№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 3815 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2595/07.01.2019г., постановено по гр. д. № 19645/2018г.,
Софийски районен съд (СРС) е уважил частично предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу С.П.С., както следва: иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД до размер на сумата от 1438,10лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
м.08.2014г.-м.04.2015г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, и иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата от 168,60лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014г.-07.09.2017г.,
като е отхвърлил иска по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен от 2791,86лв.
и за периода м.05.2013г.-м.07.2014г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 278,73лв. За сумите е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64416/2017г. по
описа на СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва първоинстанционното
решение в отхвърлителната част. Излагат
се съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение
на материалния закон. Поддържа се, че вземанията по обща фактура за период
м.05.2013г.-м.06.2014г. не са погасени по давност, тъй като стават изискуеми на
14.09.2014г. Съобразно изложеното се моли решението да бъде отменено в
обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
Третото лице – помагач на
страната на ищеца – „Т.“ ООД не е изразило становище.
В частта, с която са уважени
предявените искове, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за твърдения в исковата молба период
м.05.2013г.-м.04.2015г., поради което дължи заплащане на доставената в имота
топлинна енергия. Приел е за основателно релевираното от ответника възражение
за погасяване на вземанията за периода м.05.2013г.-м.07.2014г. по давност,
поради което е уважил исковите претенции за вземания само за периода
м.08.2014г.-м.04.2015г. Поради отхвърляне на исковете за главните вземания за
периода м.05.2013г.-м.07.2014г., е отхвърлил и акцесорните за заплащане на
мораторна лихва върху тези вземания.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
Доколкото
липсват доводи във въззивната жалба за неправилно установяване на фактическата
обстановка по делото от районния съд и тъй като въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата досежно правилността на решението – чл. 269 ГПК, то въззивната инстанция стъпва на възприетите от СРС факти.
На
етапа на въззивното производство спорното обстоятелство се свежда до това дали
за вземанията по издадената обща фактура за периода м.05.2013г.-м.06.2014г. е
изтекла погасителна давност.
Действащата
през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни
вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Анализът
на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, месечните
вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през
месец февруари 2014г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, тоест
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, тоест за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, тоест от деня,
следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014г. – от
01.04.2014г., за месец април 2014г. – от 01.05.2014г. и т.н.
Издаването
на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия,
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
По
изложените съображения, прогнозните месечни вноски за периода м.05.2013г.–м.01.2014г.
се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 14.09.2017г. и тригодишната погасителна
давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
до 14.09.2014г., като това обстоятелство не може да бъде променено от
последващо издаване на обща фактура през месец юли 2014г. Погасени по давност се
явяват и прогнозните месечни суми за периода м.02.2014г.-м.08.2014г., за които
са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР,
по посочените по-горе съображения, а именно, че давността за тях започва да
тече от деня, в който са възникнали, а съгласно общите условия те възникват от
деня, следващ изтичането на съответния месец. В тази връзка следва да бъде
посочено, че по делото не е доказано възникването на ново вземане след
издаването на изравнителната сметка за отоплителен сезон
м.05.2013г.-м.04.2014г., тоест в резултат от изравняването да е възникнало
задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014г., а именно в
30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
дружеството. Напротив, съгласно представените справки и съобщения по делото, след
края на отоплителния сезон за този период е имало сума за получаване от клиента
в размер на 170,96лв.
Ето
защо за дружеството не е възникнало ново вземане след края на отоплителен сезон
м.05.2013г.-м.04.2014г. и всички вземания за този период са погасени по
давност, както и вземанията за периода м.05.2014г.-м.08.2014г., чиято
изискуемост е настъпила преди 14.09.2014г. Доколкото обаче предмет на обжалване
е първоинстанционното решение само в отхвърлителната му част, съдът не може да
влоши положението на жалбоподател и да отхвърли предявения иск и за вземането
за м.08.2014г., което също се явява погасено по давност. Поради това
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната
част.
При този изход на
въззивното производство, право на разноски има въззиваемата страна, която обаче
не е направила искане и не е ангажирала доказателства за извършването на
такива.
Предвид
цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението
на въззивния съд е окончателно.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2595/07.01.2019г., постановено по гр. д. № 19645/2018г. по
описа на СРС, ГО, 77-ти състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която са уважени
исковете, не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.