РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 604
гр.
Пловдив 23
март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,XIV състав в публично
съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 3614 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Жалбоподателят „ПИ ПАК ПРИНТ“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********,
с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 21А, с
управител П.П.П, оспорва ревизионен акт
/РА/ № Р-16001618006347-091-001 от 14.08.2019 г., издаден от Г.П.Й. – началник
сектор в ТД на НАП – Пловдив, в качеството и на орган възложил ревизията, и Ц.С.Д.–
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 629/01.11.2019 г. на директор дирекция “ОДОП”
– Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени
допълнителни публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер
общо на 137 010.94 лв. и лихви в размер на 17 541.14 лв.
Оспорващият счита, че РА е незаконосъобразен, като се
претендира, че същият е постановен при констатации и изводи, направени в нарушение
на ДОПК, АПК, ЗДДС, ППЗДДС, ЗСч, ТЗ, ЗЗД и не се основава на действителните
факти от значение за случая, съобразно изискванията на чл.3 ал.2 от ДОПК, като
органите по приходите не са изяснили служебно, съгласно нормите на чл.5 от ДОПК, фактите и обстоятелствата от значение за установяване на видове
задължения и по периоди. Твърди, че РА е изграден въз основа на предположения,
като не са анализирани в достатъчна степен големият брой доказателства и данни
за доставките. Счита също така, че изложеното в РД и РА като констатации и
изводи, ревизиращият екип не е изпълнил задълженията си за обективно – чл.3 от ДОПК, служебно – чл.5 от ДОПК и добросъвестно – чл.6 от с. к., установяване на
фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията
на дружеството, като задължено лице към бюджета. Като доводи в тази насока се
посочват редица решение на СЕС и на ВАС, които жалбоподателят счита, че би
следвало органите по приходите да са взели предвид при постановяване на
административния акт, като излага подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна
на акта и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния
представител на жалбоподателя адв. С. Б., с която се
иска от съда, при разрешаване на спора да има предвид изслушаните
съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи, както и допълнително
представените документи, по които е работила СТЕ и всички други допълнително
представени документи и информация. Подробни доводи се излагат в представената
по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция ОДОП –
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юриск.
Р., счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й по
съображения, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, XIV състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от директора
на Д "ОДОП" – Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионно производство е сложено със заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-160016186006347-020-01/19.10.2018 г.,
издадена от Г.П.Й., началник при ТД на НАП – Пловдив, с обхват: данък върху
добавената стойност за периода 01.02.2018 г. – 30.06.2018 г., като е определен
краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е редовно направено на 29.10.2018 г. по
електронен път. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618006347-020-002/28.01.2019
г., срокът на ревизионното производство е продължен до 29.03.2019 г. Със заповед
№ Р-16001618006347-023-001/20.03.2019 г., на основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК
ревизионното производство е спряно до 20.11.2019 г., а със заповед № Р-16001618006347-143-001/24.06.2019
г. производството е възобновено, считано от 24.06.2019 г., като е определен
срок за приключване – 03.07.2019 г.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е издаден ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001618006347-092-001/17.07.2019 г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК срещу така
изготвения РД е депозирано възражение вх. № 70-00-9427/31.07.2019 г.
В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК компетентният орган по
приходите е издал обжалвания в настоящото производство ревизионен акт №
16001618006347-091-001/14.08.2019 г.
Видно от представената по делото упълномощителна
заповед № РД-09-1802/28.09.2018 г., ведно с Приложения № 1 към нея, издадена от
териториалния директор на НАП – Пловдив, и Заповед № 21-1713/07.07.2017 г. за преназначаване, издадена от изпълнителния
директор на НАП – София, на органа по приходите, издал заповедите за възлагане,
са делегирани правомощия по чл.112 ал.1 от ДОПК.
По делото е представен и оптичен носител – СД,
съдържащ актовете, както и сертификати за електронен подпис на лицата,
извършили ревизията и подписали съответните документи.
На
първо място, следва да се посочи, че по делото не съществува спор относно
издаването на РА от надлежно овластени за това органи
по приходите и при спазени административно производствени правила, което се
установява и след служебната проверка от състава на съда, като предвид липсата
на спор между страните относно тези обстоятелства, не се налага излагането на
подробни съображения.
Спорът се концентрира върху правилното приложение на
материалния закон.
От фактическа страна настоящата инстанция приема за
установено следното.
Извършената ревизия относно
правилното прилагане на ЗДДС обхваща периода 01.02.2018 г. – 30.06.2018 г.
„Пи Пак Принт“ ООД
е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП – Пловдив с ИКК по булстат ********* на 27.09.2013 г. Основната дейност на
дружеството е дълбок и флексопечат върху опаковки.
Деклариран КИД 2008 код:1812 – Печатане на други издания и печатни продукти.
Деклариран НКИД 2003 код: 2125 – Производство на други изделия от хартия и картон.
Деклариран предмет на дейност: - производство на етикети и опаковки от хартия, полиетилен и всякакви други материали. Дейността се
упражнява в обект - фабрика за опаковки в гр. Първомай, за което е сключен
договор за лизинг на имот (производствена сграда), намиращ се в гр. Първомай,
ул. „Александър Стамболийски“ № 21а. Дружеството е регистрирано по ЗДДС,
считано от 09.12.2013 г. На дружеството е извършена предходна ревизия с обхват
данък върху добавената стойност за периода 01.07.2016 г. – 31.01.2018 г. и
корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. Издаден е РА № Р-16001618001792-091-001/22.04.2019 г.
През ревизирания период „Пи ПАК Принт“ ООД е декларирало извършени доставки на стоки
/хартия, бобини, опаковъчна хартия, бяла хартия, хартиени ролки/ от територията
на страната до територията на друга държава-членка /Република Хърватия и
Словакия/, които по смисъла на чл.7 от ЗДДС са вътреобщностни
доставки /ВОД/.
През периода м.02.2018 г. –
м.06.2018 г. са издадени 8 бр.- фактури с получател по вътреобщностни
доставки „*CONSULTING J. D. O. O.„ с
валиден VIN номер HR30489761410. Предмет
на доставка са стоки – хартия, бобини, опаковъчна хартия, бяла хартия, хартиени
ролки, на стойност 625 579.35 лв. (319 853.64 EUR).
През периода м.02.2018 г. са
издадени 3 бр. фактури с получател по вътреобщностни
доставки “EU SALES S. R. O.“ с валиден VIN номер
SK*********. Предмет на доставка са стоки – хартия, на
стойност 59 475.33 лв. (30 409.25 EUR).
По фактурите, издадени към „*CONSULTING J. D. O. O.„ с VIN номер HR30489761410 и “EU SALES S. R. O.“
с VIN номер SK*********, „Пи Пак Принт“ ООД не е начислило ДДС на основание чл.53 ал.1 от ЗДДС, тъй като е приело процесните доставки като
такива, попадащи в обхвата на чл.7 от ЗДДС, поради което за същите е приложена
нулева ставка на данъка.
В хода на ревизията органите по
приходите установяват, че дружеството не притежава необходимите документи за
доказване на извършените ВОД към двамата контрагенти, тъй като в случая не са
изпълнени условията на чл.45 от ППЗДДС за наличие на обстоятелства за ВОД. До
горните изводи органите по приходите са достигнали след установяване на
следните факти и обстоятелства:
Относно декларирани ВОД към „*CONSULTING J. D. O. O.„ с VIN
номер HR30489761410
в хода на ревизионното производство на „Пи Пак Принт“
ООД е изпратена молба за обмен на информация до данъчната/приходна
администрация на Република Хърватия. На 19.09.2019 г. е получен отговор от
данъчната администрация на Хърватия с референтен номер VAT_BG_029841_HR_910011902138_20190618_AF_RI_ R.xml,
към който е приложен файл с документи, включващи фактури, издадени от „Пи Пак Принт“ ООД: - фактура № **********/14.02.2018 г., invoice
№ **********/14.02.2018 г. и CMR; фактура №
**********/20.03.2018 г., invoice №
**********/20.03.2018 г. и CMR; фактура №
**********/26.03.2018 г., invoice №
**********/26.03.2018 г. и CMR; invoice
№ **********/27.04.2018 г. с CMR и 2 бр. packing list; invoice №
**********/27.04.2018 г. с CMR и 2 бр. packing list;
invoice № **********/10.05.2018 г. с CMR.
Приложени са и: invoice №
**********/06.03.2018 г. с CMR, invoice №
**********/06.03.2018 г. с CMR, invoice №
**********/28.03.2018 г. с CMR, invoice №
**********/29.03.2018 г. с CMR, invoice №
**********/04.05.2018 г. с CMR, всички издадени от „*CONSULTING
J. D. O. O.„ с VIN номер HR30489761410 на „***“ С
VIN EL*********.
Горните документи са приобщени към
ревизията с протокол № 1462544/03.07.2019 г. (л.217, т.1).
Съгласно получения отговор, данъчната
администрация на Република Хърватия е констатирала следните обстоятелства за „*CONSULTING
J. D. O. O.„ с VIN номер HR30489761410:
„По
данни от CMR, стоките да
доставени до Fernescica IX 9, Zagreb, но няма
доказателства, че стоките да доставени на този адрес. На този адрес има жилищен
имот и няма капацитет за съхраняване на големи количества стоки. Наименованието
и ДДС номера на превозвача са GADWALIAN Ltd, BG*********. Няма
информация кой е поръчал и заплатил транспорта на стоките, както и кой е собственик
на използваните транспортни средства. Нашият данъкоплатец е декларирал
придобиване от вашия данъкоплатец на обща стойност 1 647 921.41 HRK (сса 221 919.25 EUR), но е установено, че няма доказателства стоките да са
доставени в Република Хърватия. В документацията на „*CONSULTING J.D.O.O.„ с VIN номер HR30489761410, са намерени 5 изходящи
фактури за хартия към гръцкия данъкоплатец „***“ С VIN EL168948460, които
успяхме да свържем с 3 входящи фактури от вашия данъкоплатец. Фактури с номера
229, 230 и 234 не успяхме да свържем с изходящите фактури, тъй като за входящите
и изходящите фактури няма същите суми. Данъкоплатецът няма регистрирани
плащания към вашия данъкоплатец, нито към сметка в българска банка или по
сметка в Република Хърватия банка. Не знаем как е установен контакт между
компаниите, предвид че директора Я.К.не отговори на нашите обаждания и не
представи пълната поискана документация. Наличната документация е събрана от
счетоводното обслужване на данъкоплатеца. Нашият данъкоплатец се занимава
изключително с продажбата на стоки в транзит. ДЗЛ нередовно подава данъчни
декларации, които са неправилни, тъй като данъкоплатецът декларира придобивания
в Република Хърватия, а няма доказателства, че стоките са превозени до
Република Хърватия. Данъкоплатецът е представил CMR, но ние ги считаме
за подозрителни, тъй като няма доказателства, че стоките са доставени на
посочения на тях адрес.
В документацията на данъкоплатеца
открихме и входящи фактури от вашия данъкоплатец, които Ви предоставяме заедно
с транспортната документация. Освен CMR, данъкоплатецът не е
представил друга документация. Няма складови записи.
На адрес Fernescica IX 9, Zagreb, има жилищна сграда
без капацитет за съхранение на големи количества стоки. ДЗЛ е регистрирано на
посочения адрес, но не е представило никакъв договор за наем на бизнес
помещения или да има търговски помещения на този адрес. В приложенията
предоставяме цялата налична документация относно сделките с вашия
данъкоплатец.“.
В хода на ревизията, на основание
чл.32 ал.2 и ал.3, чл.53 5 чл.56 ал.1 от ДОПК, на ревизираното дружество е
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения №
Р-16001618006347-040-001/29.10.2018 г. (л.473, т.2), с което са изискани всички
първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период, договори с
контрагенти, счетоводни регистри (хронологични и аналитични разпечатки на
сметки), главна книга и оборотна ведомост,
касови и банкови документи, транспортни документи, писмени обяснения относно
дейността за ревизирания период и декларираните ВОД на стоки, по които е
приложена нулева ставка на данъка на основание чл.53 ал.1 от ЗДДС. В отговор от
„Пи Пак Принт“ ООД са представени документи и
обяснения по описи вх. № 30283/26.11.2018 г. (л.533, т.2) и вх.№ 30283#1/15.02.2019
г. (л.1046, т.4).
Във връзка с декларираните в
дневника за продажби за периода м.03. до м.06.2018 г. ВОД на стоки с получател
„*CONSULTING J.D.O.O.„ с VIN номер HR30489761410, от
ревизиращото дружество са представени издадените 8 бр. фактури и инвойси, подробно описани по-горе, с предмет на доставка:
хартиени бобини, хартиени ролки, бяла хартия, опаковъчна хартия; международни
товарителници /CMR/ с дати от: 14.02.2018 г., 20.03.2018
г., 26.03.2018 г., 10.04.2018 г., 27.04.2018 г. – 2 бр., 10.05.2018 г. и
13.06.2018 г., с вписани данни за превозвач „Гадуейлиън“
ЕООД с ЕИК ********* и регистрационни номера на транспортни средства: ***/***; ***/***;
***/***; банкови извлечения от сметка в евро № BG73UBBS80021445151310
при ТБ „ОББ“ АД на „Пи Пак Принт“ ООД; писмени
потвърждения от дати 20.02.2018 г, 26.03.2018 г., 29.03.2018 г., 13.04.2018 г.,
30.04.2018, 15.05.2018 г. и 18.06.2018 г.
В приложените от дружеството писмени
потвърждения липсват вписани данни относно вида, марка и регистрационен номер
на превозното средство, с което е извършен транспортът на стоките от гр.
Първомай, България до гр. Загреб, Р Хърватия, както и името на лицето, предало
стоките и длъжностното му качество.
При преглед на представените от „Пи
Пак Принт“ ООД международни товарителници е
установено, че като превозвач на стоките е отбелязан „Гадуейлиън“
ЕООД и рег. № на МПС. Във всички 7 бр.
международни товарителници в кл. 24 липсват попълнени
данни за час на пристигане и час на тръгване; в CMR
от 14.02.2018 г. не е посочена датата, на която стоките са получени от клиента
в Р Хърватия; CMR от 13.06.2018 г. не е подписано от превозвача.
От представените от РЛ банкови
извлечения от сметка в евро при ТБ „ОББ“ АД BG73UBBS80021445151310,
по сметката са регистрирани внесени парични средства в брой (общо в размер на
319 735 евро) на следните дати: - на 07.02.2018 г. – 39 355.50 евро
от Я.К. с основание ф-ра № **********/02.02.2018 г.; на 12.02.2018 г. – 42 135.00 евро от Ц.Г.
с основание инвойс от 09.02.2018 г.; на 12.03.2018 г.
– 51 365.00 евро от Ц.Г. с основание ф-ра №
**********/09.03.2018 г.; на 04.04.2018 г. –
55 800.00 евро от Ц.Г. с основание инвойс от
02.04.2018 г.; на 10.04.2018 г. – 30 060.00 евро от Ц.Г. с основание инвойс № 00000000064/10.04.2018 г.; на 30.04.2018 г. –
23 885.00 евро от Ц.Г. с основание инвойс №
232/27.04.2018 г.; на 10.05.2018 г. – 35 000.00 евро от Ц.Г. с основание инвойс № 00000000067/09.05.2018 г. и на 17.05.2018 г. –
42 135.00 евро от Ц.Г. с основание инвойс №
00000000069/16.05.2018 г. Всички плащания в брой на каса в „ОББ“ АД са
извършени на територията на България. Не са представени никакви документи за
предаване на пари от хърватското дружество на двете български физически лица;
не е ясно в какво качество тези физически лица внасят парични средства в брой
по сметката на РЛ в България. Освен това вписаните като основание в банковите
извлечения номера на фактури инвойси не отговарят на издадените от „Пи Пак Принт“ ООД към „*CONSULTING J.D.O.O.„
с VIN номер HR30489761410.
Извършена е насрещна проверка на
вписания в международните товарителници /ЧМР/ превозвач „Гадуейлиън“
ЕООД, с ЕИК *********, документирана с протокол №
22221318214854-141-001/04.01.2019 г. (л.430, т.2). За целите на насрещната
проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, което е връчено по електронен път на 10.12.2018
г. В отговор от „Гадуейлиън“ ЕООД не са представени
документи и обяснения относно извършени транспортни услуги за периода
01.02.2018 г. – 30.06.2018 г. по маршрут гр. Първомай, България до гр. Загреб,
Хърватия.
При извършена проверка в базата данни
на НАП за регистрирани трудови договори и подадени уведомления по чл.62 от КТ
от „Гадуейлиън“ ЕООД е установено, че за периода от
01.02.2018 г. до 30.06.2018 г. има два регистрирани трудови договора за наети
лица – Л.С.С., на длъжност „шофьор лекотоварен
автомобил“, назначен на 01.01.2018 г., прекратен на
01.03.2018 г.; Д.С.С., (длъжност не е обявена),
назначена от 12.06.2017 г., като трудовият договор е прекратен на 01.06.2018 г.
По данни на ОД на МВР – Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“, предоставени с писмо вх. № 31365#1/27.12.2018
г. (л.388, т.2), описаните в представените ЧМР транспортни средства с рег. № ***
и *** са собственост на „Де Ес Транс 2015“ ЕООД, съответно от дати 28.07.2016
г. и 08.07.2016 г.; транспортни средства с рег. № ***, *** и *** са собственост
на „Де Ес Транс 2015“ ЕООД, съответно от дати: 21.12.2016 г., 18.04.2016 г. и
26.12.2016 г; транспортно средство с рег. № *** е собственост на микро финансираща институция „Джобс“
ЕАД от дата 14.06.2017 г., като ползвател е „Де Ес Транс 2015“ ЕООД.
С писмо вх. № 3271#1/24.01.2019
г. (л.375, т.2) на СДВР са предоставени данни от автоматизираните информационни
фондове на МВР относно регистрирани преминавания на ГКПП на вписаните в ЧМР-тата транспортни средства с рег. №№ ***/***; ***/***; ***/***.
При извършената съпоставка на предоставените данни с преминавания и на датите,
вписани в транспортните документи и фактурите, отчитайки времето за пътуване на
товарен автомобил от гр. Първомай, България до гр. Загреб , Хърватия, и обратно, не са открити
съвпадения за периода 01.02.2018 г. – 30.06.2018 г.
При проверка в ПП VAT 14
органите по приходите са установили, че „Гадуийлиън“
ЕООД, за периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018 г. няма декларирани издадени
фактури за транспортни услуги, както на РЛ „Пи Пак Принт“
ООД, така и на хърватския контрагент „*CONSULTING J.D.O.O.„
с VIN номер HR30489761410. От превозвача „ Гадуейлиън“
ООД няма декларирани фактури за платени наеми на „Де Ес Транс“ ЕООД,
собственик/ползвател на превозните средства, описани в ЧМР. Констатирано , че „Гадуейлиън“ ЕООД е дерегистрирано
по ЗДДС на 24.04.2019 г. поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
-Относно декларирани ВОД през
м.02.2018 г. по 3 бр. фактури към “EU SALES S. R. O.“ с VIN номер SK202327274, в хода на ревизионното производство,
на „Пи Пак Принт“ ООД е изпратена молба за обмен на
информация до данъчната/приходната администрация на Словакия. На 20.06.2019 г. е получен отговор от
данъчната администрация на Словакия с реф. номер VAT_BG029836_SK_87379F_19_For_20190620_AF_RI_R.xml., към който е приложен
файл с документи, включващи invoice №
**********/27.02.2018 г. и CMR от 27.02.2018 г.; invoice №
**********/14.09.2018 г.; invoice №
**********/23.10.2018 г. и CMR без дата, банкови
извлечения на „UniCredit Bank“
за периода от 01.03.2018 г. до 02.03.2018 г. , за периода от 05.04.2018 г. до
11.04.2018 г., за периода от 01.10.2018 г. до 03.10.2018 г.
Съгласно получения отговор,
данъчната администрация на Словакия е констатирала следните обстоятелства за “EU
SALES S. R. O.“ с VIN номер SK202327274:
„Търговецът
“EU SALES S. R. O.“ с VIN номер SK202327274, има адрес на седалище на взет под
наем виртуален адрес. Няма техническа, материална и кадрова обезпеченост да
извършва икономическа дейност. Гражданинът на Латвия ***427 -120q Riga LV
1063, е единственият законен представител
и съдружник, считано от 19.05.2018 г. Законният представител не пребивава в
Словакия.
Адресът в Spitalska 53, Bratislava, е познат на данъчните органи поради факта, че това е
седалище на няколко фирми, чиито законни представители са латвийски граждани.
Дружествата се представени пред данъчната служба, упълномощеният представител
предоставя само документи в офиса. Никой не може да коментира сделките.
От
друга страна можем да Ви предоставим информация, че данъчната служба е
призовала законния представител на дружеството с писмо, адресирано до Латвия.
Отговорът на писмото беше такъв, че призованият законоустановен
представител не се яви и дружеството незабавно го смени.
В прикачения файл Ви изпращаме
документи, които са ни предоставени от упълномощения представител по този
въпрос, но данъкоплатецът не е доказал действително доставката по декларираните
във фактурите стоки.“.
От „Пи Пак Принт“
ООД за доказване на ВОД на стоки /хартия/ за “EU SALES S. R. O.“ с VIN номер
SK202327274, са представени:
-
Фактура
№ 256/13.02.2018 г., инвойс № 223/13.02.2018 г. за
4 770 евро,
товарителница
BGPDV1700421, в която е посочено, че транспортната услуга е
извършена чрез „Шенкер“ ЕООД, изпращач: „Пи Пак Принт“ ООД, получател: REMANCO, RIGA,
превозвач: „Сервизпартнер консулт“ ЕООД, гр. Пловдив,
има данни за рег. номера на превозните средства: ***, задраскан, и ***–
нечетлив, дата на товарене – 08.02.2018 г.В товарителницата липсват данни за
място и дата на получаване на стоката;
-
Фактура
№ 261/27.02.2018 г., инвойс № 225/27.02.2017 г. за
15 840 евро,
паркинг
лист, CMR от 27.02.2018 г. с вписани данни за превозвача „SIA TEMIPO“,
LV44103079228, рег. №
на превозното средство *** и ***.
В товарителницата липсват данни за място и дата на получаване на стоките;
-
Фактура
№ 262/28.02.2018 г., инвойс № 222/02.02.2018 г. за 9 799.00 евро,
CMR
(без дата) с вписани данни за превозвач „YUNA S.R.O.”,
CZ27658805. Посочени са регистрационни номера на
превозните средства: *** и ***.
В товарителницата липсват данни за място
и дата на получаване на стоките.
Представени са банкови извлечения от
сметка № BG73UBBS8002144515130 – в
евро, за получени преводи по сметката на „Пи Пак Принт“
ООД от банки: DEUTSCHE
BANK AG, FR/MAIN DUMMY и DUMMY IN KBC BANK N.V., BELGIUM: на 05.02.2018 г. 4 770 евро с
основание инвойс № **********/08.12.2018 г; на
15.03.2018 г. – 12 640 евро с основание инвойс №
********** и № **********/08.03.2018 г.; на 10.04.2018 – 10 800 евро с
основание инвойс № **********/05.04.2018 г.
При извършената проверка за
валидност на идентификационния номер на посочените превозвачи, органите по
приходите са установили, че VIN CZ27658805 e несъществуващ номер,
а за VIN LV44103079228 е установено, че е
бил валиден към 01.03.2018 г. и дерегистриран от дата
24.10.2018 г.
От ОД на МВР е доставена информация относно
регистрирани преминавания на ГКПП на вписаните в ЧМР-тата
транспортни средства с рег. №№ ***, *** CL, ***и ***. При извършената
съпоставка за преминавания през ГКПП на посочените превозни средства и датите,
вписани в транспортните документи и фактурите, не са открити съвпадения.
След съвкупна преценка на така установените в
хода на ревизията обстоятелства и факти, касаещи двамата контрагенти от
Република Хърватия и Словакия, органите по приходите са констатирали, че „Пи
Пак Принт“ ООД не доказва обстоятелствата, че
фактурираните количества хартия са напуснали територията на страната поради
липсата на неоспорими доказателства за реално осъществен транспорт на стоките
от територията на България до територията на Хърватия и Словакия, както и за
получаване на стоките от съответния контрагент, каквито доказателства са
посочени в разпоредбата на чл.45 т.2 б.“а“ от ППЗДДС за удостоверяване на
обстоятелствата за ВОД. Формиран е
извод, че в конкретния случай , от ревизираното дружество не се доказва
прилагането на нулева ставка на данъка по чл.53, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.7
ал.1 от с. з. по издадените през периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018 г. общо
11 бр. фактури към контрагенти „*CONSULTING J. D. O. O.„ с VIN номер
HR30489761410 и “EU SALES S. R. O.“ с VIN номер SK202327274. За така фактурираните
ВОД на хартия за сочения период, с РА, на основание чл.86 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.82 ал.1 и чл.67 ал.1
от ЗДДС, органите по приходите са начислили ДДС в общ размер на 137 010.94
лв. върху данъчна основа 685 054.68 лв.
На основание чл.175 от ДОПК са начислени
прилежащи лихви в размер на 17 541.14 лв.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е
възприел мотивите на ревизиращия екип, като подробно е посочил нормативната
уредба регулираща този вид финансови отношения; подробно е обсъдил и така
констатираните противоречия от ревизиращия екип в събраната от други институции
информация – СДВР, ОД на МВР – Пазарджик, както и е подложил на повторен анализ
информацията, предоставена от данъчните администрации на Хърватия и Словакия.
В съдебно заседание на 27.10.2020 г. е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по
делото документи; документи, намиращи се в
счетоводния офис, обслужващ дружеството-жалбоподател и документи, предоставени
в полиграфическата база в гр. Първомай, както и е извършило оглед на място.
След извършения оглед и анализ на документите, вещото лице е констатирано, че в
сградата в гр. Първомай се намира печатницата на „Пи Пак Принт“
ООД, където се извършва печатна дейност, основно върху хартия и полимерни
материали, и където се намират подходящи за дейността печатни машини – флексопечатна машита и печатна
машина за дълбок печат, кашираща/ламиринаща машина, слитинг/пренавиваща машина, които работят и в момента. От
експертизата е констатирано също, че в базата се приемат, изпълняват и
експедират поръчки за печат на етикети, гъвкави опаковки от полимерни материали
и изделия от хартия, картон, полимерни материали, опаковъчна хартия и др.
Установени са и работните места: за печатар – 1, машинен оператор печатарство –
9, началник производство – 1, мениджър реклами – 1, като повечето от
работниците на тези места са работили на тях и през ревизирания период,
съгласно подадени от счетоводството платежни ведомости. От счетоводните
документи е установено, че машините са заведени като инвентар, били са
използвани и през ревизирания период; извършвани са им амортизационни
отчисления. Вещото лице е описало подробно техниката, като е посочило и две
лица, които са извършвали товаро-разтоварните
дейности в базата. Извършило е оглед и на автомобилния парк. Установило е и
лицата, заети с приемането и предаването на стоките – изпълнителният директор и
мениджърът на дружеството. Така според вещото лице, стока (обработена или не) продавана от
жалбоподателя през процесния период е била предназначена
предимно за износ /за други държави/, който извод, според експертизата се
налага съгласно документите, предоставени от счетоводния обслужващ офис, както
и от материалите, приложени по делото – фактури, ЧМР, потвърждения за
получаване на стоките. В СТЕ са подробно описани автомобилите, собственост на
дружеството-жалбоподател, като в този смисъл, вещото лице сочи, че някои от
посочените МПС са годни да превозват стока, като процесната,
в малки количества за вътрешния пазар. Според експертизата, описаните във
фактурите, товарителниците и ЧМР стоки, са предназначени за износ и са
извозвани с автомобили на клиента. Крайният извод на вещото лице е, че
извършваните дейности изцяло съответстват на дейността на
дружеството-жалбоподател, посочена, както в Търговския регистър, така и на
описаните стоки, като предмет на процесните фактури,
транспортни документи и пакетажни листове.
В съдебно заседание на 02.02.2021
г. е изслушана и приета без възражения от страните и съдебно-счетоводна
експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени
по делото документи, както и е извършило оглед на място в базата на дружеството
в гр. Първомай.
В
ССчЕ подробно е описана производствената база,
основната дейност, процесът на работа и лицата, пряко ангажирани в приемането
на поръчките и предаването на готовата продукция. В табличен вид са представени
активите на дружеството с дата на придобиване и отчетна стойност. Пак в
табличен вид е описан и персоналът, работещ през процесния
период, по месеци и длъжности. Описани са и фактурите с № на фактурата, дата на
издаване, клиент и стока/услуга; МПС( собствени и наети). В таблица са описани
по фирми – съответно от Хърватия и Словакия, фактурите с №, дата на издаване,
предмет на доставка, съдържание на ЧМР, потвърдителни
документи. Представено е и движението на закупените материали за периода от
01.02.2018 г. до 30.06.2018 г. по: протокол по чл.117, количество, дата,
контрагент, документ за продажба, количество, дата, клиент. Отразени са
подробно и плащанията от двамата чуждестранни клиенти, което е сторено по
банков път. Според вещото лице, счетоводството на дружеството-жалбоподател е
редовно водено, като е посочено, че експертът е обвързал издадените инвойс фактури с ЧМР, потвърждения, товарителници и
пакетажи листове, но няма данни за подробния маршрут на извършения транспорт,
който е бил организиран за сметка на получателя на стоките. Крайният извод на
експерта е, че изчисленията на дължимите публични задължения в РА е правилно
извършено.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени доказателства, предоставени от жалбоподателя с молба вх. №
17127 от 26.10.2020 г.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
При извършване на задължителната проверка по
чл.160 ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
Органът по приходите е начислил ДДС в размер
на 137 010.94 лв. по фак-тури, издадени на
клиенти в Хърватия и Словакия, като е приел, че не са налице доказателства за
извършени ВОД.
Съгласно чл.7 ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е достав-ката
на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този
закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на
друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка, а съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на
освободените вътреобщностни доставки по чл.38 ал.2,
като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната
доставка, се определят с правилника за прилагане на закона - съгласно ал.2 на
чл.53 от ЗДДС.
Съгласно чл.45 ППЗДДС /действаща редакция, ДВ,
бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) за доказване на вътреобщностна
доставка на стоки доставчикът следва да разполага със: 1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите
на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на
получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл.117 ал.2 от закона - в случаите на вътреобщностна
доставка по чл.7 ал.4 от закона; в) документ по чл.168 ал.8 от закона, когато
доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано
по закона; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките
от територията на страната до територията на друга държава членка: а)
транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от
него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга
държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от
трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и
място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер
на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен
от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
На първо място е необходимо да се отбележи
следното: - в случая, единствено и само въз основа на твърденията на
жалбоподателя, включително и в представената по делото писмена защита, се индикира, че транспортът е извършен от получателите на
стоките. От представените по делото доказателства по сделките с контрагентите в
Р Хърватия и Словакия, не се установява безспорно за чия сметка е транспортът
на стоките.
Представените доказателства налагат извода,
че транспортът е извършен от трето лице – различни транспортни фирми, за сметка
на чуждестранните контрагенти, по твърдения на жалбоподателя, поради което в
случая са приложими хипотезите на чл.45 ал.2 б.“а“ от ППЗДДС. В този смисъл е
необходимо да се посочи, че доставчикът следва да притежава транспортен
документ или потвърждение.
За да е налице ВОД следва да са налице
следните условия - доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят е
регистрирано по ДДС лице в друга държава членка, стоките да се транспортират
или превозват до друга държава членка, възмездност на
доставката. В случая не се спори, а и от доказателствата по делото се установи,
че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице и посочените получатели са регистрирани
по ДДС в друга държава-членка лице – Р Хърватия и Словакия.
Налице е и възмездност
на доставките по фактурите, издадени от „Пи Пак Принт“
ООД. От приетата без възражения от страните ССчЕ,
която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, се установява,
че са представени по делото редица ЧМР, както и потвърдителни
писма, които да удостоверят предоставянето на стоката до крайния клиент,
съответно, в Хърватия и Словакия. Вещото лице е обвързало фактурите с наличните
ЧМР, но тук следва да се отбележи, че същото е посочило в експертизата само
основните елементи от ЧМР и потвърдителните писма,
без посочване на реквизит, както се изисква според Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки чл.45 ал.2 б.“а“ от ППЗДДС, а именно:
- в международните товарителници по доставката до Хърватия, в кл.24 не са попълнени данни за час на пристигане и час на
тръгване; в ЧМР от 14.02.2018 г. не е посочена дата, на която стоките са
получени от клиента в Хърватия, а в ЧМР от 13.056.2018 г. липсва подпис на
превозвача.
В представените писмени потвърждения от „*CONSULTING
J. D. O. O.„ с VIN номер HR30489761410 липсват реквизитите: - вид, марка и
регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспорта на
стоките до гр. Загреб, както и име на лицето, предало стоките, и длъжностното
му качество.
Що се отнася до ВОД до Словакия към “EU SALES
S. R. O.“ с VIN номер SK202327274, липсват потвърдителни
писма, а в ЧМР по фактури № 261 и № 262 има положен подпис в кл. На ЧМР за потвърждение, но няма дати, а самите ЧМР не
са попълнени коректно – липсва вид на стоката, липсва място и дата на
получаване. Горното се подкрепя и от приетата без възражения ССчЕ, видно от таблицата на л.1205, т.5 от делото.
Няма спор, че е налице и факторът възмездност. Между другото, наличието или липсата на
плащане по дадена сделка касае основно облигационни отношения, но не и данъчни.
Важният момент тук е реалното предаване на стоките да бъде доказано, така,
както изисква ЗДДС.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е декларирал ВОД към хърватския търговец 8 броя фактури и към словашкия такъв–
3 бр. фактури за периода 01.02.2018 г. – 30.06.2018 г.; че процесните
фактури са включени в дневника за продажба на жалбоподателя, както и във
VIES-декларация; че във фактурите и договорите е вписан идентификационния номер
по ДДС на получателя.
За удостоверяване на ВОД жалбоподателят е
представил транспортни документи – международни товарителници и писмени
потвърждения, като последните, каза се, са само за Хърватия, но не и за
Словакия, с оглед доставка до краен потребител.
Съответно в чл.45 от ППЗДДС във връзка с
чл.53 ал.2 от ЗДДС, е нор-мативно установен начинът
за нейното доказване като проявен юридически факт.
Тези
документи регламентирани в разпоредбите на чл.45 ППЗДДС, каза се, са разделени
в две групи – документи за доставката и документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга
държава членка.
Според чл.45 т.1, б.”а” от ППЗДДС документ за
доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за
целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС
на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена
доставката.
В случая не е спорно наличието на фактури,
съдържащи казаното нормативно съдържание.
От
своя страна чл.45 т.2 ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането
или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на
друга държава членка. В чл.45 т.2, б.”а” от ППЗДДС е посочено изискването за
представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или
упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя; като в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът. В чл.45 т.2 б.”б” от ППЗДДС е посочено изискването за
транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на
друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето
лице за сметка на доставчика.
Съгласно съдебната практика, от тълкуването
на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от
облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки –
когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта
на доказването или когато е бил недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да
знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по
дело С-273/11.
В случай, че транспортът е извършен от получателя
на стоката, то съобразно цитираното правило на чл.45 т.2 б.”а” от ППЗДДС
доставчикът следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение
от получателя.
В случая, спорът между страните е относно
това дали доставките са вътре-общностни такива по
смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС или се касае за доставки в общия случай на закона
– хипотезата на чл.6 от ЗДДС, и по-конкретно ал.3 т.3 от същия текст.
Единственото спорно обстоятелство, необходимо за признаването на процесните ВОД, е изпращането и получаването в Хърватия и
Словакия на стоките, предмет на декларираните доставки.
Според съдебната практика на СЕС, при липсата
на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които
трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в
случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл.131 от
Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД
от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело
С-273/11/.
Предвид изложеното, съдът намира, че това
изискване на закона не е изпълнено и оспорващият не притежава, не само редовно
съставен транспортен документ, но и потвърждение, така, както изисква чл.42 ал.2, т.“а“ от
ППЗДДС.
За удостоверяване на ВОД жалбоподателят е
представил транспортни документи – международни товарителници по отношение на
доставките и в Хърватия и Словакия, и писмени потвърждения само за Хърватия, но
не и за доставките в Словакия, като се посочи, представените такива, са непълни.
Визираните в чл.45 ППЗДДС документи,
доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава членка, са посочени алтернативно,
поради което, представянето на който и да е от тях, е достатъчно за доказване
на транспортирането – това при положение, че се твърди, че доставките са
извършени с транспорт за сметка на доставчика.
В случая, каза се, представените потвърждения
не могат да се обвържат с ЧМР-тата. Потвържденията по
смисъла на чл.45 ППЗДДС следва да бъдат издадени при получаване на стоката от
получателя, тъй като с тях се удостоверява именно пристигането на стоката на
територията на друга държава членка. От представените потвърждения, предвид
липсата им на обвръзка с ЧМР, не може да се
удостовери, че стоката е напуснала територията на страната и пристигнала,
съответно, получена в друга държава членка.
Относно транспорта на стоките, при
извършената насрещна проверка на превозвача на стоките до Хърватия – „Гадуейлиън“ ЕООД, от една страна, задълженото лице не е
представило никакви доказателства, а от друга, органите по приходите са
констатирали, че липсват доказателства именно това дружество да е осъществило
превоза на стоките. В този смисъл, следва да се посочи, че не е оборена
констатацията на приходната администрация, че в дневника за продажби на
последно цитираното дружество, за периода от 01.01.2018
г. – 30.06.2021 г. няма включени фактури за транспортни услуги, издадени на „„*CONSULTING
J. D. O. O.„ с VIN номер HR30489761410 или на „Пи Пак Принт“
ООД, както и, че дружеството не разполага с материално-техническа и кадрова
обезпеченост. Не са представени доказателства за собствени МПС на „Гадуейлиън“ ЕООД, обстоятелство, потвърдено от справките на
СДВР и ОД на МВР – Пазарджик; не са представени и договори за наети МПС от „Де
Ес Транс 2015“ ЕООД, както и фактури за изплатени наеми на същите. Липсва и
кадрова обезпеченост на това дружество за осъществяване на ВОД до Хърватия.
Констатирани са несъответствия при
сравнението на транспортните документи, потвържденията за получаване на стоката
и данните от СДВР за извършени преминавания на границата на МПС.
Не се представят доказателства и в насока
плащания от хърватското дружество към българското - постъпили са плащания от
две физически лица – българи, за които не е установено в какво качество са
извършили плащанията, а вписаните като основание номера на фактурите и инвойси, не съответства на издадените от „Пи Пак Принт“ ООД, още повече, че същите са извършени в България.
Отделно от това, от подадената от хърватската
данъчна администрация информация се установява, че „*CONSULTING J. D. O. O.„ с VIN номер
HR30489761410, не разполага с кадрова и материална и техническа обезпеченост за
осъществяване на доставки в такива размери.
По отношение транспортната услуга по
доставките до “EU SALES S. R. O.“ с VIN номер SK202327274, в Словакия, наред с
изложеното по-горе, съдът намира, че не е оборена и предоставената от данъчната
администрация на Словакия информация относно този клиент, а именно: -
седалището е на виртуален адрес, липсва материална, техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на икономическа дейност. При наличието на посочени
няколко превозвача за доставките до Словакия, а именно: „Шенкер“
ЕООД, “Сервизпартнер консулт“ ЕООД, „SIA TEMIPO”, “YUNA S.R.O., липсват коректно попълнени транспортни
документи – нечетливи данни, липса на регистрационни номера на автомобилите , в
товарителниците липсват дата и място на получаване на стоките. А отделно от
това, следва да се добави, че “YUNA S.R.O. е с несъщeствуващ VIN.
Тук е необходимо да се отбележи, че
представените CMR-товарителници, които представляват частен диспозитивен документ се ползват само с формална, но не и с
материална доказателствена сила. Без значение дали
доставката е извършена на територията на страната или се касае за ВОД, следва
по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена нейната собственост на получателя,
като при условията на доставки на територията на страната това доказване е
съгласно чл.24 ал.2 ЗЗД, а при ВОД - дали стоката е достигнала до нейния
получател. Само от тези товарителници не се установява посоченото
обстоятелство, а не са налице други данни стоката да е достигнала до
местоназначението си в другите две държави-членки.
Очевидно е, че представените потвърждения за
ВОД-а до Хърватия, макар и от формална гледна точка да могат да се обвържат с
ЧМР, не удостоверяват получаване /пристигане/ на стоката на територията на
друга държава членка, тъй като не съдържат всички реквизити. Смисълът на чл.45
ППЗДДС за изискване за транспортен документ означава, в него да са налице
всички реквизити, с които да се доказва изпращането, съответно получаването на
стоката. В случая, не са налице данни за получаване на стоката и представените
товарителници не установяват това. Наличието на фактура не установява реалното
изпълнение на доставката и получаването на стоката в друга държава членка.
В случая доказателства, които
да установяват, че стоката е транспортирана до посочения във фактурите
получател не се събраха. Представените
потвърждения за получена стока в Хърватия, както бе посочено по-горе, също не
установяват, че стоките са превозени извън територията на страната. Както бе
посочено, в представените товарителници не е посочено място на приемане на
стоката, нито дата на получаване,име и подпис на лицето, сторило това -
реквизити изискуеми съгласно чл.6 т.1 б. „г“ от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки. Представените потвърждения също не
следва да се кредитират, тъй като не удостоверяват получаване на стоката на
територията на друга държава членка, предвид това, че същите не могат да бъдат
обвързани, както с посочените ЧМР, така и с фактурите. А липсата на такива за
доставената стока в Словакия, напълно потвърждават изводите на приходната
администрация в тази насока.
Предвид т.42 от решение на СЕС по дело
С-409/04г., съгласно която чл.28а, параграф 3, ал.1 и чл. 28в, А, буква а),
първа алинея от Шеста директива, като се вземе предвид терминът „изпратен(и)“,
употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и
освобождаването на вътреобщностната доставка става
приложимо, само, когато правото на разпореждане като собственик със стоката, е
прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е
изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това
изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на
държавата-членка на доставката, се налага изводът, че кумулативно се изисква,
не са само изпращане на стоката, но и установяване факта на получаване на
същата, което в случая не е установено. Съгласно и т.31 от решението на СЕС по
дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната
доставка на дадена стока става приложимо, само когато, правото на разпореждане
като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя
и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга
държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същата
стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.
В тежест на
доставчика е да представи обективни доказателства, установяващи, че доставената
от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е
доставена на получателя на доставката. В практиката си и СЕС поставя на първо
място извършването на реална доставка, вкл. и при ВОД.
Съгласно чл.17 ал.2 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стоки, която се
изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е
местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или
започва превоза й към получателя.
Във връзка с
основното възражение на жалбоподателя, че ревизиращият екип не е изпълнил
задълженията си за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите
и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на
дружеството, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
На първо място,
принципът за обективност, възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага
задължението органите по приходите в производствата по ДОПК да установяват
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и
отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този
кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а
истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в
кодекса. На второ място, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни
служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение
възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на
данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с
всички необходими правомощия, упражняването на които, позволява събирането на
необходимата пълнота от данни (доказателства) за установяването на законосъобразното,
респ. на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните
правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага.
Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните
органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения.
В случая безспорно се доказа, че органите по приходите
са спазили принципите на работа, указани с тези разпоредби на ДОПК, предвид
обстоятелството, че са изследвали в цялост, както търговската, така и счетоводната
информация на дружеството; изследвали са в пълнота процеса на издаване и
плащане на фактурите по доставките, извършени от него, което е довело до
установяване на по-висок размер на задълженията по ЗДДС поради липса на
документи, установяващи превоза на стоките от територията на България на
територията на друга държава-членка на ЕС, липсата на документи, обвързващи
издадените фактури с извършените плащания, както и липсата на кадрова и
материално-техническа обезпеченост на клиентите на „Пи Пак Принт“
ООД в Хърватия и Словакия, както и на превозвачите.
Необходимо е да се
отбележи също така, че принципите на обективната истина и служебното начало в
съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за
всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича
от законоустановеното задължение за съда да реши
делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го
измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо
от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства
или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при
недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият
факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
В
случая, в хода на съдебното производство не се обориха констатациите на
ревизиращия екип. В този смисъл следва да се посочи, че така приетите без
възражения СТе и ССчЕ,
съдът кредитира, като коректни и безпристрастно изготвени, на същите не
променят по никакъв начин изводите на приходната администрация, още повече, че
вещото лице ССчЕ е категорично, че задълженията,
определени с РА са математически верни.
В
конкретния казус не се оспорва възможността на дружеството-жалбоподател да
произвежда стоки от процесните. Налице са безспорни
доказателства в тази насока, че същото разполага с материално-техническа,
технологична и кадрова обезпеченост за производство на богат асортимент от
хартиени и полимерни изделия. В случая е спорен моментът, че тези стоки са
продадени на територията на друга държава-членка на ЕС, а именно - на
контрагентите в Хърватия и Словакия.
Освен
това, с оглед разпоредбата на чл.170 ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК, върху административния орган пада и тежестта да докаже наличието на
фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че собствеността
върху процесните стоки не е прехвърлена от продавача
върху купувача, съответно услугите не са извършени. По делото, от страна на
приходната администрация са представени категорични доказателства, които не са
опровергани от страна на жалбоподателя.
С оглед изложеното,
съдът намира изводите на приходната администрация за правилни и
законосъобразни, поради което и правилно са начислени допълнителни задължения
за ДДС в размер на 137 010.94 лв., и в този смисъл, жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 4 075.52
(четири хиляди седемдесет и пет и 0.52) лв., съобразно разпоредбата на чл.7
ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения..
Водим от горното,
Административен съд – Пловдив, ХIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПИ ПАК ПРИНТ“ ЕООД, ЕИК по Булстат
*********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 21А, с
представляващ П.П., против ревизионен акт /РА/ №
Р-16001618006347-091-001 от 14.08.2019 г., издаден от Г.П.Й. – началник сектор
в ТД на НАП – Пловдив, в качеството и на орган възложил ревизията, и Ц.С.Д.–
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 629/01.11.2019 г. на директор дирекция “ОДОП”
– Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени
допълнителни публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер
общо на 137 010.94 лв. и лихви в размер на 17 541.14 лв.
ОСЪЖДА „ПИ ПАК ПРИНТ“ ЕООД, ЕИК по Булстат
*********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 21А,
представлявано от управителя П.П., да заплати на ТД
на НАП – Пловдив, сумата от 4 075.52 (четири хиляди
седемдесет и пет и петдесет и две стотинки) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд – на Р България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: