№ 7983
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110163910 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна
компания Лев Инс” АД, чрез юрк. К.З., срещу Л. Г. М., с която е предявен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 11985 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2016 г. в гр. София на бул. „Панчо
Владигеров“ срещу метростанция „Люлин“, ответницата Л. Г. М., управлявайки лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530“, с рег. № ******** виновно причинила ПТП с
паркирани на мястото автомобили, сред които бил и лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Авенсис“, с рег. № ********. Към датата на произшествието гражданската отговорност на
ответницата била застрахована в ищцовото дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/22/115002319915, със срок
на застрахователното покритие от 12.09.2015 г. до 11.09.2016 г. Съгласно съставения
Протокол за ПТП вина за неговото настъпване имала ответницата, която напуснала
местопроизшествието, без да уведоми и изчака контролните органи, като по този начин
виновно се отклонила от проверка за алкохол. Вследствие настъпилото ПТП на лекия
автомобил марка „Тойота“ били причинени щети, за които застрахователят по
имуществената застраховка „Каско“ – „ОЗК – Застраховане“ АД изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 16526,76 лева и предявил пред ищеца регресна претенция, заведена
под № 0000-5123-17-502176. С доклад по щетата ищцовото дружество одобрило
1
застрахователно обезщетение в размер на 11985 лева, с включени 15 лева ликвидационни
разноски, което било изплатено на застрахователя по имуществената застраховка с
платежно нареждане от 05.10.2017 г. На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за ищеца
възникнало регресно право срещу виновния водач за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Л. Г. М. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Л..
Процесуалният представител признава изцяло претенцията на ищеца за главница и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, като твърди, че веднага
след получаване на препис от исковата молба и в срока за отговора ответницата е заплатила
на ищеца дължимата сума в общ размер на 12586,25 лева. Възразява, че нито ищцовото
дружество, нито застрахователят по имуществената застраховка са я уведомили за
съществуване на процесното задължение, поради което същата не е дала повод за
образуване на настоящото производство. Моли съда да отхвърли предявения иск поради
извършеното плащане, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс” АД, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата Л. Г. М., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответницата е признала изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като на 03.05.2023 г. (в хода на настоящия
процес) дори е извършила плащане на главницата в размер на 11985 лева и на законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на
плащането, в размер на 601,25 лева. Последното не се оспорва от ищцовото дружество.
Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл.
175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжника. С оглед погасяване в пълен размер на претендираното от
ищеца вземане, ведно със законната лихва, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде отхвърлен изцяло
поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
2
В исковата молба е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски и на юрисконсултско възнаграждение, но не е представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата е оспорила искането с довода, че с поведението си не е давала повод за
завеждане на делото. За първи път научила за претенцията на ищеца с получаване на препис
от исковата молба и приложенията към нея, като в едномесечния срок за отговор заплатила
претендираната сума в пълен размер. В случай че застрахователят я беше уведомил
извънсъдебно за съществуването на процесното задължение, то ответницата е щяла да го
погаси и да не се стига до образуване на настоящото дело и извършването на ненужни
съдебни разноски. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице хипотезата на
чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
По делото не се твърди, а и липсват каквито и да било данни, че преди образуване на
настоящото дело ищецът по някакъв начин е поканил ответницата да заплати
претендираната сума. Застрахователят не е положил дори най-елементарни усилия да се
свърже със застрахования водач и да го уведоми надлежно за съществуването на регресното
вземане, което е препятствало извънсъдебното уреждане на спора между страните и реално
е довело до образуване на настоящото производство. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответницата е научила за претенцията на ищеца за първи път
с получаване на препис от исковата молба и е погасила същата в срока за отговор, като
изцяло признала предявения от застрахователя иск. Съгласно съдебната практика в
случаите, когато застрахователят е предявил регресен иск срещу делинквента, без преди
това да го е уведомил за извършеното плащане на застрахователно обезщетение, е налице
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (вж. Определение № 646 от 07.11.2017 г. по ч. т.
д. № 2565/2017 г., ІІ Т.О., ВКС и цитираната в същото съдебна практика). Настоящият
съдебен състав споделя изцяло изразеното становище и намира, че ответницата не е дала
повод за завеждане на делото. Освен това съдът намира, че е налице и вторият елемент от
състава на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът да признае иска. В настоящия случай Л.
М. не само е признала претенцията на ищеца, но и е заплатила претендираната сума в пълен
размер в срока за отговор по чл. 131 ГПК. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът
няма право на разноски.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори П.В.Д. и В.В.И., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
срещу Л. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
3
размер на 11985 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на дължимата сума, поради извършено в хода на процеса
плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4