Р Е Ш
Е Н И Е
№ 116
гр.
Бургас, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5306 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В.Т.Г., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 19-0769-004538 от 25.09.2019 г., издадено от
началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв.,
както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление.
Твърди се, че на
жалбоподателя е бил връчен нечетлив екземпляр от АУАН, поради което същият не е
разбрал какво нарушение му се вменява и не е могъл да организира ефективно
защитата си.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. В., поддържа жалбата и доразвива изложените в нея
доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 25.08.2019 г. около 05:10 часа свидетелите М.В. и Е.К. и двамата полицейски
служители в Пето РУ при ОД на МВР – Бургас спрели за проверка в гр. Бургас, на
бул. „Д.Д.“ в посока кв. С. лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ********.
Като водач на автомобила бил установен жалбоподателят В.Т.Г.. Тъй като
жалбоподателят миришел на алкохол свидетелите В. и К. поискали съдействие от
екип на сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверка за употреба на алкохол
от водач. На място се отзовал свидетелят К.М. –мл. автоконтрольор в сектор „ПП“
към ОД на МВР. Жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол с техническо
средство „дрегер”, с фабричен № ARBВ-0029,
което установило, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство с
концентрация на алкохол 1.13 промила. Свидетелят М. издал на жалбоподателя
талон за изследване, в който жалбоподателят вписал, че не приема показанията на
техническото средство. Независимо от това жалбоподателят не се е явил в
указания времеви интервал и на указаното място (УМБАЛ Бургас), за да даде кръв
за анализ.
За установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП свидетелят М. съставил
срещу жалбоподателя АУАН на 25.08.2019 г., а впоследствие на
25.09.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията
на свидетелите М., В. и К. са последователни, обективни и логични и съдът ги
кредитира в тяхната цялост. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Жалбоподателят не оспорва така установените от съда
фактически положения, изложените в жалбата възражения се отнасят до правната
страна на спора.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са били издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете
по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка
с вмененото на жалбоподателя нарушение.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че на жалбоподателя му е бил връчен нечетлив екземпляр от АУАН и по тази причина му е било нарушено правото на защита. Актът е връчен лично на Г. в момента на съставянето му на 25.08.2019г., като в момента на връчването жалбоподателят е вписал в АУАН, че няма възражения срещу изложеното в акта. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 9 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта и след като го е подписал с отбелязване, че няма възражения, за съда не остава никакво съмнение, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на АУАН и не е била налице неяснота по отношение на вмененото му нарушение със съставяне на процесния АУАН. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е бил наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното производство. В тази връзка неоснователна се явява защитната теза на жалбоподателя, изложена в жалбата, че предвид връчения нечетлив екземпляр на АУАН, жалбоподателят не е разбрал срещу какво да възрази и не е упражнил правото си на възражение. Тази възможност (да възрази срещу констатациите в акта) жалбоподателят е имал още в момента на съставянето на АУАН и предявяването му на жалбоподателя за подпис, като жалбоподателят собственоръчно е отбелязал, че няма възражения. Както се установи по-горе в изложението на жалбоподателя е бил предявен четлив АУАН (л. 9) и жалбоподателят го е подписал, като е вписал, че няма възражения. При така установеното по делото е нелогично впоследствие жалбоподателят да твърди, че не му било ясно срещу какво да възрази. Ето защо съдът намира, че при съставяне на АУАН и връчването му на жалбоподателя са били спазени нормативните изисквания и не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а
именно с 1.13 промила, установено с техническо средство „дрегер”. В издадения на жалбоподателя талон за изследване
жалбоподателят е посочил, че не приема показанията на техническото средство. От
писмо от началник сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР – Бургас, адресирано до началника
на сектор „ПП“ се установява, че за периода 01.08.2019 г. – 27.08.2019 г. в
химическата лаборатория не е постъпвала за анализ кръвна проба на жалбоподателя
В.Т.Г.. Следователно жалбоподателят не се е явил в посоченото в талона за
изследване медицинско заведение и не е дал кръв за анализ.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1,
т. 2 ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 12
месеца и глоба от 1000
лв. Тази санкционна норма правилно е приложена от АНО като относима предвид
установеното количество на алкохол, с което е управлявал жалбоподателят (1.13 промила,
т.е. над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително)
и на жалбоподателя са наложени именно тези наказания (глоба 1000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца). Съдът счита, че с така
наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-004538 от
25.09.2019 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което на В.Т.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв., както и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС