Решение по дело №69230/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2789
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20211110169230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2789
гр. С., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110169230
по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. член 7, §1, б. “в“, вр. член 5, §1, б.“в“ от Регламент
(ЕО) №261/2004, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 600 евро, представляваща цедирано вземане за
обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004 за отмяна на полет № .. по
маршрут Л.А. – Л. – С., който е трябвало да пристигне на 11.12.2019 г., ведно
със законната лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48 434/2021 г. по описа на СРС, 153-
ти състав.
Ищецът твърди, че е придобил процесното вземане по силата на договор
за цесия, сключен на 27.07.2021 г. с Б.Д., като последната упълномощила
цесионера да уведоми длъжника „Б.Е.“ АД за цедираното вземане, което
уведомяване било извършено на 11.08.2021 г. Твърди, че цедентът е сключил
с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който следвало да се
осъществи полет .. по маршрута Л.А. – Л. – С. с дата на пристигане 11.12.2019
г. Полетът бил отменен, без да е извършено надлежно уведомление по реда на
Регламент (ЕО) № 261/2004. Поради тази причина и предвид факта, че
дистанцията на маршрута била над 3500 км. се дължало обезщетение в размер
на 600 евро, съгласно член 7, §1, б. “в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Ответникът оспорва наличието на отговорност за изплащане на
процесната сума, тъй като процесният билет бил закупен чрез
посредничеството на интернет платформа, управлявана от дружеството ..A.,
което следвало да отговоря за уведомяването на пътниците по отношение на
промените в полетите. Освен договор за превоз, цедентът бил сключил и
1
договор за услуга с това дружеството, поради което функциите по обслужване
на пътниците се поемали именно от него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) №
261/2004 на Е. парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
(Е.) № 295/91.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно
т.1, б. "в", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение,
възлизащо на 600 евро за всички полети, непопадащи под букви а) или б).
Съгласно чл. 5, т.3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети необходимите мерки.
В този смисъл ищецът следва да докаже качество на пътник на лице по
валидна облигационна връзка по договор за въздушен превоз, закъснение на
полета съобразно твърденията в ИМ, размер на обезщетението, дължимо се от
превозвача, което е свързано с установяване на разстоянието на полета,
измерено по метода на дъгата от големия кръг, както и валиден договор за
цесия, с който вземането е прехвърлено на ищеца, за което е уведомен
ответника.
За ответника е в тежест на докаже правоизключващите отговорността
му възражения.
Между страните не се спори относно:
- закупуването на процесния билет от Б.Д., датата и часа на процесния
полет ..24 по маршрут Л.А. – Л. – С. от 10.12.2019 г.;
- разстоянието на полета между двете летища /начално и крайно/ – над 3
500 км.;
- отмяната на полета, за което пътникът не е получил надлежно
уведомяване;
- прехвърляне на процесното вземане 600 евро от Б.Д. на ищеца „.“
ЕООД с договор за прехвърляне за цесия от 27.07.2021 г., за която е
уведомен ответника.
Тези факти се потвърждават и от приетите по делото писмени
доказателства.
Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното
разстояние на полета между двете летища е 600 евро съгласно т.1, б."в" от
Регламента.
2
Налице са всички предпоставки за основателността на претенцията по
чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на
600 евро за отменен полет.
Единственото възражение на ответника, че не носи отговорност за
отменения полет, тъй като процесният билет бил закупен чрез
посредничеството на интернет платформа, управлявана от дружеството ..A.,
което следвало да отговоря за уведомяването на пътниците по отношение на
промените в полетите, е неоснователно.
Съгласно член 3, § 1, б. „б“ и § 2 Регламент (ЕО) №261/2004 се прилага
спрямо опериращи въздушни превозвачи, предоставящи транспорт на
пътници, в случаи на закъснения, отказан достъп на борда или отмяна на
самолетни полети за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета
страна, каквато е Съединените американски щати, до летище, разположено на
територията на държава-членка, за която договорът се прилага, освен ако те
не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази
трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е
превозвач на Общността и при условие, че пътниците имат потвърдена
резервация за съответния отменен полет.
С определение на СЕС от 12.11.2020 г., постановено по дело C‑367/20 е
прието, че член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Е. парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, във връзка с член 3, параграф 1, буква
б) и параграф 5 от същия трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на
директно свързващ полет, съставен от два свързани полета, за които е
направена една-единствена резервация, започващ от летище, намиращо се на
територията на трета страна, с краен пункт летище, разположено в държава
членка и с преминаване през летището на друга държава членка, пътник,
който в своя краен пункт на пристигане е претърпял закъснение от три часа
или повече, възникнало при първия полет, изпълнен в рамките на
споразумение за съвместно опериране от превозвач, който е установен в трета
страна, може да предяви своя иск за обезщетение на основание на посочения
регламент срещу въздушния превозвач от Общността, който е извършил
втория полет.
В случая това е ответника „Б.Е.“ АД, който притежава качеството на
превозвач на Общността съобразно определението на член 2, б. „б“ Регламент
(ЕО) №261/2004.
Ето защо предявеният иск следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да се присъдят и 385 лв. разноски по заповедното
производство /държавна такса 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв./, както и 385 лв. разноски в исковото производство /държавна такса
3
25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв./. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно
предвид минималния му размер, който е съобразен с чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1
от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
„Б.Е.“ АД, ЕИК . дължи на „.“ ЕООД, ЕИК . на основание чл. 7, §1, б. “в“, вр.
член 5, §1, б.“в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. вр. чл. 99 ЗЗД сумата 600 евро,
представляваща цедирано вземане за обезщетение по Регламент (ЕО)
№261/2004 за отмяна на полет № .. по маршрут Л.А. – Л. – С. от 10.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48 434/2021 г. по описа на СРС, 153-
ти състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „.“ ЕООД, ЕИК . сумите 385 лв. разноски за исковото производство и 385
лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4