
ЕИК ******* искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за
сумата от 397,94 лв. за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги
и неустойки в общ размер от 552 лв.
Ищецът А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“),
ЕИК ******* твърди, че между страните е сключен договор № ********* от
16.10.2015 г. със системен партиден номер Б0007887 с уговорени мобилни
услуги. На 07.09.2020 г. ответникът е поискал преминаване към друг мобилен
оператор, при което всички включени в пакета услуги са преустановени, с
оглед на което ответникът е следвало да върне ползвано оборудване. Ищецът
твърди, че оборудването не е върнато, поради което е начислил неустойка в
размер на по 100 лева, или общо 300 лева за всеки от приемниците. В
3
исковата молба се сочи, че ответникът не е издължил сумата от 397 94 лева
цена на месечни абонаментни такси и цена на ползвани услуги за периода
14.07.2020 г. до 13.01.2021 г. Освен неустойката за невърнато оборудване е
дължима и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 252 лева.
Ответникът „Б.Ш.К.“ ЕООД, ЕИК *******, в депозирания писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК е оспорил исковете.
От фактическа страна:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „А1 България“ ЕАД претендира
от „Б.Ш.К.“ ЕООД сумата от 949,94 лева, от които 397,94 лева ползвани и
незаплатени електронни съобщителни услуги и 5 лева неустойка. Искането е
уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 41989/2021 г. по
описа на СРС,42 състав.
Представени са приложение № 1 от 04.04.2016 г. към договор №
*********/04.04.2016г., договор № *********, сключени между „Мобилтел“
ЕАД и „Б.Ш.К.“ ЕООД, както и приложение № 1 към договор № *********
от 26.10.2017 г., анекс към договор № ********* и приложение № 2 към
договор № 502274559, приложение към договор № ********* от 21.06.2018 г.,
приложения към договор № 5022/4539 от 01.10.2015 г.
Прието е заявление от „Г.“ООД с искане за смяна на абонат за
телефонни номера, открити на името на „Бългериън шус корпореишън ЕООД.
Представени са общи условия/ОУ/ на „А1 България ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи, общи условия за взаимоотношения между „Мобилтел ЕАД
потребителите на достъп до интернет, общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел“ ЕАД и крайните потребители на фискирана телефонна
услуга.
Представени са фактури, издадени от „А1 България“ ЕАД с получател
„Б.Ш.К.“ ЕООД, видно от които са претендирани суми за такси и за
потребление, съответно в размер на 185,50 лева по фактура от 17.08.2020 г.,
39,50 лева по фактура от 17.09.2020 г., 35,12 лева по фактура от 15.10.2020 г.,
85,72 лева по фактура от 17.11.2020 г., 35,12 лева по фактура от 17.12.2020 г.,
35,12 лева по фактура от 18.01.2021 г.
Установява се от имейл кореспонденция, че на 24.08.2020 г. „Б.Ш.К.“
4
ЕООД заявява намерение да прехвърли телефонни номера на друго
дружество с избор на нови планове и претендира спиране на всички останали
услуги и номера поради изтичане на договорите.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, от която се
установява, че в периода 14.07.2020 г. до 13.10.2020 г. са ползвани услуги-
провеждани разговори и ползване на интернет, процесът на отчитане и
фактуриране не може да бъде манипулиран, за използване на услугите е
необходимо оборудване- рутер, устройство за фиксирана услуга за
преобразуване на сигнал, както и приемници за ТВ, за факс линия са
необходими устройство за преобразуване на сигнала и сим карта. От ССЕ се
установява, че за периода 14.07.2020 г. до 18.01.2021 г. са издадени фактури
на обща стойност 397,94 лева, които не са заплатени от ответника, а
последната заплатена сума е от 19.08.2020 г. по фактура от 17.07.2020 г. При
издаване на фактурите е отчетено количеството потребени услуги и
приложимите цени за тези услуги, издадени са пет броя сметки за
начисляване на неустойки. В счетоводството на ответника фактурите не са
осчетоводени.
От правна страна:
Настоящата инстанция приема, че сключването на рамков договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № *********/16.10.2015г. със
системен партиден номер Б0007887 обуславя извод за наличие на
облигационно правоотношение между страните. Договорът за предоставяне
на далекосъобщителни услуги е двустранен и поражда задължение за
доставчика на далекосъобщителни услуги да осигури достъп до мрежата и да
обезпечи технически възможността за ползване на услугата, а клиентът е
задължен да заплаща уговорените абонаментни такси и цената на ползваните
услуги. Безспорно е, а и от представените писмени доказателства се
установява, че страните са сключен писмени договори относно предоставяне
на различни далекосъобщителни услуги.
Спорът е дали към процесния период договорното правоотношение
съществува и дали са потребени услуги, чието заплащане ответникът дължи.
Видно е, че страните са сключвали договори за определен срок/24 месеца/,
т.е. договорите са били срочни, като в тях е възприето, че ако в едномесечен
срок преди крайния срок, респективно в рамките на последния период за
5
фактуриране страната клиент не поиска прекратяване на договора или не
поиска сключването на нов договор за конкретен уговорен между страните
срок, договорното правоотношение се трансформира в безсрочно.
Настоящата инстанция също приема за недоказано твърденето на ответника,
за което представя имейл кореспонденция, че към процесния период
договорът е бил прекратен. Прекратяването на договора е обусловено от
изрично писмено предизвестие, съдържащо изявление за прекратяване,
отправено преди изтичането на срока на договора, защото в противен случай
при липса на изявление договорът се трансформира в безсрочен. В настоящия
случай ответникът не е доказал, че към датата на имейл кореспонденцията
24.08.2020 г. е спазено изискването предизвестието да е поне едномесечно
преди крайния срок на договора. В изявлението си ответникът отправя искане
за спиране на услугите поради изтичане на договорите, което искане по
начина, по който е формулирано “моля всички останали номера и услуги да
бъдат спряни поради изтичане на договорите“ не съответства на договорните
клаузи, постигнати между страните, а именно да бъде отправено изрично
изявление за прекратяване в писмена форма. Както бе посочено, изтичането
на срока не води до настъпване прекратяването на договора, като при липса
на други изявления-за сключване на нов срочен договор или за прекратяване
на договора, договорът се превръща в безсрочен. От друга страна, за да
приеме, че договорът не е прекратен към процесния период, а договорното
правоотношение е съществувало, настоящата инстанция също отчита, че
ответното дружество е ползвало далекосъобщителни услуги към периодите,
за които се отнасят фактурите, чието заплащане ищецът претендира. Според
СТЕ далекосъобщителни услуги-разговори и достъп до интернет са ползвани,
а според ССЕ фактурираната цена съответства на действително потребените
услуги и на абонаментните такси. След като ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, той дължи заплащането им. Исковата претенция
за сумата от 397,94 лева, за която не са ангажирани доказателства да е
заплатена и която съответства на сбора от дължимите такси и ползвани
услуги по тарифния план, уговорен между страните, се явява основателна.
Относно претенцията за неустойка в размер на 552 лв., въззивната
инстанция намира същата за основателна. Както е посочил и районният съд,
неустойката представлява договорен способ, съгласно който страните към
възникване на договорното правоотношение уреждат начин, по който една от
6
страните ще бъде обезвредена в случай на неизпълнение на договорно
задължение от другата страна. Когато в полза на някоя от страните по
договора е уговорена неустойка, тази страна не е длъжна да доказва
претърпените от нея вреди, а може да претендира заплащане на уговорената
неустойка. Относно начинът на формиране на неустойката, то е видно от
заключението на приетата ССЕ, че начислените 5 броя сметки на обща
стойност 552 лв., са начислени по 100 лв. за Модем D3 Wifi, за Цифров
премник, за СА modul R99157 и 250 лв. Воx/fax устройство. Според ССЕ, тези
неустойки са изчислени правилно, в съответствие с чл.4.3.4 от Допълнение от
21.08.2018 г. към Приложение № 1 към Договора и при спазване „Цени на
услуги за абонати по договор, по чл.231 а, ал.1, т.3, б „б“ от Закона за
електронните съобщения. Според чл.231а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в
сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Предприятията,
предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги или услуги
за достъп до интернет, публикуват на страницата си в интернет, на видно
място в търговските си обекти, както и при необходимост по друг подходящ
начин актуална информация за 3. описание на предлаганите услуги:, б. „б“
тарифи за предлаганите услуги, включително информация за обема на
включените съобщителни услуги (мегабайти, минути, съобщения и други) в
конкретните тарифни планове и приложимите тарифи за допълнителни
съобщителни единици, телефонни номера или услуги, които подлежат на
определени ценови условия, такси за достъп и поддръжка, всички видове
потребителски такси, специалните и целевите тарифни планове и всички
допълнителни такси, както и разходите във връзка с крайното устройство;
Такава тарифа е приложена по делото. Ответникът твърди, че в
производството не е установено по категоричен начин, че той е получил
устройствата, чиято стойност се претендира, но това твърдение се явява
неоснователно. От СТЕ се установява, че за ползване на
далекосъобщителните услуги е необходимо ползване на оборудване.
Съгласно чл.4.3.4 от Допълнение от 21.08.2018 г. към Приложение № 1 към
Договора при прекратяване на Договора за дадена Услуга, ползвана чрез
номерата по т.3 по-горе или в останалите случаи, определени в ОУ, което и да
е оборудване, предоставено за ползване от Оператора на Абоната, бъде
върнато от Абоната в неизпрано състояние или не бъде върнато, Операторът
има право да получи от Абоната неустойка или обезщетение в размер
7
съгласно действащия ценоразпис на Оператора. В настоящия казус,
ответникът не е доказвал оборудването да е било предадено на ищеца,поради
което искът за сумата от 550 лева се явява основателен. Относно сумата от 2
лева за обработване на просрочени задължения, искът е основателен, тъй като
е предвидена дължимост на такава парична сума според ОУ на дружеството
доставчик, а и стойността на същата съответства на разходите, които
дружеството би сторило във връзка с наличието на просрочени задължения.
Изводът е, че претендирана сума от 552 лв. се явява изцяло основателна, тъй
като съответства на уговорената като дължима парична сума при
невъзстановяване на оборудването.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да за плати на въззиваемото дружество направените за настоящата инстанция
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2023 г. по гр.д. № 61344/21 г. на
СРС, ГО, 42 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Б.Ш.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала С.К.Г., чрез пълномощника адвокат В. Т.
от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* да заплати на А1
България“ ЕАД/ предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ № 1,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт П.П. юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9