№ 50
гр. Варна , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502636 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба с вх. № 261269/
19.08.2020 год. от А.Н.Р.Д. е С.Н.Р., чрез пълномощника адв. Н.Т. срещу решение №
3437/24.07.2020г., постановено по гр.д. № 6528/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която
при признаване на иска за собственост от страна на въззивниците, същите са осъдени да
предадат на ищците М. П. К. и В. П. К. владението на по ¼ ид.ч. от имот, находящ се в
гр.Варна, ул.“Архимандрит Филарет“ №4, представляващ жилище с площ от 152,65 кв.м.,
ведно с прилежащите му сутерен и таван, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.595.1.1 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
10135.1507.595 и въззивниците са осъдени да заплатят разноски в размер на по 1263,58лв. на
всеки от ищците.
Въззивниците считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което
молят същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което искът да се отхвърли като
неоснователен, евентуално след преценка за настъпили нови обстоятелства, производството
по делото да се прекрати. Излагат, че са признали предявеният иск за собственост и
прилагат към въззивната жалба подготвени за връчване още на 11.11.2019г. на въззиваемите
страни ключове за имота и молят същите да се връчат на въззиваемите от съда, поради отказ
за получаване. Твърдят, че са налице новонастъпили обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при решаването на спора от въззивния съд. Излагат твърдения, че
предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ответниците не
оспорват правата на ищците, не владеят имота и не са заявявали претенции за собственост
1
на част от имота, по-голяма от тази на ищците или други претенции, които да представляват
оспорване правата на ищците или претенции за ползване на част от имота, различна от тази
съответстваща на правата на ответниците и са признали предявения иск.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците са оспорили иска, както и
правата на ищците, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска. Излагат
още, че липсата на ключ за имота от страна на ищците е последица единствено и само от
тяхното поведение, защото не са пожелали да получат такъв, въпреки отправената покана от
страна на ответниците.
Въззиваемите М. П. К. и В. П. К., чрез процесуален представител са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба, в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който излагат
съображения за неоснователност на жалбата. Намират възприетите от съда изводи, за
правилни и законосъобразни и отправят искане до съда да потвърди първоинстанционното
решение.
Съдът, по предмета на спора, съобрази следното:
Предявени са обективно съедиединени искове с правно основание чл. 108 ЗС от М. П. К.
и В.П.К.Н. срещу А.Н.Р.Д. и С. Н. Р. за приемане за установено между страните, че всяка от
ищците е собственик на по ¼ ид. части от имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Архимандрит
Филарет“ №4, представляващ жилище, със застроена площ от 152,65 кв.м., ведно с
прилежащите му сутерен и таван представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.595.1.1 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.1507.595 и
осъждане на ответниците да предадат владението върху посочените идеални части.
В исковата си молба ищците твърдят, че всеки един от ищците и ответниците са
съсобственици при равни части – ¼ ид.части от посочения имот, който представлява
жилище и се състои от: етаж-коридор, три стаи, кухня, баня- тоалет със ЗП 152,56 кв.м.;
сутерен-салон, три стаи и тоалетна от 20,65 кв.м.; таван – три стаи и антре с площ от 72,83
кв.м. Собствеността е придобита от всички страни по наследство, като наследници по право
на заместване на починалите свои родители П.В.К./баща на ищците/ и М.В.Р./майка на
ответниците/ от М.Г.К., починала на 31.01.2019г., а наследодателката е придобила
собствеността по наследства от родителите си , които от своя страна са го придобили въз
основа на договор за покупко-продажба, сключен на 04.08.1934г., обективиран в НА №
113/1934г. Ответниците осъществяват сами фактическата власт върху имота и не допускат
ищците в него.
Ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в
който релевират доводи за недопустимост на иска с правно основание чл. 108 ЗС. Заявяват,
че признават иска и твърдят, че с поведението си не са станали причина за завеждане на
делото. Не оспорват исковите претенции, за установяване правото на собственост на ищците
и правата им като съсобственици. Оспорват твърденията в исковата молба, че владеят имота
на ищците. Признават исковете, в частта, с която ищците заявяват права в съсобствонстта –
2
съответно по ¼ ид.ч. от имота. Оспорват твърденията, че владеят частите на ищците като
собствени. Не оспорват твърденията, че общите им наследодатели са били съсобственици на
процесния имот, като след смъртта на наследодателката М.К., имотът бил силно
амортизиран и увреден до степен да не може да се ползва и практически е саморушаща се
постройка. Не оспорват обстоятелството, че притежават ключ за имота и са го получили
като наследници на общата наследодателка – тяхна баба, но твърдят, че ключ за имота имат
и ищците и никой не е ограничавал техния достъп до имота.
Твърдят, че владеят друга сграда, заснета като самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.595.1.2, която не е предмет на иска. Излагат също, че не са променяли
субективното си отношение към принадлежащите на ищците идеални части от имота и не са
оспорвали правата им с фактически или правни действия.
Съдът, след като взе в предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства/ на №
7/1997г., удостоверение за наследници № 190157/11.02.2019г./ се установява, че страните са
съсобственици на имот с 10135.1507.595.1.1 в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.1507.595, находящ се в гр.Варна, ул.“Архимандрит Филарет“№4 при
равни квоти- по ¼ за всеки един от ищците и ответниците.
Съгласно представената скица, имотът представлява жилище, с три нива.
По делото е представено удостоверение № 433000/20.09.2019г., издадено от ОД МВР
Варна, Първа районно управление, от което се установява, че на 13.09.2019г. около 11 часа в
гр.Варна е установено, че неизвестно лице е извършило увреждане на два броя брави,
поставени на врати в къща, находяща се на ул.“Архимандрит Филарет“ №4; стойността на
увреждането е в размер на 100лв. по данни на С. Н. Р. и по случая е заведена преписка №
17249/2019г. по описа на Първо РУ Варна.
От показанията на разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели П.К./майка
на ищците/, М.Н., М.М. се установява, че ответниците разполагат с ключ за достъп до имота.
Свид.П.К./майка на ищците/ е заявила в показанията си, че ищците нямат ключ за имота, а
когато са влизали в него ответниците са им отключили. Заявява също, че ищците, нейни
дъщери не са искали предоставяне на ключ за имота, защото той не може да се ползва, а и те
живеят в друго населено място. Посочва също, че още докато била жива наследодателката,
свидетелката по молба на ответницата А. извикала ключар, за да влязат и проверят дали
възрастната жена е добре. След това, свидетелкта предала всички ключове на ответницата.
В първото по делото заседание пред първоинстонционния съд, ответниците са
3
декларирали желание да предадат ключ от имота на ищцовата страна, като са поканили
ищците да се явят в кантората на адв.Ташев в гр.София за предаване на ключове.
С въззивната жаллба въззивниците са предоставили комплект ключове за имота и са
отправили искане за задължаване на въззиваемите да се явят в съдебно заседание за
получаване на ключовете.
В съдебно заседание, проведено на 24.11.2020г. въззивниците са представили
Постановление на РП Варна от 13.10.2020г. и удостоверение №13300/-5.10.2020г. на Първо
управление на ОД МВР Варна, от които се установява, че на по повод сигнал от А. Н.Д. за
установен на 24.09.2020г. взлом на две входни врати на жилищен имот, входно врата на
сутерен и входни врати на избени помещения, находящ се в гр.Варна, ул.“Архимандрит
Филарет“ №4 е заведена преписка №15890/2020г., по която е отказано образуване на
досъдебно производство.
Представени са протокол за приемане на извършена работа от 06.11.2020г., фактура
от 19.11.2020г., два бр. платежни нареждания и операционна бележка, от които се
установява, че е приета възложена на „Тракс системс“ООД Варна за изработка, грундиране,
боядисване, доставка и монтаж на 4 бр. портални врати-решетки и 2 бр. решетки за
прозорец на обект с адрес гр.Варна, ул.“Архимандрит Филарет“№4, със заключващи
механизми на всяка врата, патрон и два бр. заключващи механизми на съществуващи два бр.
дървени врати- на ет.1 и ет.2; предадени са три комплекта от по шест бр. ключа. Като
възложител на работата освен ответниците е посочено и лицето П.К., като представител на
ищците. В протокола е направено отбелязване, че поради неявяването на П.К., комплекта
ключове за ищците е предаден на Стилиян Рангелов.
Процесуалният представител на въззивниците е предоставил комплект от 6 бр. ключове,
които са връчени в съдебно заседание на мъззиваемата М.К..
В съдебно заседание на 08.12.2020г. страните са заявили, че с ключовете, предадени
на въззиваемата на место са отключили входната врата към двора на имота и входната врата
на основната жилищна сграда, за сутерена, таванското помещение и избата. Въззиваемата е
заявила, че няма достъп до двете стаи, които се намират от вътрешната страна на къщата,
защото вратите са зазидани.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи :
Предявените искове са допустими. Разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира
възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това.
Съобразно правилата, за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищците
следва да установят, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно, че са собственици на
4
процесния имот, на твърдяното от тях придобивно основание, а също и че ответника владеее
този имот.
Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на посочените ид. части от имота
на основание наследяване, като ответниците не оспорват правата им на собственост върху
посочените идеални части от процедния съсобствен имот, нито правното основание, на
което е придобита собствеността.
Доколкото е безспорно, че никоя от страните не обитава имота, т.е. фактическата
власт не включва физическо присъствие в имота, спорът се свежда до това кой от
съсобствениците има ключ за имота и дали всички съсобственици имат достъп до имота.
От събраните по делото доказателства не може да се приеме, за безспорно
установено, че ключ за имота притежават единствено ответниците, както и, че същите са
установили фактическа власт върху частите от имота, които са собственост на ищците и не
ги допускат до тях. Ответниците не оспорват обстоятелството, че имат ключ за имота още
докато общата наследодателка на страните е живеела в него. От данните по делото не се
установява, че след смъртта на наследодателката и придобиването на собствеността върху
имота от страните по делото, ответниците са извършвали действия, които надхвърлят
обичаните действия по упражняване на собствените им права на собственост върху имота и
могат да се определят като такива по установаяване на фактическа власт върху него в обем
по-голям от този който предполага участието им в съсобствонстта. От показанията на
свидетелката К. се установява единствено, че приживе на общата наследодателка на
страните нито ищците, нито ответниците са имали ключ за имота. Заявеното от свителката,
че самата тя е извикала ключар, за да се осигури достъп до имота, когато наследодателката е
била още жива и е предала ключовете на ответниците, не е достатъчно да се приеме, че в
периода до придобиването на имота от страните /след смъртта на наследодателката/,
достъпът до имота се е осъществявал именно чрез тези ключове, дали са били сменяни и кои
лица са получили комплекти от ключовете. Страните не спорят, че след придобиването на
собствеността върху имота, никоя от тях не е обитавала имота поради лошото му състояние.
От представените по делото доказателства се установява, че имотът е бил обект на взлом,
поради което е било наложително да се предприемат действия по охраняване и запазване му
чрез монтиране на брави и ключове. Ответниците признават, че са предприели такива
действия, като настоящият състав на съда намира, че те не представляват действия по
установяване на фактическа власт и завладяване на идеалните части, притежавани от
ищците, а са предприети за охрана и запазване на имота. Не се установява ответниците да са
извършвали промени и преустройства в имота след възникване на съсобствеността. От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че прегражданията в имота и
зазиждането на врати са извършени приживе на наследодателката на страните.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не е установено, че ключ за имота са
имали единствено ответниците и същите са осъществявали действия сочещи към
5
упражняване на фактическа власт и владение на частите от имота, собственост на ищците.
Не се установява и извършване на действия или бездействия от страна на
ответниците, които да препятстват достъпа на ищците до имота и да водят до отблъскване
на владението на ищците. Наведените твърдения и гласните доказателства, установяващи
изграждане на прегради, зазиждане на врати, ограничаващи достъп до част от имота са
ирелевантни в настоящото производство, доколкото същото има за предмет предаване на
владение върху ид.ч. от имот, а не реални части от него. Същите сочат на основания за
евентуални претенции по чл.109 ЗС или за разпределение на ползване на имота, които
подлежат на разглеждане в отделно производство.
Дори да се приеме, че ключ за имота към момента на завеждане на делото са
притежавали единствено ответниците, поради което те са осъществявали фактическа власт
върху целия имот при разрешаване на спора и постановяване на решението, съдът следва да
съобрази настъпилите след предявяване на иска факти и обстоятелства, които са от значение
за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Решението следва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е в момента на
приключване на устните състезания. В случая от представените във въззивното
производство доказателства и извършеното предаване на ключове за имота на въззиваемата
страна следва да се приеме, че към момента на приключването на съдебното дирене ищците
имат достъп до процесния имот.
С оглед на това, основателно е и следва да се уважи само искането за признаване на
ищците за собственици на по ¼ ид.ч. от процесния имот, като се отхвърли искането за
предаване владението на посочените идеални части от имота.
Предвид изложеното решението на ВРС, в частта, с която по иска с правното основание
чл.108 ЗС, ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на по ¼ ид.част от
процесния имот следва да се отмени и да бъде постановено друго, с което искът в тази част
се отхвърли като неоснователен.
По разноските: при този изход на делото и предвид обстоятелството, че ответниците са
признали иска в неговата установителна част, като с поведението си не са станали и
причина за завеждане на делото и неоснователността на иска в осъдителната част, сторените
по делото разноски следва да бъдат възложени на въззиваемите. М.П.К. и В. П. К. следва да
бъдат осъдени да заплатят на А.Н.Р.Д. и С. Н. Р. сумата от 2263,58лв., представляваща
направени по делото разноски за двете инстанции, на основание, чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК,
съгласно представените доказателства.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, решението на
Варненския районен съд следва да бъде отменено, в частите, с които са осъдени А. Н. Р.,
ЕГН ********** и С. Н. Р., ЕГН ********** да предадат на М. П. К. и В. П. К. владението
на по ¼ ид.ч. от имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Архимандрит Филарет“ №4, а вместо него
6
– постановено друго, по съществото на спора, с което предявеното от М. П. К. и В. П. К. за
предаване на владението на посочените ид.части от имота се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3437/24.07.2020г., постановено по гр.д. № 6528/2019г. по описа на
ВРС, в частите, с която при признаване на иск за собственост по чл.108 ЗС установителната
част, А. Н. Р., ЕГН ********** и С. Н. Р., ЕГН ********** са осъдени да предадат на М. П.
К. ЕГН ********** и В. П. К. ЕГН ********** владението на по ¼ ид.ч. от имот, находящ
се в гр.Варна, ул.“Архимандрит Филарет“№4, представляващ жилище с площ от 152,65
кв.м., ведно с прилежащите му сутерен и таван, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.595.1.1 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
10135.1507.595 и да заплатят разноски в размер на по 1263,58лв. на М. П. К. ЕГН
********** и В. П. К. ЕГН **********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на М. П. К. ЕГН ********** и В. П. К. ЕГН ********** срещу А.
Н. Р., ЕГН ********** и С. Н. Р., ЕГН ********** за осъждане на ответниците да предадат
на владението на М. П. К. ЕГН ********** и В. П. К. ЕГН ********** на по ¼ ид.ч. от
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Архимандрит Филарет“№4, представляващ жилище с
площ от 152,65 кв.м., ведно с прилежащите му сутерен и таван, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.595.1.1 в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.1507.595, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА М. П. К. ЕГН **********, гр. София, ул.“Горски пътник“, №19, ет.3, ап.3 и В.
П. К. ЕГН **********, гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 27, ет.1, п.1 да заплатят на
А. Н. Р., ЕГН ********** и С. Н. Р., ЕГН ********** сумата от 2263,58лв. лева,
представляваща направени по делото разноски, за двете съдебни инстанции, на основание
чл. 78, ал. 2 и 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7