О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
София,
20.02.2020
г
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VII
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
мл. с-я:
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия П. ПАНОВ внчд
№ 673 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК вр. чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК
Производството е
образувано по подадена от К.И. чрез адвокат Н.Н.частна жалба срещу Определение от 02.01.2020г. на 114-ти състав
на СРС по нчхд 17990/2016г., по описа на 114 състав, с което жалбоподателят е
осъден да заплати в полза М.М.сумата от 1200 лева, представляваща сторени по
ВНЧХД 5422/2018г. по описа на СГС, НО, 14-ти въззивен състав, разноски,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Счита определението за неправилно. Излагат се доводи, че разноските във
въззивното производство не са поискани навреме, както и че препис от молбата не
е връчен надлежно. Счита договореният хонорар за прекомерен. Възразява, че вече
първоинстанционният съд се е произнасял по искане за разноските.
Препис от
молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като такъв е постъпил в СГС
на 03.02.2020г. В него се излагат доводи за правилност на атакуваното
определение. Сочи, че разноските са своевременно поискани, като са представени
и доказателства за извършването им. Моли съда да го потвърди.
Въззивният съд, като взе предвид
доводите в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 14.10.2016г. М.М., гражданин на
Република Италия, подал тъжба срещу К.И. за твърдени извършени от последния
престъпления по чл.146, ал.1, пр.1 от НК и по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.3 и
т,4, вр. чл.147, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. С присъда от 18.12.2017г.
подсъдимият К.И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.146,
ал.1, пр. 1 от НК и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по
чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.3 и т,4, вр. чл.147, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1
от НК. Недоволен от присъдата в осъдителната ѝ част, подсъдимият подал въззивна
жалба, като същевременно частният тъжител също обжалвал присъдата в оправдателната
ѝ част. В допълнително изложение към въззивната си жалба М.М.направил и
искане за присъждане на разноски в размер на 1800 лева, като представил и доказателства
за плащането им. С Решение от 22.05.2019г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната
присъда както в оправдателната, така и в осъдителната част, като не се
произнесъл по претенцията за разноски. С молба от 21.06.2019г. адв. И. В.,
повереник на М.М.на основание чл.306, ал.1, т.4 НПК е поискала първоинстанционният
съд да се произнесе по направените пред въззивната инстанция разноски. Претендирала
е 600 лева, като е посочено, че разноските възлизат на тази сума. С определение
от 15.07.2019г. подсъдимият К.И. е осъден да заплати 600 лева на М.М..
Определението не е обжалвано в законоустановения срок. С нова молба от
19.12.2019г. адв. В.отново поискала от СРС произнасяне по разноските, като
посочила, че разноските пред въззивния съд възлизат на 1800 лева, от които вече
било уточнено, че СРС е присъдил 600 лева. С атакуваното определение СРС осъдил
К.Г. да заплати на М.М.още 1200 лева, сторени разноски пред СГС. Съдът приел,
че разноските са навременно поискани пред СГС и има доказателства за плащането
им. Посочил е, че във връзка с предходна молба е присъдил 600 лева разноски на
частния тъжител, доколкото към онзи момент само толкова са били поискани, а с
настоящата молба се иска остатъкът от заплатеното възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Подадената частна жалба е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл.
342, ал.1 НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
самостоятелно обжалване. Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител. Присъждането на
разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са
действително направени. Съгласно чл.189, ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко,
съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.
Видно от представения договор пред
СГС, лист 24, възнаграждението от 1500 лева, ведно с 300 лева ДДС, е уговорено
за процесуално представителство пред въззивната инстанция на частния тъжител М..
Следва обаче да се отчете обстоятелството, че с тъжбата са повдигнати обвинения
за две отделни престъпления, като по едно от тях подсъдимият е бил оправдан, а
за другото е бил осъден. Предмет на въззивна проверка е била присъдата в осъдителната
и в оправдателната част по подадени съответно от подсъдимия и от частния
тъжител две въззивни жалби. Видно от изхода на делото, двете въззивни жалби са
неоснователни, поради което разноски биха се дължали както от частния тъжител
на подсъдимия, така и от подсъдимия на частния тъжител. Доколкото обаче всеки
от тях е направил разходи за защита срещу неоснователната жалба на другия и съответно
за поддържане на собствената си неоснователна жалба и разноските не са изрично диференцирани с оглед така
проведената защита, според настоящия състав разноските следва да останат за
всяка страна така, както са сторени. В случая обаче предмет на проверка е само
атакуваното определение, с което на М. са присъдени допълнително 1200 лева.
Поради обстоятелството, че с оглед изхода на въззивното дело не са се следвали
разноски нито на частния тъжител, нито на подсъдимия, настоящият състав намира,
че незаконосъобразно СРС е присъдил претендираната сума в размер на 1200 лева.
На второ място следва да се има
предвид, че с първоначалната молба са поискани 600 лева, сторени разноски по делото
именно от частния тъжител М.. С влязло в сила определение СРС се произнесъл по
това искане като присъдил претендираната сума. Вярно е, че отделно от окончателния
съдебен акт по съществото на делото е възможно да се инициира процедура по
чл.306, ал.1, т.4 от НПК и съдът да се произнесе по разноските, но следва да се
има предвид, че тази възможност не е неограничена. Веднъж обективирал волята си
в определение по чл.306, ал.1, т.4 от НПК съдът не може да пререшава наново този въпрос, освен ако не са налице нови
факти и обстоятелства и то само от такова естество, което обективно да налагат
преразглеждане на вече манифестираната воля на съда. Първоначално постановеният
акт на съда подлежи единствено на инстанционен контрол в срока за обжалване,
след което определението се стабилизира. В Определение от 25.09.2019 г. на ВКС
по н. д. № 224/2019 г., I н. о., НК е посочено, че произнасянето по чл. 189 от НПК, съответно по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК е всякога възможно, независимо от това, на кой етап се намира
производството и дали е приключило. Поради
своя специфичен характер, произнасянето по разноските не съставлява " res judicata"
и не е валидирано с окончателно решение. Тъй като производството може да се
развие в различни посоки, с различни страни, които могат да бъдат както
подсъдими (впоследствие пък оправдани лица, впрочем и обратно), така и други
лица - частни обвинители, граждански ищци и частни тъжители., то всякога е
възможно повторното произнасяне съобразно новите обстоятелства и установени
страни в процеса. Поради това ново
искане е недопустимо, макар и разноските да не са поискани в пълния им размер,
съответно са били частично претендирани, освен ако не са налични нови факти и
обстоятелства, несъобразени при първоначалното произнасяне на съда. Нещо повече,
това дали са претендирани или не в пълен размер разноските е въпрос по
същество, за който не съществува правна възможност да бъде разгледан, доколкото
вече е налице влязъл в сила съдебен акт. Без да са налице нови факти и
обстоятелства с правно значение, нова процедура по чл.306, ал.1 не може да бъде
провеждана.
Поради тези съображения въззивният
състав намира, че атакуваното определение е неправилно и като такова следва да
бъде отменено, а искането оставено без разглеждане.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от
02.01.2020г. на 114-ти състав на СРС по нчхд 17990/2016г., по описа на 114
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на М.М., подадено чрез адв. И. В.с вх. №1082551 от 19.12.2019г., за
присъждане на сумата от 1200 лева, представляващи разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.