Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 06.07.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
16.06. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 16 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители чрез процесуален представител юрисконсулт Д.А. срещу С.А.В., с постоянен адрес:***0.
Ищецът твърди, че на 31.08.2018 г. между „Вива кредит“ ООД като заемодател и С.А.В. като заемател е сключен договор за паричен заем, съгласно който заемодателя се е задължил да предостави на заемателя заемна сума в размер на 200, 00 лв., а заемателят се е задължил ла върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която претендира в размер на 6, 72 лв., сочи основанията за претенциите си за такси, които се начисляват, както следва: 33, 14 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, както и неустойка за неизпълнение на договорни отношения в размер на 33, 14 лева, такса за извънсъдебно събиране на вземания в размер на 100, 00 лева.
С молба от 05.02.2020г. ищецът е
оттеглел исковата си претенция за сумите за договорна лихва, такса за експресно
разглеждане на документи, неустойка и лихва за забава, поради което с
определение, постановено по делото по делото на 06.02.2020г., съдът е
прекратил производството по делото в тази му част на основание чл. 232 ГПК.
Излага съображения за активната си процесуална легитимация предвид сключен
между него и „Вива кредит” ООД на 01.12.2016г. договор за продажба и
прехвърляне на вземания и Приложение към него от 01.04.2019г. Предвид горното
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че му дължи сумите, както
следва: 200, 00 - главница: 100, 00 лв. - такса разходи за събиране на
просрочени вземания, ведно със законната лихва върху главница, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по гр. дело № 1892/2019г. по описа на РС –
Дупница.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от на ответника.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, намира следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства - Договор за паричен заем 5465890/31.08.2018г.; Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към Договори за паричен заем на „Вива кредит“ ООД; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, Приложение № 1 от дата 01.04.2019г. към него и Потвърждение за сключена цесия се установява, че 31.08.2018 г. между „Вива кредит“ ООД като заемодател и С.А.В. като заемател е сключен договор за паричен заем, съгласно който заемодателя се е задължил да предостави на заемателя заемна сума в размер на 200, 00 лв., а заемателят се е задължил ла върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, такса за експресно разглеждане на документи, както и неустойка за неизпълнение на договорни отношения и такса за извънсъдебно събиране на вземания в размер на 100, 00 лева, както се установява от приетите писмени доказателства и сключването на договор за цесия между ищеца в настоящото производство и „Вива Кредит“ ООД на 01.12.2016г. и приложение към него от 01.04.2019г., по силата на което процесните вземания са прехвърлени на ищеца от „Вива Кредит“ ООД .
Уведомление за настъпилата цесия е
изпратено до длъжника по договора – ответник в настоящото производство, но не
са ангажирани доказателства, то да е получено от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване вземанията на ищеца към ответника. Исковете са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на
задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите
си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на
чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявените претенции не са оспорени от ответника, наличието на облигационно отношение между страните след сключения между ищеца и „Вива Кредит“ ООД и ищеца в производството договор за цесия, се установяват от приетите по делото писмени доказателства, респ. изпълнението по него от страна на заемодателя.
От ответника, освен вземането за главница, се претендира и вземане за такса за извънсъдебно събиране на вземането, като за последното съдът счита, че за ответника няма валидно възникнало задължение за неговото заплащане, тъй като клаузата, които го урежда е нищожна. Действително съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 – видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договорните клаузи обаче по никакъв начин не се установява, че са спазени изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, нито пък, че не е нарушен принципът залегнал в чл. 10а, ал. 3 ЗПК. В тази връзка клаузите, предвиждащи дължимост на такса за разноски за извънсъдебно събиране на вземането, се явява нищожни поради противоречие със закона, като претендираното вземане не следва да бъде присъждано. Съдът следи служебно за нищожността, поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
С оглед на горното и предвид постановено по делото определение на 06.02.2020г., с което съдът е прекратил производството по делото частта за претенциите на ищеца за договорна лихва, такса за експресно разглеждане на документи, неустойка и лихва за забава на основание чл. 232 ГПК, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 200 лева, от които няма никакво извършено плащане от страна на ответника, а предвид приложимата разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и съобразно фикцията на чл. 422 ГПК - исковата молба се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата. Константната практика на ВКС е в смисъл, че исковата молба се счита за уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, както е в случая, доколкото по делото не са ангажирани доказателства такова уведомяване да е достигнало до длъжника – ответник в процеса преди депозиране на исковата молба в съда.
По разноските:
Претендирани са такива от ищеца, който в рамките на настоящото производство той е направил такива в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ и 25, 00 лева за внесена държавна такса, като му се следват съобразно уважената част от исковете сумата в размер на 83, 33 лева. В заповедното производство е направил разноски в размер на 90, 00 лева общо, от които 25, 00 лева за държавна такса и 65, 00 за юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се присъди съобразно уважената част от исковете сумата в размер 60, 00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.В., с постоянен адрес:***0, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители сумата в размер на 200, 00 лв. - главница по сключен на 31.08.2018 г. между „Вива кредит“ ООД като заемодател и С.А.В. договор за паричен заем № 5465890, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1892/2019 г. по описа на РС – Дупница, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 100, 00 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.А.В., с постоянен адрес:***0 да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители разноски по настоящото производство в размер на 83, 33 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и такива, сторени в заповедното производство по ч.гр.дело № 1892/2019г. по описа на РС – Дупница в размер на 60, 00 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: