Номер 26418.11.2020 г.Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.З.II Търговски състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела А. Караджова
Трифон И. Минчев
като разгледа докладваното от Трифон И. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20205501001194 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение № 805/10.07.2020 г. постановено по гр.д. № 6304/2019
г. по описа на Районен съд – С.З., с което „Е.“ ЕАД е осъдено да заплати на
„В.“ ЕООД сумата 163,35лв., представляваща недължимо платена сума за
такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение –
ИЗВОД Р. – гр. К. за периода 01.11.2014г.- 30.11.2014г. по фактура №
********** от 30.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
изплащане на сумата, както и сумата от 710 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Въззивникът „Е.“ ЕАД излага доводи относно неправилността на
обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушаване на процесуалните правила. Направено е искане
същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявения иск
от „В.“ ЕООД да бъде отхвърлен. Претендира разноските пред двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, в
който изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма искания по доказателствата. Претендира
разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД, да заплати
на сумата 163, 35лв., представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение -
ИЗВОД Р. - гр. К., с ИТ № 2008237, за периода 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г., по
фактура № ********** от 30.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Е." ЕАД П. представя писмен отговор в срока по чл.131
ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по
основание, така и по размер.
От представените по делото инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „Х.", скица и писмо изх.№ 1784/23.10.2018г. и №
2
1201/26.09.2008г., се доказва, че ищецът е собственик на Електропровод „Х.“,
и на ИЗВОД Р. – гр.К., както и на намиращите се в тях ЗРУ. Видно е също, че
между страните е водена кореспонденция, като с писмо изх.№
1784/23.10.2008г., ищцовото дружество е поискало промяна на мястото на
измерване, като след получаването му от страна на „Е.“АД по отношение на
Извод „Р.“ и В.-З. е извършена промяна на мястото и нивото на измерване,
като енергията се измерва на ниво Средно напрежение.
Ответникът Е. е изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-
30/24.09.2008г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР, в Е. тече проект по идентифициране на обекти на
клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че
за клиентите, които са изпратили необходимите документи, Е. вече не
начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на
Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са
получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца
върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че
такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв
начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на
дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението;
официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване
на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на
електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна
линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. №
1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Х. –
извод „Р.”. В писмото е посочено, че са приложени: извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните
записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана
3
към момента.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът приема като добросъвестно изготвено.
Вещото лице сочи, чe електропровод „Х.“ 20 kV е собственост на ищеца през
процесния период и той е изходящ от подстанция „Х.“, собственост на Е.
ЕАД, ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
Е. ЕАД.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установи, че начислената цена на такса достъп до
електроразпределителната мрежа до обект обект ИЗВОД Р. - гр. К. на
измервателна точка номер (ИТН) 2008237 във фактура
№ **********/30.11.2014г. е изчислена при мощност 330 kW. За периода
от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. включително са 30 дни x 0.0165 лв. (цена за
достъп) x 330 kW (мощност) = 163,35 лв. без ДДС и 196,02 лв. с начислен
ДДС такса достъп до електроразпределителната мрежа. Платената по
процесната фактура сума за такса достъп до електроразпределителната мрежа
до обект ИЗВОД Р. - гр. К., ИТН 2008237 е в общ размер на 163,35 лв. без
ДДС и 196,02 лв. с включен ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.енергия относно
притежавания обект Електропровед Х. и обект с ИТ № 2008237 – ИЗВОД „Р.“
гр.К., който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Х. 20 kV. Обектите на ищеца са присъединени към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е." ЕАД на ниво ниско
напрежение. Безспорно установено по делото е, че присъединяването е
4
извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г., за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН, ел.енергията,
доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.
116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Въз основа на чл.116, ал. 7 от ЗЕ е
приета Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от същата, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно чл.55 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание,
е длъжен да го върне. В тези случаи, в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Съгласно трайната съдебна практика / напр. Решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и
цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество
на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба
на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят
към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
5
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното
предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на
цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –
измерването в места, различни от уговорените между страните или от
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и
цена за пренос.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за
достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се
явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е
съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а
съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през
електроразпределителната мрежа се предоставят от Е. и Е., когато тези
дружества са собственици на такава мрежа на обособена територия.
В настоящия случай, не е спорно, че ищецът е собственик на Помпена
станция „Х.", на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Х." 20kV.
6
Установи се също, че по цялата верига на електрозахранването на процесния
обект Извод Р. на ПС„Х.", Е. няма никакви собствени електропроводи и
електросъоръжения. Заплащането на достъп до електроразпределителната
мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за
разходите по дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и
ремонтът на присъединителните електросъоръжения. След като
електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, то ответното
дружество няма разходи по достъпа до нея и не следва да калкулира такси за
такъв достъп. Следователно, начислената и получената от ответното
дружество такса за достъп до електроразпределителната мрежа е без
основание. Поради това за ответното дружество не е налице основание за
получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е
недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е." ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са
следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от
ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско дружество
“Милушев и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски
7
във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези
правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното
от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно
и не следва да бъде намалено.
Въззивникът „Е." ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
С оглед цената на иска, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 805/10.07.2020 г. постановено по гр.д. №
6304/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е." ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление :
гр. П., ул. *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. „Х. Б.” № * направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка
в “Ц.” АД, IBAN - * * *** *, BIC - *** **.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9