№ 321
гр. Пазарджик, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103968 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 26, ал. 2, пр. 4 и ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Ищецът С. П. П. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на
16.03.2022 г. е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен
заем № 4428957 за сумата от 200 лв., който е следвало да бъде обезпечен
съгласно чл. 4 от договора с гарант – две физически лица поръчители,
отговарящи на конкретни посочени в договора условия, или банкова гаранция
в полза на институцията, отпуснала кредита. На същата дата между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД бил сключен и договор за предоставяне на
гаранция № 4428957, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се
задължавал да изплати задълженията на кредитополучателя, а той от своя
страна следвало да заплати възнаграждение, платимо разсрочено заедно с
погасителните вноски по договора за паричен заем. Твърди, че договорът за
паричен заем е нищожен поради противоречие със закона, тъй като поставя
непосилно за кредитополучателя изискване за предоставяне на обезпечение и
така на практика го задължава да сключи договор за поръчителство с
„Файненшъл България“ ЕООД, което било свързано лице с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Освен това дължимото възнаграждение по договора за
поръчителство, въпреки, че било известно на кредитора към датата на
сключване на договора за паричен заем, не било включено в размера на ГПР,
с което се заобикаляли разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и договорът за паричен заем бил нищожен. Поради акцесорния характер
на договора за предоставяне на поръчителство, нищожността на договора за
1
паричен заем водела до нищожност и на договора за предоставяне на
поръчителство. Последният бил нищожен и поради начална липса на
основание, тъй като на практика не предоставял услуга на потребителя,
защото било уговорено, че ако поръчителят погаси задължението на
кредитополучателя има право на регресен иск против него, т.е. срещу
възнаграждението, което кредитополучателят заплаща на поръчителя, на
практика не получава никаква услуга. Също така твърди нищожност на
договора за поръчителство и поради накърняване на добрите нрави – тъй като
кредитополучателят и поръчителя са свързани лица и поради високия размер
на възнаграждението, дължимо на поръчителя. По изложените съображения
моли да бъде прогласена нищожността на договора за предоставяне на
поръчителство. Претендира заплащане на разноските по делото, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищеца на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Файненшъл България“
ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт К. намира исковата молба за
недопустима, тъй като установителният иск за нищожност е съединен с
осъдителен иск за връщане на даденото, поради което ищецът няма правен
интерес от предявяване на установителен иск. Прави искане за
присъединяване към настоящото дело на гр.д. № 3969/2022 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, тъй като страните по тях са идентични, а предметът
на двете дела – правоотношения, които са тъждествени. По същество оспорва
иска за нищожност на договора за поръчителство като неоснователен.
Твърди, че основният му предмет на дейност е предоставяне на гаранционни
сделки по занятие и в това си качество следва да получава възнаграждение за
дейността си, а заемателят има интерес да обезпечи изпълнението на
задълженията си по договора за заем. По този начин обосновава наличието на
правно основание за сключване на договора за поръчителство. Оспорва
твърдението договорът за поръчителство да накърнява добрите нрави с оглед
съществуващия принцип на свободно договаряне, даващ възможност на
страните сами да определят съдържанието на създаденото от тях
правоотношение. Не счита, че престациите по договора за поръчителство са
нееквивалентни, тъй като дружеството-поръчител е поело задължение да
отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя при
това в по-голям размер от размера на дълга, а длъжникът е получил
сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към заемодателя,
последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи, че
поръчителството не е било изискване за сключване на договора за заем, тъй
като на потребителя е била предоставена възможност да обезпечи
задължението и по друг начин. Твърди, че дружеството-поръчител е
сключило договора за поръчителство единствено поради възлагане от страна
на заемателя и то при условие, че получава възнаграждение за това.
Поддържа, че договорът за поръчителство има относително самостоятелен
характер, тъй като може да се уговори при по-леки условия. С оглед на това
2
счита, че дори договорът за заем да бъде обявен за нищожен,
възнаграждението по договора за поръчителство се дължи в пълен размер,
тъй като промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и
длъжника са непротивопоставими на поръчителя понеже отговорността му е
функция на отговорността на длъжника, каквато е била към момента на
сключване на договора за поръчителство. Оспорва твърдението договорът за
поръчителство да противоречи на чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 от ЗПК, като
сочи, че тези разпоредби се отнасят единствено за договорите за
потребителски кредитът, какъвто договорът за поръчителство не е. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Третото лице помагач на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД не взема
становище по делото.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства – договор за паричен заем и договор за
предоставяне на гаранция, че на 15.03.2022 г. между заемодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и заемателя С. П. П. е сключен договор за паричен заем №
4428957, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя потребителски заем в размер на 200 лв., а заемателят се е задължил
да върне заемната сума на заемодателя в срок от 6 месеца на 6 погасителни
вноски, всяка от които в размер на 36.82 лв., дължими на посочени в договора
падежни дати, при фиксиран ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 41.43
%. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем заемателят се е задължил в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители,
които да отговарят на конкретно описани в договора условия; банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В изпълнение на чл. 4 от договора за паричен заем на 15.03.2022 г.
между гарантът „Файненшъл България” ЕООД и потребителя С. П. П. е
сключен договор за предоставяне на гаранция № 4428957, с който
потребителят е възложил на гаранта, а гарантът се е задължил да издаде
гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението по договора за паричен заем за сума, покриваща задължението
за връщане на заемната сума в размер на 200 лв., задължение за плащане на
възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в
случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за
3
предоставяне на гаранция за поемане на задължението потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 103.08 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 17.18 лв., дължими на посочените в
договора дати.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове за
нищожност на договор за поръчителство поради липса на основание – чл. 26,
ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД и поради нищожност на договора за паричен заем, който обезпечава.
Основателността на исковете предполага наличие на сочените от ищеца
основания за нищожност на договора за поръчителство, чието установяване
при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване валидното сключване на договора за поръчителство.
Договорът за паричен заем, сключен между ищеца и третото лице
помагач, има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Затова неговата действителност следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на
договора със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на
наведените от ищеца основания.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност
на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата
сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
4
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР – 41.43
%, но от същия не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво
е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите го
компоненти, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в
приложение № 1 към закона. Така например според съдържанието на
договора единственият разход за потребителя е заплащането на
възнаградителна лихва от 35 % на годишна база, но от стойностното
измерение на тези две величини е очевидно, че кредиторът е имал предвид и
други разходи по кредита, които обаче остават неизвестни за потребителя.
Следователно в договора липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира
конкретният размер на разходите по кредита.
Също така в договора за паричен заем е посочена обща дължима сума в
размер на 220.92 лв., но в същата не е включено допълнителното плащане от
103.08 лв., представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция, който обезпечава договора за заем. С
това допълнително плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с
договора за паричен заем, тъй като представляват условие за сключване на
самия договор, и които са били предварително известни на заемодателя с
оглед обстоятелството, че заемодателят и дружеството-гарант са свързани
лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, доколкото според данните в
ТРРЮЛНЦ заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен
собственик на капитала на дружество-гарант „Файненшъл България“ ЕООД.
След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция да бъде включена в размера на ГПР. Посочването в договора на
стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните
такива, а са по-ниски от тях, подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната
икономическа тежест на договора. В случая към посочения ГПР в размер на
41.43 % следва да се прибави и процентното съотношение на дължимото
възнаграждение по договора за гаранция спрямо заемната сума, а именно
51.54 %. По този начин реалният размер на ГПР възлиза на 92.97 %, което
надхвърля няколко пъти максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Това противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на
договора за предоставяне на гаранция. Този договор има акцесорен характер
спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по
договора за заем и не може да съществува самостоятелно и отделно от него.
Съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за
5
действително задължение. В случая липсват валидни задължения, които да
бъдат обезпечени, следователно договорът за гаранция е нищожен.
Този договор също така е сключен при липса на основание по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД. Основанието е типичната и непосредствената
правна цел, която се преследва със сключване на правната сделка. Договорът
за поръчителство съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е договор, по силата на който
едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора
за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува
защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това
сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, а това прави договора за предоставяне на гаранция нищожен
съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
Сключването на договора за предоставяне на гаранция освен това
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Добрите
нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.
За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По начало договорът за поръчителство е
безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено възнаграждение в полза на
поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от кредитора, който е
страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на
длъжника да плати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в
интерес на поръчителя и в ущърб на длъжника. То увеличава неимоверно
задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
заемното правоотношение, и прави насрещните престации явно
нееквивалентни, тъй като срещу задължението за заплащане на
възнаграждение потребителят не получава никаква насрещна престация. В
тази връзка е достатъчно да се посочи, че по делото няма доказателства
гарантът да е изпълнил поетото от него задължение да издаде гаранция за
плащане в полза на заемодателя с наредител – заемателят.
По изложените съображения съдът намира за основателни наведените
от ищеца доводи за нищожност на договора за паричен заем и на договора за
предоставяне на гаранция, с оглед на което следва да бъде постановено
решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, като бъде
прогласена нищожността на договора за предоставяне на гаранция.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
Внесената държавна такса в размер над 50 лв. е недължимо платена и с
6
Разпореждане № 823 от 01.02.2023 г. съдът е разпоредил да бъде върната на
ищеца.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на гаранция
№ 4428957, сключен на 15.03.2022 г. между „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“,
********* и С. П. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*********,
поради липса на основание – чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД , противоречие с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и нищожност на договора за
паричен заем, който обезпечава.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин 7“, ********* да заплати на С. П. П., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „********* сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, ********* да заплати на адвокат Д.
М. М. от Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес: гр. София, *******
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Решението е постановено при участието на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ******* в качеството
на трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7