Р Е Ш Е Н И Е
№ 2410/25.5.2018г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти СЪСТАВ,
гражданска колегия, в публично
заседание, проведено на 27.04.2018г., в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9174 по описа за 2017г.
Производството е образувано
по молба на „Т.С.С.“
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К***, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено,
че ответника ЕТ „С.В.“
ЕИК/БУЛСТАТ*** със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Д***, дължи на ищеца
СУМАТА в общ размер на 519,23 лева
/петстотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/, от които сумата
в размер на 465,00 лв. главница, дължима
на основание издадена фактура № ********** от 16.02.2016 г. по Договор за възлагане
на работа от 2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 25.04.2017 г. до окончателното заплащане на задължението и сумата в размер на 54,23 лв.,
представляваща лихва, дължима за периода
от 17.02.2016 г. до
10.04.2017 г., за които суми е издадена заповед
по чл.410 ГПК по ЧГД № 5546/2017г., по описа
на съда за 2017г. 11 състав.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното
вземане се свеждат до следното: Твърди се в исковата молба, че вземането представлява непогасени парични задължения
по Договор за възлагане на
работа от 2015 г., съгласно издадена
фактура № ********** от
16.02.2016 г.
Поради липсата
на постъпило плащане на дълга
в дължимия размер е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело и е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение. С изложеното се
обосновава правния интерес от провеждането
на предявения иск по чл.422 от ГПК.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
възразява че процесната фактура не е предмет на
сключен между ищеца и ответника договор. На
следващо място, ответникът настоява, че не може да се твърди че е налице
неизпълнение от негова страна.
От събраните по делото доказателства се установява
от фактическа страна следното:
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се
разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка
страна носи тежестта да докаже
фактите, от които извлича благоприятни
за себе си
правни последици, като в тежест на
ищеца е да докаже твърденията в исковата молба за валидна договорна обвързаност, настъпила изискуемост на претендираната сума, а в тежест на ответника
да докаже извършено по договора
плащане или наличието на основания,
които изключват или погасяват задължението.
По искане
на ищеца е допуснато провеждането на ССчЕ.
По искане
на ищецът в с.з. са нразпитани двама свидетели. Св.И***, EГН ********** излага следното: „ - Извършвали сме съвместна работа с „Т.С.С.“ ЕООД ***. Възложиха ни технологична част, монтажа на
технологичната част на колонките, т.е. фундаментите. На ремонти, това беше в
края на 2015 г., декември месец. Свършихме това което ни възложиха бившето
„Петрол техника“ сега „Техникъл Сървисъс
Съпорт“ ЕООД. По него време бях управител на фирма
„Георгиеви“ ООД-Варна и „Т.С.С.“ ЕООД наеха
„Георгиеви“ ООД да ги извърши, аз в качеството си на управител тогава
отговарях. Фундаментни рами на горивоколонките които
„Техникъл Сървисъс Съпорт“ ЕООД, които се монтираха на този обект. …… Трябваше
да бъде осигурен достъп до Летището, понеже там е с пропусквателен
режим. Осигурен беше от „Т.С.С.“ ЕООД, като техни под изпълнители, те имаха ангажимент
да ни осигурят достъп.“.
Свид.С***,
EГН **********,
от своя страна излага следното:“ - Към днешна дата съм регионален мениджър на
дружеството „Т.С.С.“ ЕООД, технически ръководител съм
на дружеството в гр. Варна, от 2001 г. работя в това дружество. Преди това в
„Петрол“ съм работил 2 години. Това е техническо дружество, което изпълнява
определени функции в строителството, изграждане и поддръжка на бензиностанции.“
По отнощшение на процесната фактура
№ ********** от 16.02.2016г., след предявяването й, свидетеля сочи следното: „
- Да спомням си чудесно тази фактура, защото от това изграждане на
бензиностанция, където ние бяхме под изпълнител на С*** В***, всички първични
документи минаваха през мен и документи установяващи изграждането или
преминаването даден етап. Тази фактура добре си я спомням, защото тя е
проблемът заради
който всички сме тук остана, остана единствено не
платена тази фактура, всички останали бяха покрити и осребрени. Фактурата лично
съм занесъл в ЕТ „С.В.“ в началото на 2016 г., доколкото си спомням беше
последната, която трябваше да осребря.
Тогава Димчо Василев, като представител на
ЕТ „С.В.“, лице с което се познавах и от изпълнението на проекта и
договора, защото всички двустранни и тристранни срещи, които сме правили за да реализираме този проект, той винаги е бил
представител на главния изпълнител ЕТ „С.В.“. Така че не беше непознат за мен
човек, приех го като представляващ ЕТ „С.В.“, но получих отказ да бъде
подписана фактурата и ми бе
върната и като към този момент, оригиналът на тази фактура е в офиса ми и до
ден днешен, а това което е при Вас е копие и до ден днешен стои при мен. Той ни
изтъкна, че първо съм закъснял с фактурата,
той смята, че договорът вече е приключил и тази фактура не представлява
вече интерес за него. Вторият му мотив
беше да насоча въпросната фактура към крайния клиент, който е Летище Варна или„Фрапорт
Туин Стар Еърпорт
Мениджмънт“ АД. Аз вече бях опитал по - рано и бях представил тази същата
фактура за плащане с адресат „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД,
категорично ми беше отказано от координатора по проекта от страна на крайния
изпълнител Пламен Пенев, като той ми заяви, че трябва тази фактура, понеже те
не представляват страна по договора, да я предявя на ЕТ „С.В.“, което и направихме по късно. След като разбрах, че „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, няма да платят фактурата, съм
уведомил главния счетоводител на „Петрол техника“ по онова време, за да
предприеме действия по пренасочване на плащането от „Фрапорт“
към ЕТ „С.В.“. „ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. В***:
„Фактурата, която коментирахме, беше издадена съгласно договора, който беше
действащ, трябваше да направим ремонт на бензиностанция, като подменим основни
технологични съоръжения на крайния клиент „Фрапорт Туин Стар Еърпорт
Мениджмънт“ и за да се случи това, както
и в момента всяка фирма, която влиза за да изпълнява нещо във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“,
е длъжна да премине специфична процедура по осигуряване на пропуски,
която е изключително стриктна процедура
по обучение и по издаване на пропуски. Тези пропуски бяха издадени на служители
на „Петрол техника“ и на нашия подизпълнител в частта конструкции „Георгиеви“ ООД, понеже към този момент тези няколко
служителя, нямаха такива, не разполагаха с достъп. Ако погледнем договора, ще
видим, че за да започнем работа „Петрол техника“ на обекта на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“, трябваше да бъдат осигурени такива
пропуски, според самия договор и други необходими условия, за да стартира това
изпълнение на самия обект. По договор задължението, както се вижда от самия
договор, има ангажимент възложителя по договора, това е много добре записано в
договора, че той трябва да осигури условия и включително достъп, това е
записано. И тогава и сега на Летище Варна, никой не може да стъпи без
процедурата по осигуряване на тия пропуски. Ние сме правили двустранни и
тристранни срещи, най вече тристранни срещи. Не ни осигуриха пропуски.“ НА
ВЪПРОСИ НА АДВ. Р***: „Аз правя доклад, когато се отчитам на моя ръководител,
изготвям доклад в който обявявам какво съм свършил. След като не съм докарал до
край нещата, съм посочил причината, малка сума, но не съм си докарал до край
нещата. За това толкова добре я помня. Ние правим два-три обекта годишно от
такъв калибър. Чрез куриер ги връчваме, събирам всички които са платежно
отделно. Може с куриер да ги представим може лично, съобразно ситуацията 50:50. Аз съм технически ръководител, регионален мениджър на
регион Варна, ремонтно техническо звено-Варна, моят ръководител ме запознава
обстойно с абсолютно всичко, което касае регион Варна. Дали има възможност С***
В*** да осигури достъп до летището, мога да кажа, по начина по който аз го
направих. Имайки предвид, че договорът започна да стартира септември
месец, направих го по изричното давление
на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“,
ние осигурихме достъпа, не С*** В***. След като ги изчакахме два месеца,
по начина по който аз го направих свързах се с летищните власти в лицето
на ръководител проект Цветан Тодоров,
ако трябва да бъда по точен, той се свърза с мен. Може да издаде такъв пропуск
С*** В*** пропуск, както и ние Петрол техника. С*** В*** не може лично да
издаде пропуск, може само със съдействие на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“.
Нашите подизпълнители не могат да свършат работа ако нямат пропуски.“
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Видно от приложените
материали по ч.гр.д. № 5546/2017г. по описа
на ВРС, ХІ-ти състав, в полза на ищеца по делото, е издадена заповед за изпълнение, с която ответника
е осъден да заплати на ищеца СУМАТА в
общ размер на 519,23 лева /петстотин и деветнадесет лева и двадесет и три
стотинки/, от които сумата в размер на 465,00 лв. главница, дължима на
основание издадена фактура № ********** от 16.02.2016 г. по Договор за
възлагане на работа от 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.04.2017 г. до окончателното заплащане на
задължението и сумата в размер на 54,23 лв., представляваща лихва, дължима за
периода от 17.02.2016 г. до 10.04.2017 г., както и съдебно-деловодни разноски
за
платена държавна
такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Вземането,
според отразеното произтича от следните обстоятелства: непогасени парични задължения
по Договор за възлагане на работа от 2015 г., съгласно издадена фактура №
********** от 16.02.2016 г.
Предвид характера на предявения иск – иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за
доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение
на задълженията си, както и другите си възражения, ако претендира отхвърлянето
на предявения иск.
В конкретния случай ищецът при условията на главно
и пълно доказване успя да докаже съществуването на вземане спрямо ответника.
Посредством
заключение по приета като компетентно дадена и неоспорена от странтие ССЧЕ, процесната фактура е отразена в счетоводството на ищцовото дружество, със счетоводен запис от 16.02.2016г.,
см.411 “С.В. ЕТ 465лв.; см. 498 Др.Д/ри СвЛ.лв. 414.17лв.,; см.4532 ДДС продажби 50,83лв. Процесната фактура е включена в дневника по ЗДДС за
м.02.2016г. Към датата на издаване на заповедта 0- 25.04.2017г. и към датата на
подаване на исковата моба – към 03.07.2017г. е
останала непогасена сумата от 465.00лв.
по фактура ********* от 16.02.2016г. Тази фактура не е осчетоводена в
счетоводството на ответника.
От страна
на ответникът, не са представени доказателства за осъществено плащане. При
изложеното, искът следва да бъде уважен, както се признае за установено съществуването
на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5546/2017г. на ВРС.
По разноските:
В
настоящото производство по чл.422 от ГПК, ищецът е представил доказателства за
сторени разноски, както следва: за заплатена д.такса/25.00лв./, за заплатен
депозит за ССчЕ/150.00лв./, транспортни разходи
/242,41лв./, такса за СУ/5.00лв./, или общо 422,41лв.
Съгласно
ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, настоящия съдебен състав е длъжен да
се произнесе и по установяването дължимостта на
разноските, сторени в рамките на заповедното производство.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени също и разноските
в заповедното производство от 25.00лв. за д.такса.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на ищецът „Т.С.С.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ
*** със седалище и адрес на управление
***, представлявано от К***, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ ЕТ „С.В.“ ЕИК/БУЛСТАТ*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д***, ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА СУМАТА в общ размер на
519,23 лева /петстотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/, от които
сумата в размер на 465,00 лв. главница,
дължима на основание издадена фактура № ********** от
16.02.2016 г. по Договор за възлагане на
работа от 2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.04.2017
г. до окончателното заплащане на задължението
и сумата в размер на 54,23 лв.,
представляваща лихва, дължима за периода
от 17.02.2016 г. до
10.04.2017 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ЧГД № 5546/2017г. по описа
на съда за 2017г., на 11-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „С.В.“ ЕИК/БУЛСТАТ*** със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Д***, ДА
ЗАПЛАТИ НА ищеца Т.С.С.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление
***, представлявано от К***, сумата в общ размер на общо
422,41лв., представляваща сбор от
сторени по настоящото исково производство разноски, както следва: за заплатена д.такса/25.00лв./,
за заплатен депозит за ССчЕ/150.00лв./, транспортни
разходи /242,41лв./, такса за СУ/5.00лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК ЕТ „С.В.“ ЕИК/БУЛСТАТ*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца Т.С.С.“ ЕООД
ЕИК/БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление
***, представлявано от К***, сумата от 25,00 лева
/двадесет и пет лева/, съдебно-деловодни разноски
за платена държавна
такса в рамките на заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: