Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Ловеч, 04.01.2023 г.
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на пети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Даниела Кирова, като разгледа
докладваното от съдия Пенов гр.д. № 543 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази:
Производството делото е образувано по искова молба от „Изи Паркет“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. *** против Р.Й.Д., с ЕГН **********, действащ като частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
с peг. № 880 на Камарата на ЧСИ, с БУЛСТАТ: ********,
с адрес на кантората: Ловеч 5500 ул. Търговска 12, хотел Ловеч, ет. 2, с която
са предявени следните искове: по чл. 441, ал. 1 ГПК – за заплащане на сумата от
120 334,93 лв., претендирана
като имуществена вреда, причинена от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение (остатък от цена на
публичната продан, получен след удовлетворяване на взискатели
и дължими такси и разноски в изпълнението), ведно със законна лихва за забава
от 12.07.2019 г. до окончателно изплащане на сумата; и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
за заплащане на сумата от 1 437,33 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 120 334,93 лв. за периода от 30.05.2019 г. /денят, следващ
датата на поискване на сумата/ до 11.07.2019 г.
В исковата молба се поддържа, че дружеството-ищец е
било длъжник по изпълнително дело № 20148800400092 по описа на ЧСИ Р.Д.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2013 г., по ч.гр.д. № 544/2013 г. на РС Троян, по което първоначален взискател
е „ВИКО“ ЕООД. Твърди се, че по изпълнителното дело е извършена публична продан
на недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело „ИЗИ ПАРКЕТ“
ООД, съставляващ 1943/3443 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 03486.24.240 по КК и КР на село Бели Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч, заедно с построените в него сгради с
идентификатор 03486.24.240.1, с идентификатор 03486.24.240.2 с идентификатор
03486.24.240.5 и с идентификатор 03486.24.240.6. Посочва се, че същият имот е възложен на взискателя „ВИКО“ ЕООД при цена от 236 113,00 лв. и че
съдебният изпълнител извършил разпределение и е определил сума за довнасяне от взискателя в размер на 137 028.19 лв. Твърди се, че след упражнен съдебен контрол извършеното
разпределение е изменено, като получената от проданта сума от 236 113 лв.
се разпределя за удовлетворяване на вземанията в съответната нова поредност, а на основания чл. 461 ГПК взискателят
„ВИКО“ ЕООД е задължен да довнесе сумата от
146 298,19 лв., изчислена към 05.03.2014 г. Посочва се, че въз основа на влязлото в сила разпределение по
изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 146 298,19 лв., че в полза на взискателя е издадено постановление за възлагане на имота
от 18.02.2019 г., вписано в служба по вписванията с вх. рег. № 1537/10.06.2019
г., акт № 74, том VI. Твърди се, че след удовлетворяване на всички взискателни,
вкл. на вземанията за такси и разноски по изпълнителното дело, от довнесената
цена от проданта е останала сума в размер на 120 335,93 лв., че с молба от
23.05.2019 г. „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД (длъжника по изпълнителното дело) е направило
искане по чл. 455, ал. 3 ГПК за нейното връщане с посочване на банкова сметка, ***
Р.Д. на 29.05.2019 г., но последният не я изплатил. От ищеца се поддържа, че
ответникът е изпаднал в забава от деня следващ датата на поискване на сумата
(30.05.2019 г.), който се явява начален момент на претендираното
обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен
отговор на исковата молба, в който се правят правоизключващи
възражения, основани на следните твърдения и оспорвания: за липса на прекратено
изпълнително дело – производството
по изп.д. № 20148800400092 е висящо, което състояние
съставлявало пречка за осъществяване на процедурата по чл. 455, ал. 3 ГПК;
относно размера на дължимия за възстановяване остатък – че същият не е 120
335.93 лв., а евентуално 47 526.82 лв. В писмения отговор се излагат и правни
доводи в подкрепа на възраженията за неоснователност на иска.
С определение от 10.01.2020 г.
е допуснато участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ като трето
лице-помагач на страната на ответника Р.Й.Д..
Ищецът взема участие в производството по делото чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. А.,
която в съдебно заседание поддържа предявените искове, като в хода на устните
състезания навежда доводи за тяхната основателност и моли за присъждане на претендираните обезщетения и за заплащане на разноските по
делото. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива
съображенията за основателност на исковете.
Ответникът взема участие в производството по делото чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. М.,
който оспорва исковете, навежда съображения за тяхната неоснователност, моли за
отхвърлянето им и за присъждане на разноските по делото. В представени по
делото писмени бележки процесуалният представител развива допълнителни доводи
за неоснователност на исковете.
Третото лице – помагач на ответника не взема участие по
делото.
Като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 10.01.2020 г. съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване: че „Изи Паркет“ ООД, се
явява длъжник по изп. дело № 20148800400092 на ЧСИ Р.Д.
с peг. №880 при КЧСИ; че е налице окончателно решение
на № 174/01.07.2015 г., по в.гр.д. № 234/2015 на Апелативен съд Велико Търново,
с което е извършено окончателно разпределение на сумата от 236 113 лв.,
свързана с извършена публична продажба; че ищецът „Изи Паркет“ ООД е
посочил с молба от 23.05.2019 г. банковата си сметка, на която желае да бъде
преведен претендирания остатък, че тази молба е
получена от ответника на 29.05.2019 г.
Не се спори, че по изп. дело № 20148800400092 на ЧСИ Р.Д. е извършена публична продан на
недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД,
съставляващ 1943/3443 ид.ч. от ПИ с идентификатор
03486.24.240 по КК и КР на село Бели Осъм, общ. Троян, обл.
Ловеч, заедно с построените в него сгради с идентификатор 03486.24.240.1, с
идентификатор 03486.24.240.2 с идентификатор 03486.24.240.5 и с идентификатор
03486.24.240.6. както и че идеалните части от същия имот са
възложени на взискателя „ВИКО“ ЕООД при цена от 236
113,00 лв., което се установява и от издаденото постановление
за възлагане от 18.02.2019 г., вписано в служба по вписванията с вх. рег. №
1537/10.06.2019 г., акт № 74, том VI.
При окончателно
разпределение на сумата от 236 113 лв., получена от публична продан на идеалните
части върху недвижим имот на „Изи Паркет“ ООД, извършено с решение
на № 174/01.07.2015 г., по в.гр.д. № 234/2015 на Апелативен съд Велико Търново,
със същото решение съдът е задължил взискателят „ВИКО"
ЕООД да довнесе сумата в размер на 146298,19 лв., изчислена към 05.03.2014 г.
Не се спори, а и това се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че сумата от 146298,19 лв. е преведена от „ВИКО"
ЕООД по сметката на частния съдебен изпълнител. Превеждането й от взискателя е било забавено, с оглед на което „Изи Паркет“ ООД предявило против „ВИКО" ЕООД иск по чл. 495, предл. 2 ГПК за заплащане на имуществени вреди, а при
евентуалност и иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за отмяна на Постановлението за
възлагане от 18.02.2019 г.
С решение №
72/06.08.2020 г., по т.д. № 106/2019 г. на ОС Ловеч, са отхвърлени следните
искове, предявени от „Изи Паркет“ ООД против „ВИКО“ ЕООД: - по чл. 495, предл.
2 ГПК за заплащане на 35 964.97 лв., претендирана
като обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху
невнесената в срок сума от „ВИКО“ ЕООД в размер на 146 298,19 лв. за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели
от проведената публична продан на недвижим имот с начална дата 06.11.2013 г. и
крайна дата 06.12.2013 г., за периода от 17.09.2016 г. до 18.02.2019 г.; както
и евентуален иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за отмяна на Постановлението за
възлагане от 18.02.2019 г., поради неплащане на цената, ведно със законната
лихва за забава. С решение №
101/05.05.2021 г., по в.т.д. № 372/2020 г. на
Апелативен съд Велико Търново, решението на ОС Ловеч по т.д. № 106/2019 г. е
отменено в частта, с която искът по чл. 495, предл. 2 ГПК е отхвърлен в частта, за сумата 29582,57 лв., като вместо него съдът е
присъдил в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на същата
сума. Решението на апелативния съд е влязло в законна сила, поради
необжалването му (оттегляне на подадената против осъдителната му част
касационна жалба от „ВИКО“ ЕООД).
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че към 18.02.2019 г. общият размер на задълженията по изп. дело № 20148800400092 на ЧСИ Р.Д. е бил 115777,07 лв.,
че размерът на постъпилите суми, подлежащи на разпределение е бил 146298,19
лв., а размерът на погасените задължения е 109195,24 лв., при което е формиран
остатък от 6581,83 лв. Размерът на събраните суми по
същото изпълнително дело се формира от внесената
от взискателя „ВИКО" ЕООД сума от 146298,19 лв. и от продажбата на 1500/3444 идеални части от собствеността
върху недвижим имот на „Изи Паркет“ ООД в размер на сумата от 236 113 лв. От
заключението се установява, че със стойността на продажбата от 236 113 лв. по изп. дело № 92/2014 г са погасени задължения на
„Изи Паркет“ ООД към „Вико“ ЕООД (съгласно
разпределението по решението на Апелативен
съд Велико Търново), както следва: по
вземане, обезпечено с ипотека, в размер на 88 154,28 лв.; по вземане за
разноски в размер на 1660,53 лв., както и че със сумата от 146298,19 лв., внесена от „Вико" ЕООД на 18.02.2019 г.
(съгласно разпределението по решението на Апелативен съд Велико Търново) са
погасени следните задължения на Изи Паркет“ ООД (в общ размер на 19 380.43 лв.): по вземане на НАП в размер на 8 289,20 лв. (актуален размер според удостоверение от 20.05.2019 г.); по вземане на Община Троян в размер на 1 560,52 лв.; и вземане за пропорционална
такса по т. 26 в размер на 9 530,71 лв., при което се формира остатък (от
внесената цена) в размер на 126 917,76 лв. От остатъчната сума (126917,76 лв.)
по изп. дело № 92/2014 г. съдебният изпълнител (ответникът) е направил следните
преводи, в общ размер от 120755,78 лв.: на „Адвокатско дружество „Г. и А.“ по
молба на взискателя - 43244,08 лв., преведена на
12.08.2020 г.; на ЧСИ Велислав П. по ИД 59/20 г. - 18 870,79 лв., преведена на
12.08.2020 г.; на ЧСИ Велислав П. по ИД 1440/17 г. - 15 197,53 лв., преведена
на 12.08.2020 г.; на ЧСИ Р.Д. по ИД 1058/19 г. - 27 775,78 лв., върната на
14.10.2021 г.; а ЧСИ Р.Д. по ИД 1059/19 г. - 14 836 лв., върната на 16.03.2022
г. (в т.ч. възстановени на Адвокатско дружество „Г. и А.” 13 439,02 лв.,
погасени задължения по ИД 701/17-790,20 лв. и по ИД 152/22-606,78 лв.); на ЧСИ
Ивилина Лаловска по ИД 61/2022 г. - 831,60 лв.,
преведена на 18.04.2022 г. След извършване на
преводите в общ размер на 120755,78 лв., по изп. дело № 92/2014 г. се е формирал остатък в размер на сумата от 6161,98 лв.,
върху част от която (за 6000 лв.) с обезпечителна заповед № 14847/02.10.2019 г
по ИД 1312/19 г. по описа на ЧСИ Р.Д. е наложен запор, при което се формира
остатък от неразпределени средства по ИД 92/2014 г. в размер на 161,98 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените по чл. 441, ал. 1 ГПК (за заплащане на сумата от 120
334,93 лв.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (за заплащане
на сумата от 1 437,33 лв.) искове са неоснователни.
Възприетата в чл. 441 ГПК формулировка налага извода за деликтния
характер на отговорността на съдебния изпълнител. Спецификата на същата отговорност е, че деликтът
се изразява в процесуално незаконосъобразни действия на органа на
принудителното изпълнение. Както при всеки деликт,
фактическият състав на отговорността на съдебния изпълнител включва вреда
в сферата на лицето, претендиращо заплащане на обезщетение, настъпила в
резултат от същите незаконосъобразни действия и бездействия.
В случая тези предпоставки не са налице. Поддържаната процесуална
незаконосъобразност, свеждаща се според ищца до бездействие на съдебния
изпълнител, в нарушение на чл. 455, ал. 3 ГПК, отсъства, защото съдебният
изпълнител е държал сумата от 126 917,76 лв. правомерно.
Сумата несъмнено е принадлежала
на „Изи Паркет“ ООД, в
качеството му на титуляр на продадените от съдебния изпълнител идеални части от собствеността върху
недвижимия имот, защото тя е остатък от довнесената цена на публичната продан,
формиран след изплащане на сумите по
разпределението, извършено с решение на Апелативен съд Велико Търново. Внасянето и държането й по сметката на
частния съдебен изпълнител е в съответствие с чл. 455, ал. 1 ГПК. Законът
установява задължение за частния съдебен изпълнител
да съхранява сумата по своята сметка до поискване от правоимащото
лице. Задължението е безсрочно и не зависи от това дали и кога изпълнителното дело
е прекратено. Само при наличие на законова пречка за предаването й, съдебният
изпълнител не следва да уважава искането по чл. 455, ал. 3 ГПК. Такава законна
пречка съставлява наличие на неудовлетворени вземания и постъпили по делото
запорни съобщения за задължения на длъжника „Изи Паркет“ ООД по други изпълнителни дела. Затова погасяването им
със, респ. предаване на части от държаната сума от 126 917,76 лв.,
съответни на задълженията по запорните съобщения, се явява правомерно.
Напротив, евентуалното й предаване на длъжника, при наличие на несъбрани
вземания и въпреки получените запорни съобщения, би съставлявало основание за
възникване на отговорност на съдебния изпълнител към неудовлетворените взискатели. След като с остатъка от постъпилата от проданта
сума са погасени задължения на „Изи Паркет“ ООД, не би могло да се приеме, че е настъпила
вреда в имуществената сфера на същото дружество. Това е такса, защото с актив
от имуществото е погасен негов пасив. В този смисъл не е налице и
поддържаната от ищеца вреда, изразяваща се в задържане от съдебния изпълнител
на сумата от 126 917,76 лв.
Поради правомерното задържане на същата сума, за съдебния
изпълнител не е възникнало задължение да я върне след получаване на нарочна
покана от „Изи Паркет“ ООД. С оглед на това ответникът не е изпаднал в забава, вкл. от
деня, следващ датата на поискване на сумата (30.05.2019 г.), заявен като начален
момент на претендираното обезщетение за забавено
изпълнение.
Пп изложените съображения съдът счита, че предявените от „Изи Паркет“ ООД
против Р.Й.Д., с ЕГН **********, действащ като частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
с peг. № 880 на Камарата на ЧСИ искове по чл. 441,
ал. 1 ГПК (за заплащане на сумата от 120 334,93 лв.) и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД (за заплащане на сумата от 1 437,33 лв.) искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото съдът следва да уважи
претенцията на ответника за разноски, съобразно отхвърлената част на иска (чл.
78, ал. 3 ГПК). От него са доказани извършване на разноски в общ размер на 4215
лв., от които: 15 лв. - заплатена държавна такса за частна жалба и 4200 лв. - заплатени
адвокатски възнаграждения по договор за правна помощ и съдействие от 29.05.2020
г. (л. 88 гр.д. № 543/2019 г. ОС Ловеч) и по договор
за правна помощ и съдействие от 22.01.2020 г. (л. 5 в.ч.гр.д. № 73/2020 г. АпС В.Търново). Заплатеното по гр.д.
№ 543/2019 г. ОС Ловеч адвокатско възнаграждение от 4000 лв. не съответства
на минимално допустимия такъв (3 965,44 лв.), определен според правилото
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. (редакция преди изм. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г.) при конкретния общ размер на защитавания интерес (121 772,26 лв.). В този смисъл
възражението за неговата прекомерност се явява основателно и заплатеното
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 543/2019 г. ОС
Ловеч следва да се намали на 3 965,44 лв. Заплатеното по гр.д. № 73/2020 г. АпС В.Търново адвокатско възнаграждение от 200 лв. съответства
на минимално допустимия такъв (200 лв.), определен според правилото на чл. 11
от Наредба № 1/2004 г. (редакция преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.) и
съобразно естеството на оказаната от адвоката правна помощ (изготвяне на частна
жалба, без разглеждане в открито съдебно заседание). Ето защо, възражението за
прекомерност в тази му част се явява неоснователно. С оглед отхвърляне на
исковете в пълния им претендиран размер (121 772,26
лв.), редуциране на едното адвокатско възнаграждение и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените от
него разноски в размер на сумата от 4 180,44
лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Изи Паркет“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. *** против Р.Й.Д., с ЕГН **********, действащ като частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
с peг. № 880 на Камарата на ЧСИ, с БУЛСТАТ: ********,
с адрес на кантората: Ловеч 5500 ул. Търговска 12, хотел Ловеч, ет. 2, в
обективно съединяване искове както следва: по чл. 441, ал. 1 ГПК – за заплащане
на сумата от 120 334,93 лв., претендирана
като имуществена вреда, причинена от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение (остатък от цена на
публичната продан, получен след удовлетворяване на взискатели
и дължими такси и разноски в изпълнението), ведно със законна лихва за забава
от 12.07.2019 г. до окончателно изплащане на сумата; и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
за заплащане на сумата от 1 437,33 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 120 334,93 лв. за периода от 30.05.2019 г. /денят, следващ
датата на поискване на сумата/ до 11.07.2019 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Изи Паркет“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. *** да заплати на Р.Й.Д., с ЕГН **********,
действащ като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с peг.
№ 880 на Камарата на ЧСИ, с БУЛСТАТ: ********, с адрес на кантората: Ловеч 5500
ул. Търговска 12, хотел Ловеч, ет. 2 сумата от 4 180,44 лв., представляваща сторени по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК ********* като трето лице-помагач на
страната на ответника Р.Й.Д..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд
Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: