ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
гр. Плевен, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба подадена от ИЛ. КР. ИВ., чрез пълномощника й
адв. В.Т. В., с която се иска съдът да допълни Решение № 422 от 10.12.2021г.,
постановено по гр. д. № 888 от 2021г. по описа на ОС - Плевен в частта за
разноските, като допълнително присъди сумата от 25 лв., представляващи
разноски за платена държавна такса за образуване на въззивното
производство.
В молбата се излагат твърдения, че по делото е представен списък по
чл. 80 от ГПК за сторените и исканите от молителя разноски, като въззивният
съд пропуснал да се произнесе по включените в представения списък 25 лв.,
представляващи заплатена държавна такса за въззивната инстанция.
На тези основания се моли въззивният съд да допълни Решение № 422
от 10.12.2021г., постановено по гр. д. № 888 от 2021г. по описа на ОС –
Плевен в частта му за разноските, като осъди „Креди Йес“ ЕООД, ЕИК ***,
да заплати на ИЛ. КР. ИВ. сумата от 25 лв., представляващи разноски за
платена държавна такса за образуване на въззивното производство.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК въззиваемата страна „Креди Йес“
ЕООД, ЕИК *** не изразява становище по молбата.
За да се произнесе по така депозираната молба съдът съобрази
1
следното от фактическа страна:
С Решение № 422 от 10.12.2021г., постановено по гр. д. № 888 от
2021г.по описа на ОС-Плевен, въззивният съд отменил Решение № 1043 от
30.09.2021 г по гр. дело № 2312/21г., по описа на РС – Плевен в частта, в
която същият съд е признал за установено, че ответницата ИЛ. КР. ИВ. от гр.
П., дължи на ищеца "Креди Йес" ООД, ЕИК ***, сумата от 694, 70 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед от 14.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата като незаконосъобразно и вместо това постановил друго,
с което:
Отхвърлил предявения от "Креди Йес" ООД, ЕИК ***, иск с пр. осн.
чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ИЛ. КР. ИВ. от гр. П., дължи
на ищеца "Креди Йес" ООД, ЕИК ***, сумата от 694, 70 лв., представляваща
задължение по запис на заповед от 14.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
Отменил Решение № 1043 от 30.09.2021 г. по гр. дело № 2312/21 г. по
описа на РС – Плевен в частта, в която същият съд е осъдил ИЛ. КР. ИВ. от
гр.П., да заплати на "Креди Йес" ООД, ЕИК ***, сумата от 224, 58 лв.
представляващи деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
14, 97 лв. направени деловодни разноски в исковото производство
Осъдил "Креди Йес" ООД, ЕИК ***, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА на адв. В.В. от АК – Благоевград, възнаграждение в размер на 475, 17 лв
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Във въззивната жалба, депозирана от ИЛ. КР. ИВ., чрез
пълномощника й адв. В.Т. В. е инкорпорирано искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Представено е в кориците на делото /на л.6 от същото/ документ за
внесена държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ по сметка на
ОС – Плевен, дължимата за разглеждането на въззивната жалба.
Не е спорно по делото, че в неговите рамки е представeн и отделен
списък от молителя по чл. 80 от ГПК за сторените от него разноски /на л.24/.
2
С Решение № 422 от 10.12.2021г., постановено по гр. д. № 888 от
2021г.по описа на ОС-Плевен, въззивният съд отменил Решение № 1043 от
30.09.2021 г по гр. дело № 2312/21г., по описа на РС – Плевен, като осъдил
"Креди Йес" ООД, ЕИК ***, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. В.В.
от АК – Благоевград, възнаграждение в размер на 475, 17 лв съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С цитирания съдебен акт на ищеца не са присъдени
претендираните разноски в размер на 25 лв., представляващи платена
държавна такса за образуване на въззивното производство, предвид
наличието на представения списък по чл. 80 от ГПК и отразяването им в него.
Решението на въззивния съд е влязло в сила на 10.12.2021 г., а молбата
от възивната страна е входирана в служба „Регистратура“ на 06.01.2022 г. с
вх. Рег. № 87 от същата дата.
При така установеното съдът намира следното:
Молбата е подадена в срок, от надлежна страна и като такава е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване на
решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да
измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по
чл. 248, ал.1 ГПК на насрещна страна се дава възможност за становище, като
съдът се произнася в закрито заседание и определението постановено по реда
на чл. 248, ал.1 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, поискала
присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното
по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право
да иска изменение на решението в частта за разноските.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от изхода на делото по
главния спор, има относителна самостоятелност. Отговорността за разноски
не се разпределя служебно от съда, а е въпрос, по който съдът се произнася,
само ако е сезиран. С разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК законодателят е
предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен
акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на
3
решението в частта за разноските. Втората хипотеза е за допълване на
решението в частта за разноските. Разликата между двете хипотези е в това
дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно
сезиране с такова искане. В хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по
направеното искане за разноските, е налице непълнота при формирането на
волята на съда. Тази непълнота може да се отстрани по реда на чл. 248, ал.1,
ал.1, пр.1 ГПК - по искане за допълване на решението в частта за разноските,
която възможност е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл.
246 от ГПК.
Разгледана по същество молбата е основателна , като съображенията в
подкрепа на този извод се изразяват в следното:
По своята същност разноските представляват направените от
страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71,
ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. Съгласно чл. 78,
ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Анализа на цитираната
норма налага извод, че за присъждане в полза на ответника на сторените от
него разноски в производството е необходимо първо, да е отхвърлен
предявения от ищеца иск, второ, да е направено искане за присъждането им, и
трето, да са налице доказателства по делото, че такива реално са били
извършени от него в рамките на съответното производство. Като следва да се
добави, че претенцията за разноски съставлява искане, което трябва да бъде
заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото
пред съответната инстанция /в този смисъл т. 11 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите
Е. Ч. и А. Б./.
В светлината на гореизложеното, съдът счита следното по
направеното от молителя искане за присъждане на разноски:
Установено бе по - горе, че искането за присъждане на горецитирания
разход е направено още с въззивната жалба. Представено е и доказателство за
реалното извършване на претендирания разход - платежно нареждане от
26.10.2021 г. /на л.6 от делото/, от което се установява факта, че е реално е
внесена по сметка на ОС - Плевен дължима за разглеждането на иска
държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ от страна на молителя.
4
Ето защо съдът счита, че заплащането на претендираната държавна такса и
нейния размер се явява доказано. Посочения разход следва да се присъди на
молителя в пълния претендиран размер. Това е така, защото в резултат на
депозираната от него въззивна жалба е отменено изцяло
първоинстанционното решение, поради което и на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал.3 и чл. 80 ГПК този разход, направен от молителя, следва да му бъде
присъден.
Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК решението
следва да се допълни в частта за разноските като на въззиваемата страна ИЛ.
КР. ИВ. се присъдят 25 лв. разноски по делото.
Водим от горното, Окръжен съд - Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 422 от 10.12.2021 г., постановено по гр. д. №
888 от 2021г. по описа на ОС - Плевен, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК „Креди
Йес" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. "Л.“ № *,
представлявано от В. М. И.в ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. КР. ИВ. от гр. П., ЕГН
**********, сумата от 25 (двадесет и пет лв.) лева, представляваща разноски
за платена държавна такса за образуване на въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5