Решение по дело №541/2014 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 6
Дата: 9 януари 2018 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20141840100541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман, 09.01.2018 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД–ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 541 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Т.Я.К. ЕГН ********** *** е предявил иск срещу  И.Г.К. ЕГН ********** *** за  заплащането на сумата от 47 191 лева, представляваща уговорена между страните неустойка от 8 % месечно върху получена в заем сума от 10300 лева за периода от 25.12.2007 г. до 25.04.2013 г.

Ищецът твърди, че в началото на 2001 г. предоставил в заем на ответника сумата от 10 300,00 лева. В обезпечение на дълга бил издаден запис на заповед от 02.01.2001 г., а също така била учредена договорна ипотека с нотариален акт № 1, том I, рег. № 20, дело № 01/2001г. от 04.01.2001г. Сочи, че страните са уговорили  неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума в размер на 8 % месечно. Ответникът не върнал получения заем, поради което ищецът претендира заплащане на уговорената неустойка за 64 месеца / от 25.12.2007 г. до 25.04.2013 г./.

Ответникът оспорва иска, като твърди че искът е недопустим, поради непредставяне на надлежни доказателства. В съдебно заседание ответникът навежда доводи за това, че договор за заем от 04.01.2001 г. с ищеца не е бил сключван, поради което и не съществува вземане, което да е обезпечено с уговорената неустойка.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема следното от фактическа страна:

От представения по делото договор от 02.01.2001 г. се установява, че Т.Я.К. и И.Г.К., са сключили договор за заем, по силата на който Т.К. е предоставил на И.К. сумата от 10 300 лева, като К. е поел задължението да върне получената сума до 02.01.2002 г. Страните са уговорили за гаранция по заема заемополучателят да учреди договорна ипотека на свой имот в с. Костенец.

На 04.01.2001 г. бил съставен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 1, том I, рег. № 20, дело № 01/2001г. от 04.01.2001г на нотариус Соня Владимирова, рег. № 013 в Регистъра на Нотариалната камара, в който е посочено, че Т.Я.К. и И.Г.К., са сключили договор за заем, по силата на който Т.К. е предоставил на И.К. сумата от 10 300 лева. Страните са договорили, че заемателят следва да върне получената сума за срок от 12 месеца., като при неизпълнение на задължението за изплащане на заема в определения срок заемателят дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 8 % месечно за времето на забавата. За обезпечаване на вземането на заемодателя И.К. и съпругата му Дафинка Коцева са учредили в полза на Т.К. договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 7290 кв. м, находящо се в с. Костенец, съставляващо парцел IX в кв. 2 по плана на стопанския двор на бившето ТКЗС „Траянови врата“ /в ликвидация/, гр. Костенец, ведно с построената в същото дворно място стопанска сграда – краварник за 200 крави.

От заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че дължимата неустойка от 8 % месечно върху главницата от 10 300 лева възлиза на 824,00 лева месечно, като за периода от 25.12.2007 г. до 25.04.2013 /64 месеца/ общият размер на дължимата неустойка възлиза на 52 736,00 лева

От правна страна:

Предявен е иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на уговорена между страните неустойка във връзка с неизпълнено задължение на ответника за връщане на получена в заем сума.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От законовия текст е видно, основната функция на неустойката е обезпечителната, но наред с това служи и като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е нужно да се докаже размерът им.

Във всички случаи, за да се дължи неустойката, следва да са налице изискуемите от закона предпоставки - тя да е била договорена от страните, кредиторът да е изправна страна и да е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца на ищеца относно съществуването на договор за заем от 04.01.2001 г., по който той да е неизправна страна и в който да е била уговорена неустойка..

Съдът приема, че от представените по делото доказателства несъмнено е установено, че ответникът е длъжник на ищеца въз основа на договора за учредяване на договорна ипотека. Договорът за ипотека е сключен на 04.01.2001г. и в него и посочено, че между страните е сключен договор за заем за сумата 10 300 лв. на 04.01.2001г. Вярно е, че по делото е представен договор за заем за същата сума, при същия срок на издължаване, но сключен на 02.01.2001 г. Според съда при подписване на нотариалния акт за ипотека е допусната грешка в датата, като е отразено, че договорът за заем е от четвърти януари, а не от втори януари. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не опорочава договора за ипотека и удостовереното в него вземане, както и клаузата за договорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума. При сключване на договора за ипотека са удостоверени от нотариуса изявленията на участващите страни, че се отпуска заем, с посочен размер и падеж. Ответникът К. е участвал в договора като заемополучател и учредяващ ипотеката. След като И.К. е изразил воля, че получава заем в размер на 10 300 лв. и заедно със съпругата си е учредил ипотека за обезпечаване на това вземане, то следователно правоотношение по договор за заем съществува. С други думи от волеизявленията на страните, отразени в нотариалния акт, може да се направи извод за съществуването на договор за заем.

В договора за ипотека са уговорени съществените условия на договора за заем – страни, сума, срок за погасяване. Затова сам по себе си договорът за ипотека съставлява доказателство за съществуване на отношения по договор за заем, както и за постигнатото между страните съгласие за заплащане на неустойка в размер на 8 % месечно при неизпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума.

В хода на производството бе установено, че ответникът К. е неизправна страна по договора за заем, като не е върнал получената сума в уговорения срок, като в този случай възниква правото на кредитора му да потърси обезщетение за причинените вреди, като иска изплащане на договорената неустойка при неизпълнение.

Винаги вземането за неустойка е парично и се индивидуализира чрез неговия размер, а когато неустойката е уговорена за забава – и чрез периода, за който е изчислен размерът й. Надлежното предявяване на иск по чл.92, ал.1 ГПК за заплащане на неустойка за забава предполага ищецът да е посочил размера на вземането си за неустойка и периода, за който претендира заплащането й от ответника - длъжник.

В случая ищецът претендира заплащането на неустойка от 8 % месечно за период от 64 месеца – от 25.12.2007 г. до 25.04.2013 г. Както бе посочено по-горе за посочения период ответникът е бил неизправна страна по договора за заем, като не е погасил главницата, т.е. вземането за неустойката на ищеца е ликвидно и изискуемо.

От заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза се установи, че действителният размер на дължимата от страна на ответника неустойка за 64 месеца възлиза на 52 735,00 лева. В случая обаче ищецът претендира сумата от 47 191,00 лева, която следва да бъде уважена, след като няма надлежно изменение на размера на исковете.

По разноските

При постановяване на решението си съдът констатира, че ищецът е внесъл сумата от 906,20 лева, които с оглед изхода на спора следва да му бъдат изплатени от ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът К. дължи заплащането в полза на Районен съд – Ихтиман разликата между реално внесената и дължимата държавна такса съобразно размера на иска, а именно сумата от 981,44 лева.

 

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.Г.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Я.К. ЕГН ********** *** сумата 47 191,00 /четиридесет и седем хиляди сто деветдесет и един лева/, представляваща уговорена между страните неустойка от 8 % месечно върху сумата от 10 300 лева за 64 месеца – за  периода от 25.12.2007 г. до 25.04.2013 г.

ОСЪЖДА И.Г.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Я.К. ЕГН ********** *** сумата от 906,00 /деветстотин и шест лева/ разноски в производството.

ОСЪЖДА И.Г.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Ихтиман сумата от 981,44 лева /деветстотин осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/