Р Е Ш Е Н И Е № 111
Гр. Разград, 19 октомври 2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело № 132 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ.
Образувано е по жалба на Община Разград против Решение № РД- 02-36-748/
27.06.2023 г. на заместник- министъра на регионалното развитие и
благоустройство, в качеството му на ръководител на Управляващия орган (РУО) на
Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020, с което е определена
финансова корекция в размер на 203 400 лв.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспореният акт е
незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения,
при неизяснени факти и обстоятелства, в противоречие на материалния закон и
преследваната от него цел. Твърди се, че в мотивите на оспореното решение са
допуснати редица грешки, несъответствия и противоречия, които са опорочили
неговото съдържание и водят до невъзможност да се разбере каква е била действителната
воля на РУО. С оглед на това се иска неговата отмяна, ведно с произтичащите от
това законни последици. Претендира и за
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата е депозирал
писмено становище, в което сочи, че оспореното решение е валиден и
законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с процесуалния и
материалния закон и моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна и
недоказана. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на самостоятелен
съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните
фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството доказателства установяват, че между
Община Разград, като бенефициент и Министерство на регионалното развитие и
благоустройство (МРРБ), в качеството му на Управляващ орган (УО) е сключен Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР № РД- 02-77/
02.08.2018 г. (№от ИСУН BG16RFOP001-1.023-0003-С01). Във връзка с изпълнението
на финансирания проект Община Разград е провела открита процедура по обществена
поръчка с предмет: „Изпълнение на строително-монтажни работи чрез инженеринг –
изграждане на социални жилища по проект „Изграждане на социални жилища за
настаняване на малцинствени и социално слаби групи в кв. „Орел“, отговарящи на
съвременните хигиенни изисквания“. След приключване на процедурата е сключен
Договор № BG16RFOP001-1.023-0003-C02-S-05 от 20.01.2020 г. с избрания изпълнител
„КМК Билд“ ЕООД на стойност 1 695 000
лева без ДДС (2 034 000 лева с включено ДДС).
Тази процедура е била предмет на проверка, при която е прието, че има данни
за допуснати нередности, изразяващи се във въвеждането на незаконосъобразни/ограничителни критерии за
подбор и възлагане на обществената поръчка, поради което е подаден Сигнал за
нередност, регистриран под № 1574 в
Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и
програми за регионално развитие“, МРРБ. Въз основа на него е открито
производство по чл.73 ЗУСЕСФСУ, за което жалбоподателят е надлежно уведомен с Писмо
изх. № 99-00-6-65 от 15.02.2023 г., изпратено чрез ИСУН. В него са описани
подробно от фактическа и правна страна твърдените нередности, като му е предоставена
възможност да представи своето становище и възражения по констатациите и да
ангажира доказателства във връзка с твърденията си. В указания срок той не е
депозирал възражение.
РУО е възприел изцяло констатациите
и изводите в сигнала, като е приел, че са допуснати посочените в него нарушения
на правилата за провеждане на обществена поръчка, квалифицирани от като нередности
по смисъла на т. 11, б. „а“ от
Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ
(Наредбата за посочване на нередности, Наредбата), а именно: „Използване на
основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или
условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са
дискриминационни по смисъла на т. 10, но ограничават достъпа на кандидатите или
участниците”, б. а) нередността се отнася до критерии или условия, които не са
дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до
ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната
процедура за възлагане на обществена поръчка“.
Въз основа на това РУО с Решение №
РД-02-36-468/25.03.2021 г. е определил финансова корекция общо в размер на 203
400,00 лв., представляваща 10 % от допустимите разходи по сключения договор за безвъзмездна
финансова помощ. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в писмена
форма от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция
се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от него е предвидено, че РУО
е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се
намира управляващият орган, или определено от него лице. В случая ръководител
на съответната администрация е министърът на МРРБ, но той на основание чл. 9,
ал. 5 ЗУСЕФСУ със своя Заповед № РД-02-14-642/15.06.2023 г. е определил
издателя на акта Ангелина Тодорова-Бонева - заместник — министър на
регионалното развитие и благоустройството за ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Регионално развитие 2007- 2013 г. и Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020 г.. Спазена е установената от закона форма. Актът
е надлежно мотивиран, като в него подробно са изложени фактическите и правни
основания за издаването му. Действително в съдържанието му има някои неточности
и несъответствия, но те не са съществени и не съставляват самостоятелно
основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на акта. В хода на административното
производство са спазени процесуалните правила и норми, като на бенефициента е
предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира
доказателства, да заяви своето становище и възражения по констатациите.
При преценка на събраните писмени доказателства съдът прави следните фактически
и правни изводи относно констатираните нарушения:
Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП при възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка. Това правило е доразвито и в нормата на чл. 59, ал. 2
ЗОП, където изрично е посочено, че следва да се въвеждат само критерии за подбор на изпълнителите,
които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката и
те трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на
поръчката. Наред с това, в чл. 63, ал. 1 ЗОП е предвидено, че възложителят
може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите
или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и
с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за
качество.
Следователно изискванията към участниците се определят от възложителя в рамките на
неговата оперативна самостоятелност, но законодателят не допуска да се въвеждат
изисквания, които необосновано ограничават участието на лица в обществените
поръчки и които не са съобразени с предмета, обема и сложността на обществената
поръчка. Това не противоречи и на даденото тълкуване в решението Съда на
Европейския съюз от 31.03.2022 г. по дело № С-195/21, в което е прието (§50 и
§53), че в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият
орган може да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и
професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са
по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба,
стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или
оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата
поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този
предмет.
В хода на административното производство РУО е констатирал пет нарушения, които
е възприел като незаконосъобразни/ ограничителни критерии за подбор на
изпълнител.
Първото нарушение касае въведено ограничително условие във връзка с изискването за вписване
в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) на всички участници в
неперсонифицираните обединения. То е квалифицирано от РУО като нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр.
чл. 59, ал. 2 и 6 от ЗОП и във вр. чл. 3, ал. 3 ЗКС.
В обявлението за обществената поръчка (раздел III.1.1 „Годност за упражняване
на професионалната дейност“) и в Документацията за участие в процедурата за
възлагане на обществената поръчка (т. 17 „Критерии за подбор“, т. 1 „Годност
(правоспособност)за упражняване на професионалната дейност“ (стр.14))
възложителят е въвел следното изискване регистрация в ЦПРС за съответната
категория строеж към кандидатите:
„Когато участникът е обединение, което не е юридическо лице, изискването се
отнася към всеки един от участниците в обединението, който ще изпълнява
строително-монтажни работи.“
По правило кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена
поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо
лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да
изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на
държавата, в която то е установено (чл. 10, ал. 1 от ЗОП). Съгласно чл. 59, ал.
6 от ЗОП, при участие на обединения, които не са
юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението
участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна
регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за
изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или
административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при
изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.
Специалният нормативен акт, който урежда реда и условията за вписване в
ЦПРС е Законът за камарата на строителите (ЗКС). Според правилото на чл. 3, а.
2 от ЗКС строителите, които изпълняват строежи от първа до пета категория по
чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени
в Националната класификация на икономическите дейности (НКИД), позиция
"Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален
регистър на строителя (ЦПРС, регистъра). В чл. 3, ал. 3 от ЗКС е посочено, че когато
физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или
отделни видове строителни и монтажни работи (СМР) поне един от участниците в
обединението трябва да е вписан в регистъра. В следващата алинея (чл. 3, ал. 4
от ЗКС) е уточнено, че участието в обединението не поражда права за лицата,
които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или
отделни СМР, за които се изисква вписване в ЦПРС.
Анализът на цитираните норми сочи, че когато участник в обществената
поръчка е обединение, което не е юридическо лице, изискването за вписване в
регистъра е относимо за тези от участниците в него, които с оглед на
разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на
обединение, ще изпълняват строеж от първа до пета категория или отделни
строителни и монтажни работи, посочени в НКИД, позиция „Строителство“. За тези
участници, които ще извършват строителни и монтажни дейности, които не
представляват строеж от първа до пета категория или които не са включени в НКИД , не е налице нормативно изискване за
вписване в регистъра. Разпределението на дейностите, които ще се изпълняват от
различните участници в неперсонифицираното обединение, се урежда със сключения
между тях договор и въз основа на него може да се прецени кой от тях следва да
е вписан в ЦПРС.
С оглед на това неправилно е прието от РУО, че законодателят е въвел
изискване поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС, което
ще е достатъчно условие да се изпълни възложения строеж. В случаите, когато повече
от един от членовете на обединението ще извършват дейности в обществената
поръчка, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението
следва да бъдат вписани в ЦПРС.
Възложителят е поставил изискване за вписване в регистъра към всички членове
на обединението, които ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности.
По делото е установено, че включените в предмета
на обществената поръчка СМР касаят строеж пета категория и за неговото извършване
следва строителите, включително и членовете на неперсонифицирани обединения, да
бъдат вписани в ЦПРС. РУО не е изследвал дали в предмета на обществената поръчка
се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация и съответно
да се направи извод, че те ще могат да се изпълняват от членове на обединението, които не са вписани в
ЦПРС.
Въз основа на това на може да се приеме за установено, че така формулираното
изискване от бенифициента е ограничително, поради което не е налице и
констатираното от РУО нарушение. В този смисъл е и актуалната съдебна практика
на Върховния административен съд. Гореизложеното обаче не влияе на крайния
изход от спора.
Второто
нарушение касае необосновано ограничение във връзка с доказване на технически и професионален опит от
страна на участниците. То е квалифицирано от РУО като нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, б. „б“ от
ЗОП.
При обявяване на обществената поръчка (раздел III.1.3.„Технически
и професионални възможности“, т. 1 и т. 2 „Изисквано минимално/и ниво/а“ от
Обявлението (стр.6 и стр. 7 от него) и в т. 17 „Критерии за подбор“, както и в т.3.2
от Документацията за участие (стр.16 от нея) жалбоподателят е определил изискванията за техническите и професионални
способности на кандидатите, като е посочил, че участникът следва през
последните 5 години от датата на подаване да е изпълнил минимум една дейност-
строителство с предмет и обем, идентичен или сходен с предмета на поръчката. Наред
с това е посочил, че участникът следва да е изпълнил минимум една дейност-
проектиране, с предмет и обем, идентичен или сходен с този на обществената
поръчка, за последните три години, считано от датата на подаване на офертата. Уточнено
е, че под дейности сходни с предмета на обществената поръчка следва да се
разбира - изграждане и/или преустройство и/или реконструкция и/или основен
ремонт, включително въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради с РЗП
минимум 1 200 кв.м.
Следователно възложителят е формулирал две изисквания за опит: 1) в
областта на строителството (без проектиране) с период на придобиване през
предходните пет години и 2) в областта на проектирането с период на придобиване
през предходните три години. Той не е съобразил, че ако дейностите по
проектиране са извършени в рамките на инженеринг (проектиране и изпълнение на
СМР) те съставляват строителство по смисъла на ЗОП (по арг. на чл. 3, ал. 1, т.
1, б. „б“ ЗОП) и в тези случаи референтният период е пет години съгласно чл. 63,
ал. 1, т. 1 ЗОП. С оглед на това правилно и обосновано е прието от РУО, че е
ограничено правото на кандидатите да докажат опита си в областта на
проектирането, придобит в резултат на инженеринг, изпълнен през предходните пет
години.
Третото нарушение касае въведено ограничително изискване към образованието на техническия
ръководител на обекта. То е квалифицирано от РУО като нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. чл.163а, ал. 4 във
вр. с чл. 163а, ал. 2 ЗУТ.
При обявяване на обществената
поръчка (раздел III.1.3.„Технически и професионални възможности“, т. 3 „Изисквано
минимално/и ниво/а“ от Обявлението (стр. 7 от него) и в т. 17 „Критерии за подбор“,
т.3.2 от Документацията за участие (стр.17)) бенефициентът е посочил, че участникът следва
да разполага с технически ръководител – строителен инженер или архитект или строителен
техник с образование минимум средно образование с четири годишен курс на
обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и
строителство“ или еквивалент, или висше образование със специалност „ПГС\ССС“ или
еквивалентна или висше образование със специалност „Архитектура“; с минимум 5 години
професионален опит по специалността и да е ръководил минимум 1 обект, сходен с
предмета на поръчката - изграждане и\или преустройство и\или реконструкция и/или
основен ремонт, включително въвеждане на мерки за енергийна ефективност на
сгради за обществено ползване “
Условията, на които следва да отговарят техническите ръководители на
строежите са нормативно установени с
разпоредбата на чл. 163а от ЗУТ. Съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ
технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше
училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или
"архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен
курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите
"Архитектура и строителство" и "Техника". Според чл. 163а,
ал. 4 от ЗУТ техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен
техник, който ръководи строителните работи и осигурява
изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите по чл.
14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите - и отговорностите по чл. 168,
ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Следователно всяко лице, което е придобило висше
образование със специалност „строителен инженер“ може да изпълнява функциите на
технически ръководител. При съпоставка на цитираната законова разпоредба и
въведените изисквания от жалбоподателя към техническия ръководител се
установява, че той е ограничил кръга на лицата, посочвайки конкретно изискване
за придобито висше образование само със специалности „ПГС“ (промишлено и
гражданско строителство)/ или „ССС“ (строителство на сгради и съоръжения).
Този факт обаче не следва да се приема автоматично като поставено от
възложителя необосновано ограничително изискване. Извод за това може да се
направи само след преценка за съответствието му с предмета, обема, стойността и
сложността на поръчката.
По правило техническият ръководител ръководи СМР и е длъжен да осигури
изпълнението на строежа в съответствие с одобрения проект и с приложимата
нормативна уредба. В случая се касае до строеж на четири еднотипни триетажни
жилищни сгради, всяка от които със ЗП от 400 кв.м. и РЗП от 1 200 кв.м.. С
оглед на това съдът намира, че въведеното изискване към техническия ръководител
за придобито висше образование със специалност „ПГС/ССС“ е свързано с предмета
на поръчката и съответно на нейния вид, обем и сложност, поради което не може
да се възприеме като непропорционално и необосновано ограничително. Този извод
обаче не влияе на крайния изход от спора.
Четвъртото нарушение
касае въведено ограничително изискване към образованието и опита на експерта
- отговорник за контрола на качеството. То е квалифицирано от РУО като
нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. чл.59, ал. 2 от ЗОП.
При обявяване на обществената поръчка бенефициентът е посочил, че
участникът следва да разполага с отговорник за контрола на качеството, който
има висше или средно образование с четири годишен курс на обучение, с придобита
професионална квалификация в областта на строителството, притежаващ валиден
документ за преминато обучение по контрол на качеството в строителството.
В чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП е посочено, че възложителят може да постави
изискване към участника да разполага с персонал и/или с ръководен състав с
определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката. Легална
дефиниция на понятието „професионална компетентност“ е дадено в § 2, т. 41 ,
според което "професионална компетентност" е наличието на знания,
получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения,
усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в
изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Следователно
законодателят предвижда възможност необходимата професионална компетентност да
се получи не само чрез образование (висше или средно), но и с допълнителна
квалификация, , п
Право да осъществяват контрол на строителството имат лицата, които са
придобили съответната професионална квалификация. По смисъла на § 1, т. 5 от
Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) „професионална
квалификация“ е квалификация по професия или по част от професия, която включва
съвкупността от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране
общообразователни знания и умения. Квалификацията се придобива въз основа на
проведено обучение както във висшите учебни заведения и професионалните
гимназии, така и в съответните центрове за професионално обучение и
следдипломна квалификация. В ЗУТ няма въведени изисквания към степента на
образование и специалността на лицата, които ще изпълняват функциите на
отговорник за контрола на качеството.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за Камарата на
строителите (ЗКС) в ЦПРС се вписват строители, които отговарят на посочените
изисквания, между които и да разполагат с необходимия персонал, нает по трудов
договор, за контрол върху качеството на изпълнение на строителството. Наетият
технически персонал трябва да притежава необходимата правоспособност, а наетите
работници да притежават необходимата професионална квалификация за изпълнение
на извършваните строителни дейности ( чл. 15, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗКС).
Анализът на тази нормативна уредба сочи, че законодателят не обвързва
възможността едно лице да осъществява дейност като отговорник за контрола на
качеството в строителството с определена образователно-квалификационна степен.
Въведеното изискване към лицето, което ще изпълнява функциите на отговорник за контрола на качеството на изпълнение на строителството е ограничило
възможността за участие на потенциални изпълнители в процесната обществена
поръчка, които разполагат с персонал, който има необходимата професионална
компетентност, придобита след преминато професионално обучение за контрол върху
качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите
строителни продукти със съществените изисквания към строежите, но нямат
завършено образование със съответната професионална квалификация.
Петото нарушение касае въведеното изискване кандидатът да разполага с екип от проектанти,
които притежават пълна проектантска правоспособност (ППП).
При обявяване на поръчката жалбоподателят е поставил изискване към
участниците да разполагат с екип от проектанти (архитект, проектант по част
„Конструктивна“, проектант по част „Геодезия“, проектант по част „В и К“,
проектант по част „Електрическа“ и проектант по част „ОВК“), всички притежаващи
ППП или еквивалентна. Това изискване не е в съответствие с нормативната уредба.
Видно от приложеното Разрешение за строеж № РС-73 от 08.07.2020 г. (л.49)
процесният строеж е определен като строеж от V категория. Разрешението за
строеж (РС) е индивидуален административен акт, който се издава въз основа на
одобрен проект, след преценка на представената строително-техническа
документация и след проведена съгласувателна процедура. Съгласно чл. 148, ал. 9
от ЗУТ в РС се вписват всички фактически и правни основания за издаването му,
както и условията, свързани с изпълнението на строежа, в това число и
категорията на строежа. Не се твърди и не се представят доказателства, че РС е
обжалвано от възложителя (Община Разград) досежно определената с него категория
на процесния строеж. Наред с това РС подлежат на служебен контрол от органите
на ДНСК, които ако установят, че категорията на разрешения строеж е определена
в противоречие със закона, разполагат с правомощието да ги отменят. В случая не
е установено несъответствие при упражнения административен контрол.
Условията и редът за придобиване на пълна и ограничена проектантска
правоспособност, както и услугите, които могат да предоставят проектантите в
зависимост от своята правоспособност са регламентирани в Закона за камарите за камарите на архитектите и инженерите в
инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и Наредба № 2 за проектантската
правоспособност на инженерите, регистрирани в Камарата на инженерите в
инвестиционното проектиране (Наредба №2). В чл. 7, ал. 3, т. 2 от ЗКАИИП е
предвидено, че проектанти с ограничена проектантска правоспособност (ОПП),
вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата
професионална квалификация могат да предоставят проектантски услуги в
инвестиционното проектиране за строежи от пета и шеста категория. Аналогично е
и правилото на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 2.
Анализът на тази нормативна уредба сочи, че възможността и проектантите с ОПП
да изработват проекти за строежи от пета категория е нормативно определена. Въведеното
от жалбоподателя изискване кандидатите да разполагат с екип от проектанти,
всички притежаващи пълна проектантска правоспособност, се явява необосновано завишено
и и непропорционално с оглед предмета и обема на обществената поръчка, които не
разкриват особена сложност.
Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че са били налице
фактическите и правни основания по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ за извършване
на финансова корекция. Следва да се отбележи, че само в заглавната част на
оспореното решение некоректно е посочена разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, която е неотносима към настоящия спор. Това
несъответствие обаче не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на акта.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ случаите на нередности, за които се
извършват финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 9 от него, се посочват в
нормативен акт на Министерския съвет - Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата). В нея са посочени случаите на
нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез
действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ и които представляват
основание за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, както и
минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите
корекции, определяни за нередности (чл. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 1 от Наредбата).
В оспореното решение са изложени фактическите констатации на РУО и неговите
правни изводи, като са посочени и нарушените разпоредби от приложимото право,
регламентиращи реда и условията за провеждане на обществената поръчка.
Според легалното определение, дадено в чл.2 (36) от Регламент (ЕС)
№1303/2013 „нередност" означава
всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с
прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на
икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Безспорно Община Разград има качеството на икономически субект по смисъла
на чл.2 (37) от Регламент (ЕС) №1303/2013, защото участва като бенефициент в
изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове по
силата на сключения административен договор по ОПРР. В това си качество тя е
предприела действия, при които е допуснала констатираните по-горе нарушения. Тези
нарушения биха довели до нанасяне на вреда на бюджета на Съюза чрез извършване
на неоправдан разход, тъй като имат възпиращ, разубеждаващ и ограничаващ ефект
към евентуалните кандидати за участие в процедурата, което води до намаляване
на конкуренцията. В процесния случай, ако бенефициентът не беше допуснал тези нарушения,
би могло обществената поръчка да бъде проведена с участието на повече
кандидати, в условията на конкурентост, което да доведе до избиране на
икономически по-изгодна оферта, а следователно и по- ефективно разходване на
средствата от ЕСИФ.
В казуса са изпълнени и трите
кумулативни условия, за да се приеме, че са налице нарушения, които съставляват
„нередност“ по смисъла на чл.2 (36) от Регламент (ЕС) №1303/2013. Те правилно и
законосъобразно са квалифицирани от РУО като нередности по смисъла на т. 11, б.
„а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1
от Наредбата.
С решението е определена финансова корекция общо в размер на 203 400, 00
лв., представляваща 10 % от допустимите разходи по сключения договор за
безвъзмездна финансова помощ. Този размер е изчислен чрез прилагане на
пропорционалния метод и при спазване на принципа за некумулиране на финансови
корекции, съобразно правилата, регламентирани в чл. 72 от ЗУСЕСИФ и чл. 5 и чл.
7 от Наредбата.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че оспореният
административен акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в
исканата от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон по отношение на три от петте нередности,
посочени в него. С оглед на това подадената жалба на Община Разград се явява
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК в
полза на ответника следва да се присъдят сторените в това съдебно производство
разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 200 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ и във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Разград против Решение № РД- 02-36- 748/ 27.06.2023 г.
на заместник- министъра на регионалното развитие и благоустройство, в
качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020, с което е определена финансова корекция в размер
на 203 400 лв., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Община Разград да заплати на Министерството на регионалното развитие и
благоустройство сумата от 200 (двеста) лева - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:/п/