ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
гр. гр. София , 11.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Емилия В. Петкова
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.251, ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл.266,
ал.4 от НПК.
С протоколно определение от 13.05.2021 г., постановено по НОХД №
3455/2019 г. на Специализирания наказателен съд, XII състав, е СПРЯНО
наказателното производство, водено срещу подсъдимия Д.Ж. Ж., по
обвинения за следните престъпления:
по пункт 2 от внесения обвинителен акт – по чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2,
т.1 и т.2 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и
б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е
с инкриминиран период от 10.01.2013 г. до неустановена дата през месец
декември 2013 г. и да е реализирано от Ж. като подбудител, в съучастие с
подс.Й. В. В. (извършител);
по пункт 3 от внесения обвинителен акт – по чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2,
т.1 и т.2 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и
б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е
с инкриминиран период от неустановена дата в началото на месец март 2014
г. до неустановена дата през месец февруари 2017 г. и да е реализирано от Ж.
като подбудител, в съучастие с подс.И.Б.П. (извършител);
по пункт 4 от внесения обвинителен акт – по чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2,
т.1 и т.2 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и
б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е
с инкриминиран период от неустановена дата в началото на месец януари
1
2013 г. до неустановена дата през месец септември 2013 г. и да е реализирано
от Ж. като подбудител, в съучастие с подс.Й. В.В. (извършител);
по пункт 5 от внесения обвинителен акт – по чл.214, ал.3, т.2 вр. с ал.2,
т.1 и т.2 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.
„а“ и б. „б“ вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което се
твърди да е с инкриминиран период от неустановена дата през месец март
2013 г. до неустановена дата през месец март 2018 г. и да е реализирано от Ж.
като подбудител, в съучастие с подсъдимите К. Г. К. и П. М. П.
(извършители);
по пункт 6 от внесения обвинителен акт – по чл.213а, ал.3, т.2, т.4 и т.7
вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. с чл.26, ал.1
вр. с чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК, за което се твърди да е с
инкриминиран период от 01.02.2015 г. до 10.11.2017 г. и да е реализирано от
Ж. като извършител, подбудител и помагач, в съучастие с подсъдимите Р.Я.Н.
(подбудител и помагач), П. Д. Я. (извършител), К. Г. К. (извършител), И. К. Н.
(извършител) и неустановено лице (извършител);
по пункт 9 от внесения обвинителен акт – по чл.213а, ал.3, т.7 вр. с ал.2,
т.1 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от
НК, за което се твърди да е с инкриминирана дата през месец април 2018 г. и
да е реализирано от Ж. като подбудител, в съучастие с подс.К. Г. К.
(извършител);
със същото определение е постановено да се направи предложение до
министъра на правосъдието за изготвяне на молба по чл.31, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА
до Република Турция за изразяване на съгласие по отношение на подс.Д.Ж. за
съдене, по горепосочените шест обвинения, за които не е било проведено
екстрадиционно производство.
В хода на проведеното съдебно заседание, с разпореждане на
председателя на съдебния състав е била наложена глоба в размер на 300 лева
на основание чл.266, ал.2 от НПК на защитника на подс.Ж. – адв.В., която
незабавно е била обжалвана от санкционирания и с определение от същата
дата, съставът на съда е оставил жалбата без уважение.
Против определението за спиране и определението, с което е
потвърдено разпореждането за налагане на глобата, е постъпила жалба от
адв.И. В., защитник на подс.Д.Ж., с оплаквания за неправилност, изразяваща
се в незаконосъобразност. В жалбата се навеждат доводи, че въпросът със
спирането вече е решен с предходно определение на въззивната инстанция,
която е отменила постановено спиране на наказателното производство за
същото лице и по обвиненията за същите престъпления. Изтъква се, че
позоваването на нормата на чл.31 от ЗЕЕЗА е некоректно, доколкото текстът
2
предвижда спиране при образувано производство само срещу едно лице и за
едно престъпление, а в случая продължаването на производството срещу
останалите подсъдими по въпросните обвинения обезсмисля самото спиране,
тъй като ще лиши Ж. от възможността да участва в събирането и проверката
на доказателствата, относими към конкретните обвинения. Обратно, ако му се
даде възможност да участва, то спирането ще е лишено от смисъл. Изразява
се становище, че с приложения подход се заобикаля забраната за съдене и се
преследва самоцелно забавяне на делото до получаване на съгласие от
турската страна. Определението за глобата се атакува с възражения за
некоректност при формиране на извод за нарушаване на реда в залата, чрез
отправяне на обиди и заплахи. Защитникът настоява, че редът в залата не е
бил нарушен, защото се е изказвал, когато му е била дадена думата и е развил
позиция в подкрепа интересите на клиента си. Коментираното от него
предстоящо закриване на специализираните съдилища било неизбежно и не
съставлявало нищо обидно или заплашително, а ако направеният от него
коментар бил приет за такъв, то съществувала процесуална възможност да се
поиска осъждането му за деяние от частен характер, пред съответен съд и по
съответен ред. Санкционирането се определя като „самозадоволяване с
власт“, което не следвало да се толерира. В този смисъл се претендира за
отмяна на оспорваните определения.
Против определението за спиране са постъпили жалби от адв.П. Д. и
адв.М. Х., защитници на подс.К.К., от адв.М. А., защитник на подсъдимите
И.Н. и П.П. и от адв.В. Б., защитник на подс.В.Х.. Всички те, съдържат
възражения за необоснованост и незаконосъобразност на акта и за
недопустимо несъобразяване с указанията на горната инстанция. Конкретно
жалбите на защитниците на подсъдимите К.К., И.Н. и П.П. визират
затрудняване разкриването на обективната истина, респ. нарушаване правата
и на тези подсъдими с частичното спиране, доколкото се касаело за
обвинения за съучастническа дейност, при което фактите и обстоятелствата
не можели да бъдат установени за лицата поотделно и индивидуално. С
жалбите се иска, определението за частично спиране да бъде отменено, с
оглед постигане на връщане на делото в предходната процесуална фаза.
Съдът, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото
материали намира следното:
Жалбата на адв.В., като защитник на подс.Д.Ж., е процесуално
допустима. Останалите жалби, предвид спецификите на конкретния казус,
при който се налага настоящият съдебен състав да извърши ново заместващо
произнасяне, както по въпроса за спирането, така и по въпроса за
процесуалната изрядност на досъдебната фаза, също се преценяват за
процесуално допустими.
3
Разгледани по същество, жалбите, с изключение на атакуващата
глобата, са основателни, но по различни от заложените в тях съображения.
За да спре наказателното производство само спрямо подс.Д.Ж. и само за
част от вменените му престъпления (по горепосочените пунктове от
обвинителния акт), СНС е приел, че за него отсъства друга процесуална
възможност за развитието на съдебното производство, предвид потвърденото
вече от въззивната инстанция постановено определение за отказ за връщане
на делото в досъдебната фаза, а също и предвид отсъствието все още на
окончателно произнасяне от турските компетентни власти по отправеното до
тях допълнително искане за предаване на Ж. за деянията, необхванати от
екстрадиционната процедура, чрез която лицето е било осигурено за нуждите
на българския наказателен процес. В тази връзка, първата инстанция е
констатирала, че за четири от деянията предмет на обвинението – по пунктове
1, 7, 8 и 10 от обвинителния акт, подсъдимият е екстрадиран, а за останалите
шест деяния – по пунктове 2, 3, 4, 5, 6 и 9, липсва изискуемо съгласие от
предалата го държава, за неговото съдене, а Ж. изрично е заявил, че желае да
се ползва от принципа на особеността. СНС е отбелязал, че допълнително
искане за даване на съгласие до турските компетентни власти е направено от
Главния прокурор на 10.07.2019 г. и по него се чака отговор, като в този
аспект са приобщени и постъпилите по делото писма от министерство на
правосъдието на РБългария от 25.03.2021 г. и 15.04.2021 г., ведно с нота,
депозирана в българското посолство в Анкара. Първата инстанция е приела,
че с внасянето на обвинителен акт срещу Ж. и за престъпления, за които
съгласие за съдене отсъства, безспорно е било допуснато нарушение в
досъдебната фаза, но проблемът следва да бъде решен от съда, пред който
делото е висящо (позовавайки се и на предходни произнасяния на АСНС),
чрез спиране на наказателното производство за този подсъдим и за тези
конкретни престъпления, до получаване на отговор от замолената държава
Република Турция.
От назначения от въззивната инстанция превод на нотата от 06.05.2021
г. на Министерството на външните работи на Република Турция до
посолството на Република България в турската столица, е видно, че с
допълнително Решение № 2018/446 от 26.11.2020 г. по дело № 2018/337,
Шестнадесети съд за тежки престъпления, район Бакъркьой (гр.Истанбул), е
постановил, че поисканото съгласие е приемливо, като в момента (т.е. към
датата на нотата), делото се намира във Върховния съд по повод обжалване.
Наказателното производство по делото, като цяло, е било значително
затруднено, именно поради наложилата се екстрадиция и необходимостта от
последвалото прилагане на принципа на особеността по ЕКЕ и ЗЕЕЗА, като
без да навлиза в подробности, които са добре известни на страните,
настоящият съдебен състав, само ще маркира няколко обстоятелства от
процесуално значение:
4
Досъдебното производство е било водено против множество обвиняеми,
вкл. Д.Ж., който за целите на предприетото наказателно преследване е бил
екстрадиран от Република Турция, по уважена от турските компетентни
власти молба за екстрадиция на Главния прокурор от 15.08.2018 г. (л.90 до
л.94, том 84 от д.п.). Предметът на молбата е съставлявало искане за
предаване на лицето за 5 престъпления, индивидуализирани по най-общи
белези, но идентични, с тези, за които Ж. е бил привлечен към отговорност с
постановление от 02.08.2018 г., приложено към молбата. Впоследствие, в
досъдебната фаза е извършено ново привличане и е разширен значително
обемът на обвинението, като едно от тези пет престъпления, за които Ж. е
екстрадиран, е било трансформирано от отделно деяние (палеж), в
квалифициращо обстоятелство на друго престъпление (изнудване) и то
такова, явяващо се едно от няколко изнудвания, формиращи продължавано
престъпление по чл.26 от НК – деятелността по п.6 от обвинителния акт
(невключени в молбата за екстрадиция). С обвинителния акт, Ж., както и още
12 подсъдими са предадени на съд за първи път през 2019 г., когато е
образувано НОХД № 1064/2019 г. на СНС, 12 състав. Специално на Д.Ж., са
били повдигнати обвинения за десет престъпления: за ръководство на ОПГ по
чл.321 от НК, за два палежа по чл.330 от НК и за изнудвания и рекети,
повечето реализирани при продължавана престъпна дейност по чл.213а и
чл.214 от НК. В разпоредително заседание, проведено на 04.07.2019 г., СНС е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на СП за отстраняване
на установени процесуални нередовности, допуснати в хода на досъдебното
производство и в частност при изготвянето на обвинителния акт. Едно от
основанията за прекратяване и връщане на делото е било и констатирано
нарушение на принципа на особеността, с оглед предаването на подс.Ж. за
съдене с внесения обвинителен акт за повече престъпления, от онези, за които
лицето е било екстрадирано от турските власти. Определението е било
потвърдено от въззивната инстанция с определение от 04.09.2019 г. на АСНС
по ВНЧД № 409/2019 г., която е заела позиция, че принципно няма пречка,
предвиденото по чл.31, ал.3 от ЗЕЕЗА спиране да бъде предприето от органа,
пред който делото е висящо, но с оглед коригирането на останалите
недостатъци на обвинителния акт, задължително предпоставящи връщане на
делото, същото подлежи на изпращане в предходна процесуална фаза.
Междувременно предвид резултата от първоинстанционното произнасяне, с
молба от 10.07.2019 г., Главният прокурор на РБългария е отправил искане
към турските компетентни власти за изразяване на съгласие за съдене на Ж. и
за още 5 престъпления, всички квалифицирани по чл.214 от НК. Делото е
било върнато, престояло е в СП за корекция на обвинителния акт и е било
внесено отново в СНС, където е било образувано под нов номер, а именно №
3455/2019 г. По него е проведено ново разпоредително заседание, в което,
СНС е счел, че нередовностите в обвинителния акт са санирани, а по
отношение на претендираното от защитата на Ж. връщане, с оглед спиране на
наказателното производство от прокурора по обвиненията за престъпленията,
5
за които няма съгласие за предаване, съдът е преценил, че връщане е
безпредметно, след като спиране може да бъде осъществено от него, като
ръководно-решаващ орган. Определението е преминало въззивен контрол и е
било потвърдено от АСНС с определение от 20.01.2020 г. по ВНЧД №
11/2020 г., вкл. в частта, с която първата инстанция е спряла наказателното
производство само за подс.Д.Ж. и само за престъпленията, за които по
усмотрението й липсва съгласие от турските власти. По-нататък е била
извършена смяна в членовете на съдебния състав, което е наложило
провеждане пак на разпоредително заседание в първата инстанция на
12.01.2021 г. СНС е подходил аналогично, но този път АСНС с определение
от 02.03.2021 г. е изразил несъгласие с тезата му за частично спиране по
отношение на Ж. и го е отменил, като е счел, че на досъдебното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение, изискващо връщане на
делото. Вместо да реализира изискуемото от закона заместващо правомощие
по прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора,
предходният въззивен състав е потвърдил обжалвания акт на първата
инстанция и то точно в частта за отказа за връщане и е указал на СНС да
предприеме такова, но впоследствие и под условие – ако не постъпи отговор
от турската страна в разумни срокове, като същевременно е отменил
частичното спиране.
Така, СНС се е отзовал в ситуация, в която стадият на разпоредителното
заседание на практика не е бил завършен, а от него се е изисквало сам да
ревизира свой акт, без настъпване на промяна в обстоятелствата (т.е. при
продължаващо отсъствие на съгласие), при това, подлежащ на обжалване и
потвърден при въззивна проверка.
Първостепенният съд е бил силно затруднен в процедирането и е
предпочел да се произнесе само по въпрос, който е можело да бъде
пререшаван във всеки момент, докато делото е висящо – онзи със спирането,
като пак е спрял наказателното производство за подс.Ж., за престъпленията –
предмет на обвинението, останали извън екстрадицията.
Ако отстояваната до момента по делото базова констатация беше точна
– а именно, че за част от престъпленията, отразени в обвинителния акт, Ж. е
екстрадиран, а за останалата част се очаква окончателно решение от турските
компетентни власти по съгласие за съдене, то процедирането на СНС, срещу
което се заявяват оплаквания в жалбите, не търпи сериозен укор, а се е
нуждаело единствено от допълване. В смисъл – да се предприеме спиране не
само за Ж., но и за подсъдимите, които според държавното обвинение са били
негови съучастници в престъпленията, попадащи под принципа на
особеността.
Това е така по следните съображения:
-не е процесуално нарушение, че лицето е било привлечено към
6
наказателна отговорност за престъпления, извършени преди предаването, за
които то не е екстрадирано, защото ЕКЕ, в отклонение на принципа на
особеността, предвижда молещата държава да реализира всички необходими
мерки, съобразно своето законодателство, предотвратяващи изтичането на
давност; не е процесуално нарушение и събирането на доказателства за тези
престъпления в досъдебната фаза, доколкото по делото е имало привлечени и
други лица, като съучастници на Ж. в извършването им, за които принципът
на особеността не важи и изискването за доказване е било приложимо на
общо основание за тях, т.е. от преценката на прокурора е зависело дали да
преустанови процесуалната си активност в разследването напълно за
конкретните деяния или не;
-безспорно процесуално нарушение е съставлявало предаването на Ж.
на съд, без изискуемото съгласие по чл.14, ал.1, б. „б“ от ЕКЕ и чл.31, ал.1, т.1
от ЗЕЕЗА, но въпросът дали нарушението е отстранимо в съдебна фаза, е
подлежал на разрешаване в обозрим срок, предвид отправянето вече на такова
искане за съгласие до турската страна и провеждане на съответна процедура в
чуждата държава, чийто съдебни власти до момента са се произнесли в насока
уважаване;
-възможност за спиране за конкретно престъпление (различно от
престъплението, за което лицето е екстрадирано), съществува по силата на
специалната норма на чл.31, ал.3 от ЗЕЕЗА, а възможност за спиране спрямо
един или някои от съучастниците също съществува по силата на чл.26 от
НПК, като отричането на тези възможности или стеснителното им тълкуване,
е несъответно на закона; за практическата им приложимост обаче, от
значение е, същите да бъдат внимателно съобразявани с фактическите и
процесуални особености на всеки отделен казус; ако едно лице е реално
осигурено за съдебното производство, ако няма временни пречки за личното
му участие по делото (от типа на краткотрайно разстройство на съзнанието,
тежко заболяване, междувременно предаване на лицето от молещата държава
на трета държава за определен срок и пр.) и спирането засегне отделни
престъпления, за които е обвинено, но не засегне сочените за съучастници в
същите престъпления, негови съпроцесници, ще се стигне до квази (мнимо)
спиране, което е недопустимо;
-бъдещото постъпване на съгласие за съдене от компетентните органи
на Република Турция, се е очертавало като вероятно и в обозрим срок,
позволяващ съдебният процес да се развива отначало със събиране на
доказателства за престъпленията – предмет на обвинителния акт, за които
лицето е било екстрадирано, след което при постъпване на съгласието да
продължи със събирането на доказателства и по другите обвинения без
излишно забавяне;
-компетентността на Главния прокурор по отправяне на молбата за
съгласие не може да се поставя под съмнение, при положение, че тя е била
7
изготвена в момент, когато вече е била налице съдебна воля за връщане на
делото в досъдебната фаза, където то в крайна сметка е било изпратено и че
връщането тогава е било насочено към коригиране и на този пропуск, по
чието отстраняване именно държавното обвинение е трябвало да предприеме
активност;
-предложената на вниманието на СНС обвинителна концепция
претендира за широкоаспектна престъпна деятелност, осъществявана
организирано и съгласувано, при което е вън от съмнение, че за пълно,
всестранно и обективно установяване на всички значими факти, е било по-
подходящо, ако не възниква риск от особено забавяне на съдебното
производство, тази концепция да бъде разглеждана в едно дело, вместо да се
сепарира.
Но всичко описано по-горе би имало смисъл само при констатиране, че
за частта от престъпленията, упоменати в обвинителния акт, за които Ж. не е
екстрадиран, такова съгласие вече е поискано и в сравнително кратък срок
официално би било получено. Внимателната съпоставка на съдържанието на
постановлението за привличане на лицето от 02.08.2018 г., на основаващата
се на него молба за екстрадиция, на молбата за даване на съгласие по чл.14,
ал.1, б. „а“ от ЕКЕ и на обвинителния акт показва, че и понастоящем в
последния фигурират престъпления, за които Ж. нито е екстрадиран, нито е
поискана допълнителна санкция от чуждата държава за съдене за тях.
Това е престъплението по пункт 9 от обвинителния акт – по чл.213а от
НК, с инкриминиран период месец април 2018 г. и пострадал С. А. (за когото
се твърди, да е изнудван да предаде сума от 250 000 лева). В уважената молба
за екстрадиция от 15.08.2018 г., такова престъпление отсъства. То отсъства и
в молбата на Главния прокурор от 10.07.2019 г.
Това са и четири от деянията по пунктове 7.1, 7.3, 7.5 и 7.6, включени в
продължаваната престъпна дейност по чл.26 от НК, предмет на обвинението
по пункт 7 от обвинителния акт. Деятелността, за която е била поискана
екстрадиция с молбата от 15.08.2018 г.: „съучастие изнудване, придружено с
лека телесна повреда и с унищожаване на имущество, с участие на лица,
действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
извършено в периода 13.05.2016 г. – 24.05.2016 г. – престъпление по чл.213а,
ал.3, т.3 вр. с ал.2, т.2, т.3, пр.второ вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК“, е
еквивалентна на визираната в пункт 2 от постановлението за привличане на
Ж. от 02.08.2018 г., респективно отговаря на настоящото обвинение по пункт
7.2 и 7.4 от обвинителния акт. Деянията по пунктове 7.1, 7.3, 7.5 и 7.6, не само
са с други инкриминирани периоди, но са осъществени (според обвинението)
с други различни фактически действия, независимо че пострадалото
физическо лице е едно и също. Тоест, не се касае изобщо до реализирано
8
изменение на обвинението в досъдебното производство, за което да са
приложими чл.31, ал.4 от ЗЕЕЗА и чл.14, ал.3 от ЕКЕ. За деянията по
пунктове 7.1, 7.3, 7.5 и 7.6, няма поискано и съгласие за съдене, дерогиращо
принципа на особеността, което да се очаква да постъпи.
Да се има предвид и очертаното в пункт 6 от обвинителния акт
престъпление, което се състои от отделни съставомерни деяния по чл.213а от
НК, обединени по чл.26 от НК. Обвинителният акт представя Ж. като
извършител, подбудител и помагач, включително се инкриминират и пряко
извършени от подсъдимия принудителни действия спрямо пострадалия Й. Й.,
а молбата от 10.07.2019 г. претендира за получаване на съгласие от турските
власти за съдене у нас на лицето само като подбудител на други извършители.
При това положение, е наложително връщането на делото в досъдебната
фаза, понеже първоинстанционният съд, за да санира нарушението, ще следва
да от тук насетне да се заеме с инициирането на предложение до министъра
на правосъдието за отправяне на нова, поредна молба за съгласие до турските
власти (и то не във вида, в който готовност за такова предложение е заявена
от СНС в с.з. от 13.05.2021 г.), а като се отчете обстоятелството, че по
предходната още не е постъпил окончателен отговор, близо две години след
отправянето й, съвсем разумно е да се приеме, че това ще представлява
предпоставка за солидна забава, при това без индикации за вероятно
постигане на коригиращ порока ефект. Защото, ако по сегашната молба за
получаване на съгласие, такава вероятност съществува, заради уважаването й
от съда за тежки престъпления Бакъркой, независимо от обжалването на
решението му, то при евентуално нова молба, прогнозите са съвсем неясни. В
допълнение е необходимо да се отчита, че евентуален отказ за даване на
съгласие от чуждата държава, не е предпоставка нито за прекратяване на
наказателното производство, нито за оправдаване, тъй като принципът на
особеността е предвидено да се преодолява и в хипотеза на чл.14, ал.1, б. „б“
от ЕКЕ, респ. чл.31, ал.1, т.2 от ЗЕЕЗА.
С оглед изложеното, атакуваното определение за спиране следва да
бъде отменено, както и да бъде отменено предходното определение на СНС за
отказ за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на
същото на СП. Настоящият съдебен състав счита, че може да реализира
заместващото правомощие по връщане на делото в досъдебната фаза, каквато
е и имплицитната претенция на жалбите, независимо че формално предметът
на въззивно обжалване е само спирането (понеже само по спирането СНС се е
произнесъл). Основание за това му дава както принципът за процесуална
икономия, така и незавършилия към момента първоинстанционен стадий
„разпоредително заседание“, а също и обстоятелството, че дори предишният
въззивен състав да е потвърдил отказа за връщане, той се е произнесъл по
начин, който изисква ново въззивно преразглеждане на въпроса.
Ако след връщането, СП прецени да внесе обвинителен акт, то същият
9
освен с общите правила по чл.246 от НПК, следва да бъде съобразен и с
принципа на особеността, в контекста на заложените в настоящия акт
аргументи.
Що се отнася до жалбата на адв.В. за наложената му глоба в размер на
300 лева, същата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Процедурата по санкционирането е спазена, а условията за задействането й са
налице. Видно от аргументите на председателя на съдебния състав на СНС,
споделени и от състава, глобата е наложена за проявено неуважение към съда
и нарушаване на реда в залата. До глобата се е стигнало не само заради
реплики, демонстриращи явно отрицателно отношение на конкретния
защитник към специализираното правосъдие и отправяне на неоснователни
упреци към вътрешното убеждение на съдията-докладчик, но и заради
прекъсването на председателя на съдебния състав при обявяване на съдебната
воля по заявени искания. Прочитът на съдебния протокол оставя впечатление
за поведение, генериращо напрежение и проявяващо незачитане на
правосъдието и етичните норми, което независимо дали подлежи на
интерпретиране, като обидно или заплашително, всякога се третира за грубо
нарушение на реда в залата, още повече, че не е било преустановено, въпреки
отправените към защитника предупреждения. Не се открива твърдяното в
жалбата „самозадоволяване с власт“, а изпълнение на нормативно възложени
функции по поддържане на този ред. Неудовлетворително за страната
произнасяне на съда, подлежи на оспорване със законови механизми и в
никой случай не оправдава подобно държание, несъвместимо с
професионалната колегиална етика.
Предвид изложените съображения, Апелативният специализиран
наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.05.2021 г. по НОХД №
3455/2019 г. на Специализирания наказателен съд, XII състав, с което е
СПРЯНО наказателното производство, водено срещу подсъдимия Д.Ж. Ж.,
по обвиненията за престъпления по пункт 2, 3, 4, 5, 6 и 9 от внесения
обвинителен акт и е постановено отправяне на предложение до министъра
на правосъдието за изготвяне на молба по чл.31, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА до
Република Турция за изразяване на съгласие по отношение на подс.Д.Ж. за
съдене, по обвиненията за тези престъпления.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.05.2021 г. по горното
дело, с което съставът на съда е оставил без уважение жалбата на адв.И. В.
срещу разпореждането на председателя на съдебния състав за налагане на
глоба в размер на 300 лева.
10
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.01.2021 г. по горното дело, с
което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения и вместо това:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3455/2019 г. на
Специализирания наказателен съд, XII състав.
ВРЪЩА делото на Специализираната прокуратура за от страняване на
допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11