РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. В. 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500087 по описа за 2022 година
Производството е въззивно.
С решение №48/02.02.2022г. постановено по гр. д. № 879/2021г. Районен съд-
В. е предоставил родителските права по отношение на детето В. С. Н. с
ЕГН:********** на майката Б. М. Н. с ЕГН:********** и е определил
местоживеенето на детето при майката на адрес с.В. предоставил е правото на
бащата С. Н. К. с ЕГН:********** с постоянен адрес в гр.С. и настоящ адрес
гр.С. да вижда и взима детето В. при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч., както и 10 дни през лятото, които да
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по
местоживеенено му. Осъдил е бащата да заплати на малолетното си дете В.
С. Н. , чрез неговата майка и законен представител Б. М. Н. издръжка за
минало време за една година назад в размер на 163.00 лева за времето от
27.04.2020г. до 27.04.2021г. , като иска над тази сума до пълния претендиран
от 200.00 лева месечно е отхвърлен. СТ. Н. К. е осъден да заплаща на
малолетното си дете В. С. Н. с ЕГН: ********** чрез неговата майка и
законен представител Б. М. Н. месечна издръжка в размер на 200.00 лева
1
месечно, считано от предявяване на иска на 27.04.2021г. ведно със законната
лихва при просрочие до настъпване на причини за отмяна или изменение на
присъдената издръжка. Същият е осъден да заплати по сметка на РС В.
разноски за особен представител в размер 300.00 лева и държавна такса върху
присъдената издръжка в общ размер 366.24 лева.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
недопустимо като постановено по непредявен иск с правно основание чл.149
СК, тъй като такова искане в исковата молба нямало. В условия на
евентуалност се твърди, че решението е неправилно , незаконосъобразно и
необосновано.
По въведените възражения за нарушение на материалния закон се
излага, че размера на присъдената издръжка не е доказан, и е необоснован. Не
са събрани доказателства за доходите на ищеца и на ответника. Присъденият
размер издръжка е завишен и не съответства нито на нуждите на детето, нито
на доходите на ответника.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна Б. М. Н..
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
Между страните в първоинстанционното производство не е спорно, че
страните са родители на малолетното дете В. С. Н..От раздялата на страните
през юни 2015г., детето В. е отглеждан от своята майка, която полага изцяло
грижите за отглеждане и възпитание, подпомагана от своята майка и по-
малкия и брат С. М. Н., се установява от изготвения социален доклад на ДСП
В..пОт същия е видно, че при разговор с В. той споделя, че рядко поддържат
контакт с баща му, последната им среща била девет месеца преди разговора,
когато детето не го познало. Контактът на двамата е предимно по телефон и
социалните мрежи. Освен за В. майката се грижи и за още едно непълнолетно
дете. Семейството живее в с.В., в имот, собственост на майката на ищцата.
Жилището разполага с дворно място, условията са добри, има
електрозахранване и канализация, обзавеждането е подходящо за отглеждане
на деца. Майката осигурява основните базови и индивидуални потребности
на детето, между тях съществува силна емоционална връзка, каквато има и
между В. и по-малката му сестра Б. Сочи се, че в семейството на ищцата може
2
да бъде гарантирана стабилността на детето. Доходите на майката са от
чужбина. От свидетелските показания и обясненията на самото дете е видно,
че ответникът, след раздялата на страните заминал за С. откъдето е, обаждал
се рядко , дошъл веднъж – през 2021г да види детето, взел го и го завел в гр.
С., след което заминал за чужбина , като го оставил на дядо му в С. Ищцата
отишла и взела детето. Оттогава се обаждал на В. само по телефон. Не е
изпращал пари или подаръци. Не подпомага детето финансово. На детето му
харесва да ходи в училище, не му харесва в С. , иска да живее с майка си,
вуйчо си и леля си.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материално правни норми и
3
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 127, ал.2 СК.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС В.. С оглед събраните доказателства,
законосъобразно и правилно от първата инстанция упражняването на
родителските права е предоставено на ищцата, определено е местоживеенето
на детето при същата и е определен режим на лични отношения между
ответника и детето. Въззивният съд не установява нарушение на императивни
материално правни разпоредби предвид задълженията му в тази насока, а и не
се правят оплаквания по отношение на тези въпроси.
По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават
и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни,
поради следното по отношение на присъдената издръжка за минало време:
В исковата молба по отношение на издръжката е посочено, че се иска
такава дванадесет месеца от датата на подаване на исковата молба в съда. В
проекта си на доклад в определение №2 от 04.01.2022г. ВРС е посочил, че се
иска присъждане на издръжка на детето в размер на 200. 00 лева, считано от
една година назад и е квалифицирал претенциите по чл.127, ал.2, чл.143 и
чл.149 от СК. В открито съдебно заседание на 24.01.2022г., видно от протокол
от същото, процесуалния представител на ответника адв. В. е заявила, че е
4
запозната с проекта на доклад и няма възражения по същия, поради което и е
обявен от съда за окончателен. С оглед тези обстоятелства, въззивният съд
намира оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение в
частта, в която съдът се е произнесъл по иска за издръжка за минало време за
неоснователни. Такъв иск е предявен, ответникът не е направил възражения в
тази насока , и съдът се е произнесъл с решение по същия иск.
По отношение на оплакването за висок размер на присъдената
издръжка за бъдеще време от 200.00 лева, същото настоящата инстанция
намира за неоснователно. Минималният установен размер на издръжката за
2022г. е определен в чл.142, ал.2 СК като ¼ от минималната за страната
работна заплата, която е в размер на 650.00 лева за периода 01.01.2021г.-
31.03.2022г. , съгласно ПМС №331/26.11.2020г. , и 710.00 лева от 01.04.2022г,
съгласно ПМС 37/24.03.2022г. Присъдената издръжка е с 37.50 лева по-
висока от минималния размер за периода до 01.04.2022г. и 22.50 лева по-
висока от този след 01.04.2022г., което обстоятелство не може да се
възприеме като завишен размер на издръжката. Следва да се има предвид и
възрастта на детето, както и че майката полага изцяло грижите по
отглеждането и възпитанието му, от които ответникът е освободен. По
отношение оплакването за липса на установяване на доходите на ответника
съдът правилно е приел, че са налице условията на чл.143, ал.2 от СК,
предвид текста на разпоредбата, че родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка е безусловна и се
дължи независимо от доходите на родителя. Родителите са в трудоспособна
възраст, длъжни са и могат да осигуряват издръжката на своете дете,
независимо дали се намират в трудови правоотношения или не и това им
задължение произтича от императивния характер на чл.143 от СК. Не се
установява ответникът да е осигурявал издръжка на детето. Същата е
необходима за задоволяване на базови ежедневни потребности на детето от
храна, облекло, отопление, както и нуждите на дете на неговата възраст от
средства във връзка със задоволяване на индивидуалните физически,
интелектуални и емоционални нужди.
При така установената по делото фактическа и правна обстановка
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с обжалваното
решение е уважил предявения иск и се е произнесъл по спора с правно
5
основание чл.127, ал.2 СК.
С оглед на горното настоящия състав на съда счита, че изводите на ВРС
в обжалваното решение са правилни и се споделят от настоящата инстанция,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело и с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят е представляван от особен представител, назначен на
основание чл.47, ал.6 ГПК, на същия не следва да се присъждат разноски. С
оглед обстоятелството, че ответникът е представляван от особен представител
и съгласно т.6 от ТР№6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на
същия следва да се изплати възнаграждение. Особеният представител се
назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата
представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство,
съобразно чл. 36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на
адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи
възнаграждение, независимо от изхода на делото.В същото решение в т.12 е
посочено, че освобождаването от заплащането на разноски на страната по чл.
83, ал. 2 ГПК важи до приключване на съдебното производство във всички
инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, поради което
възнаграждението следва да се плати от бюджета на съда, и не следва да се
присъжда плащане на държавна такса.
Воден от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №48/02.02.2022г., постановено по гр. д. №
879/2021г. по описа на Районен съд – В..
На адвокат Н.В. от ВАК да бъде изплатено възнаграждение за особен
представител в размер на 300.00 лева от бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7