Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….....................

гр. София, 29.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА                                                        

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13232 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 405573/11.05.2018г. по гр.д.№ 79804 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 162-ри състав  е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че И.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** (********дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумата от 1632,55лв., ведно със законната лихва от 15.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 9 в гр. София, ж.к. „********(бивш бл.5), вх. А, ет. 4 за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2015г.;   сумата от 29,22лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за този период, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 55895/2017г. на Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 56,49лв. по заповедно дело и 136лв. по исковото дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за горница над 1632,55лв. до предявен размер от 2846,96лв. и за периода от 01.05.2013г. до 31.07.2014г. , както и за главница за възнаграждение за дялово разпределение за горница над 29,22лв. до предявен размер от 55,74лв. За периода от 01.05.2013г. до 31.07.2014г. като погасен по давност; както и исковете за забава на плащането на главниците от 2846,96лв. и 55,74лв. съответно от 656,05лв. и от 14,20лв. за периода от 15.09.2014г. до 03.08.2017г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5088045/28.05.2018г. от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК ********в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че сумите не са погасени по давност, те били по фактура от 31.07.2014г., поради което и тригодишния срок до подаването на заявлението не бил изтекъл. Претендирало е  разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете – И.В.А., ЕГН ********** не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.” ЕООД, ЕИК ********не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№  2028276/09.11.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** срещу И.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** (********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата  от 2846,96лв., ведно със законната лихва от 15.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 9 в гр. София, ж.к. „********(бивш бл.5), вх. А, ет. 4 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;  сумата от 656,05лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 2846,96лв. за периода от 15.09.2014г. до 03.08.2017г.;   сумата от 55,74лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 14,20лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 55,74лв. за периода от 15.09.2014г. до 03.08.2017г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 55895/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в имота, потребил такава в количества и на стойност за които е предявен иск, дължал и стойност  на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът - И.В.А., ЕГН ********** в предоставения му срок за отговор  не е депозирал отговор на исковата молба, но с възражението по заповедно дело е посочил, че не дължи сумите, поради погасяването им по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца –  „Т.С.” ЕООД, ЕИК ********е подкрепило исковете.

По делото  е приложено заповедно дело №  55895/2017г.. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3064042/15.08.2017г.  е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено И.В.А., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********сумата  от 2846,96лв., ведно със законната лихва от 15.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 9 в гр. София, ж.к. „********(бивш бл.5), вх. А, ет. 4 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;  сумата от 656,05лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 2846,96лв. за периода от 15.09.2014г. до 03.08.2017г.;   сумата от 55,74лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 14,20лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 55,74лв. за периода от 15.09.2014г. до 03.08.2017г, както и съдебни разноски от 121,46лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 14.09.2017г., на 25.09.2017г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че задълженията са погасени по давност, на 09.10.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 09.11.2017г.

По делото са приети  договор от 30.09.2002г.,  протокол от ОС на ЕС от 01.02.2002г. на бл. 173, вх. Д (бивш бл. 5) ж.к. „С. Троица”, гр. София съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на Т.С.” ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата .

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и  03.02.2014г., съгласно последните в забава на плащането на топлинна енергия се изпада след публикуване на фактури за топлинна енергия на интернет-сайт на Т.С.”ЕАД.

Приети са извлечения от сметки, съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е предявен иск, за периода май-юли 2015г. по фактури са начислени 123лв. за топлинна енергия. За дялово разпределение за периода от май 2014г. до април 2015г. са начислени 35,34лв.

 Приет е списък на живущи в сградата, носещ подпис за ответника, съгласно който ап. 9 е със стар номер 129.

По делото са приети протоколи за отчет на уредите, носещи подписи, положени за ответника, съгласно които реален отчет на уредите е извършен  през май 2014г. и е установено потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване, както и на енергия за отопление, отчитана по уреди, монтирани на 5 отоплителни тела, в банята има щранг-лира без уред за отчитане на потребена енергия.

Приет е протокол от 07.05.2015г. и от 23.05.2015г., съгласно който за имот в процесната сграда –апартамент  № 129 не е осигурен достъп за отчитане на уреди през 2015г.

Приети са изравнителни сметки, съгласно които в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване, енергия за отопление, отчитана по уреди за същото на 6 отоплителни тела,  от които една щранг-лира без уред, както и такава за сградна инсталация, за първия отчетен период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.  потребление е разпределено по показания на уреди и е в размер на 1091,42лв.; за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. реално потребление е 1462,96лв. без ДДС .

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е  допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди и  възнаграждение за разпределението й, за  имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му. Следва да се установи и че ищецът е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и на обезщетението за забава на плащането му.

По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД  и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност  на потребена топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение на енергията за  процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено и че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за процесния период и отговаря пред ответника за заплащане на цялото количество доставена енергия в имота, съответно и възнаграждението за разпределението й. Решението на районния съд в частта, в която искове за суми през процесиня период и имот са уважени не е обжалвано и обвързва страните с сила на пресъдено нещо за тези обстоятелства - че за процесния период страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия и че ответникът дължи на ищеца плащане на потребената в имота енергия, както и на възнаграждението за дяловото й разпределение.

Доколкото по делото се установи, че ищецът е публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди през 2008г., че има такива одобрени от ДКЕВР през 2008г. и през 2014г., като е установено и че ищецът е доставял енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца съответно от 2008г. и от 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно  наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно:  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.,  сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата.  С клаузата на чл. 5 от Общите условия  от  2008г. е вменено  задължение за  ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от 2008 г. „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.

Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно  - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ.  са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства по делото е установено, че през процесния период за имота потребената топлинна енергия  е на стойност от 1091,42лв. за първия отчетен период; на стойност от  1755,55лв. за втория отчетен период , като сумата от 123лв. е начислена по фактури за периода от май до юли 2014г. ; за втория отчетен период е начислено възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 35,34лв. Тези обстоятелства се установяват от приети изравнителни сметки и извлечение от сметки на ищеца, които не са оспорени от ответника.

Спорен е въпрос по делото е дали задълженията за доставена топлинна енергия и възнаграждението за дялово разпределение  за периода  от май 2013г. до юли 2014г. и за лихва върху тях са погасени по давност.  Тези вземания са периодични и са погасяват по с кратката 3-годнишна давност по чл. 111 от ЗЗД, за което ответникът е направил възражение в срок. Оплакванията във въззивната жалба  са обосновани с  твърдения, че срокът на погасителната давност за тези вземания започва да тече от издаване на фактурата по изравнителната сметка, което било юли 2014г. Съдът приема твърденията на въззивника за неоснователни. Моментът на издаване на фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и на следващия месец са издавани ежемесечните фактури, съобразно чл. 33 от Общите условия. Издаването на фактура за тях по-късно - през юли 2014г., която включва и начислени задължения за други месеци без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в конкретен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена от ищеца фактура за това вземане. Да се приеме за основателен този довод би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането, съответно от изискуемостта му. Изискуемостта на  вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни последици, като твърденията на ответника за изискуемостта, обосновани с изпадането в забава, са неоснователни. В случая разпоредбата на чл. 33 от ОУ сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването на началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.

При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление, то съдът приема, че правилно районният съд е приел, че вземанията за топлинна енергия и за дялово разпределение , възникнали до края на месец юли 2014г. включително  и лихвата върху тях  са погасени по давност. По делото не са изложени конкретни оплаквания за определяне на размера на тези вземания, районният съд не е нарушил императивна правна норма при обосноваване на изводите си по тези искове, поради което и като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то съдът приема, че правилно районният съд е отхвърлил исковете за главници за топлинна енергия над 1632,55лв. и за дялово разпределение на енергията над 29,22лв. За периода май 2014г. април 2015г. реално потребление на енергия  е 1755,55лв., като за периода май-юли 2014г. по фактури са начислени 123лв., поради което и за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2015г. стойност на потребена енергия е 1632,55лв. Възнаграждението за дялово разпределение е установено за едногодишен отчетен период и е в размер на 35,34лв, поради което и правилно районният съд е определил размер на вземането за периода, за които за вземания не е изтекъл срока на погасителна давност на сумата от 29,22лв., като е съобразил характера на вземането и периода, за който възнаграждението е начислено.

По делото не е установено ищецът да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за вземанията, за които са предявени исковете, а същото съгласно разпоредбата на чл. 33 от ОУ от 2014г. е необходимо за изпадането на ответника в забава на плащането им. При така установено съдът приема, че правилно районният съд е отхвърлил исковете за обезщетение за забава на плащането на главниците.

При така възприето решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски по исково дело пред  въззивния съд:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника.

Въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.

На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 405573/11.05.2018г. по гр.д.№ 79804 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 162-ри състав  в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„Т.С.” ЕООД, ЕИК ********Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.