№ 115
гр. Провадия, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.А
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100368 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Е. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр.
*******, ул. „*******” № 9, Р. А. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********* №
23, ет.1, Х. А. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ******* № 9а, А. А. Х., ЕГН
********** с адрес гр. *****, ул. ********* № 6 срещу Ю. А. Х., ЕГН ********** с адрес с.
*********, ул. ********* № 25 и В. М. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул.
********** № 30, ет.2 субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е
собственик на по 1/7ид.ч. от имот, представляващ УПИ III-**********, кв. 39 по плана на с.
*********, одобрен със заповед № 1449/07.09.1967г., с площ от 500кв.м. при граници на
имота: УПИ IV-219, УПИ II-216 и от две страни път, ведно с построените в имота къща с
площ от 60кв.м. и селскостопанска постройка с навес с площ от 50кв.м., на основание
наследствено правоприемство от А. Х. А.ев, поч. на 14.09.2006г. и Е. Ю. А., поч. на
09.05.2009г., а в евентуалност на основание давностно владение, чрез осъществяване на
фактическа власт и намерение за своене в периода 2009г. до датата на подаване на исковата
молба 04.04.2023г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:
С ответника са наследници на А. Х. А.ев и Е. Ю. А., заедно с Н.Н.А.Ч. и Ф. А. К..
Ищцата Е. А. е наследник на Р. Х., починал на 11.05.2022г., явяващ се брат на останА.те
страни и син на общите наследодатели.
Наследодателите са придобили по време на брака си с договор за покупко- продажба
от 1978г. собствеността върху процесния имот. В евентуалност и при порок на
придобивната им сделка, твърди се че наследодателите са придобили собствеността въз
основа на изтекла придобивна давност, считано от 1978г., когато им е предадено владението.
След смъртта на наследодателите, имотът се е ползвал изключително от техния син Р.
Х., който е живял в него до смъртта си през 2022г. През годините имотът е посещаван от
останА.те наследници, в т.ч. ответника епизодично, който е извършвал и ремонтни дейности
1
в стопанската постройка, без съглА.то на останА.те наследници и без нужните строителни
книжа. След освобождаване имота от него, ответникът стартирал процедура по снабдяване с
документ за собственост на имота, за което ищците били уведомени с писмо от 22.02.2023г.
от кмета на Община *******. В молбата- декларация се сочи, че ответникът заявявал да е
владял имота от 2009г. самостоятелно и необезпокоявано. Тези му твърдения, ищците сочат
да са оспорили, а заявяването им пред държавен орган твърдят да обосновават правен
интерес от търсената защита.
Оспорват ответникът да е владял еднолично имота от 2009г. до 2022г., в т.ч.
съвместно със съпругата си. Твърдят, че в този период имотът е бил във фактическа власт на
Р. Х., а ответникът го е посещавал от време на време и е пребивавал преимуществено във
*****, a за дълги периоди е работил и в чужбина. Оспорват възможността да е придобил
правото на собственост върху имота, позовавайки се на постановките на ТР 1/2012г на
ОСГК на ВКС и твърдят да е имал само качество на държател на техните ид. части от имота.
В евентуалност, твърдят да са придобили твърдяните права на основание давностно
владение от 2009г., осъществявано за тях и от Р. Х. до смъртта му през 2022г.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю. Х. оспорва иска като неоснователен и моли
за неговото отхвърляне.
Твърди, че приживе родителите му и общи наследодатели на страните, са били
гледани единствено от него. Поради тази причина между братята и сестрите е имало, макар
и устна уговорка, че след като това е така и предвид волята на родителите им изразявана
приживе, процесният имот и построеното в него да остане за ответника, а останА.те
наследници да нямат претенции. До предявяване на исковата претенция тази уговорка е била
спазвана без възражения от всички. Твърди, че и след смъртта на наследодателя А. А. през
2006г., ответникът и семейството му, са продължили да се грижат за майка им и имота до
нейната смърт през м.май 2009г. До подаване на исковата молба само той и семейството му
са се грижили за имота, необезпокоявано от никой. Само той е заплащал дължимите данъци,
такси и др. разходи, извършвал е и редица подобрения, довели до увеличаване на стойността
му. Твърди, че от рождението си и понастоящем живее в имота с цялото си семейство.
Поддържал къщата и двора.
Ето защо, оспорва ищците да притежават твърдяните права, както и да са
осъществявА. владение върху имота чрез Р. Х. в периода от 11.05.2009г. до 2022г., а и след
смъртта му.
Твърди, че със съпругата си и децата са във владение на имота от 09.05.2009г. и до
настоящия момент.
Твърди, че Р. Х. е бил изгонен от родителите им от имота, след като е заплашвал с
оръжие, че ще ги убие и излежи. В действителност, след смъртта на родителите им и развод
със съпругата му, Р. Х. е бил допуснат да живее в имота от ответника. Причината за това е
била алкохолната му зависимост и нужда някой да се грижи за него. Ответникът и
семейството му се сочи да са поели изцяло грижите за Р. Х.- давА. са му храна, дрехи,
плащА. са му сметките. Поели са и разходите за погребението му предвид
незаинтересоваността демонстрирана от останА.те наследници.
Ето защо, оспорва Р. Х. да е владял някога имота.
Твърди, че той е собственик на имота въз основа на осъществявано от него и
съпругата му давностно владение от 09.05.2009г. и понастоящем.
Оспорва и процесният имот да е идентичен на владяния от него.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Х. оспорва иска като неоснователен и моли за
неговото отхвърляне, като излага съображения идентични по съдържание на тези на
2
ответника Ю. Х..
Твърди, че приживе родителите на съпруга й и общи наследодатели на страните, са
били гледани единствено от нея и съпруга й. Поради тази причина между братята и сестрите
е имало устна уговорка, че след като това е така и предвид волята на родителите изразявана
приживе, процесният имот и построеното в него да остане за съпруга й, а останА.те
наследници да нямат претенции. До предявяване на исковата претенция тази уговорка е била
спазвана без възражения от всички.
Твърди, че и след смъртта на наследодателя А. А. през 2006г., тя и съпругът й са
продължили да се грижат за майка им и имота до нейната смърт през м.май 2009г. До
подаване на исковата молба само тя и семейството й са се грижили за имота,
необезпокоявано от никой. Само те са заплащА. дължимите данъци, такси и др. разходи,
извършвА. са и редица подобрения, довели до увеличаване на стойността му.
Твърди, че от рождението си, съпругът й живее в имота, а впоследствие цялото им
семейство. ПоддържА. къщата и двора.
Оспорва ищците да притежават твърдяните права, както и да са осъществявА.
владение върху имота чрез Р. Х. в периода от 11.05.2009г. до 2022г., както и след смъртта
му. Твърди, че със съпруга си и децата са във владение на имота от 09.05.2009г. и до
настоящия момент. Твърди, че Р. Х. е бил допуснат да живее в избената част на къщата от
съпруга й, понеже е съжА.л брат си. През целия му престой, Р. Х. не е заплащал никакви
данъци и битови сметки, а всички задължения са поемани от семейството й, в т.ч.
многократно разходи по възстановяване електро- и водоснабдяването на имота. Неведнъж
покривА. и разходи за причинени щети по имота от Р. Х..
Оспорва твърдението Р. Х. да е владял имота и за другите наследници, като твърди,
че при тяхно отсъствие той не е допускал никой в имота. В т.ч. е гонил всички ищци, вкл.
собствената си дъщеря.
Твърди, че през целия период на упражняваната от тях фактическа власт върху имота,
никой от останА.те наследници не се е интересувал от състоянието му. Ищцата Е. А. е
посещавала имота няколко пъти в годината, при това след смъртта на баща й, който не е
искал да я вижда. Никога не е оставала и с преспиване в имота. Докато родителите на
страните били живи, самите те изгонили от имота сина си Р. Х., след заплаха от негова
страна с оръжие, че ще ги убие и излежи. Р. Х. е бил допуснат в имота от съпруга й, след
тяхната смърт и развод със съпругата му, поради тежкото алкохолно заболяване, което е
имал и необходимостта някой да се грижи за него. Затова и семейството й поело изцяло
грижите за него- давА. са му храна, дрехи, плащА. са му сметките, като са поели и разходите
за погребението му предвид незаинтересоваността демонстрирана от останА.те наследници.
Ето защо, оспорва Р. Х. да е владял някога имота.
Твърди, че тя и съпругът й са собственици на имота въз основа на осъществявано
давностно владение от 09.05.2009г. и понастоящем.
Оспорва процесният имот да е идентичен на владяния от тях.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорите се поддържат. Ответниците са оттеглили
възраженията си срещу идентичността на имота.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата
на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, които са допустими. Ищците въвеждат като придобивно основание наследствено
правоприемство от А. Х. А.ев, поч. на 14.09.2006г. и Е. Ю. А., поч. на 09.05.2009г., а в
3
евентуалност на давностно владение, чрез осъществяване на фактическа власт и намерение
за своене в периода 2009г. до датата на подаване на исковата молба 04.04.2023г.
За основателността им в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и
главно доказване, че всеки от тях е собственик на 1/7ид.ч. от имота на така въведено
придобивно основание- наследствено правоприемство от А. Х. А.ев, поч. на 14.09.2006г. и
Е. Ю. А., поч. на 09.05.2009г., а те въз основа на договор за покупко- продажба от 1978г.,
респ. давностно владение от 1978г. до смъртта си, а в евентуалност на основание давностно
владение, чрез осъществяване на необезпокоявана фактическа власт и намерение за своене в
периода 2009г. до датата на подаване на исковата молба- 04.04.2023г., в т.ч. упражнявана
чрез трето лице- в периода 2009-11.05.2022г.; качество на наследници на А. Х. А.ев, поч. на
14.09.2006г. и Е. Ю. А., поч. на 09.05.2009г. и обем на притежаваните наследствени права.
В тежест на ответниците, които оспорват исковете, е да установят нА.чието на
противопоставими права върху вещта, т.е че са собственици на соченото основание-
упражнявана необезпокоявана фактическа власт върху имота от 09.05.2009г. с намерение за
своене, обективно доведено до знанието на останА.те наследници, явно и необезпокоявано.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се
установява следното:
С договор за покупко- продажба с нотариална заверка на подписите от 21.01.1978г.
А. Х. А.ев е закупил парцел III-57, кв. 39 заедно с построената в него жилищна постройка по
време на брака си с Е. Ю. А.. Че този имот е идентичен с процесния, спор между страните не
е имало. Не е имало спор и относно това, че имотът е придобит от наследодателите А. Х.
А.ев и Е. Ю. А. по време на брака им.
Предвид представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
следва че А. Х. А.ев и А. Х. А. са имена на едно и също лице.
А. Х. А. починал на 14.09.2006г. е наследен от Е. Ю. А.- съпруга, починала на
09.05.2009г., Н.А.Ч., Р. А. Х., Х. А. Х., А. А. Х., Ю. А. Х., Ф. А. К., Р. А. Х.- деца. На
11.05.2022г. е починал Р. А. Х. и е наследен от Е. Р. А.. Това ще рече, че с откриването на
наследството на А. А. на 14.09.2006г. и Е. А. на 09.05.2009г., те са наследени от седемте си
деца, чийто права са равни на основание чл. 5, ал.1 ЗН, т.е всеки е получил по 1/7ид.ч. от
наследството и от правото на собственост на процесния имот конкретно. С откриване
наследството на Р. Х. на 11.05.2022г. делът му е наследен от ищцата Е. А..
На 22.02.2023г. ищцата Е. А. е била уведомена от Община *******, че ответникът Ю.
Х. е отпочнал производство за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка
относно имот в с. *********, ул. ********* № 25, представляващ УПИ III-**********, кв.
39, заедно с построените в него къща с площ от 60кв.м. и селскостопанска постройка с навес
в площ от 50кв.м. Още на 28.02.2023г. ищцата А. е възразила.
Именно тези действия на ответника обуславят колизия на права, а от там и правен
интерес от исканата съдебна защита.
ОстанА.те писмени доказателства- за платени данъци, разходи за комунални услуги,
за здравословното и финансово състояние на Р. Х., задгранични пътувания на ответника,
следва да се коментират в контекста на въведените правопогасяващи възражения за
придобивна давност.
Горната фактическа установеност обосновава извод, че ищците с откриване
наследството на своите наследодатели са придобили твърдяния обем права. Установеният
обем права върху дворното място е съответен на построеното в него, без значение дА. то
има самостоятелен характер или не, на основание чл. 92 ЗС, респ. чл. 98 ЗС, при липса на
надлежно учредени суперфициарни права.
Затова на изследване подлежи факта дА. ответниците са носители на твърдяните
4
противопоставими права, а именно да са придобили имота по давностно владение
упражнявайки по време на брака си еднолична фактическа власт върху него, имаща
признаците на владение годно да ги направи собственици и изключи придобитите от ищците
по наследство права.
За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за упражнявана от тях
фактическа власт върху имота във въведения период 1990- 2022г. от значение по делото са
ангажираните писмени и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н. Ю.
С. и А. Р. Х. /съпруга на ищеца Х. Х./, респ. Х.Х. Х. /роднина по съребрена линия на
ответника/ и О. Ю. А. /син на ответниците/.
В показанията си свидетелите Х. Х. и О. А. свидетелстват за следните релевантни за
спора факти:
Св. Х. Х. живее в с. ********* в имот съседен на процесния. Познава всички страни
и родителите им, които са живеели в имота до смъртта си. Имотът бил ограден. В двора
имало две къщи. Едната стара, в която са живели родителите и децата. Другата, новата била
правена от Ю. преди десет и повече години. Оправял я за сватбата на сина си, която била
преди около 6-7години. Преди това обитавал старата къща на родителите им заедно с Р.,
който дошъл да живее в къщата, преди смъртта им и живял в нея до смъртта си. Ю. живеел
на квартира във *****, там работел, както и в чужбина. Идвал си на село веднъж на
седмицата. Понякога на гости идвА. за една- две вечери в къщата и другите братя и сестри.
ОтсядА. или в новата или в старата къща. А. идвала по- често, стояла за по месец в старата
къща и заминавала на работа. Преди 4месеца пак идвала за една седмица. Р. живеел в мазата
на старата къща. Бил алкохолик, брат му Ю. му плащал сметките, понеже той не работел. От
майката на Ю. знаел, че тя иска горната част от имота да остане за Ю., понеже бил кръстен
на баща й, а долната на Х.. Не знае дА. всички деца са знаели за тези й намерения.
Св. А. е син на ответниците. Познава ищците. Казва, че родителите му имат къща в с.
*********- двор със стара керпичена къща и стопанска постройка, която била обновявана
от него и родителите му. Преди да започнат родителите му да се грижат за имота, за него се
грижели баба му и дядо му. С тях живеел и чичо му Р., защото нямало къде да живее. Бил
разведен и имал проблеми с алкохола. Тормозел родителите си постоянно като пиел. След
като починА., баща му продължил да се грижи за чичо му Р.. Оставил го да живее в къщата.
Доколкото знае е имало уговорка между баба му и дядо му и другите им деца да не закачат
баща му за имотите, понеже той се е грижил за тях. Това по думите на леля му Ф., било
казано пред сестрите на баща му- А. и Ф.. След смъртта на баба му и дядо му, само баща му
се грижел за имота. Другите братя и сестри идвА. само на гости. Само родителите му имА.
достъп до имота. Дворът бил ограден, портата и вратите за къщата се заключвА., имало
камери. В старата керпичена къща Е. се била заела да пуска водопроводни тръби с
позволението на баща му. От 5-10години само той и родителите му се грижели за двора.
Когато имало проблем за каквото и да е по имота /ВиК, паднА. дървета/, само на тях се
обаждА.. Е. е идвала в имота, но само да види баща си. Не е оставала да нощува в къщата, а
другите му лели и чичовци изобщо не били идвА.. До настоящия момент, никой от тях не е
заявявал претенции за имота. Ако на някой му трябвало нещо се обаждал и питал дА. може
да влезе. Не знае да е имало някакво споразумение между баба му и дядо му и децата им
относно собствеността на имота. Стопанската постройка са започнА. да реновират, още
когато баба му и дядо били живи.
В показанията си свидетелите Н. С. и А. Х. свидетелстват за следните релевантни за
спора факти:
Св. С. работи в кметството на с. ********* от 2016г., а от 2022г. е негов кмет. Преди
това е живяла в селото и града. Почти не познава ищците и ответниците, защото сочи те да
не са живели за постоянно в селото. Знае коя е тяхната къща. Описва двора като ограден, с
два входа, единият откъм кръстовището, другият откъм задната страна. Познавала е Е. и А.,
5
както и Р., който поне от 2016г. знае, че е живял в къщата. Ответниците са живели в гр.
*****, но от 2018г. започнА. по- често да идват за събота и неделя в селото. Построили къща
в същия двор и правили сватба на сина си. Техните деца не е виждала. От време на време
виждала да идват другите братя и сестри. Ремонт на старата къща, която е била на
родителите и в която е живял Р., сочи да не е правен. Описва Р. като спокоен човек, грижел
се за някаква къща в селото понеже нямал доходи.
Св. А. Х. е съпруга на ищеца Х. Х. от 1982г. и познава всичките му роднини. В
къщата са живели родителите им А. и Е., а след смъртта им, там останал да живее Р.. Всички
останА. деца били във ***** и след 1999г. са отсядА. от време на време в имота при
родителите си. Ю. и В. се оженили през 1989г. и 1992-93г. отишли във *****, където за
известно време живеели в една къща със свидетелката и семейството й. Децата им живеели
във *****. Ю. работел извън България. Р. живеел в къщата на родителите си до смъртта си.
Грижел се за двора, който бил с ограда от всички страни, но сега бил запустял и никой не се
грижел за него. А. и Ю. ходели от време на време в къщата. А. поддържала старата къща от
родителите си. Иначе в двора имало и друга къща завършена през 2018г. от Ю.. Покрай
сватбата на сина си Ю. оправял на места оградата на двора с блокчета, която била каменна.
Не й е известно да е имало предварителна уговорка между родителите, братята и сестрите,
къщата да остане само за някой от тях. Съпругът й узнал едва миналата година, че Ю.
претендира да е негова.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е нА.це
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно- обективният- да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и субективният-
тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права
върху имота.
Субективният елемент като част от вътрешния свят на човека е по- трудно доказуем,
поради което в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан
факт на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и
предполагаемият такъв за нА.чие на намерение за държане на вещта като своя. Че такъв има
се съди по външно проявени действия фактически запълващи съдържанието на правото,
чието придобиване се цели.
С ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че презумпцията по чл. 69 ЗС е
приложима и в отношенията между съсобственици, като се държи сметка обаче относно
основанието, на което е установена фактическата власт върху имота. Когато то показва
съвладение /всяко от лицата, които придобиват владението има намерение да държи вещта
като своя обща заедно с останА.те/ и съсобственикът е започнал да владее собствената си
идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останА.те
съсобственици. Тогава презумпцията се счита за оборена, защото основанието на което е
придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат
като собствени.
В конкретния случай ответниците противопоставят права сочейки, че са установили
фактическа власт с намерение за своене след смъртта на общите наследодатели.
6
Както се посочи, с откриване наследството на А. Х. А. починал на 14.09.2006г. и Е.
Ю. А., починала на 09.05.2009г., имотът е станал съсобствен на наследниците им- техните
деца.
Знанието на ответниците, че имотът е съсобствен в него момент, не е спорен, а и
следва от собствените им твърдения за нА.чна между братята и сестрите устна уговорка,
съобразена с волята на родителите им изразявана приживе, че имот и построеното в него
следва да остане за ответника, а останА.те наследници да нямат претенции. Тази уговорка се
сочи да е била спазвана до сега.
Юридическият факт, въз основа на който е възникнала съсобствеността върху имота е
наследяване, което налага извод, че презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена.
Така, ответниците са дължА. доказване в процеса на извършени действия от
откриване на наследството сочещи превръщане държането на ид. части на съсобствениците
си във владение. Касае се за доказване на действия, които по явен и недвусмислен начин да
показват отричане/отблъскване владението на останА.те съсобственици и с които действия
да се демонстрира, че са престанА. да държат идеалните части от вещта за другите
съсобственици и са започнА. да ги държат за себе си, с намерение да ги своят. Тези действия
следва и да са ги довели до знанието на останА.те съсобственици. Изключение от
последното са случаите, когато това е обективно невъзможно, било защото невладеещият
съсобственик трайно отсъства- с неизвестно местожителство е, напуснал е отдавна страната
и не се прибирал, не е проявял интерес към имота или пък липсва знание за друг наследник.
Само тогава, достатъчно е промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички
по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин
всяко лице да може да го възприеме. В случая обаче всички наследници са известни,
познават се и са контактувА. помежду си. Няма данни дори отношенията им да са били
влошавани, респ. комуникацията им нарушена или затруднена.
АнА.зът на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства налагат извод,
че субективният елемент на владението е останал недоказан.
От представените квитанции за платени данъци не може да се прави извод за изявено
намерение за своене или липса на такова, тъй като те се заплащат в изпълнение на
административно- данъчно задължение. Затова и от тези доказателства само по себе си не
може да се прави извод за признаване права на съсобственици и/или за владението, или
липса на такова.
Такъв извод не може да се изведе и от представените документи за извършвани
плащания в годините на задължения за потребявани ел. енергия и ВиК услуги, защото
покриването на тези задължения се дължи от ползвателя им, независимо от правата в
собствеността.
Съществени противоречия в показанията на свидетелите по релевантните за спора
факти няма.
От тях категорично се установява, че единственият наследник, който постоянно е
упражнявал фактическа власт върху имота е Р. Х.. Ответниците не са живели там постоянно,
7
което следва и от писмените доказателства /справка за пътуванията му/. Едва през 2018г. са
започнА. по- често да го посещават. Р. Х. е заживял в имота още преди смъртта на
родителите си и до смъртта си. Това, че е останал в имота и след смъртта им и това, че
ответникът го е подпомагал със заплащане на сметки за ток и вода, и друг вид грижи, от
който е имал нужда, са действия без правно значение към въведеното придобивно
основание. Те имат изцяло морален облик и значение. Данните по делото сочат и
твърдяното поведение на Р. Х. по недопускане никой друг в имота, да не се отнася до
неговите братя и сестри, а и дъщеря му. Дори и свидетели на ответниците говорят другите
братя и сестри да са идвА. и гостувА. в имота, отсядайки в една от двете къщи за различно
време- от няколко дни, до месец. Достъпът им не е бил ограничаван, нито от Р. Х., нито от
ответниците. Действително грижите за имота са полагани преимуществено и изключително
от ответниците. Но това, че другите наследници не са полагА. такива и не са ползвА. имота
постоянно, само по себе си не сочи на отказ от права, нито обосновава презумпция, че
фактически ползващият съсобственик е придобил техните права, освобождавайки го така от
задължение да се заяви като такъв на тях. Само по себе си, това че ответниците са
упражнявА. еднолично фактическа власт върху имота, ползвА. са го и да са извършвА.
подобрения в него, не доказва владение на ид. части на останА.те наследници, нито е израз
на демонстриране намерение да владеят пред ищците. Свидетелските показания не са
информативни за това във времето изобщо между наследниците да са водени разговори
относно собствеността на имота оставен в наследство. Единствено св. А. говори за такъв
разговор между баща му и сестрите му А. и Ф., но на този разговор той не е пряк свидетел,
а опосредява казано му от леля му Ф.. Ако и такъв разговор да е воден, той не е с участието
на всички наследници. Тези действия няма как да се приемат и за такива с правно значение,
след като ако и да е постигнато съглА. по този въпрос, то не е било обективирано в
надлежната форма. Всъщност, на такива уговорки, следва да се придаде значение на
признание правата на наследниците. По горните съображения без правно значение е и
волята на наследодателите А. и Е. А. имотът да остане за ответника, за която споменава св.
А.. Още повече, че твърденията по въведеното правозащитно възражение за придобивна
давност не са били за предаване от родителите приживе фактическата власт на имота на
ответника, а за установяване на такава от ответниците след тяхната смърт.
Действия по заявяване собственически права спрямо ищците не са предприемани от
ответниците не само, както се посочи с конклудентни действия по препятстване достъпа им
до имота, но и вербално, в разговори помежду им по ясно демонстриране и заявяване на
права върху целия имот отричайки така тези на другите съсобственици и давайки им така
възможност да приемат или да се противопоставят и защитят собствените си права.
Това, че свидетелите сочат, че никой да не е заявявал претенции към имота и никой
друг, освен ответникът и семейството му не го е обработвал, не може да обоснове извод, че
другите съсобственици са се дезинтересирА. от правото си на собственост, респ.
ответниците да са го придобили по давност. Не може правото на собственост да се загуби от
простия факт на неупражняване правомощието по неговото ползване. Не може да се изисква
8
от неползващите съсобственици- наследници /когато не са заявявА. воля и те да ползват/,
под страх да не загубят правата си, когато нямат знание за тяхното оспорване, да се
възпротивяват на факта на ползването от другия съсобственик, защото всеки от тях
притежава това право.
Действията по поддържане на двора, реновиране на постройка, обновяване на ограда,
са такива по реално ползване, които всеки от съсобствениците има право да осъществява.
Манифестиране на претенция за изключителна собственост чрез изменение на основанието
на владението предполага активни действия по довеждане до знанието на останА.те
съсобственици, а не пасивност, както в случая- възможност всеки от тях да има достъп до
имота и да го ползва. Ако и този достъп да е извършван след позволението на ответниците,
за което свидетелства св. А., няма данни дА. такова е искано конкретно от ищците, нито
защо такова е искано, доколкото то би имало значение само, ако е правено защото
ответниците са се заявили за еднолични собственици и ищците са ги възприемА. за такива.
Само при активни действия обективирани действително, може да се приеме, че намерението
за своене частта на другите е факт, а не мисъл протичаща само в съзнанието на
съсобственика.
Недоказано е да са предприемани от ответниците конкретни фактически действия по
завладяване на целия имот, които да са били възприети от останА.те съсобственици и на
които обективно те да са имА. възможност да се противопоставят. Данните по делото сочат
ответниците да са се заявили като такива едва през 2023., когато са отпочнА. процедура по
снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, на които им
действия ищците са се веднага противопоставили търсейки съдебна защита на своите права.
В заключение, съдът приема за недоказан субективният елемент на установено
владение върху имота от страна на ответниците.
Ответниците не разполагат с твърдяните противопоставими на ищците права.
Предявените искове като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ищците, следва да се понесат от
ответниците. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се разноски за платена
държавна такса от 200лева /по 50лева за иска на всеки ищец/, 1100лева платено адв.
възнаграждение от ищцата Е. А. и по 300лева от останА.те ищци и 10лева за съд.
удостоверение. Разноските за съд. удостоверения са сторени от ищцата А. и на нея следва да
бъдат присъдени. Предвид представените договори за правна помощ удостоверяващи
реалната направа на тези разноски, те следва да се възложат в тежест на ответниците.
Разноските за депозит за свидетел не следва да се възлагат на ответниците, тъй като
депозитът не е усвоен и подлежи на връщане. Не следва да се присъждат и разноски за
пътни разходи, защото този вид разход няма характер на съдебно- деловодни разноски /така
решение по гр. д. № 5193/2013г., IV г.о., решение по гр. д. № 5663/2013 г., IV г.о.,
определение по гр. д. № 2058/2021 г., II т.о., ТК/.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Е. Р. А., ЕГН
********** с адрес гр. *******, ул. „*******” № 9, Р. А. Х., ЕГН ********** с адрес гр.
*****, ул. ********* № 23, ет.1, Х. А. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ******* №
9а и А. А. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********* № 6 и ответниците Ю. А.
Х., ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. ********* № 25 и В. М. Х., ЕГН ********** с
адрес гр. *****, ул. ********** № 30, ет.2, че всеки от ищците е собственик на по 1/7ид.ч.
от имот, представляващ УПИ III-**********, кв. 39 по плана на с. *********, одобрен със
заповед № 1449/07.09.1967г., с площ от 500кв.м. при граници на имота: УПИ IV-219, УПИ
II-216 и от две страни път, ведно с построените в имота къща с площ от 60кв.м. и
селскостопанска постройка с навес с площ от 50кв.м., на основание наследствено
правоприемство от А. Х. А.ев, поч. на 14.09.2006г. и Е. Ю. А., поч. на 09.05.2009г., на осн.
чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. А. Х., ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. ********* № 25 и В.
М. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********** № 30, ет.2 да заплатят на Е. Р. А.,
ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул. „*******” № 9 сумата от 1160лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. А. Х., ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. ********* № 25 и В.
М. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********** № 30, ет.2 да заплатят на Р. А. Х.,
ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********* № 23, ет.1 сумата от 350лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. А. Х., ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. ********* № 25 и В.
М. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********** № 30, ет.2 да заплатят на Х. А. Х.,
ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ******* № 9а сумата от 350лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. А. Х., ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. ********* № 25 и В.
М. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********** № 30, ет.2 да заплатят на А. А. Х.,
ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ********* № 6 сумата от 350лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
10