Решение по дело №715/2022 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

         № 479

 

                                             20.10.2022г. гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:   

                                                           

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                                            

при секретаря В.Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 715 по описа  на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на

 Административното дело е образувано по жалба на В.Б. ***  срещу решение № 2153-14-100/10.08.2022 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се посочва, че няма законово основание да се удържа сумата от болничните листове, които се издават в момента. Твърди се, че в момента се удържа и сума в размер на 201,07 лв от получаваната от жалбоподателя пенсия за нетрудоспособност.  Твърди, че задължението от 4455,37 лева, установено с разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2022 година, не е получено от него, а е съобщено чрез поставяне на таблото  в ТП на НОИ Плевен и е обжалвано пред АС Плевен. Счита, че не следва да бъде прихванато вземането му, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по БЛ № Е ********** за периода  м.юни 2022 г.  от 248,03 лева. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание оспорващият - В.Б. ***  , не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото определение № 1518/28.07.2022 година,  АС Плевен е отхвърлил жалбата на Б. срещу решение№ 2153-14-74/13.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ, като съдът в мотивите е приел, че правилно органът е приел, че е налице надлежно връчване на акта по реда на чл. 110 ал. 4 от КС№ още през август 2020 година и жалбата е просрочена.

С разпореждане № РП-3-14-01154576/29.06.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен на основание чл. 114, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на лицето В.Б. от ДОО представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по Е ********* за периода 6.2022г. сума в размер на 248, 03 лв –главница.  За да постанови разпореждането органът е изложил мотиви, че лицето има изискуемо вземане от ДОО представляваща парично обезщетение  поради общо заболяване Е ********* в размер на 248,03 лв. Дължимото вземане е постановено с разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г., с което е постановено В.Б.Б. да възстанови сумата 4455,37 лв представляваща парично обезщетение поради общо заболяване, от която 3788,10 лв главница и 667,27лв лихва начислена към датата на издаване н разпореждането. Прието е, че към 29.06.2022г е погасена част от задължението в размер на 1272,66лв главница. Към 29.06.2022г. задължението на Б. е в размер на 3951,59 лв , от които 2515,44лв главница, 667,27 лв лихва и 768,88 лв допълнително начислена лихва към датата на постановяване на разпореждането.

Разпореждането е съобщено на 14.07.2022г  срещу него е подадена жалба в срока по чл. 117 ал.2 от КСО . По жалбата е постановено решение № 2153-14-100/10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ, с което жалбата е отхвърлена. В решението е прието, че оспореното пред административния орган  разпореждане е законосъобразно, тъй като съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прието е, че прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението и в случая са налице предпоставките за прихващане, като е прието че към момента на постановяване на решението длъжникът има изискуемо вземане от ДОО представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б.л.Е20221696907 в размер на 248,03 лв за периода 06.2022г. Дължимото вземане е постановено с разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2022г. издадено на осн. чл. 114 ал.3 от КСО, съгласно които жалбоподателят следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455,37 лв, от които 3788,10 лв. главница и 667,27 лв- лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Прието е, че тъй като дължимата сума не е погасена от жалбоподателя и е установено, че той има вземане от ДОО, то правилно е постановено разпореждането, с което е разпоредено да се прихване вземането на лицето по болничния лист за погасяване на дължимата сума по разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020г.  Изложени са мотиви че срещу разпореждането от 15.06.2020 година има подадена жалба, но съгласно чл. 117а, ал. 1 от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 114 (каквото е разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г.) и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им, а съгласно чл. 117а, ал 2 от КСО изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите, като искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение, а в случая към жалбата на лицето не са ангажирани подобни доказателства.

Решението на директора на ТП на НОИ  е обжалвано в срока по чл. 118 ал.1 от КСО  и е  предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл.  118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени административно-производствените правила при издаването им.

Съдът намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Уреденият в чл. 114, ал. 5 от КСО способ за принудително изпълнение е специален по отношение на общия ред за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В случая, към датата на постановяване на процесното разпореждане са били налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на ДОО е било установено по основание и размер с Разпореждане Вземането на ДОО е било установено по основание и размер с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г.  на ръководител на контрола по разходите на ДОО. Неоснователни са доводите, че това разпореждане не е влязло в сила, тъй като не е връчено на лицето, тъй като то е връчено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО. С определение постановено по адм. д.556/2022г. жалбата срещу решение № 2153-14-74/13.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ , с което на осн. чл. 117 ал.3 и ал. 5 от КСО във вр. с чл. 88 ал.1 от АПК жалбата е оставена без разглеждане като просрочена, поради което съдът приема че  разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен е влязло в сила. Същото не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Същевременно жалбоподателят има изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване за периода юни 2012 г. Следователно, изпълнени са предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между изискуемото от жалбоподателят вземане по ДОО и вземането на държавното обществено осигуряване, произтичащо от недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, бременност и майчинство.

По тези съображения и предвид неоснователността на наведените в жалбата възражения, съдът намира, че оспореното решение е материално законосъобразно, издадено е от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия и компетентност, което се отнася и до потвърденото с него разпореждане, като при постановяването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя, в съответствие с целта на закона

Предвид горното съдът намира, че  жалбата срещу обжалваното решение следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172,  ал. 2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен,

 

 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от В.Б. *** жалба против Решение № 2153-14-100/10.08.2022 година на Директора на ТП на НОИ.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                          

                                                        С Ъ Д И Я :