Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 4 705 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“ АД
срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 780 – В.Л.на Камарата на ЧСИ
по изп.д. № 63/2020, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на
размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на
200 лева. Оспорва и размера на
начислената такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че постановлението на
ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото респ. не
били налице условията за кумулиране на адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително производство с такова за процесуално представителство.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя, с което жалбата е оспорена.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 63/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 780 – В.Л.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на М.М.Я., Л.М.Я.и Е.П.Я., чрез адв. Д.Й..
Приложен е и изпълнителен лист от 19.02.2020 г. на РС – Перник по
гр.д. 8313/2018 г., по който настоящият жалбоподател е осъден да заплати на
взискателите сума от по 16 666 лв. – главница, за всеки един от тримата,
ведно със законната лихва върху сумите.
Взискателите са подали молба за събиране на горните суми. В
молбата се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство, съобразно приложените към молбата пълномощни,
както следва: по 600 лв. с ДДС по отношение на взискателите Е.П.Я. и Л.М.Я.и
сумата от 240 лв. с ДДС по отношение на взискателя М.М.Я..
На 09.04.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 14.04.2020г. /стр.15 в
изп. дело/.
На 16.04.2020 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от
43 489, 98 лв. - плащане по изп. дело 63/2020 г.
На 21.04.2020 г. длъжникът е възразил срещу размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя, по което искане ЧСИ се е произнесъл
с разпореждане от 29.04.2020 г., с което е оставил без уважение искането за намаляване
на адвокатския хонорар на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично
подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая
се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство,
предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по
образуваното пред него изп.д. № 63/2020 г., по искане на длъжника /настоящ
жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да редуцира
адвокатското възнаграждение на взискателя, което постановление подлежи на
обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността
за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на постановлението на съдия-изпълнителя,
съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:
В хода на изпълнителното производство в първоначалната молба, с
която е сезиран ЧСИ рег. № 780 на Камарата на ЧСИ, процесуалният представител
на взискателя е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия. С
изпратената и получена покана за доброволно изпълнение на длъжника е поканен с
двуседмичен срок от получаването й да заплати посочените в поканата суми. Длъжникът
е изпълнил това свое задължение в срока за доброволно плащане.
Данни за извършени действия по процесуално представителство от
страна на взискателя по изпълнителното дело не се съдържат. Посочването на
изпълнителен способ от страна на взискателя не може да се възприеме като
действия по водене на делото, доколкото същото съставлява задължителен реквизит
от молбата за иницииране на изпълнителното производство по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК. От своя страна същото не се
отличава с никаква правна или фактическа стойност, поради което на всеки един
от взискателите се следва сумата от по 240 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС, доколкото
адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС. Глобалният размер за тримата взискатели
на тези разноски възлиза на сума в размер на 720 лв. с ДДС. Определеното от ЧСИ
възнаграждение за горницата над 720 лв. е неправилно и постановлението му
следва да бъде отменено в тази част.
Длъжникът
оспорва и начинът на изчисление на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В обжалваното постановление за разноски ЧСИ не се е произнесъл по
заявеното възражение за неправилно изчисление на таксата по т. 26 от тарифата
към ЗЧСИ. Видно от поканата за доброволно изпълнение е определена сума като
такса по т. 26 от тарифата в размер на 3 437, 86 лв. Въпрос на проста аритметична операция е да се
изчисли сборът на сумите, посочени в изпълнителния лист, формиращи паричното
вземане, за събиране на което е инициирано изпълнителното производство и
размерът на законната лихва, дължим от определената начална дата в
изпълнителния лист до датата на изплащане на главницата респ. посочени в
поканата за доброволно изпълнение. Същата възлиза на сума от по 19 304, 05
лв. за Е.П.Я. и Л.М.Я.Съобразно б. „г“ на чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ при вземане от
10 000 до 50 000 лв. таксата е в размер на 820 лв. + 6 на сто за
горницата над 10 000 лв., което на посочената по-горе основа възлиза на
сумата от по 1653, 89 лв. с ДДС за събраните вземания на тези две взискателки
т.е. общо 3311, 78 лв. с ДДС. За сумата, събрана за взискателката М.М.Я. се следва такса по т. 26 от тарифата в
размер на 74, 24 лв. с ДДС /изчислена, съгласно б. „б“ на т. 26/. Сборът на
сумите възлиза на 3386, 02 лв. с ДДС и до този размер таксата по т. 26 от
тарифата към ЗЧСИ е дължима като за горницата до 3 437, 86 лв. следва да
се отмени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД „ОЗК
– З.“ АД, ЕИК *******постановление от 29.04.2020 г. на ЧСИ 780 – В.Л.по изп.дело 63/2020
г. в частта за горницата над 720 лв. до присъдената сума от 1 440 лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите, както и за такса по т.
26 от Тарифата към ЗЧСИ за горницата над сумата от 3 386, 02 лв. до
начисления размер от 3 437, 86 лв.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.