Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 354/2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Иванна Хаджиценева, срещу Д.И.П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 177/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 1313,34 лв. главница по Договор за потребителски кредит №*********/16.03.2017г.; 234,62 лв. договорна лихва за периода от 22.04.2017г. до 12.05.2018г.; 192,92 лв. мораторна лихва за периода от 22.04.2017г. до 14.02.2020г. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен горепосоченият договор. Поддържа, че кредитът е получен от кредитополучателят в пълен размер при подписване на договора. Твърди, че дължимите суми са в претендирания размер. Поддържа, че срокът на договора е изтекъл на 12.05.2018г. и не е обявявана предсрочна изискуемост. Твърди, че така формираното вземане е цедирано на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, впоследствие на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, а след това на ищеца. Прави се изрично искане длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчване на уведомлението като приложение към исковата молба.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира следното:
Ответникът е уведомен надлежно за подадената искова молба, като не е депозирал писмен отговор. Още с разпореждането по чл. 131 ГПК на ответника е указана възможността при негово пасивно поведение ищецът да поиска постановяването на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен за първото по делото заседание, не се явява, като липсва и направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С исковата молба от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът, като взе предвид направеното от ищеца искане за постановяване в негова полза на неприсъствено решение и като съобрази, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за уважаване на искането, а именно, че с разпореждането по чл. 131 от ГПК на страната са указани съответните последици, че страната не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила в първото заседание по делото и не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта ѝ относно разноските отпада.
Съобразно изхода на спора направеното от ищеца искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно за сумите от 34,82 лв. държавна такса в заповедното производство, 115,71 лв. за държавна такса в исковото производство.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна -делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на искова молба по множество еднотипни искови производства, без явяване в открито съдебно заседание. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева –за исковото производство и 50 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД по отношение на Д.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Иванна Хаджикоцева, е носител на право на парично вземане за следните суми, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 177/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, а именно: 1313,34 лв. главница по Договор за потребителски кредит №*********/16.03.2017г.; 234,62 лв. договорна лихва за периода от 22.04.2017г. до 12.05.2018г.; 192,92 лв. мораторна лихва за периода от 22.04.2017г. до 14.02.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Иванна Хаджикоцева, разноски за заповедното и исковото производство, както следва: 34,82 лв. държавна такса в заповедното производство, 115,71 лв. за държавна такса в исковото производство, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева –за исковото производство, и 50 лв. за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: