№ 1537
гр. София, 02.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 НПК, образувано по жалба на
защитника на обвиняемия В. ЦВ. Т. срещу определението на СРС, НО, 103-ти състав
по н.ч.д № 17067/20 г., с което е отменено постановлението на СРП от 23.10.2020 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 1929/14г. по описа на 1 РУ-СДВР,
пр. пр. 26795/14 г. на СРП, водено срещу обвиняемия В. ЦВ. Т. за престъпление по
чл.131, ал.1, т. 12 вр. с чл. 130, ал.1 НК.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение на СРС е
незаконосъобразно. На първо място, се твърди, че е изтекла предвидената в НК давност
за деянието, извършено на 16.06.2014 г. Изтъква се, че не са взети предвид направените
от жалбоподателя възражения във връзка с балистичната експертиза, както и за това, че
сачмата, приложена в материалите по делото, не е същата, която е извадена от главата
на пострадалия. На второ място, се прави възражение относно реалната възможност да
бъде възпроизведен изстрел от въздушна пушка, който да улучи седящ пътник в
движещ се микробус през отвор от около 5 см. Направено е и възражение относно
възможността от рикошет. Твърди се, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем
само въз основа на това, че има регистрирана въздушна пушка, въпреки че липсват
доказателства, които да свързват неговото поведение с причиняването на лека телесна
повреда чрез изстрел с пневматично оръжие. Поддържа се, че съдът не е отчел
степента на деформираност на проектила и погрешно е кредитирал допълнителната
съдебно-балистична експертиза. Твърди се, че е неправилен доводът на
първостепенния съд за това, че добрата видимост от кооперацията на ул. ****
позволява на разстояние от 10 метра да се направи поразяващ изстрел с въздушна
пушка и да се улучи цел през петсантиметров отвор на движещ се микробус. Изтъква
се, че освен добра видимост следва стрелецът да притежава и умения, които да му
позволят да направи подобен изстрел. Твърди се, че е необходимо, за да се докаже
авторството, някой да е видял обвиняемият да стреля. Прави се искане определението,
с което е отменено постановлението на СРП от 23.10. 2020 г. за прекратяване на
наказателно производство, да бъде отменено.
Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и
съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок и от процесуално легитимирано да
1
сезира съда по чл. 243, ал. 7 НПК.
Досъдебно производство № 1929/2014г. по описа на 1 РУ СДВР, пр. пр. №
26795/201г. по описа на СРП е започнало на 16.06.2014г. за извършено престъпление
по чл.131, ал.1, т. 9 и т.12 НК – за това, че на 16.06.2014г., в град София, на ул. “***„
пред № 9А, била причинена на Р.Б.Г. телесна повреда по начин опасен за живота на
мнозина чрез стрелба с въздушна пушка на оживена улица, както и че деянието е
извършено по хулигански подбуди – извършено на публично място, без ясно причина,
като е нарушен общественият ред и е изразено явното неуважение на извършителя към
обществото.
С постановления от 17.06.2015 г. и от 15.04.2016 г. В. ЦВ. Т. е привлечен в
качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр. с
чл.130, ал.1 НК за това, че на 16.06.2014 г. около 18,30 ч. в град София на ул. ****, ет.3
от балкон на апартамент № 3 чрез произвеждане на изстрел със стандартна
пневматична пушка, калибър 5,5 мм, без марка, модел и сериен номер, причинил лека
телесна повреда на Р.Б.Г., пътуващ на дясната седалка в товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ с ДК № ****, изразяваща се в сляпо огнестрелно
нараняване с входна рана в областта на дясната тилна част на главата, представляващо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е причинено по
хулигански подбуди, като описаните действия са извършени на публично място,
нарушавайки грубо обществения ред и показвайки явно неуважение към обществото.
Наказателното производство е било прекратявано неколкократно от прокурор
при СРП.
За първи път наказателното производство е прекратено с постановление на
19.10.2016 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Постановлението е било отменено с определение на СРС, НО 4 състав по н.ч.д. №
3653/2018 г. , което е потвърдено и от въззивния съд с определение от 21.05.2016 г. по
в.н.ч.д. № 1723 по описа за 2019 г.
С постановление на прокурор от СРП на 8.07.2019г. отново е прекратено
наказателното производство и по жалба на пострадалия то е отменено от СРС с
определение по н.ч.д. № 12369/2019 г. от 4.08.2019 г. на СРС, НО 20 състав. Това
определение е потвърдено с определение от 11.12.2019 г. на СГС по в.н.ч.д. №
4923/2019 г.
За последен път наказателното производство е било прекратено с
постановлението, разглеждано от районния съд, на 23.10.2020 г. отново на основание
чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т. 1 НПК.
В постановлението е приета фактическа обстановка в следния смисъл.
На 16.06.2014 г. около 18,30 ч. св. А.К. и св. Р.Г. се движели в управлявания от
св. К. товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № **** по ул.
„***“ в посока бул. „Цариградско шосе“. Товарният автомобил се движел бавно по
улицата, като прозорецът от страната на пасажера Р.Г., бил свален с около 5 см.
Преминавайки пред № 9 А на ул. „***“ Р.Г. чул изсвистяване, след което усетил, че
дясното му ухо „писнало“ силно като след удар. Хващайки се за дясната част на
главата си, свидетелят разбрал, че оттам тече кръв. След това Г. залегнал към своя
колега К., който паркирал управлявания от него автомобил на ул. „***“ пред № 5 и
сигнализирал органите на реда за случилото се.
В постановлението, след като са изброени извършените процесуални действия
и събраните доказателства, е прието, че не може да се установи несъмнено, че именно
обв. В. ЦВ. Т. е лицето, произвело изстрела, в резултат на който е нанесена лека
телесна повреда на пострадалия Р.Г.. Изтъква се, че фактът, че обвиняемият притежава
оръжие с калибър такъв, какъвто е този на сачмата, извадена от главата на Р.Г., е
недостатъчен за обосноваване на извода, че именно той е извършителят. Прокурорът
не кредитира заключението на съдебно-балистична експертиза в частта, че извадената
2
от главата на пострадалия сачма е изстреляна именно от притежаваната от В.Т.
въздушна пушка. Приема, че в тази си част заключението на съдебната експертиза не е
достатъчно научно обосновано и се основава най-вече на „напасване“ с предоставения
за изследване материал. Прокурорът не кредитира и показанията на св. А.Г.Б.-Т.а, като
изтъква, че тя живее на ул.**** в гр. София и няма задължение да дава достоверни
показания за факти, които биха уличили нея или нейни близки в извършване на
престъпление. Поради това в заключение СРП е приела, че обвинителната теза не е
напълно доказана и не може да бъде основание за реализиране на наказателната
отговорност на В. ЦВ. Т. за престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр. с чл.130, ал.1 НК.
С определението, предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че
постановлението за прекратяване на наказателното постановление следва да бъде
отменено като необосновано и незаконосъобразно.
За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС,
въззивният съд на първо място обсъди съдържанието на атакуваното пред него
постановление от 23.10.2020 г. за прекратяване на наказателното производство и прие,
че то действително страда от посочените от първоинстанционния съд недостатъци.
Съгласно чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК съдът има компетентност да отмени
постановлението за прекратяването на наказателното производство и да върне делото
на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. След като
съдът има такова правомощие, това означава, че според цялостната концепция на НПК
изпълнението на задължителните указания на съда не представлява нарушение на
основния принцип на наказателния процес по чл. 14, ал. 1 НПК прокурорът да вземе
решенията от неговата компетентност по вътрешно убеждение. Правомощието на съда
по съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство в
досъдебната фаза не влиза в противоречие и с изискванията на чл. 18 НПК съдът,
прокурорът и разследващите органи да основават решенията си върху доказателствени
материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този
кодекс. НПК като всеки нормативен акт е изграден върху принципа на юридическата
ефективност. Иначе казано, всички правомощия на органите на наказателния процес
следват нормативна логика, която ги поставя в такава обусловеност и
взаимозависимост, която позволява да се постигне заявената в чл. 1 НПК цел, като
същевременно се зачитат основните човешки права. Поради това, ако в НПК е
предвидено, че орган на наказателния процес дава на друг орган на наказателния
процес задължителни указания по приложение на правото, то адресатът на указанията
не разполага с правно основание да откаже да ги изпълни, ако указанията изхождат от
законоустановена компетентност, чийто обхват винаги следва да бъде разбиран в
съответствие с основните начала на наказателния процес.
В светлината на изтъкнатите принципни съображения правомощията на
съда в тази форма на съдебен контрол в досъдебното производството се изразяват в
извършване на проверка дали изводите на прокурора почиват на логически правилно
конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато
изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва
да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което
позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си
убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Същевременно обаче съдът
не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на
доказателствата и за вземането на решението на кого да повдигне обвинение
(конституционните правомощие по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Както и при
вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния
контрол в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането
на закона – процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават
указания за определен конкретен резултат при решаване на делото. Не съществува
спор нито в правната доктрина, нито в съдебната практика, че резултатите от новото
3
разглеждане на делото не са предрешени, а самото производство не е сведено само до
формално възпроизвеждане на становището и вътрешното убеждение на контролната
инстанция. В този смисъл отмяната на постановлението за прекратяване на
наказателното производство е допустима само когато е възможно да се извърши
каквото и да е процесуално действие, което да доведе до вероятност от друг правен
резултат. Затова съдът не може да дава обвързващи указания и не предопределя
резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по същество и
съдържанието на съдебния акт. Прокурорът, на когото е върнато делото за
продължаване на разследването, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, т.е.
самостоятелно по свое вътрешно убеждение, което обаче не представлява субективно
усмотрение, а следва да се основава съгласно чл. 14 НПК на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона.
В процесния случай прокурорът е приел, че не следва да се кредитира
заключението на допълнителната балистична експертиза, като обаче не е изложил
съображенията, по които е стигнал до този извод. Лаконичното декларативно
отбелязване, че заключението не е научно обосновано, не е достатъчно, за да се
приеме, че представлява извод, основан на обективно и пълно изследване на
обстоятелствата, които са били предмет на експертното изследване. В
постановлението е посочено, че заключението се „напасвало“ към доказателствения
материал, без да е изяснено изобщо какво означава „напасване“ и в какво се изразява
неговата укоримост. Ако заключението кореспондира на обективни факти, изяснени по
делото, това не е недостатък, а индикатор за правилно дефиниран предмет на
изследване и за законосъобразно изпълнение на поставената задача – да се даде
отговор за научното значение на установените по делото обстоятелства и за научните
възможности за протичане на определени действия и процеси съобразно физичните
закономерности. Неяснотата на мотивите на прокурора да не кредитира заключението
на допълнителната експертиза, че предоставената за изследване сачма е възможно да
бъде изстреляна от притежаваната от обвиняемия въздушна пушка, представлява
процесуално нарушение и е в компенетността на съда да го констатира и да даде
указания да бъде отстранено.
На следващо място в постановлението е допуснато процесуално нарушение и
при изначалното дискредитиране на доказателствената стойност на показанията на св.
А.Б.-Т.а, която посочва, че съпругът е бил в дома им по време на извършване на
деянието. Прокурорът приема, че не следва да даде вяра на показанията на
свидетелката с аргумента, че тя няма задължение да дава показания, които биха
изобличили нея или нейни близки в извършване на престъпление. Този подход обаче е
незаконосъобразен, защото изхожда от неправилно предпоставена аксиоматична
непълноценност на свидетелски показания. Подобно разбиране за доказателствената
природа на показанията дори на свидетели, които въз основа на доказателствата могат
да се считат заинтересовани от изхода на процеса, не намира опора в НПК, напротив –
противоречи на основния принцип на чл. 14, ал. 2 НПК никои доказателствата и
средствата за тяхното установяване да не могат да имат предварително определена
сила, т.е. нито да могат бъдат априори приоретизирани, нито противното – да бъдат
дисквалифицирани изначално. Органът по ръководство и решаване на съответната
фаза на наказателния процес може да не даде вяра на показанията само след като
извърши внимателна проверка съгласно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК и установи
тяхната недостоверност. Недоверието в човешката способност да се възпроизведат
фактите вярно очевидно не кореспондира на уредбата на доказателствата,
доказателствените средства и способите за събиране и проверка на доказателствата по
НПК. Поради това прокурорът не е разполагал с процесуална възможност да абдикира
от задължението си след анализ на събраните доказателства и/или евентуално след
събиране на нови контролни доказателства за достоверност на показанията
категорично да заяви на кои дава вяра и на кои не, съответно да уточни как показанията
на св. Т.а се отнасят към резултатите от следствения експеримент. На следващо място,
4
правилно районният съд е забелязал, че в постановлението всъщност не е анализиран
внимателно този резултат – за посоката на изстрела отгоре надолу, включително чрез
съпоставката му с всички относими доказателства.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че крайният
правен извод на първостепенния съд за отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производство е правилен, тъй като при постановяването на
прокурорския акт по съществото на делото са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като събраните доказателства не са били предмет на обективно,
всестранно и пълно изследване в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, чл. 14,
ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Едва след такъв анализ може да се даде и надежден
отговор на въпроса дали са изчерпани всички възможности, произтичащи от
доказателствения материал, за събиране на нови относими доказателства, включително
такива с контролно значение. След връщане на делото за прокурора възниква
задължението да отстрани посочените в настоящото определение пороци при
формиране на вътрешното си убеждение. Както вече беше уточнено, указанията на
съда не следва да бъдат разбирани от СРП като предписание на кои доказателствени
материали, включително гласни доказателства, следва да даде вяра и кои да бъдат
дискредитирани, още по-малко за това дали следва да се приеме, че обвиняемият е
извършил престъпление и коя е неговата правна квалификация.
За изчерпателност на настоящото разглеждане следва да бъде отбелязано, че
въззивният съд приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че е
изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. За престъплението, предмет
на обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, абсолютната давност по чл.
81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК възлиза на седем години и половина и не е изтекла.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийският
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 103 състав по н.ч.д. № 17067/20 г., с което
е отменено постановлението на СРП от 23.10.2020 г. за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство № 1929/14 г. по описа на 1 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 26795/14 г. на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал. 1, т. 12 вр. чл.130, ал.1
НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5